.svg)
Както и беше отгатнала Мико, Рюуджи беше станал невидим и е наблюдавал спаринга й с неговия другар през цялото време. Макар и контрата му да беше толкова силна, че да отхвърли момичето на 2 метра от него, той я пощади защото така му бе наредено, Мико знаеше че Рюуджи имаше възможността да я рани фатално, но не го направи, понеже им бе наредено да не я убиват. Може би Мико беше тази която действаше безразсъдно щом нанесе ритника си към празното пространство и трябваше да наклони атаката си към средната област, добра идея беше да има едно на ум, че по някога беше хубаво да се използва диверсия. Беше твърде късно да се мисли за това, тъй като тя вече си понесе последствията и сега страдаше от тях. Присвивайки се за корема, Мико понечи да стане в седнало положение и да поеме си поеме въздух.
Друг, който сгреши, беше Коу. Кой ли би предположил, че служителя на Котароу ще излезе толкова умен, за да вземе един противник със себе си. Той знаеше, че животът му беше обречен така или иначе, и предприе дръзкото решение да направи сепуко, а Коу май бе забравил, че след като използва свръх бързината си, се изисква малко време мозъкът му да свикне със скоростта с която се бе придвижил, за което плати с живота си, поемайки куршума директно през стомахът си. Коу бе заличен, но Мико едва ли можеше да си прости, че опонентът й не беше елиминиран от нейната ръка, искаше и тя да има своя момент. В момента обаче тя имаше да мисли за куп други неща, че да се самообвинява за грешките си. Като например, струваше ли си наистина да използва едно от онези хапчета? Те определено имаха позитивен ефект за Котароу. Магнитния тип използва най-силната си защита, която бе равностойна с юмрука на Котароу при сблъсъка между двамата нечовеци. Но след това, Котароу, чиято бързина бе подсилена, срази всичко пред себе си с опустошителна вълна, която най-вероятно имаше шансът да убие не само Магнитния, но и голяма част от подчинените му. Мико все още не знаеше какъв би могъл да бъде негативния ефект от случилото се, но дори да имаше такъв, неизвестно за нейния опит, Котароу може и да е свикнал с използването на такива подсилващи средства.
За сега най-малкото което Мико можеше да направи, е да се опита да събере себе си, за да стане и да започне да събира скорост, насочвайки се към пликчето с хапчета. Реши да задържи любопитството си подтикващо я да ползва едно от тях дълбоко в себе си, само че в същото време, не можеше да позволи на някой противник да се възползва от полезния предмет, изпуснат от Котароу на земята. Мико щеше да се затича, докато другите най-малко ги интересува какво прави тя в момента. Всички са заглъхнали след енергийния снаряд под дълъг обсег, извлечен от ръката на Котароу. За сега единствено Рюуджи можеше да бъде пречка, и Мико разбираше тази опасност, поради което бе настроила сетивата си, в случай че той реши все пак да се покаже, и да я нападне "от нищото". Когато скъси разстоянието между себе си и обекта, Мико щеше да скочи и буквално да се хвърли към тях, каквото й костваше да добере ръцете си до пликчето. Ако случайно някой бе й се изпречил, тя отново щеше да скочи високо във въздуха и с крак-ножица да ги залови за вратът, след което с предно салто да ги преметне, и да ги приземи лицево, бетонирайки ги в асфалта, или да направи един хоризонтален удар с лакът с лек наклон надолу в случай че й влязат отстрани. Това беше, ако изобщо се намери някой, който да се опита да я спре, но за всеки случай, Мико бе с вдигнат гард и се подготви да прегази всичко по пътя си.
