Планинско селце

[Zertharian Natsuki]

Зертариан слушаше с интерес историята на възрастният лекат, докато отпиваше от чаят. Погледа му издаваше, че следи историята с голям интерес и замисъл и в края на разказа добави:

- Не пребививам често извън големите градове, но винаги съм се чудел, как тези духове пазители пазят селата? Манифестират ли се или просто имат присъствие, което знаете, че е с вас и ви пази? И най-вече само срещу други зли сили ли бранят както и срещу природни стихии или дори и срещу други хора като бандити например?

Магьосникът изпитваше засилен интерес към мистичното и най-вече към сили извън неговите разбирания заради пътят по който бе поел.

Той щеше да изчака отговора на предишния си въпрос и да добави:

- Ако мога да попитам какво разбирате за демони или демонични сили по тези райони и имало ли е случай на такива? Съжелявам ако ви обсипвам с въпроси, още се уча в академията на магия и се опитвам да разширя хоризонтите на знанието ми.

[Shen Lee]

- Задаваш трудни въпроси към някой, който е просто местен лечител - Хагане се засмя иронично. - Какво имаш предвид, сенчести манифестации, обладани зверове или Огре, което разрушава всичко по пътя си? Може би Аяне-сан ще може да ти помогне повече по тези "демонични" въпроси. Този жаргон е нейната специалност. Най-интересните неща, които съм виждал с очите си оптични илюзии по кората на дървета, които ми напомнят на дребни човешки лица, и понякога игра на сини огньове на ръба на езерото.

- Въпреки, че забелязах вълче биле да цъфти в черно този сезон около Южния хребет. Друго растение, пък има металичен вкус, въпреки че по тези места няма желязна руда. Аяне-сан казва, че когато баланса в гората се наруши, растенията са първите, които научават за това. Тя вероятно ще разбере по-добре, знам само че тези феномени развалят рецептите ми.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан се усети и се извини:

- Ах моя грешка заговорих се без да мисля. Преди да забравя може ли да ме напътите къде живее Аяне-сан? Мисля да мина покрай нея след като се видя с другаря ми. Но да забелязах, че духовете са наистина чувствителни и даже имах нещастието да издразня един такъв заради глупостта ми. Що се отнася до информацията за земята благодаря ви! Ще я имам в предвид ако трябва да търся нещо от земята и да внимавам да не издразня местните природни сили допълително. - Магьосникът осъзна, че нямаше какво повече да каже и затова отпи от чая си и се отпусна докато чакаше да настъпи момента, в който да може да отиде и да се види с другаря му по неволя и мисия.

Гледайки към чаят си той се замисли върху сънят си, който беше примесен със стари подтиснати негови спомени, внимателно анализира думите на майка му и баща му и се замисли, какво да прави в бъдеще с демоничният си план. Някак си обаче тъмното бъдеще, което сигурно бе породено от параноята му го не го тревожеше. Не и засега...

[Shen Lee]

На Зертариан му се наложи да изчака няколко часа, докато се свечери. През това време жителите в скромната къща на доктора не го притесняваха и той получи възможността да се отпусне и да мисли за своите демонични планове на спокойствие.

Малко преди залез времето се развали и започна да вали обилен дъжд. По някаква причина това място му даваше чувство на спокойствие, което не бе изпитвал никога досега. Нима това бе защото от толкова години насам той не бе прекарвал време извън оживени градове?

- Н-натсуки-сама, защо не се приберете вътре? Ще хванете настинка.

Дъщерята на доктора, който момичето му бе нарекла единствено "Хагане" го покани притеснено в уюта на дома й. По миризмата във въздуха Зертариан можеше да разбере, че са запалили огнището. Но преди той да й даде отговор, магьосникът забеляза фигура да се задава на хоризонта. По походката й можеше да познае, че това е Кусанаги.

Младият боец крачеше без да си дава зор въпреки пороя. Единственото на което разчиташе беше широката сламена шапка, с която се бе сдобил, когато бяха тук първия път. Явно Кусанаги беше направил добра преценка за времето в този сезон.

- Ти да видиш, най-накрая си буден. Мислех, че ще трябва да те караме с каруца до Киото, когато всичко приключи.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан бе прекарал последните два часа да мисли какво може да направи. Да се върне в Киото с подвита опашка някак си? Не, абсурд нямаше да живее със себе си след като бе сторил такава стъпка. Да атакува бандитите които са поне тридесет? Да той пламтеше от омраза и желаеше да сподели огъня си с бандитит, но е рисково защото селото остава без отбрана, но планираше да чуе плана на Кусанаги преди да действа, затова той се усмихна с решителна усмивка и каза:

- Е не ме карай да чакам, какъв е планът за тези нещастници.

След като чуеше плана щеше да попита момичето дали има малка играчка като самолетче или птица за да може да използва Shikigami I върху нея и да ги оповести ако бандитите направеха допълнителна офанзива.

[Shen Lee]

- Харесва ми как мислиш - Кусанаги се усмихна иронично. - Докато беше аут се опитах да събера хора, които да работят с нас, за да ударим бандитите превантивно.

- Но за съжаление повечето хора тук нямат желанието... а и честно казано бойната подготовка - така че мисията ще бъде доста опасна. Не успях да събера повече от петима човека, които да застанат зад нас.

- Ако може да вярваме на лидера на бандитите и той наистина има тридесетина човека зад гърба си, не можем да се надяваме да спечелим директна конфронтация. Най-доброто, на което може да се надяваме, е саботаж.

- С други думи, ще ударим лагера им с достатъчно ефективност, че да разбием волята им за борба.

- Съжалявам, Натсуки-сама, най-доброто, което мога да ви предложа е тази топка.

Дъщерята на лечителя подаде на Зертариан скромна топка "темари". Да, в определен смисъл това можеше да се приеме като играчка.

[Zertharian Natsuki]

- Е за саботаж ще ни трябва огън, за наше щастие огнището ми се запали след онази конфронтация така че съм готов. - Докато казваше това той се концентрира и приложи заклинанието Shikigami I върху топката на момичето, не беше най-удачният предмет за цел с комуникация, но момичето можеше да я ползва за защита ако нещата се объркаха. След това той каза на младото момиче:

- Напълнил съм я с енергията ми, и съм й дал проста заповед да те пази. Ако попаднеш в беда или бандитите нападнат селото я метни към тях и тя ще свърши останалата работа. - След което се обърна към Кусанаги и каза:

- Готов съм, когато и ти. - опитвайки се да прикрие раните от предишният сблъсък.

[Shen Lee]

- Това ще го преценим - Кусанаги отговори безцеремонно на последното изречение на другаря си. - Да се срещнем в 0630 утре на стария мегдан.

След това Кусанаги се обърна към момичето преди да напусне границите на къщата:

- Предайте поздравите ми на Хагане-сан.

Младият мъж се отдалечи без да отдава значение на дъжда. Зертариан усети контраста между поведението му и неговото собствено чувство на слабост в момента. Тялото на магьосника изтръпваше само от идеята да се изложи на студения порой в сегашното си състояние.


Но размислите му бяха прекъснати от гласа на докторската дъщеря.

- Б-б-благодаря, Натсуки-сан. Не съм много сръчна, но се надявам да не похабя усилията ви!

[Zertharian Natsuki]

Зертариан знаеше, че трябва да се подготви добре и не беше лоша идея да мине през Аяне-сан и да се посътва с нея. Той погледна към момичето и се поклони отчиво казайки:

- Трябва да видя къде е тази Аяне-сан и ако е наблизко да се консултирам с нея. Искам да се отблагодаря за помочта на вас чаровна млада госпожице и на мъдрия ви баща, но за жалост съм останал само с 5 кредита. Мога да помогна с домакинска работа като отплата за престоя ми. Но първо искам да проверя с баща ви къде е Аяне-сан за да се посъветвам с нея преди деня да е завършил. - казвайки това той се поклони в знак на уважение пред младото момиче допирайки десния си юмрук в изправената му лява ръка. Магьосникът имаше нови идеи и мисли:

*5 Души това не е нито добре нито зле особенно с моето сегашно състояние. Ще трябва да мина през тази госпожа и ако правилно разбирам тези бандити може да са издразнили местните природни духове и сили. Чрез нейна помощ може да се свържа с тях и да набера някой йокай в отбора ни за тази атака. Или в най-лошите случай поне да махна това объркващо понятие, или да науча нещо ново за региона.*

* Според историята която ми каза доктора, тези бандити със сигурност за взели повече от колкото се полага без да връщат към местните духове и сигурно са опетнили земята с кръв. Може да успея да намеря съдействие от природата и да обърна везните изцяло в наша полза. Но ще трябва отборна работа.*

*Изглежда няма да се спи тази вечер... Мамка му.*

След кратка консултация с възрастният доктор той щеше да се запъти колкото бързо можеше към Аяне.

[Shen Lee]

Докторът изгледа изненадано Зертариан.

- Дума да не става. Ако излезеш в момента, приятелят ти може да те изкара от това село в ковчег.

[Zertharian Natsuki]

Планът на Зертариан се оказа пред неудача, можеше само да го предложи утре сутрин пред дружината му макар и да се съмняваше те да се навият.

- В такъв случай нека поне се отплатя с някаква работа ако имате из къщата тъй като не разполагам с нищо в момента. След което ще се върна да почина да се подготвя за утрешният ни план. - каза той запазвайки самобладание. Тогава поне можеше да почине преди утрешния ден.

[Shen Lee]

- Можеш да помогнеш с дегустация на вечерята тогава - Хагане се усмихна иронично. - По някаква причина дъщеря ми е наистина притеснена за това дали се справя добре с гозбите от няколко дни насам.

[Zertharian Natsuki]

- Ще се радвам да дам своето искренно мнение и да помогна с почистването на съдовете след това. - каза магьосникът весело и се запъти вътре раздвижвайки се леко, но внимавайки да не разтвори раните си. Той си спомни, че не се беше представил напълно, но мислеше да го запази по време на вечеря. Все пак каза:

- От всичко случило забравих да се представя както трябва, което е доста грубо от моя страна, но предвид случилото се извинявам. - Натсуки Зертариан, син на Натсуки Ясухито и първокурсник в Магическата Академия В Киото, както и пазач на Търговци по временна професия в извънучебни времена. Макар и скоро да трябва да стана ловец на бандити. - каза той леко хумористично.

[Shen Lee]

- Няма никакъв проблем, цяло чудо е, че днес си в съзнание. Можеш да ме наричаш просто Хагане. Предполагам, че не си се запознал с дъщеря ми, но тя се казва Сакура.

Зертариан усети аромат идваш от кухнята и разбра, че Хагане е сериозен за вечерята.

Около четиридесет минути по-късно, Зертариан и Хагане бяха седнали на масата, с крака пъхнати под футона. Миризмата на билки и къкрещо месо караше стомасите и на двамата да къркорят.

Най-накрая Сакура влезе в стаята, носейки тенджера. Тя коленичи до Зертариан, поставяйки я на масата. Прибори и купи вече бяха поставени на масата.

Момичето изгледа Зертариан свенливо и повдигна капака на тенджерата.

- Заповядайте... Нещо простичко е, но трябва да възстановите силите си.

В тенджерата имаше манджа с гъст, тъмен и лъскав бульон, който обгръщаше парчета тъмнокафяво месо, корени от репей, моркови и гъби шиитаке.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан не се опита да прикрие колко бе огладнял, той следеше внимателно с поглед храната, което момичето донесе. Никога не се бе славил като злояд даже напротив нямаше претенции, но последните приключения особено с това да лови сам горски гризачи за храна. Определено гозбата беше равна на кралски банкет поне за него след последните му приключенски страдания.

- Това ухае и изглежда превъзходно. Нямам търпение да го вкуся. - не можа да се сдържи и изпусна този комплимент. Той планираше да се наслади и да си почине колкото можеше поне предвид, това което го чакаше рано сутринта. Бе решен или по-точно не се бе отказъл да изколи бандите особенно като виждаше какво застрашават с присъствието си. Пък и нямаше да откаже да отреже главата на главатаря им и да я занесе в Киото, можеше да получи награда ако е наистина толкова голяма клечка. Все пак той се притесняваше "кой ги е изпратил". Но нямаше време да мисли върху това дълбоко, бе се средоточил върху яденето пред него.

[Shen Lee]

Зертариан пое една хапка не мога да се сдържи от реакция. Месото се разтапяше в устата му. Солено-сладкия сос беше комплексен и задоволителен. Това вероятно бе най-внимателно приготвената гозба, която той бе ял в последните години.

Сакура гледаше как Зертариан поема всяка хапка стиснала длани върху коленете си. Нима тя се изчерви? Какво означаваше очакването в очите ѝ?

[Zertharian Natsuki]

- Subarashiiii! Това е най-хубавото ядене, което съм вкусвал от поне последните години, от както напуснах дома на родителите ми. - каза той с леки сълзи от щастие или може би от факта, че бе скочил върху яденето докато още бе вряло. Но за него нямаше значение, от снаксовете в академията, приключението в житните полета, както и сегашните горси събития, или пък от гадното готвене на Леля му, когато бе отседнал при тях за да разучава Тайзан Фукун преди месеци. Той се наслаждаваше на яденето като не изпускаше да пуска комплимент между всеки две-три хапки. Той се наслаждаваше все едно е последната му вечеря, макар че с неговият късмет и среда на работата никога не можеше да бъде сигурен какво би се случило.

[Shen Lee]

Явно Зертариан бе наистина гладен, защото за него нищо друго нямаше значение освен гозбата в този момент. Сакура се изчерви, направи поклон и най-накрая се придвижи до баща си, за да сервира и на него.

- Това не е гозба, която ще намериш в големия град - Хагане наруши неловката тишина, преди да вкуси от собствената си порция. - Взех еленското месо директно от ловеца. Такава супа е много добро средство за възстановяване.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан усети че хвалбата му накара момичето да се изчерви и че това можеше да се тълкува по много начини, особенно грешни, но той не беше кух. Само импулсивен, безрасъден и тактичен(макар и само в битките). Той предполагаше че можеше 50/50 да се тълкува грешно комплимента му но все пак реши да не казва нищо за този момент.

Преглъщайки той добави: - Да наистина е най-свежото и вкусно нещо, което съм вкусвал навсякъде. Най-хубавото, което бях вкусвал на равно с него е хляба, който баща ми правеше. Имаше много вкусове, даже един пикантен, с люти чушки, които бе донесъл от пътешествие до Европа веднъж. Така де обичаше да прави с хляба това което правеше в работата си - да експериментира. Така се постигат добри резултати с надграждане над лошите.

Казвайки последното той спря за момент загледан в яденето със замислен поглед. Всичките собствени експерименти на младия магьосник го бяха оставили с броени години живот без нищо научено, освен това колко е слаб. Ярост го изпълни, но въпреки това каза спокойно:

- За разлика от мен... Но планирам да променя това утре като се погрижа поне за шайка трийсетина горски бандита. - последните му думи бяха казани с хладнокръвен тон на мъж планиращ в най-лошия случай да отнесе бандитите в ада със себе си.

[Shen Lee]

- Р-р-р-р-разбирам - момичето отговори притеснено, след което сякаш събра сили да постави фасада. - Надявам се, че ще се върнете живи и здрави.

- Не можеш да поставяш такива очаквания върху тях, Сакура - докторът скастри момичето с изненадващо хладен тон - или поне Зертариан за първи път го чуваше от него. - Битката не е нещо в което можеш да влезеш половинчато. Можеш да се молиш на боговете за безопасното им завръщане, но когато изпращаш мъже в бой, трябва да си готова за това да не се върнат.

- Х-х-х-х-х-хай.

Сакура пребледня, поклони се извинително и напусна помещението. Зертариан забеляза неочаквана строгост изписана на лицето на иначе благия лекар.