Зертариан прекара целият ден размишлаявайки какво може да направи, но като цяло се чудеше какво планираше онзи бандит, защото не му се видя като някой пълен глупак, а беше доста организиран, пък и имаше известна замисъл в действията му. Като например как ги беше пощадил с Кусанаги. Магът стигна до извод, че не е някой дивак, който би вършил зло без цел, но дори злото с цел си остава зло. Магьосникът проклинаше слаботата си и си спомняше няколко пъти през деня сънят като всеки път оглеждаше и стискаше ръката си в юмрук, а именно тази с която бе хванал тъмния меч.
*Ще изчакам Кусанаги да дойде, трябва да видя за какво е обикалял, може да си въобразявам. Отново плод на моята параноя.* - той въздиша тежко мислейки си колко по-далеч бе представата на него и Мизуки за Герой. Но не можеш да спасиш всички само с добро и милост. Понякога трябва да си зъл и жесток с правилните злодей. Но Зертариан знаеше дълбоко, че неговата преценка често бърка, когато нападна царският страж от гордост и параноя и когато реши, че дебелият ковач е бандит.
Младежът осъзна след убийството на онази жена колко лесно бе станало за него да прибегне до тези методи. Сякаш една ръчка бе дръпната в противоположна посока в главата му, ръчка за която нямаше връщане назад. Даже напротивн тя продължаваше да върви надолу.
С тези мисли той прекара денят тормозейки съзнанието си. Накрая когато лекарят се върна и го заговори, той малко се освести:
- Благодаря за помощта ви. - каза той на доктора като се поклони в уважение, в този момент раните му изпулсираха от движението и той трепна леко от болката, но се опита да го подтисне и прикрие макар и да бе видно за някой наблюдателен човек.
След което той продължи:
- Добре само болко в дясната ръка и дясното бедро, но мисля, че ще се оправят постепенно. - казвайки това той се сети да попита:
- Извинете, но разбрах, че моят съпътник е обикалял къщите на хората в селото през предишните два дни, дали това е свързано с бандитите, с които се сблъскахме или не знаете?
.svg)
