Планинско селце

[Zertharian Natsuki]

След приключване на тренировката, магьосникът се запъти към къщата на доктора. Искаше да помогне с каквото може из къщата за да се отплати за гостоприемството им. Най-вече донякъде изкаше да чуе мнението на доктора му за плана му с духовете и да споделени предупреждението на Аяно-сан. За пръв път не действаше безрасъдно и даже би се радвал на друго мнение преди да се втурно в поредното проклятие. Събирайки нещата си той тръгна с тромава крачка към къщата на доктора тъй като умората тежеше, времето до мисията му напредваше, а той самият не можеше да реши за пръв път как да действа или какъв план да сформулира. Но едно бе сигурно - щеше да продължи с тренировките както Кусанаги му беше казъл и когато имаше силите щеше да надхвърли очакваните от него тренировки.

[Shen Lee]

Зертариан се прибра в къщата на селския лекар. Там Сакура го посрещна с оризови топки пълнени с еленово месо, които обаче все още бяха топли. Когато момчето я попита с какво може да помогне, тя най-накрая склони да му даде някаква задача, макар и само защото баща й я убеди шеговито:

"Хора като него ще стоят неспокойни, докато имат чувството че са в дълг на някого. Не измъчвай повече момчето."

В късния следобед, Зертариан и Хагане бяха седнали да починат на току-що изметената и измита веранда.

- Аз съм последния човек, когото трябва да питаш за съвети по отношение на свръхестественото - Хагане се засмя. - Единственото, което бих ти казал е да не скачаш във вода, когато не знаеш колко е дълбока. Особено, ако около теб няма друг човек, който може да плува.

---

Спокойствието на тези дни се отрази положително на Зертариан. Всъщност това може да беше първия път от ранно приключилото му детство, в който той се намираше в такава среда. Въпреки притеснението от наближаващия конфликт и усилието, което полагаше във всекидневни тренировки, той имаше дълги периоди от деня, в които дори да искаше, не можеше да прави нещо особено продуктивно, така че му бе трудно да избегне ефекта на бавната и небрежна атмосфера през останалото време.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан прекара четвъртия ден тренирайки, но мисълта му беше отправена към духовете, със всяко субури той не можеше да спре да мисли:

* Ами ако нищо не постигнем с тактиката на Кусанаги? Тази сган трябва да бъде избита, но петимата няма нищо да постигнем. Ако духовете помогнат имаме реален шанс да ги ликвидираме.* - той замахна прецизно, доколото можеше начинаещ като него. Не позволяваше мислите да го расеят от това да спазва тренировката си. Днес натегна уменията си и направи около тридесет-четиридесет субурита на една от сериите си преди да седне да почива. Докато почиваше той си помисли:

* Не днес ще отида вечерта използвайки талисмана на Аяно-сан. Не може само на тренировката и мойте умения да разчитам. Трябва ни помощ!* - мислейки си това той стана след като отпочина и се зае с тренировката отново. Трябваше да приключи навреме с всичката тренировка за деня за да отиде по времето, за което селският мистик му бе казала, че ще намери най-много духове.

Замахвайки той положи големи усилия да копира ударите, които Кусанаги бе приложил върху него, изведнъж втората част от тренировката се превърна в това той да прави субурита, които да наподобяват ударите на Кусанаги. Той ги помнеше добре и се стараеше да ги възпроизведе. Ако можеше да го докара на нивото на боец това би било от силна полза за него самият, както за каузата им. Така той се отнесе върху това до края на първата му тренировка за деня. Когато я приключи той седна и обмисли внимателно ударите и грешките които според него бе допуснал върху част от тях тъй като беше начинаещ. Но забеляза, че постепенно бе хванал да разбира някои малки части от тях и се радваше но не позволяваше да го хване гордост тъй като знаеше колко е далеч от това да владее нивото на истински самурай. Сега осъзнаваше, че напразно бе тръгнал да търси оръжията на Мурамаса без нужните умения за тях. Но още мечтаеше да ползва такова острие, даже да направи и да го комбинира с уменията, които развива.

Той щеше да започне втората си тренировка за деня малко по-рано за да има време да отиде да види духовете, но по време на втората тренировка щеше да опита нещо ново - досега той беше доста статичен в тренировките си, а именно тренираше от едно място с малко подвижност. За втората си тренировка за деня щеше да се движи и подскача все едно е в истинска битка и трябва да блокира или избягва атаки. Разчитайки на въображението му, но все пак разбира се стараейки се да спазва чистотата на субуритата му.

След последният замах на втората тренировка за деня, както му бе по графика на Кусанаги, той щеше да използва талисмана на Аяно-сан да го отведе до върбицата.

[Shen Lee]

Талисманът, който Аяне-сан бе поверила на Зертариан усети намерението му и се издигна във въздуха и литна на запад. На младежът му се наложи да тича, за да го не го изгуби от поглед. Не след дълго той напусна очертанията на селото и започна да навлиза в дълбините на заобикалящата го гора. Това не бе лесно предизвикателство за човек, който току-що бе приключил втора изтощителна тренировка за деня, но начинаещият меченосец осъзна, че всъщност не може да си позволи да изостане, защото над него все още теглеше проклятието, което нямаше да му позволи да намери пътя си обратно измежду гората от дървета. На два-три пъти той се препъна в корени, които не забеляза под изпадалата шума.

За щастие в един момент пътят му излезе на горска пътека, което направи живота му по-лесен. Само след минута по този утъпкан път и талисманът внезапно се закова на едно място. Докато Зертариан се чудеше каква може да е причината, той забеляза с периферното си зрение две дребни създания - нито хора, нито животни, облечени в прости дрехи. Те не бяха по-високи от шест-седемгодишно хлапе, но в тях нямаше нищо детско. Единият имаше бледа кожа и дълги уши като на будистка статуя, а главата на другия беше по близко до биволска, отколкото до тази на човек. Те ходеха по същия път като него, клатушкайки се, като от време на време отпиваха нещо от малки кратунки. И ако това не беше достатъчно необичайно, те запяха на силен тон, заваляйки думите тук-там.

Code: Select all

Големият котак на покрива се качи,
напекоха го ярко слънчеви лъчи.
Прозя се широко, до краен предел,
сякаш да погълне слънцето се бе заел.
Ала бърза муха във пастта му се мушна,
задави се силно, бедата го гушна –
и полетя от корниза за миг,
падна на земята като пълен СМЕШ-НИК!

[Zertharian Natsuki]

Зертариан пристъпи внимателно и бавно към тях целейки се да не бъде заплашителен по никакъв начин към тях. През цялото време главата му бе пълна от различни притеснения не знаейки какво го чака и дали това не бе поредната огромна грешка, която правеше. Когато ги наближи той им каза:

- Добър Вечер. - покланяйки се уважително към тях. Нарочно изпусна да каже каквото и да бе нарицателно като господа или госпожи или духове, тъй като не знаеше какви бяха всъщност и как биха реагирали ако ги убидеше от сега.

Отново се замисли за момент как да каже думите си но реши да бъде искрен с тях:

- Искам предварително да се извиня но не знам как точно да го кажа затова ще бъда директен. Идвам от далеч, по време на пребиваването ми в този регион се сблъсках с хора от бандитска група които са голяма бройка и потенциално застрашават този регион с действията си. Подготвяме атака срещу тях с цел да остраним злото им присъствие, но за съжаление сме малко на брой. Дойдох тук в търсене на помощ от страна на местните йокай и се чудех ако имате лидер към когото мога да помоля за тази помощ? Отново се извинявам за грубото ми присъствие и изказване. Просто ситуацията е отчаяна и не бих правил това под нормални обстоятелства.

- Също така се извинявам ако нарушавам някакви местни закони и разбирания. Не съм от този регион и не знам за тях.

[Shen Lee]

Двете свръхестествени същества не обърнаха внимание на Зертариан или поздрава му в началото... не, всъщност те изобщо не регистрираха присъствието му, докато той не ги настигна и не застана пред тях с поклон.

- А-а-а-а-а-ах! Този човек може да ни вижда!

Първата реакция на двете ниски създания бе да отскочат стъпка-две назад стреснато.

- Вероятно е екзорсист! - ушатият старец се навъси, заемайки защитна поза.

- Екзорсист! Екзорсист!

Биволската главата започна да се вайка хванал главата си с ръце, подскачайки неспокойно на едно място.

- Помощ? - ушатият възкликна с възмутена физиономия. - Ти да не ни будалкаш?

- Не говори с него, ще те прогони! Да си плюем на петите!

- Не ставай глупав! Не може просто да си ходим, пирът ни чака! - ушатият се скара ядосано на биволската глава, но в същото време погледна Зертариан с недоверие. - Също така... Ако търси помощ от йоукаи, за да се справи със слаби хора, вероятно самият той също е слабак.

Ушатият йоукай скръсти ръце с високомерна физиономия и се обърна отново към Зертариан:

- Ние гордите йоукаи нямаме господари. Но, щом показваш нужния респект, мога да ти кажа къде да намериш някои съмнителни типове, които може да ти свършат работа.

Преди Зертариан да има времето да реагира на тази добра новина обаче, йоукаят продължи:

- Но трябва да ни дадеш дял също. Десет бутилки саке. И също така ще се обръщаш към мен с приставка "доно".

- Ей, не е честно! - биволската глава се оплака със силен тон. - И аз искам да съм господар!

- Добре, добре, ще го третираш по същия начин - ушатият йоукай кимна в съгласие.

[Zertharian Natsuki]

Виждайки реакцията на йокайте пред него Зертариан си мислеше едно:

* Тези клоуни нямат и капка шанс срещу онези бандити диваци. Аяно-сан беше права дойдох с твърде големи очаквания.* - за момент помисли какво да каже но въздиша тежко като мъж, който токущо бе разочарован по най-трагичният начин. Той обаче се фокусира върху думите за пира и се зачуди как да продължи. Не искаше да се въвлича в битка но все пак не искаше да се отказва. Но ако всички йокай бяха просто купонджии, то тогава нямаше да постигне нищо разговаряйки с тях. Накрая той каза с тежка въздишка:

- Търся помощ за да намаля жертвите, които могат да последват от битката. Този престъпник контролира голяма армия. Сред нея има и екзорсисти, които могат да дойдат за горските обители като вас и да ви поробят. И ако се чудите от къде го знам или защо го казвам е защото... - той млъкна за момент и след това ги изгледа със сериозен поглед:

- Защото Съм Екзорсист. - наблякайки на съм частта. - Но не всички екзорсисти гоним йокай само като ви видим. Част от нас осъзнават, че имате право на съществуване и не искате да наранявате хора и не ви закачаме по никакъв начин. Затова ще ви кажа чао тази вечер и ще си тръгна. Изглежда ще трябва да рискувам животите на много невинни и да се надявам шепата хора, които сме се събрали да се справим с тази армия.

- Лека вечер. - пожела той като се поклони от учтивост и тръгна отбратно от където бе дошъл.

[Shen Lee]

- Ей, къде тръгна! - по-възрастният горски дух се провикна към Зертариан, махайки с юмрук. - Нима приятелите ти струват по-малко от десет бутилки саке!?

- Саке! Саке! - биволската глава също викаше възмутено след Зертариан.

- Не изпитвам особено топли чувства към тези глупаци, но трябва да си наясно, че е лоша идея да лъжеш йоукаи.

Обръщайки се да потегли наобратно, Зертариан забеляза, че срещу него идваше висока жена облечена в традиционни дрехи. Тя не показа особено интерес към него и каза своите думи, докато го подминаваше.

- "Г-н Екзорсист".

[Zertharian Natsuki]

Зертариан спря за момент на едно място не знаеше кое може би жената подценяваше - факта че е екзорсист при положение че още беше ученик екзорсист или факта че повечето ако не и всички екзорсисти правят точно това, което е спечелило славата им, или пък да е свързано с преувеличението, което отдаде на бандите но все пак реши да отговори внимателно обръщайки се към жената:

- Това, че все още има много стари екзорсисти които виждат духовете само като вреда вместо елемент на баланс с който да се сачетаят... Е остаряла глупост или страх, които се надявам да бъдат надделени от бъдещите поколения.

- А що се отнася до господаря на бандитите не е лъжа, а по-скоро хипотеза. Ако оперира безнаказан толкова време е малко странно как не си е навлякъл проблеми с горските йокай. Но все пак това е параноята на един мъж, който не е напълно сигурен пред какво се изправя, но знае едно - че не иска да има пострадали невинни или добри хора и духове ако вредата бъде оставена безнаказана.

Обръщайки се отново в посоката по която бе поел преди да се спре заради жената той добави финално:

- Но след като ги видях тези двамата се убедих, че може би тук има предимно мирни йокай незнаещи за тъмната страна на света и не искам да ги въвличам във нещо което може да ги доведе към гибелта им. Не искам да нося тежестта за някои такива невинни животи, които да съм завлякъл във война. Ще трябва да разчитам на първоначалният ни отчаян план да проработи. - след което тръгна напред с бавната крачка с коята бе започнал.

[Shen Lee]

Женският йоукай не се спря за да опонира на Зертариан или да подкрепи мнението му. Тя продължи по пътя си с лека усмивка, която може би подсказа, че намира думите на неопитния "екзорсист" като интересни или дори забавни.

Отказвайки се от дръзката си идея да прекрачи границите на свръхестественото, младият магьосник се прибра у дома. Вместо това той се фокусира върху задачата, която му бе дал неговият партньор и в следващите няколко дни той се отдаде на тренировка с меча сутрин и вечер, като през останалото време помагаше на лекаря и дъщеря му с домакинската работа.

На сутринта на седмия ден, Зертариан спря да си отдъхне след хилядния замах. Преди да има времето да изстине от студения ноемврийски въздух, той чу стъпките на някого да минават през сухата трева.

- Йо - Кусанаги Шидзуо поздрави магьосника с предизвикателна усмивка.

- Нека да свършим това преди да изстинеш.

Тъмнокосият младеж хвърли дървен меч на Зертариан.

- За разлика от бамбука, дървото може да счупи кости, така че не третирай това като приятелски спаринг - пръстите на Кусанаги се затегнаха върху дръжката неговото собствено бокуто.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан не каза нищо, просто извади поглед, поглед който бе изпълнен с решителност. Решителност да покаже, че е готов на всичко за победата ако тя значеше, че ще може да защити невинни хора независимо от цената. Сега бе моментът да тества дали изобщо в него имаше достатъчно боен дух да защити идеалите му. Той се засили към Кусанаги с меч дигайки прецизно с цел за атака.

*За справедливостта.* - помисли си той

Roll for attack with disadvantage due to missing sword skill:

d20

d20

Магьосникът отприщи вътрешният си убийствен акцент за пръв път без да се страхува от него или да нарани опонента си. Следвайки стила на субуритата, които бе тренирал през последната седмица той се засили с директен стандартен прав удар директно към центъра на главата на боеца пред него. Вероятно Кусанаги можеше да надуши, подобно на водача на бандитите че той бе убивал преди и не се страхуваше да го направи отново. Натсуки знаеше, че ако го е страх да отпусне вътрешния си демон, тогава никога не би могъл да защити никого. В тази битка той не планираше да щади боеца.

Дигайки ръцете си над главата си той пое въздух и със спускането на удара си той го издиша извиквайки:

- ХИА!- извика той спускайки атаката си директно централно към главата на Кусанаги.

Зар за щета (Бокуто): 1d20+2

[Shen Lee]

За разлика от Зертариан, който се надъха на максимален предел, за да има някакъв шанс срещу него, Кусанаги посрещна атаката на Зертариан с концентрирано очакване. Докато замаха на партньора му се спускаше към главата, вместо да избяга от линията на атаката, той опита просто да избие меча му встран-

Късметът на начинаещия. Или пък таймингът на начинаещия меченосец бе твърде непредвидим. Но в истинска битка крайният резултат беше единственото нещо от значение. Бокутото на Кусанаги мина през въздуха, след което Зертариан заби върха на своя собствен дървен меч в челото на Кусанаги, "разсичайки" го по централната линия точно като единствения удар, който бе тренирал неуморно през последната седмица.

Главата на Кусанаги се измести назад, след което той отстъпи две - три крачки, хващайки се за разкървавеното чело с лявата си ръка.

- KUSO!

Шидзуо свали лявата си ръка и стисна дръжката му с окървавената си длан, най-накрая заемайки правилна поза. Той присви очи във физиономия, която показа същото бойно намерение като неговия партньор.

Зар за избиване на меча (Провал!): 1d20

[Zertharian Natsuki]

Зертариан нямаше намерения да спре, отдавайки се на бойния си дух и отпри убийственият акцент на бойния си дух, този път той продължи без да спира, без да обръща внимание на нищо странично директно запътен в това да победи боеца без да се въздържа. Но магьосникът не бе тренирал само стандартните субурита, които боеца му бе показал. Той бе упражявал ударите, които той самият бе приложил върху него при последната им схвадка. Макар и да не беше добро копие, Зератиан залагаше на бойния си дух и елемента на изненадата на сбърканата последица от бойни движения които прилагаше.

Дигайки меча над главата си, той го спусна странично, но този път вместо да се цели към главата на опонента направи удара от миналата седмица с които той беше замахнал към стомаха му.

- ХИЯЯЯЯЯЯЯЯ - изкрещя той яростно с пълни дробове опитвайки се да копира движението на Кусанаги, което бе тренирал и бе опитал да пресътвори.

d20
d20

В тази битка той беше до такава степен зает да наблюдава боеца за всяко малко негово движение, че нямаше време да каже нещо. Даже не искаше. Бе обзет от боен и убийствен дух копнеещ за победа.

[Shen Lee]

Зертариан смени рязко стратегията, но Кусанаги бе достатъчно фокусиран, че да не стане жертва на изненадата си. Той уби меча по средата на пътя му с вертикален удар по гърба, след което с минимална пауза пренасочи бокутото си към темето на Зертариан. Ученикът не усети, че сенпая му дори не го удари с "острието", а само със страната на оръжието си, понеже дори това бе достатъчно за да му светне пред очите.

Кусанаги вероятно можеше да продължи серията, но вместо това даде шанс на Зертариан да си стъпи на краката, след като се бе олюлял за момент от шока.

Шидзуо Кусанаги

Зар за успешна атака: 1d20
Зар за щета: 1d20

[Zertharian Natsuki]

Зертариан гледаше да не изгуби никакво време в освестяне и направи всичко възможно да влезне във форма за следващата си атака. Без да губи инерция се засили със следващият си удар насочен директно към главата на боеца, прилагайки стандартният удар който бе тренирал през последните дни. Стараеше се колкото да може да буде концентриран с ударите си но все пак се стараеше да се отдаде на бойния си дух изцяло и даже от части на убийствения си аспект с цел да спечели ако можеше каквато и да е преднина защото в битката от бандити щеше да е на живот и смърт и не можеше да си позволи да е слаб или несигурен.

Roll for attack with disadvantage due to missing sword skill:

d20

d20