Събуждайки се от съня, макар и още сънен той си мислеше:
* Нямаше да е лошо, да се отегля така спокойно някъде, да прекарам остатъка от живота си като ковач или шикигами майстор в някое село, сгоден за Юмико... Но в онзи ден аз загубих правото на това. Още повече трябва да бъда героят който Мизуки не получи шанс да бъде.* - след тази мисъл той се разтегна и насочи да види колко е часа и да довърши останалите субурита за деня ако бе минало достатъчно време. Този път щеше да направи само 1000 както му бе казъл Кусанаги. След това щеше да да отскочи при жената мистик на селото и да се пробва да се свърже с местните горски духове за помощ с плана им.
Докато крачеше из верандата той се спря и каза:
- Дори и да искам да се насладя на такъв живот, нямам правото, трябва да бъда героят защитник на невините и слабите. Живот който Мизуки искаше макар и постигнат по мой начин. - стисна той юмрук и се загледа в него.
- Нямам време за губене, не ми остава много и трябва да го осъзная, трябва да заложа всичко на онзи план.
Когато извади меча на Кусанаги в двора, Зертариан започна със замаховете, сънят му бе помогнал да въстанови силите си. Той се беше фокусирал до такава степен, че вече със всеки замах виждаше опонент - плод на въображението му, който той бе сътворил с цел да си представи, че все едно разсича някой. Със всеки замах той изброяваше на глас този път. Ударите бяха фокусирани, всеки път той дигаше меча малко над главата си и го спускаше централно напред пред въображаемия му опонент. На някои от ударите си позволяваше да опитва да копира ударите, които Кусанаги бе положил върху него днес, но тях той не ги броеше. Бяха нещо като бонус, чрез който се опитваше, чрез имитация да копира техниката му и да научи нещо. Дълбоко той използваше интелекта си на магьосник и неговото зорко око за да тренира тялото си с помощта на копиране.
Но по средата на тренировката, съзнанието почна да му показва не безлицеви опоненти, а хора с които се бе сблъсквал досега. Първо беше магьосника от Илюминати от Токио, от когото бяха с Юмико и Накамура. Когато стана това той нанесе удара си изпълнен с ярост и омраза. Разсичайки въображаемият опонент на две централно от върха на главата до гърлото му.
Вторият бе Жената от влака, за нея той направи странно движение, при спускането от върха меча му вместо главата мина през гърлото и все едно отряза главата на тази тренировъчна илюзия, която си представяше. Този път той изпита досада с лека нотка на агресия.
Третият бе мъжът, който го бе спасил в житните полета, него той насече по стандартия начин с нота на досада.
Четвъртият бе лидерът на бандитите, той обаче продължи да седи след разсичането в главата му със сцепена на две глава пред него. Следващият удар беше през врата му, отсичайки цялата глава. Но пак седеше. Магьосника усети че емоциите го владееха и това сигурно бе лош път. Вместо това той спря за момент в бойна поза. Пое въздух и започна да редува въображаемия опонент пред него между Илюминати Магьосника от Токио и Водача на бандитите. Като със всеки замах се концентрираше върху удара, избутвайки емоциите настрана. Стараеше се да се фокусира изцяло върху техниката и да контролира своите емоции. Така той продължи своята тренировка и удари до 1000-ят удар.
.svg)
