.svg)
Зертариан можеше да каже по строгият начин, който баща й я поучи, че го правеше за нейно добро, защото знаеше и е виждал колко опасен и отвратителен може да бъде светът. Точно за това той и Мизуки се целеха да бъдат Герои На Справедливостта. И дори тази тяхна наивност беше грубо и безпощадно изтрита от реалността. Сега той крачеше към път на злодей повече отколкото на герой. Планът му да се опита да заключи демон не бе първият такъв. Но сега разликата бе че се цели в нещо извън пределите. След като отпи с голямо удоволствие от больона на супата и преглъщайки той каза:
- Това е първата полувина от работата на някой Герой На Справедливостта. Колкото и мръсна или не възнагръждаваща да е работата. Важно е невинните хора да са в безопастност и да не страдат. - отсърбайки още от бульона той добави: - Втората е да знаеш, че най-вероятно в края на всичко те очаква гибел, но ако си спасил животи и посял семена за други да последват примера ти. Сигурно си е заслужавало. - Казвайки това той погледан замислен към тавана, това бе цитат, който бе коментирал с Мизуки. Магът бързо осъзна че това всичко бе казъл на глас а не наум и сложи ръка на челото си казвайки:
- Простете мислите ми излезнаха навън. Не съм в положение да говоря за това предвид че съм далеч от герой и че даже случайно се забъркахме с тази групировка. Ако трябва да съм искрен дойдох на мисия просто да защитя търговец за да мога да изкарам пари за храна, път и да платя глобата която ми наложи двореца.
*Или заради пътя който съм избрал.*-помисли си той.
