Магията на Зертариан профуча, отваряйки път през прахта във въздуха към целта му. Точността му на това разстояние трябва да бе незначителна, но при толкова голяма мишена, не бе изненадващо че той уцели попадение. Това обаче бе най-доброто, с което момчето можеше да се похвали в тази ситуация. Въздушното острие се заби в козината на чудовището, но дори не остави видим белег в козината му. И нищо чудно - съотношението в размер вероятно бе като чаена лъжица удряща боксьор в тежка категория.
Може би в отговор, лисицата премести поглед в посока на червенокосото момче и след половин секунда направи няколко гръмотевични стъпки към него, разкривайки тялото си напълно.
- Бягай към безопасност.
На пътя между демона и Зертариан се изпречиха двама човека в униформи на екзорсисти, които той не познаваше. Единия бе на средна възраст, а другия по-млад, но не бе лесно да се прецени колко точно, заради лицето му закрито до голяма степен от маска. Вторият бе формирал бариера чрез талисман, който държеше в дясната си ръка.
- Това не е някоя история от манга - каза по-младият.
- Единственото, което може да направиш, като подразниш това чудовище, е да нанесеш повече вреди. Потърси приятелите си и...
Зертариан бе заслепен за момент. Първо не разбра какво се случва, но когато почисти лицето си лепкавата течност, която го бе оплискала миг по-рано, той осъзна че това е кръв. Когато погледна към двамата екзорсисти, той видя само откъснатите им крака, разпръснати хаотично на площадката в руини. Лисицата оттегли лапата си, с която изглежда бе замахнала само един път, за да изтрие двамата защитници на Зертариан от пътя си.
- Пипнах те.
Познат на Зертариан глас проби убийствената тишина на момента. Като от нищото, във въздуха профуча среброкос мъж, замахвайки с огромен меч с формата на сатър към един от предните крака на лисицата. Острието се заби дълбоко, но като че ли не успя да пререже костта на крайника, създавайки момент на слабост за мъжа. Лисицата моментално използва това, за да го връхлети с другата се предна лапа, забивайки незначителното му по размер тяло в съседна сграда, пробивайки стената й, и съдейки по звука, вероятно още няколко стени вътре в нея.
Чудовището отново насочи вниманието си към червенокосото момче. Зертариан знаеше, че то дори нямаше да издаде знак, преди да го изпрати в отвъдното с лапата си, както се бе случило със защитниците му по-рано. Или може би той щеше да бъде сдъвчен вместо това?
- Тс, какво ли ще си помисли НеоДжун, ако разбере че куче пазач ме разхвърля наоколо.
Познатия глас на среброкосия мъж внезапно отвлече вниманието както на Зертариан, така и на чудовището. Мъжа са показа на ръба на дупката, която тялото му бе пробило по-рано. По тялото му имаше многобройни наранявания, но това изглеждаше като истинско чудо. Всъщност, телата на екзорсистите по-рано бяха просто разградени само с един удар. Не само това, но нараняванията на мъжа като че ли се лекуваха в реално време. Увисналата му лява постепенно придоби сила, докато той не успя да стисне юмрук. С десницата си пък премахна парче стомана от областта на бъбрека си, напълно игнорирайки изблика на кръв. След това скочи небрежно от разстояние няколко етажни блока, докато не се приземи на асфалта, откъдето вдигна меча, изпуснал по-рано при атаката на лисицата.
Постепенно Зертариан осъзна, че е покосен от чувство, което превзема цялото му тяло. В стомахът му като че ли бе забит острие от лед. Краката му замръзнаха и той едва намери способността да поеме дъх. Но всъщност този първичен страх, не бе породен от лисичият демон. Онова, което го потискаше до неспособност да помръдне, бе аурата на среброкосия мъж, който бе срещнал по-рано в болницата. Тази аура предаваше абсолютно смазваща мощ, убийствено намерение, както и частица от вътрешния му свят. Този мъж бе чудовище сам по себе си, може би дори по-опасно от онова в животинска форма. Насилието, борбата за надмощие, желанието да редуцира всичко и всички около себе си до кървава локва. Нима това бе истинската природа, която той просто бе потискал досега? Нима той бе Чудовище крачещо из света на Хората?
.svg)
