Улиците на центъра

[Kazuo Hatake]

Адреналинът се беше качил до главата на Казуо и той бе на прага застигне нещастниците и да ги научи на урок, който щяха да запомнят. И всъщност щеше да го направи - ако се намираше в някоя задна уличка, вместо центъра на Китай. Налагайки волята си върху собственото си тяло, той се обърна и потегли отново към кафето за срещата, за която вече сигурно закъсняваше. За момент се отдаде на приятното чувство на повишен адреналин - нещото, на което се наслаждаваше най-много.

[ZetsubouBilly]

Преди Райто да беше озарил цялото помещение, се чу скърцащият звук идващ от входната врата, от където с периферията на зрението си, Когами можеше да забележи фигурата на човек, държащ пистолет в ръката си и сочещ към русокосият. Сигурно беше враг или някой от отбора мафиоти, но нямаше видимост, което можеше да бъде проблем. В разгарът на момента, Райто нямаше възможност да избегне, тъй като фокусът му бе насочен към 3-те мишени, 1 от които Кагами успешно простреля в главата, пръскайки му мозъка.

-К-какво? - обърка се един от другите двама, обръщайки се назад, от където всъщност идваше светлината.

-ОТ ТАМ ЛИ ИДВА-... - той тръгна неуверено да стреля по Райто макар и да бе наполовина заслепен, и успя да улучи аберанта в рамото, което накара Райто да падне на колене, прекратявайки излъчващата му светлина. Райто едвам чувстваше дясната си ръка, от чието рамо започна да се стича доста обилно количество кръв и Райто трябваше да прикрепи за простреляната си рана ако не искаше да припадне от голяма загуба на кръв. Човекът който простреля Райто започна да се смее като манияк след като вече можеше да вижда целта си.

-Открих те! - предположи той, но когато стреля право към главата на Райто, куршумът му бе отбит от нечий друг куршум.

-Това е моята фраза. - бяха думите изречени от новодошлия, който при следващият си изстрел, пръсна главата на противника. Райто можеше да различи, че този който току-що бе влязъл в заведението, беше част от отбора.

Name: Shohei Hirayama

Междувременно Фенг получи достатъчно време да действа свободно, той се наведе и заби лакът през корема на последния тип, избутвайки го така че да се удари с гръб в бара.

-Свършено е с вас. По-добре се преда-.... - посъветва го Фенг, но беше твърде късно, защото точно в същото време, новодошлия прониза опонента с един патрон в мозъка.

-Хубава работа... - изхленча раздразнено Фенг.

-Прекалено си мекушав. - каза тъмнокосият с хладнокръвен тон.

-А ти - ти изгуби играта! - обърна се той към Кагами, насочвайки мерника си към него.

-Х-хей...чакай, може би още имаме нужда от него. - опита се да го укроти Фенг, вдигайки ръце, сякаш Кагами не беше сторил нищо лошо. Фенг просто се опитваше да защити Райто заради услугата която му направи.

-Не се намесвай! - заповяда му стриктно момчето, което беше от богаташко протекло и смяташе, че можеше да прави каквото си поиска и да убива онези които смяташе, че са се провалили и само завличат развитието му надолу. Дори Райто да членуваше в същия отбор като неговия, трябваше да бъде наказан от Бог за грешките си - това бе философията на Хираяма.

[Kagami Raito]

- Thanks, buddy.
Райто прошепна измъчено към Фенг за дето се опита да го защити от ''The Punisher''. Наистина усещаше, че се изгражда доза приятелство между тях. Още не можеше да разбере какво се случи, главно защото беше една доза физически невъзможно, но реши да roll-ne with it.
-А ти, Shadow the Edgehog. - Кагами обърна погледа си към новодошлия, изправяйки се бавно въпреки болката си: - Щях да ''спечеля играта''- Кагами направи кавички с едната си работеща ръка, преди да я върне отново на раната му: - ако законите на физиката и проста логика съществуваха в нашия свят. За тва си прибери пистолета преди да призова екзодия, капиш?
Райто вече беше изправен на крака, и гледаше право в очите филмираното гейче, без да отстъпва земята си.
Принципно не обичаше ненужните конфликти, но нямаше как да отстъпи и да остави някакъв емо тинейджър да разбие духа му.

[ZetsubouBilly]

-Ще си платиш за това което стори! - беше последното предупреждение което Казуо успя да чуе от неблагодарния аристократ, преди Казуо да им обърне гръб. Богаташът само се надуваше, но в реалност групичката едва ли щеше да се покаже, изпречвайки се отново по пътя на хлапето. Всъщност, оказа се, че Хатаке беше близо до мястото на срещата, и можеше да стигне навреме ако не се беше замотал с тримата глупаци. Срещу него, той видя познато лице. Едно от момичетата в отбора, с които Хатаке партнираше. Тя се грижеше за здравето на всички в групата. Беше се забързала, а чантата й бе препълнена, ако трябваше Хатаке да отгатне с какво, можеше да предположи, че се е спряла в някоя аптека за да купи някои специфични лечебни средства които не могат да се намерят на друго място, понеже не би зарязвала вниманието си по някакви ненужни покупки.

Name: Ayumi Ozawa

-Йо, Казуо-кун, да влизаме в кафето, че да не пропуснем нещо важно.
Беше приятелски настроена и енергична, както винаги, на външен вид. Казуо не знаеше какво толкова важно би трябвало да очаква от обикновена сбирка с бандата, все пак групичката винаги е успявала да се слее с околната среда, без да породят подозрение. Обаче...Когато влязоха в заведение...
...Казуо и Аюми станаха свидетели на една доста кървава сцена. Те видяха трима непознати да лежат убити на земята, а Канаги беше силно ранен.

Макар и раната му да не беше толкова сериозна, Канаги трябваше да има едно на ум, да не прави резки движения ако искаше да може да си използва дясната ръка за в бъдеще. Когато стана от земята, той изпита остра болка в рамото си, а ръката му бе изтръпнала цялата, едва ли щеше да може да я повдигне. Пистолетът на Шохей прищракна, а той бе готов да натисне спусъка, и най-вероятно щеше да му направи, без дори да се поколебае.

-Спри, Шохей. - чу се гласът на Линг. Единственият който можеше да попречи на Шохей да заличи Райто от съществуване, беше именно лидера на компанията: -Все още имаме нужда от него!

Шохей затвори очи, проявявайки загуба на интерес, и изсумтя егоистично, след което застана пред бара и кежуъли си поръча нещо за пиене, като плати на собственика за всички щети които бяха нанесли върху заведението с пари в брой, и му остави бакшиш. Това щеше да покрие проблемите които си бяха навлекли.

Аюми разбра какво се е случило и отиде при Кагами за да му помогне с кървенето. Тя приближи ръцете си към рамото на Кагами, като от дланите й започна да извира зелена енергия, обгръщаща рамото на Каннаги.

-Успокой се. Ще спра кървенето ти, но болката която усещаш сигурно ще трае още известно време. За сега не прави резки движения! - нарече му се Аюми съсредоточено, макар и да имаше лека нотка на нервност в гласът й, все още не се беше съвзела от изненадата, последвала нея и Казуо. Въпреки това, тя за кратко време успя да анализира щетите които бе поел Райто и се зае с лечението, а прострелната рана която бе получил Райто, постепенно започна да се регенерира благодарение на способността на момичето.

[Kazuo Hatake]

- О, какво става, Озауа - поздрави той момичето, което познаваше, защото също работеше за Организацията.

Човек определено не би го очаквал от сладка физиономия като нейната - дори Казуо, запознат добре със средата си, трудно можеше да впише образа й в нея. Изглежда беше просто пример, че хората наистина могат да се сблъскат с неразрешими иначе ситуации, независимо от външния си вид или произхода си.

- Мисля, че не закъсняваме особено.

Изглежда бяха закъсняли за истинския екшън обаче. Когато влезе в заведението стана свидетел на петима непознати мъже, някои от които бяха ранени, а други - мъртви. Други, дори по-важни личности, които му привлякоха вниманието обаче, бяха негови колеги от Организацията - тип със заплашителен вид, държащ пистолет - вероятно причината трима човека да лежат убити на земята. Други, които позна бяха друго чернокосо момче от китайски произход, момиче с бяла коса, което някак си създаваше странен компютърно-генериран ефект пред себе си, и Райто Кагами - изрусен японец, който се опитваше да поддържа готин имидж, но Казуо не му се връзваше. И не на последно място - Линг, капо на Организацията, което бе виждал няколко пъти в района. От всички тук, той познаваше донякъде само Райто.

Казуо не беше сигурен какво се случва в момента. Японецът с пистолета бе насочил цевта си към Райто - и вече го бе ранил в рамото. Може би ставаше свидетел на преврат. С тази опасна мисъл наум, той бързо посегна към собствения си пистолет, скрит в якето му, извади го и свали предпазителя му. В тази ситуация не можешe да се довари автоматично на никого. Пистолетът на Райто лежеше на земята до него - може би той бе бил агресорът. Линг дори извика към японеца, когото нарече Шохей, че все още може да имат нужда от него. Вероятно щяха да го използват за да разкрият за кого работи. Ами ако Линг бе започнал преврата и искаше да извлече от Райто информация за други клонове на Организацията?

В този момент единствения човек, когото не приемаше за опасност, бе момичето зад него.

[Kagami Raito]

- Thanks - Прошепна Райто към момичето. В гласът му се четеше болката му, но не беше нещо, с което не можеше да се справи. Той познаваше Озауа от уличите, беше една от малкото японки членки на организацията, и затова често се засичаха. Кагами и познаваше момчето дето стоеше като идиот на входа. Казуо Хатаке, беше типичния ти тийн еджлорд с импулсивен характер, но иначе беше свестен. В пъти по-добре от човека с името Шохей, ако не друго.
- Та.... Райто направи пауза, колкото да привлече вниманието на всички и погледна към Линг: - Ще кажеш ли защо ни извика тук преди тоя на вратата да ни гръмне, или?
Аберанта внимателно гледаше Линг. Кагами имаше усещането, че всичко това беше една негова постановка, и действията на Щохей го доказваха до някаква степен. Въпросът беше, за какво беше изпитал нуждата да ги събира и тества по този начин.

[ZetsubouBilly]

През цялото време Линг бе наблюдавал случващото се досега с различаващи се дози интерес. Действието на Фенг определено беше привлякло най-много вниманието му, до степен, в която бе фокусирал момчето остро с поглед. Моментът, в който Райто беше поел инициативата, също му се бе сторил интересен, по начина, по който те забавлява неочаквано развитие на обстоятелствата. Динамичното влизане на Шохей пък сякаш не му направи особено впечатление, сякаш бе очакваната развръзка в историята.

Въпреки всичко, той изръкопляска три пъти, за още по-голяма тревога на вече разбитата психика на невинните странични наблюдатели.

- Наистина са ми събрали завидна компания - каза той, без очевидна ирония в гласа си, сякаш не беше сигурен, че ги заслужа. - Вие сте точно това, което ми трябва - в очите му, отвъд доволната му физиономия, можеше да се прочете намек за положителната перспективата, която той виждаше.

- Да забравим случилото се за момент. Предпочитам да обсъдим защо сме се събрали, преди тук да стане твърде шумно.

Линг вероятно намекваше за неизбежното пристигане на ченгета. Аюми успешно възстанови раната на Кагами макар че момчето все още имаше леко изтръпване в областта на рамото. Райто и Аюми седнаха на мястото при Линг. Същото се отнасяше за Фенг и за Юн. Тогава Казуо проумя, че непознатата беше също част от организацията. Единствено Шохей остана на бара, което предупреждаваше, че той може би наистина беше някакъв двоен агент, или нещо от сорта. Очакваше се от Казуо също да придружи компанията, за да не изглежда наистина като някаква шамандура, застанал точно на входната врата, така че да може Линг да им каже каква ще бъде първата им мисия като група.

- Ще уредиш ли малко неприкосновеност - обърна се Линг към Юн.

Момичето кимна, разбирайки веднага за какво става въпрос. Извади няколко чисто бели хартиени листчета, като онези, които се ползват за магически талисмани и нарисува по един йероглифи върху всяко от тях, завършвайки талисманите с една черта над всеки от знаците. След това нареди листчетата, по едно пред всеки седнал на масата. След това извади вече изписан талисман, но с различни йероглифи, от удобна дървена кутийка, която носеше на кръста си, захвана го между средния си пръст и показалеца, затвори очи и промълви нeщо, което останалите не разбраха.

- Готово - каза тя на Линг. След това се обърна и осведоми останалите. - Това е заклинание, което не пропуска думите ни извън пределите на масата - казвайки това, тя погледна притеснено Шохей на бара.

- Не се притеснявай за него - каза Линг. След това отново върна вниманието си върху темата.

- Вероятно се чудите защо съм ви събрал тук, тъй като някои от вас дори не работят директно за мен. На кратко, Организацията иска да обучи нов отряд за изпълнение на високопрофилни мисии извън сегашните ни граници на влияние - както в страната, така и в чужбина. Някои ми бяха препоръчани от капото, което отговаря за вас. Други - Юн и Фенг преместиха погледа си върху него за момент. - Бяха избрани от мен самия.

След кратко време, което бе дал за реакция, Линг продължи.

- Първата ви задача не е нещо твърде сложно... предполагам. Ще трябва да спрете един проблемен за организацията човек. Името й е Бишъп.

След като посочи каква им е целта, Линг извади "Wanted" постер върху който бе изобразено лицето на момиче което изглеждаше много по-млада от Райто.

- Може да не изглежда като особена заплаха, но всъщност е важен член на наша противникова организация. По значимост, позицията й може да бъде определена като капо във фамилията й.

- Фамилия? - попита със съмнение в глава Фенг.

Мафиотската фамилия Акарауа. Бивш клон на Якуза, отцепил се преди две поколения. Във всеки случай, дори като самостоятелен клон, не трябва да бъдат подценявани - те са трън в петата ни от дълго време в острова на Япония. Конкретно Бишъп в момента представлява заплаха за финансите ни, поради което трябва да бъде спряна без забавяне. Тя е високопрофилен терорист присъединил се към фамилията по някое време. Експлозивите са нейна особена специалност, и трябва да се вземе предвид че ги използва без скрупули както срещу хора, така и срещу сгради. Като например "Голямата стена на Китай" - както нерядко се случваше с Линг, човек не можеше да е сигурен дали се шегува или е сериозен. - Всъщност - това ще бъде и първоначалната локация на мисията ви. Не само това, но и "Голямата стена" е добро място за туризъм, така че може да се порадвате на забележителността, докато сте там. Ако се опитат да ви попречат някои други членове от фамилията й, ви е позволено да ги убиете, главите на някои от тях всъщност струват доста. Колкото до Бишъп - тя ни трябва жива. Ако Бишъп ви избяга, или не успеете да я откриете на даденото местонахождение, следващата дестинация към която ще трябва да се насочите са някои от сградите които са частна собственост на организацията ни.

Линг извади една карта навита като свитък, и я подхвърли към Райто.

-Някакви въпроси?

[Kazuo Hatake]

Казуо се присъедини към дискусията без забавяне, след като разбра, че изглежда онова, на което бе станал свидетел, бе просто някаква лична врява. Изглежда Кагами и този Хираяма тип не се разбираха много добре. Беше добре да си запише, че не трябва да се бъзика с последния.

Той слушаше внимателно онова, което им казваше небезизвестното капо на Организацията, но за момент мислите му се концентрираха върху учудването колко лесно го бяха преназначили. Знаеше, че като актив на Организацията нямаше право на кой-знае какво мнение що се отнася до решенията му, дори да се отнасяха до него самия, но все пак беше леко шокиран.

Чакай малко, терорист? Китайската стена? Японска мафия? Тук се случваше нещо важно. Нещо, което можеше да доведе до повишение... или бърза смърт, но никой влязъл доброволно в редиците на мафията не вземаше предвид второто.

- Каква е категорията на мисията? - според информацията, която имаше в момента, мисията вероятно бе от категория B, съдейки както по не толкова заплашителното описание на целта им, така и самият факт, че Казуо се намираше някъде около категория C. По-голяма разлика от от 1 категория означаваше, че излага мисията на риск, и не смяташе, че ръководството би го позволило. Озауа вероятно се намираше някъде около категория B, а Кагами - C, също като него. Не знаеше нищо за останалите трима, но се съмняваше някой от тях да влиза в А-категория.

[Kagami Raito]

-Също така - Кагами хвана хвърленият към него свитък, и продължи да говори: - Какво аджеба търси Японската мафия на Китайската Стена?
Въпреки, че въпросът му не беше зададен по възможно най-умния начин, беше изключително важен за успешното изпълнение на мисията им. Щом се намираха там, то най-вероятно щяха да имат някаква цел различна от гръмването на народните забележителности фор дъ лълз. Това най-вероятно щеше да им помогне в планирането за успешното залавяне на Бишъп. Райто беше чувал за Акарауа фамилията, главно защото живееше в Япония преди да дойде тук, а легендите за тях бяха наистина респектиращи. Това, да имаш смелостта да се отчупиш от Якудза и да водиш война с тях не можеше да бъде изпълнено от някакви случайни хора. Колкото до самата Бишъп пък, Кагами беше чел за нея в интернет и вестници. Беше известна като най-опасният терорист на земята. Това го караше да размисли доста над лежарното представяне на мисията от страна на Линг, но реши, че не е мястото или момента за повдигане на този въпрос. Китаеца имаше репутацията на един от най-хитрите и успели членове на организацията, затова Аберанта беше сигурен, че имаше свойте причини и аргументи за това защо изпраща точно тях.

Колкото до хвърлената карта, Райто я отвори на масата и я разгледа, чудейки се какво точно му беше подхвърлил капото на Организацията.

[ZetsubouBilly]

Райто разгърна свитъка. Върху хартията видя някакви точки отбелязани с "х", към които водеше дадена траектория. Макар и да не беше експерт по проследяване, Кагами можеше да отгатне, че това е карта, а очертаните зони са места където биха могли да открият целта си. Беше виждал нещо подобно само по филмите с пирати, и свободно можеше да предположи, че враговете търсят някакво съкровище.

-Чудя се какво ли търсят на Китайската Стена? - реторично загатна Линг. -Запомни, че Бишъп трябва да бъде спряна, това е всичко което трябва да знаеш!

Линг скръсти ръце отегчено и се прозя. Въпросите на Райто и на Кагами му дойдоха в повече, така че той приключи с отговорите, или липсата на такива. В момента всичко за което Линг жадуваше беше да се наслади на фрапето, което си бе поръчал, и му беше сервирано със закъснение.

-На пръв поглед ми изглежда като Б-ранк мисия, но ако Бишъп е довела съдружници с нея, можем да я считаме за А-ранк. - отвърна Юн на Хатаке, тъй като Линг беше зает да пие от напитката си.

-А-ранк ли каза? Тч-....Каква досада. - измрънка Фенг, на който му липсваше абсолютно всякаква мотивация.

[Kazuo Hatake]

A-ранк? Казуо присви очи. Изглежда хората, които бяха пратили в отбора му бяха доста способни. Което не беше задължително хубаво нещо. Не искаше да изостава твърде видимо от останалите.

"Е, изглежда просто ще трябва да дам повече от себе си."

Лесно да се каже, но в тези времена хората благословени от природата с психически способности, все по-бързо качваха средния стандарт. Хора като тази Юн, например. Колко далеч точно можеха да го докарат единствено собствената му воля и решителност? Казуо не беше от хората, които се задълбаваха в тези мисли обаче.

- Ще може ли да обновим екипировката си преди да започнем? - попита той Линг. - Не съм подготвен достатъчно добре за задача от такъв мащаб.

Ръкопашните умения на Казуо бяха достатъчно добри за улиците на Шанхай, но в случая щяха да се изправят срещу високопрофилен терорист, потенциално придружен от подкрепления. Не звучеше като нещо, което щеше да се разреши в Кунг-Фу конфронтация. Освен това беше добро оправдание да се сдобие с нови оръжия, с които да изпробва умения по стрелба, върху които работеше напоследък.

[ZetsubouBilly]

-Да. Свободни сте да проверите склада за оръжия преди да се запътите към целта си. Това е, ако е останала достатъчно екипировка за вас. - рече Линг докато отсръбваше от фрапето през сламката. Обикновено имаше по някое оръжие остатък за Казуо, така че той можеше да се възползва от възможността.

-Спокойно, Казуо-кун. Ако нещо се обърка, съм готова да ви помогна. - Озауа беше приветлива както винаги, но тя не разбираше каква е опасността на А-ранк мисия толкова колкото Юн.

[Kagami Raito]

- .... Значи трябва да заловим жива най-търсената терористка на света и да убием отбора и от елитни мафиоти без равно на никакво знание за тях? - Райто огледа физиономията на всеки един присъстващ за да види реакцията им спрямо задачата, след което бързо добави преди да го скастри пак Линг: - Seems fair. Кога тръгваме?
Райто сви картата и я прибра в якето си. Не беше сигурен защо беше дадена точно на него, тъй като видимо беше най-безотговорния тип от всички тук, но реши просто да го приеме и да продължи напред. Поръчката им най-накрая беше пристигнала, и той взе глътка от своя Frozen French Vanilla Swirl Coffee Coolatta with Skim Milk, след което зачака явно финалните заповеди на капото им.

[Kazuo Hatake]

Казуо се бе облегнал удобно на кушетката, след като получи одобрението за оръжейния склад.

- Кой ще ръководи операцията?

Докато питаше това, погледът му прескачаше между Фенг, Юн и Шохей. Фенг би било логичен избор, тъй като работеше директно за Линг. Вероятно това важеше и за Юн. Липсата на заинтересованост от Шохей пък подсказваше, че бе предварително запознат със случая и организацията. Освен това от всички тук, той изглеждаше като най-добрият материал за лидер.

[Shen Lee]

- Задачата ви започва утре - обяви Линг, отпиващ от латето си със затворени очи, сякаш му се наслаждаваше с цялата си същност. След като свали чашата от устните си, отвори очи с поглед към Райто. - Кагами ще бъде отговорникът на разпределението. Лау е втора в командването. От вас ще се очаква да рапортувате всекидневно състоянието на операцията.

[Kagami Raito]

Линг малко изненада Райто с думите си, и за секунда това се видя по лицето му, но точно както дойде, така и изчезна. Реално, базирано на действията им тук, както и на характерите им като цяло, той може би беше най-добре построен за воденето и крепенето на отбора заедно, до колкото това беше възможно със характери като Шохей наоколо. Видимо нямаше друг, който щеше да създаде какъвто и да е проблем, или поне така му се струваше за момента. За пръв път виждаше повечето хора тук, и почти не познаваше останалите с които бяха засичали пътища, но явно просто щеше да му се наложи да го преглътне и да върши работата си.
- Сууупер... - Каза Райто с леко издразнен тон, като погледа му се беше насочил към Шохей, който си сърбаше от чашата като някакъв противен руски аристократ. Кагами много добре осъзнаваше, че най-вероятно единия щеше да убие другия един ден, независимо от това, че са в един отбор. Вярно, че туко-що се запознаха анд алл, но Аберанта просто имаше усещането, че никога нямаше да се харесат. Русокосият беше хладнокръвен и обективен, а тъмнокосият импулсивен и твърдоглав. Просто нямаше никакъв начин да излезат на глава.
- Има ли някакъв шанс да получиме аванс от заплащането? Наречи го командировачни, if you will. - Парите бяха главно за служебни телефони, изплащане на хотелски стаи и информациони брокери,
ако им се наложи. Кагами отпи от своето кафе, облягайки се на седалката си. Трябваше да признае, с изключение на целия shooting fiasco, мястото беше доста добро. Щеше да го запомни ако му се наложи един ден да излиза с момиче от квартала.

[Shen Lee]

Линг посега към вътрешен джоб на суичъра си и извади черна кредитна карта. Плъзна я по плота на масата към Райто, който разчете изписан в златно йероглиф.

- Ще използвате това, ако ви се наложи. Разбира се, не е нужно да наблягам на това, че значението на всяка транзакция трябва да се рапортува.

Фенг и Юн не изглеждаха учудени от случващото се пред тях, може би вече знаеха, че Райто ще бъде избран за отговорник, а може би просто характерите им не им даваха причина да изявят особена реакция по този въпрос. Озауа обаче бе видимо изненадана от самото начало, сякаш не беше отдавала нужното внимание на Райто до този момент, а когато той получи кредитната карта със златния дракон директно отвори уста невярващо, сякаш случилото я беше ударило като гръм.

- Ако нямате други въпроси, сте свободни да тръгвате - каза Линг, повдигащ чашата си с лате, отново със затворени очи. Почти сякаш присъстващите вече бяха просто досаден детайл.

[Kazuo Hatake]

Казуо беше меко казано изненадан от избора на лидер, но беше достатъчно разумен, че да не поставя под въпрос решенията на едно капо. Когато черната кредитна карта беше връчена на Райто, се замисли за момент колко точно пари имаше вътре, но бързо отпрати тази мисъл. Не беше вчерашен - знаеше, че някои хора на този свят притежават повече пари, отколкото той можеше дори да си представи. Но също така знаеше, че това нямаше никакво значение за самия него. Доколкото разбираше, Райто щеше да бъде наказан, ако направеше дори просто транзакция, с която не бе спестил колкото е възможно пари на организацията, дума не можеше да става за това да изтегли няколко милиона и да избяга под прикритие в неизвестните региони.

- Тогава, чао от мен - каза той, изправи се и потегли към изходната врата.

Смяташе да обиколи един път за последно улиците на Шанхай преди да замине. Искаше да си вземе Кока-кола от някой денонощен магазин и да вечеря евтини оризови спагети някъде. Доколкото нещо можеше да бъде евтино в най-големия град на Китай, разбира се.

[Kagami Raito]

Райто взе картата от плота на масата и я прибра лежарно в джоба си. Поне нямаше да му се налага да взима пари на заем, тъй като бе доста тесен с мангизите този месец. В интерес на истината, щеше да последва идеята на Казуо и да си тръгне преди да плати, набивайки Линг с още няколко кинта назад. За момент обаче, той разгледа погледите на новите му съотборници. Фенг и Юн не бяха никак изненадани. Кагами не можеше да прецени дали беше заради характера им, или просто вече знаеха информацията, тъй като работеха директно под Линг преди това. Озауа беше видимо в шок, сякаш не можеше да повярва как някой като него бива възложен с такава отговорност. Казуо имаше може би най-интересната реакция, тъй като в погледа му освен изненада се четеше и някакъв вид пресмятане, все едно правеше математика в главата си. Дали обмисляше да се опита да открадне картата, и да замине нанякъде с парите? Не, едва ли беше толкова тъп. По-скоро просто правеше сметки колко пари има в нея. Шохей, разбира се продължаваше да пие сам на бара, което звучеше доста по-готино от колкото всъщност е.
- Йо-о, Казуо. - Райто се провикна към момчето, ставайки от седалката си:- Към квартала ли си? Аре да движим заедно. Ти също, ако нямаш работа.
Последните думи на Кагами бяха насочени към Озауа, която беше в същия квартал като тях двамата. Не беше чувал за Фенг и Юн досега, а имаше репутация на нещо като кварталната клюкарка, тъй че едва ли бяха от техния край. Шохей пък не би го поканил да движи с тях за нищо на света, ако ще да му беше съсед, затова зачака отговорите им.

[Shen Lee]

- Мога да разбера, че джобните са ти свършили, но ще приспадна сметката от следващата ти заплата - каза Линг, докато повдигаше чашата си с лате, без дори да отваря очи .

Озауа се извини с поклон към масата и напусна заведението заедно с Райто и Казуо. Слънцето бе залязло напълно, но въпреки това тъмнината обхванала Шанхай не беше потискаща, благодарение на безбройните светлини на града. В интерес на истината дори създаваше комфортно усещане.

Озауа изглежда беше изненадана от предложението на Райто. Не побърза да отговори, а погледна към Казуо, сякаш неговият глас щеше да доведе до консенсус.

Райто Кагами: -12.5CR от следваща заплата в Организацията.