Процедурата за приготвяне на чай, Мико приемаше като "медитация". Ако беше нервна, може би щеше да обърка някъде, и да изгори ако не самата себе си, то в краен случай цялото помещение. Това, че трябваше да ползва лявата ръка като доминантна, беше наистина предизвикателство, но трябваше да свикне да използва всяка една част от тялото си, за да прилага методи, които по някога можеха да гарантират оцеляването ти. Колко ли хора същност можеха да правят чай изобщо дори с двете си ръце едновременно?
На Ямура-сан със сигурност не му се занимаваше с тази дейност. Ако Мико беше на негово място, най-вероятно и тя щеше да разчита предимно на личния си асистент за подобна услуга. Но имаше да приготвя още доста чай, ако искаше да се впише сред големите клечки в човешкия свят. Особено след грешките които бе сторила, тя не можеше да си позволи да си мисли за това какво щеше да стане ако беше на по-високо място, по-скоро беше заземена и се интересуваше само от това какви грижи полагаше за себе си, както и за другите, по-специално онези които можеха да й се отплатят с нещо. Такива са Ямура-сан, и дори досадника Алистър, за когото Мико все още не беше сигурна какво прави. Но в нейния случай, тя трябваше да бъде уверена в което правеше в момента.
Начинът по който Мико трябваше да приготви чая определено беше нецивилизован, все едно наистина беше на остров някъде, но може би това беше по-добре за нея, от колкото да използва някаква модерна технология. Използва няколко хартии които намачка за възпламеняемо вещество, залагайки ги в квадратурата в която се приготвяше чая, след което с две клечки, нареди няколко дървени останки в кръг, но без да прекалява да слага много от тях. Накрая тя се увери че в чайника имаше вода, ако не, щеше да го напълни с такава, и да го закачи да тлее върху огъня, за да може водата в чайника да заври. Другото което трябваше да вземе тя беше поднос върху който да сложи чашката за чай, и разбира се подправките за чая, към които Мико щеше да сложи и едно парченце лимон. Цялото това приготовление тя трябваше да го извърши внимателно, и може би с една идея по-бавно от обикновено, но достатъчно, за да е готов чая, когато Ямура-сан се появи. Който, между другото, тя също не знаеше какво наистина прави. Сериозно, единственото което правеше това старче наистина ли беше само да се отпуска, може би да прочете някоя книга, и да пие чай? Поне Мико не разбираше как това му помагаше да прогресира с развитието си, самата Мико никога нямаше толкова голямо търпение, по цял ден да релаксира, да пие чай, и да чете, щеше да откачи ако това беше дневната й рутина. Но пък се увери че топлото питие е готово за сервиране щом Ямура-сан пристигне.
.svg)
