Болница "Аику"

[Miko Zatsune]

От всичко, което той каза, Мико разбра че той търсеше някой, но дали търсеше нея или някой друг който смята за свой близък? Думите му звучаха по-объркано от колкото беше самата Мико. По лицето му имаше изписана засрамена усмивка, което означаваше, че се опитваше да скрие нещо, за което не искаше да признае. Затсуне не смяташе, че между тях двамата е имало нещо общо, освен че не бяха хора, така че по-скоро би се обзаложила че търси другиго. Защо беше сигурен, че Мико знаеше къде да намери "скъпият" за него човек? Дали е бил някой познат на Мико? Да не би Мико то-що да беше попаднала на улика, която имаше нещо свързано с нейния "инцидент"? Ако е така, то тогава тя трябваше да приеме неговото предложение, колкото и отчаяно да звучеше то.
-Сега като го спомена... - преди да си довърши мисълта, преобразувана в диалог, Мико се огледа и се помириса, погнусена от миризмата на одеждите, които носеше. По принцип нямаше нищо против, поне имаше някакво облекло, но както и да е, Мико направи това действие за да се престори, сякаш я засягаше. В което имаше известна доза истина.
-...Не бих отказала нови дрехи. - беше малко извън темата, но в следващият миг, Мико погледна към него сериозно, и продължи по същество.
-Предполагам, че ще се опитам да ти помогна. Не знам кой точно търсиш, но щом е толкова важен за теб, тази причина ми се струва достатъчно стойностна, за да заслужиш помощта ми.

[Shen Lee]

През лицето на русото момче премина вълна на крайна изненада, сякаш не беше очаквал този отговор. След секунда възстанови самообладание.

- Чудесно - каза той с положително изражение. - Вероятно нямаш мобилен телефон, но можеш да използваш вътрешните телефони.

Мико не знаеше какво е мобилен телефон, но непознатия не можеше и да предположи за това. Той записа нещо в тефтер, откъсна листчето и й го връчи. На него пишеше име гласящо "Каннаги", последвано от редица цифри.

[Miko Zatsune]

Момчето подаде едно листче, на което ясно можеше да се разчете, че пишеше "Каннаги", но до него имаше странна комбинация от цифри, наподобяващи на парола. Технологията не беше в силата на Мико, следователно тя не знаеше как да ги употреби. По-важното беше, че поне имаше информация за това как да се свърже с него, може би щеше да използва някой от хората наоколо, за да й обяснят как да я използва, за това, въпреки че отначало Мико погледна към листчето което хвана като "нямам идея какво да правя с това", в следващия миг изражението й се измени сякаш вече знаеше как да използва тази визитка, връчена й от русокосото момче, към който Мико вече можеше да се отправя, използвайки неговия псевдоним.
-Благодаря ти, ъм...Каннаги-кун!? Беше ми приятно да се срещна с теб.
По традиция, Мико се поклони. Тя изглеждаше радостна. Не всеки ден можеше някой да ти предостави толкова поверителна информация за себе си. А и това момче изглеждаше сякаш можеше да й помогне да научи повече за своето минало, което не беше чак толкова голям напредък, но беше стъпка напред, и Мико беше доволна, че направи тази стъпка, беше следа която Затсуне не би могла да изпусне, а и не изглеждаше сякаш момчето имаше някакви намерения да я подмами, така че за сега му се довери.

[Shen Lee]

Каннаги й кимна позитивно. След това смени темата в неочаквана за посока:

- Вероятно няма да е лесно да те изкараме от тук обаче. По принцип биха те пренасочили към социалните, но на първо време ще се погрижа това да не се случи. Колкото до останалото... ще измисля нещо - момчето й намигна.

- Обади ми се ако се случи нещо преди това. Иначе - ще се видим когато дойда да те изведа - каза той преди да обърне гръб и да напусне окръга на болницата.

Така кратката среща на Мико приключи. Денят приключи също, преди тя да го усети, тъй като тя все още бе завладяна от непознатите неща около нея. Денят, който последва, бе поне толкова интересен, тъй като този път се събуди от сутринта и научи интересни неща като цикъла на слънцето, съществуването на телевизор и това че много хора тук бяха болни от различни неща.

Беше нощта на четвъртия ден. Нещата на това място вече бяха започнали да й се струват все по-скучни. Телевизията все още й бе твърде непонятна за за да се научи да убива времето си с нея. Разговорът с русото момче вече й се струваше като нещо случило се преди години. Тя бе забелязала че я обзема странно чувство в тази част на нощта - самота, или пък носталгия по нещо, което не можеше да си спомни. Дали по тази или друга причина тя не можеше да заспи. Може би затова успя да стане свидетел на странно събитие.

Болницата бе напълно тиха в тази част на нощта. Отварянето на вратата, макар тя да бе добре смазана, не беше звук, който можеше да й убегне. В първия момент тя реши, че я посещава изненадващо сестра, но истината се оказа далеч по-странна. През входа на болничната й стая, осветена само от ярката лунна светлина, мина дребна слаба фигура - вероятно момиче - последвана от дребно черно същество на четири крака. Човешкият силует носеше шапка, но тя не наподобяваше премяната на лекарите и сестрите по никакъв начин. Не само това, но фигурата се промъкваше, сякаш не искаше присъствието й да бъде забелязано. Тя не погледна към Мико - може би защото не вярваше, че пациентът в леглото е буден, а може би - защото наивно смяташе, че няма да бъде забелязана, ако тя го игнорира.

[Miko Zatsune]

Научавайки повече за това как външния свят функционира, Мико вече до някъде беше започнала да се адаптира към него. Според нея загубата на паметта й беше причината да не знае много неща, а не липсата на общи понятия, но всъщност беше точно обратното, дори и тя да не го осъзнаваше. Поради тази причина, голяма част от живота на съществата (предимно хора) живеещи отвъд "подземието", като например телевизията, й се струваха абсурдни, защото, използването им освен за информация бе предназначено единствено за целта да им трови мозъка...може би затова повечето от тях бяха толкова заблудени. Вътрешно, бушуващо кълбо от емоции подсказваше на Мико, че може би нейното място не беше на този свят. От деня, в който тя се запозна с момчето, наречено Каннаги, в нито един от следващите изминали 4 дни не се случваше нищо интересно, освен че Мико натрупа някои знания, които в миналото си не е притежавала. Правейки ретроспекция на всичко което й се е случило през изминалото време, Мико не можеше да заспи. Нейна ли беше вината, че не можеше да се разбере с хората? Отвращаваше се от тях. Какво беше това усещане, което й казваше, че беше различна от другите? Имаше ли някаква връзка със самотата, която беше започнала да я обзема? Затсуне не знаеше какво да прави със себе си. Не мислеше, че щеше да може да се впише сред хуманоидите. Тогава шокова вълна мина покрай главата на Затсуне - не буквално. Явно тя не беше единствената която не беше нормална. Същото се отнасяше и за фигурата със странната шапка, която влезе в нейната стая. Не беше нещо, което тя да е виждала преди. Никой не се обличаше по подобен начин. Освен това този силует го придружаваше и някакво малко животно. Беше ли нещо което се е случвало всяка нощ, и Мико беше изпуснала, понеже обикновено по това време тя спеше в леглото си. Или беше някой странен сън. Щеше да е извратено ако тази женска влизаше в стаята на Мико всяка вечер, за да гледа как тя спи. Затсуне се ощипа съвсем леко за едната ръка, скришом под завивките си, за да разбере дали случайно не е се е унесла без да разбере. Мико беше сигурна че не е заспивала, следователно събитието наистина се случваше в действителност, но го направи за да се увери, и реално беше така. Очевидно женската не бе забелязала че Мико е будна, или дори не се опитваше. За да я накара да не я игнорира повече, Мико се надигна от леглото си в седнало положение и се обърна към фигурата, правейки очен контакт с нея. Едва ли беше добра идея Мико да осъществи контакт с този образ, не беше сигурна дали беше безопасно, затова Мико пазеше в ума си, че трябваше да бъде предпазлива за това даде предимство на нея първо да проговори, ако имаше такова намерение.

[Shen Lee]

Стигнала до средата на стаята, фигурата най-накрая забеляза будната пациентка и се стресна. Животното до нея също се обърна към Мико и зае отбранителна позиция.

- Т-ти си будна - каза по-скоро на себе си непознатата. Гласа й потвърди, че е момиче.

- Meow.

- Не мога просто да я приспя - отговори по-скоро на невидим съдружник отколкото на себе си момичето натрапник. - Приспивната магия не ми е силна страна.

Странната сцена пред Мико продължаваше да става само по-странна.

[Miko Zatsune]

-Приспивна магия!? - въпросително наклони глава Мико. Какво беше магия? Затсуне можеше да се закълне, че разбираше значението на това понятие, и то се разграничаваше коренно от технологията с която разполагаха хората, но от къде Мико беше учила за "магията" - помъчи се да си спомни мястото, но то беше отбелязано като черна дупка в паметта й, така че беше невъзможно за Затсуне да дълбае по-надолу в съзнанието си от всичко, което всъщност знаеше. Може би "магията" имаше някаква връзка с миналото на Мико. Не, че се е обличала по толкова странен начин, но...как да си го обясни....някога е виждала такива като момичето на среща й, облечени по подобен начин. Не, че Мико беше тази която трябваше да прави забележка за облеклото, понеже нейната престилка не изглеждаше никак красиво, но, по дяволите...нямаше нищо "приспивно" в заклинанието, което са опитали да й извършат. Също, тук в задачата не се питаше точно какво е магия, а защо ще се опитват да приспиват Затсуне, противно на нейната воля. Мико се потърка неловко с показалец по бузата, тъй като беше пресметнала, че направи грешка, позволявайки им да разберат, че е будна. Това не беше едно от най-мъдрите й решения, но по някога...любопитството може да убие котката. Сигурно в момента Мико трябваше да се престори сякаш беше вкарана в капан, но тъй като не беше мелодраматична личност, тя реагира сякаш едвам се е измъкнала, за което обясни:
-Почти почувствах нещо, но никак не ми се спеше.

[Shen Lee]

Непознатото момиче се обърна към котката учудено.

- А може би не съм толкова зле, тя каза че усеща магията без дори да съм я започвала.

- Meow - котката издаде звук с отчаян тон.

Момичето с нея не обърна внимание на това и отново фиксира Мико с погледа си.

- Както и да е, аз само планирах да използвам стаята ти за да избягам от тук. Не исках да те будя - каза тя с тон изразяващ съжаление.

- Meow? - котката подложи сериозно под въпрос намеренията на момичето с нея.

[Miko Zatsune]

Значи намерението на момичето не е било натрапчиво. Не изглеждаше сякаш си измисляше, Мико наистина можеше да види, че беше изплашена.
-Така значи. - кимна с глава Затсуне, сякаш всъщност разбираше за какво става въпрос. В следващия момент нещо й убегна. -Почакай, от кого бягаш? Също...какво е магия?
Да, Мико нямаше идея какво се случваше. Всъщност сега като се замисли, тя дори не знаеше какво беше "магия", но си беше влошила, че би трябвало да бъде нещо "специално", тъй като за малко имаше ефект върху нея, не можеше от нея да идваха емоциите за самота и носталгия. Тя всъщност не се чувстваше наистина като аутсайдерка, колкото и да й допадаше да бъде такава, запозна с ново лице наречено Каннаги преди 4 дена, а това за нея си беше начало. Все пак Мико знаеше, че с нещо беше различна от останалите, но не и от него. Дали и момичето със странната шапка имаше нещо общо с миналото на Мико, или не? Едва ли това беше фактор. Очевидно между непознатото момиче и Мико не тръгна на добре контакта, за това Мико се обърна към нея и котката, кръстосвайки крака докато седеше върху леглото, след това се отви, премествайки завивките настрани, и се опита да започне от начало.
-Спокойно, няма да те нараня. Всички наоколо ме отбягват и искам да говоря с някой, тъй като ми стана скучно.
Коя си ти?
Затсуне наистина се постара да прояви търпеливо разговор с тях, защото не искаше да ги изгони. Тя дори беше примамливо приветлива, обаче поне се подсети, че не беше учтиво тя първо да зададе подобен въпрос:
-Извинявай...бих се представила първа, но имам загуба на памет. Така че можеш да ме наречеш както си искаш.

[Shen Lee]

- Какво е магия? - каза и се замисли непознатото момиче. - Тя е тази наистина чудесна сила... предполагам?

- Аз съм Уинри Зeeвал'д - представи се момичето, гледайки Мико учудено за кратко, когато тя й обясни за загубата си на памет. - Бягам от тази болница, защото искам да се се върна навън, а лекарите не ме пускат да си тръгна. Моята стая няма прозорци, така че трябва да използвам нечия друга за да напусна.

[Miko Zatsune]

*Чудо, а? Те наистина съществуват?* - запита се на ум Мико. Не. Ако наистина създанието на момичето беше успяло да я вкара в приспивна магия, може би щеше да повярва, обаче Мико все още не го е видяла с очите си, макар и да беше достатъчно интересно, че котката която беше до Уинри беше дресирана до толкова, че сякаш реагираше на околната среда както би направил нормален човек. Беше ли способна тази "чудесна сила" да излекува Мико от нейната амнезия? Току-що, Мико може би намери още една следа чрез която можеше да си върне паметта, стига да беше повярвала че е възможно. Но в някой момент от живота й, Мико щеше да запълни тази черна дупка в паметта й, рано или късно, беше само въпрос на време. Сега като се замисли, Мико никога не се е опитвала да намери начин, чрез който да се махне от тази проклета болница, друг освен да използва Каннаги, но от него до момента нямаше никаква вест, което беше разочароващо. А и Мико не можеше да разчита единствено на него. Така, че Уинри направи добър замисъл.
-Всъщност, не бях се досетила за това... Една от сестрите ми каза, че най-добрия вариант да се измъкна от това място, е като дойдат да ме вземат "родители", каквото и да означава тази дума.
Истината беше, че Мико не познаваше никой от този свят, а и никой не се поинтересува да я потърси. Тя се запозна с лицето на име Каннаги и срещна още някои хора тук-там, но те не я засягаха особено, така че тя наистина беше напълно сама. Всеки намираше начин да се освободи, но Мико сякаш беше затворена тук. Поради някаква странна причина, Мико не възразяваше, ако ще да бъде заключена в стая без прозорци. Обаче, трябваше да си признае, че не нямаше почти никакъв прогрес в живота й, докато не излезеше на свобода.
-Но, хей! Може би бих могла да ти помогна и да се опълчиш срещу "правилата".. - опита се да я утеши Мико. Само, че имаше една уловка. Уинри трябваше да спази условието което Мико щеше да й постави, иначе тя щеше да откаже.
-Обаче, не бих могла да се върна, а не знам къде бих отишла отвъд това място. Всичко в този свят ми се струва толкова ново, че едва ли ще оцелея без да има кой да ме напътства. Имаш ли място, където да отидеш, Уинри-"кун"? Ако ли не, и не си съгласна да дойда с теб, тогава ще те издам на лекарите и ще те принудя да останеш тук!
Затсуне изглеждаше убедителна, че можеше да намери вариант как да помогне на Уинри, от нея зависеше дали щеше да избере правилния път навън или да гори в Адът, в който, в противен случай Мико щеше да се постарае да я впримчи.

[Shen Lee]

Неочаквана светкавица освети лицето на Уинри, последвана от гръм. Момичето изглеждаше замислено за момент, след което отговори на Мико:

- Мога да те заведа в моето място, когато изляза от тук. Има достатъчно място за още един човек - Уинри изобщо не изглеждаше затруднена от ситуацията, в която Мико я беше поставила. Всъщност звучеше така сякаш отговаряше на съученик, който я беше помолил да му заеме резервната си химикалка.

- Meow!? - котката изропта срещу отношението на придружителката си.

[Miko Zatsune]

Беше малко впечатляващо колко бързо Уинри стабилизира състоянието си, дори и да имаше кратък миг на проблясък, тя дори не потрепна от страх или съмнение. Дори беше навита да приюти Мико в домът си, а още не се бяха опознали наистина. С времето може би ще станат най-добри приятелки, тъй като Мико можеше да забележи, че тя беше искрена, макар и в контраст с нея - напълно невинна. Мико видя това като възможност да се възползва от принадлежностите й, току-виж наистина успее да й върне услугата, тъй като в случая не знаеше как щеше да спази условието, което постави, но това не означаваше, че няма да се опита.
-Йош! - положително възкликна Мико, одобрявайки.
-Ще се наложи да остана при теб за малко, поне докато се ориентирам, тъй като вярвам, че ще бъде трудно. Но преди това, нека да се разкараме от това място!
Изглеждаше сякаш Уинри беше в бързина и едва ли можеше да изчака до следващия ден, така че ако щяха да избягат от местонахождението в която се намираха, то това трябваше да е тази вечер. Мико започна да замисля как би реализирала тази цел. Затсуне си спомни, че Уинри беше споменала, че в стаята й нямало прозорец. Оказва се, че в стаята на Мико имаше такъв пряк път навън, стига да не се намираше много нависоко. Но Мико се опасяваше, че ако Зеевал'д използва от фокусите си, можеше да помогне за по-безопасно приземяваше, или поне така се надяваше Затсуне. Ако ли не, то те трябваше да използват заобиколния път, но преди да стигне до този извод, Мико направи няколко стъпки към прозореца и понечи да погледне през него, до сега тя не беше видяла изгледа навън.

[Shen Lee]

Мико отвори отвори прозорците само за да се сблъска с решетки, чиято цел вероятно беше да спре излизането по този начни.

- Das ist großartig! - възкликна Уинри, невъзмутена от пречката. Хвана жезъла, който мъкнеше със себе си от самото начало и насочи върха му към решетките на прозореца.

Котката се отдръпна на на няколко крачки зад Уинри. Причината за това стана ясна бързо. От тялото на момичето с шапката започнаха да излизат вълни странен въздух. Може би това всъщност не беше правилно описание, но Мико не можеше да опише по друг начин този феномен, който наблюдяваше за първи път. Въздухът около мъждеше със собствена светлина, която не хвърляше отражения в заобикалящата я среда. Не само това, но Мико сякаш можеше да го усети с някакво шесто чувство - като че ли самата й същност различаваше присъствието му.

- Зората на Небесният Крал пада върху Забранения Град. Хаосът поглъща небесата. Устремът на птицата родена от девет звезди поглъща всяка светлина.

Мико имаше чувството че цялата стая започва да трепери. Но може би това чувство беше толкова илюзорно колкото светлината излизаща Уинри, която ставаше все по-наситена.

- Отчаянието прелива, докато ръката на времето се изправя. Погълни основите на грешното сборище, посей семената на следващия ден, олицетворение на Завършека.

Мико можеше да усети напрежението на нещо нещо невидимо, необяснимо но категорично да стига крайния си предел. Струната му можеше да се скъса всеки миг, и последствията щяха да са ужасни.

- Избухни - Уинри даде последната си заповед.

От края на жезъла й изригна горяща арка, чиято ударна вълна залепи Мико за стената зад нея. Самата Уинри и котката даваха всичко от себе си да не бъдат отвени от горещите вълни въздух. Металните решетки се разтопиха за отрицателно време. Въпреки това огнената арка, която се простираше далеч отвъд границите на болницата, продължи да се излъчва от жезъла дълго след това , или поне така се стори на Мико.

Когато всичко приключи, Уинри дишаше тежко на земята, а болницата отново бе обзета от тишина, която сега изглеждаше толкова неестествена, колкото феноменът, който бе произвело непознатото момиче.

[Miko Zatsune]

Съзнателно, Мико успя да предвиди, че беше най-добре да се отдръпне от прозореца или щеше да й се случи нещо лошо ако попадне близо до онова което се очертаваше да бъде огромна експлозия, разтапяща решетките, блокиращи не само гледката й, но също така свободата й, която вече не беше особено валидна. След като Мико видя решетките, тя сериозно се замисли дали наистина се намираше на добро място или не, и вече беше равнодушна с Уинри, че искаше да се махне от тук. Рефлексивно, Затсуне закри главата си с ръката си, за да се предпази може би от някои отломки стъкло които биха могли да попаднат в полезрението й или където и да е, увреждайки нейното здраве. Експлозията създаде доста силна ударна вълна, която беше блъснала Мико, тъй като тя не знаеше какво точно да очаква колкото и да беше забелязала че нещо щеше да се случи, и я залепи за стената. Не можеше да направи друго освен да изчака всичко да утихне отново. Когато отново атмосферата наоколо стана тиха, Мико все още не можеше да възприеме какво се случи, тя изглеждаше сякаш беше попаднала направо в друг свят. Това ли беше „магия”? До сега Мико не се е случила на някой друг, който да бъде способен на такива възможности, което би трябвало да означава, че Уинри беше специална. Дори Мико не беше способна да създаде подобен феномен.
-С….Страхотно! – гъгна едвам Мико, беше единствения начин да опише онова което Уинри създаде от самото нищо. Макар че не беше наистина така. Изглежда Зеевал’д използваше пръчката си за тази цел. Каквото и да е, не беше нещо което Мико да е виждала дори в своето минало. Когато излезе от шока, Мико забеляза, че този трик бе изцедил известно количество от стамината на Уинри, тъй като тя беше паднала на земята и дишаше тежко. Всичко това го направи само за да взриви едни решетки? А Мико щеше да измисли друг начин, все пак можеше да се свърже с Каннаги по всяко време, това също беше опция, но, не – трябваше всичко да става по трудния начин. Действието на Уинри беше безразлично и можеше да изложи всички около себе си на риск, за което Мико беше леко бясна, идеше й да удари момичето, но боят също нямаше да бъде свястно решение. Във всеки случай, магията поне проработи и направи опенинг, което си беше облекчаващо. Затсуне предпазливо понечи да приближи към Уинри и да й подаде ръка, за да й помогне да се изправи.
-Добре ли си? – със загрижен тон я попита Мико, след което изсумтя, правейки самоуверена изява:
-Знаеш ли? Не беше нужно да вдигаш цялата тази врява, знаех и друг изход! Но сега ще трябва да сме бързи, защото все някой ще чуе звука и ако намерят от къде идва, ще загазим.

[Shen Lee]

- Така ли? Не ми дойде на ум - отговори леко отнесено Уинри на забележката на Мико. - Но да! Да побързаме - изправяйки се сякаш имаше ниско кръвно, тя се приближи до разтопения отвор на прозореца, разглеждайки света отвън с очевидно затруднение на лицето си.

- Чак сега ли ти дойде на ум, че трябва да оставиш някоя решетка на прозореца непокътната? - обади се внезапно непознат глас. В стаята обаче нямаше никой друг освен двете момичета, така че той сякаш идваше от нищото. - Нищо, нямаме време, завържи чаршафите за крака на леглото. Вие сте леки, не би трябвало да е проблем.

Уинри се обърна към котката си и кимна утвърдително. След това погледна Мико и й каза с извинителен тон:

- Ще трябва да използваме чаршафите ти за да направим въже по което да слезем.

Дори стаята на Мико да се намираше на по-нисък от третия етаж, излизането през прозореца определено щеше да е проблем, особено за някой който изглеждаше уморен и... непохватен, можеше да предположи Мико като с шесто чувство. Не само това, но имаше затруднения дори с това да свърже чаршафите.

[Miko Zatsune]

-Разбира се. Можеш да ги използваш! - съгласи се Мико. Обаче как щеше да се получи това, се питаше тя? Едва ли един чаршаф щеше да стигне, чак до долу, а Мико можеше да прецени че те се намираха на високо. Преди да напусне мястото обаче, Мико погледна към шкафчето си и се осигури да вземе каишката със себе си, за да не оставя следи, че е била тук. Понеже със сигурност я е носила достатъчно дълго преди време, дотолкова че да остави белег върху вратът й, сигурно предметът имаше известна стойност за нея. Нямаше да я сложи отново, но просто за всеки случай тази ценност трябваше да стои в инвентара на Мико, кой знае? Може би щеше да й потрябва, някога, ако разбере каква е причината поради която да я носи, едва ли е било по нейно желание след като е била толкова стегната около гушата й, но може пък и да е било важно за нея да я държи. По един или друг начин, Мико щеше да разбере за миналото си, тази каишка беше единственото останало от него, можеше ли нещо толкова малко да й каже много за онова какво се е случило преди? Кой знае.
Между другото, Затсуне дочу глас, който беше непознат за нея. Тя огледа наоколо, но в стаята нямаше никой който да не е виждала до сега. Гласът каза, че Уинри беше направила грешка като заличи решетките, и че сега трябваше да използват кракът на леглото вместо това, което беше вярно. Но кой беше притежателя на този глас? Някой отвън? Не. Чуваше се вътре в самата стая. Мико забеляза че Уинри кимна към котката, и се обърна към нея подозрително. Можеше ли това да е котката? Мико не беше чувала да издава друг тон освен мяу, но пък имаше логика това да беше котката, Затсуне знаеше че те по принцип не можеха да говорят, но тази беше доста добре дресирана, може би пък беше специална!? Или пък Мико беше пълна параноичка. Тя се отърси от тези малоумни мисли, защото повечето от тях не правеха особен смисъл, и се съсредоточи върху това как ще слязат, използвайки нейните завивки. Затсуне направи няколко крачки към прозореца и погледна навън за да определи колко високо беше спускането надолу. След това щеше да помогне на събеседничката си да завържат краищата на завивките, тъй като щеше да отнеме време само един човек да се занимава с тази работа, време през което някой от лекарите можеше да забележи че се случва нещо нередно и да ги хванат, че се опитват да избягат, което не беше най-добрият възможен сценарии, Затсуне трябваше да го предотврати, или в противен случай щяха да попаднат в капан, а и може би след това в стая с по-голяма отбранителна защита и още по-силни решетки...недопустимо!

[Shen Lee]

Двете момичета най-накрая създадоха паянтово въже от чаршафите в стаята. За щастие в стаята бяха оставени резервни катове, но дори така дъното на въжето не стигаше съвсем безопасно разстояние до земята. Но с малко внимание и притежание на атлетични способности, падането нямаше да е фатално. Колко жалко, че трябваше да го завържат за по-далечна точка в стаята вместо решетка на прозореца.

Това изглежда не притесни Уинри обаче, която започна да слиза по въжето преди Мико дори да се подготви психически за това, което се случваше. И вероятно напълно в границата на очакванията, тя се преби - сякаш още преди да стигне дъното на въжето, разплувайки се по гръб на земята. Котката, която я използва главата й за асансьор, скочи миг преди катастрофата и се приземи безопасно. След като Мико се съвзе последва новите си съюзници без произшествия - явно преди загубата на спомените си бе била добра в спортовете. Уинри успя да се изправи със заслужаващи съжаление усилия, търкайки подутия си тил с ръка.

Но бегълците имаха по-голeми проблеми. Тихата за Токио нощ започна да се изпълва със звуци на полицейски сирени...

[Продължение]

XP CHECK: Zatsune Miko.

RP Count: 725XP.
RP Quality Bonus: 290XP(Are you ready?).

Code: Select all

Общо опит: 1015XP
Предишен опит: 6217.
Нов опит: 7232.
Предишно ниво: 12.
Ново ниво: 13.
Получаваш: 1 точкa способност, 15 точки статистика.