Складове близо до пристанището

[Shen Lee]

В тези складове се държи стока, която пристига с кораби през Тихия океан. Притежатели: Пристанищната мафия.

[Shen Lee]

Високият червенокос тип, който водеше приближаващата група, имаше невероятно позитивно настроение, което почти никой друг не споделяше в този град днес. Той изглежда обаче имаше имунитет към високи температури и жегата не му пречеше. Преди складовете имаше само един охранител в черен костюм, който се криеше в тънката сянка на един от гаражите.

Queen

- Колко мирна обстановка - визира той състоянието на това място, с ръце на кръста. На гърба му висеше огромен едноостър меч, какъвто би очаквал да видиш само в японска ролева игра.

- Какво мислите? - обърна се той към другите двама от ударната група, само за да разбере че един от тях липсва. - Хей, къде е Бишъп - попита той учуден своя колега, Руук.

[Marcelus Gerard]

- За кво ме питаш мене?

Марсел стоеше с ръце в джобовете. Още беше леко салти, че изпратиха толкова много от тях (най-вече че изпратиха него, де...) на такава проста мисия. Може би единственото хубаво нещо беше, че някак си Бишъп бе успяла да се изгуби по пътя, което за Марсел си беше чист джакпот. Винаги мразеше да ходи където и да е с нея защото винаги му се случваше нещо лошо. Понякога имаше чувството, че боса нарочно ги праща заедно на толкова много задачи само за да го дразни. На гърба на Марсел висеше класическа японска катана, която правеше добър контраст с огромния клеймор на червенокосия. Нещата не изглеждаа много съмнителни.... Е, ако игнорираш добре облечения тип който явно охраняваше мръсното пристанище. Тези хора наистина трябваше да се потрудят малко повече в прикриването на далаверите си. Е, поне не изглеждаше все едно ще бъде особено голям проблем. Марсел наистина искаше да се прибере колкото се може по-рано днес. Беше си уредил среща с една сравнително известна репортерка. Наистина щеше да е тъпо ако получи някоя травма на лицето си която да намали шансовете му тази вечер.

[Shen Lee]

- Странно - изкоментира лаконично Куин и продължи с дневния ред. - Ей, ти ли отговаряш тук - попита той костюмираната охрана, след като се приближи до него.

- Правилно си разбрал - отговори охранителя с отчетлив китайски акцент, вдигайки гарда си моментално. - Да не сте се изгубили.

- Не, тук сме по работа - Куин игнорира агресивното поведение на човека срещу него. - Получихме анонимно обаждане за контрабанда на оръжия, според което въпросното карго се намира в тези складове.

- Анонимно обаждане? Ти бъзикаш ли се с мен? Омитай се преди да осъмнеш в някоя канавка.

- Напълно сериозен съм. Имам разрешително...

До ухото на Куин префуча куршум.

- Не давам пет пари за шибаното ти разрешително. Не ми приличате на пристанищната полиция, нито мисля че те ще разследват смъртта ви - китайският имигрант беше готов да натисне отново спусъка на протегнатия пистолет преди да довърши изречението си. - Да не сте направили движение към мечовете!

На лицето на Куин се изрази затруднена физиономия.

[Marcelus Gerard]

- Един вид няма да ни пуснеш да минем без бой, нали?

Марсел се обади. Принципно не искаше да се да се меси в конфронтацията им, ама явно нямаше избор. Да, можеше да седи и да ги чака да продължават back and forth, ама всички имаха усещане накъде отиват нещата без тва. Принципно не му се играше ролята на лошото ченге днес, но с липсата на Бишъп щеше да му се наложи. В единия момент когато всъщност им трябваше разбира се я нямаше. Gotta hate hating. Той скръсти ръцете си и зачака отговора на охранителя. По езика на тялото му не се четеше никакво напрежение и можеше да се види, че нямаше намерение да посяга към оръжието си. Принципно нямаше нищо против костюмара защото той просто вършеше работата си. Донякъде Джерард можеше да му влезе в положението, и само се надяваше той да няма нищо против ако му се наложи да свърши неговата по трудния начин.

[Shen Lee]

Напрежението изглежда дойде в повече на китаеца, или той просто искаше да покаже на натрапниците, че не се шегува, понеже натисна спусъка без повече предупреждения.

- Yare yare daze.

Куршумът спря на няколко сантиметра от Куин. Всъщност спря не беше точната дума. Той рикошира от невидима преграда, след което прехвърча в произволна посока.

- Така ли се стрелят предупредителни куршуми? Този щеше да ме прати в болница, ако не по-лошо - каза червенокосият, който само бе въздъхнал момент по-рано. Възпозвайки се от вцепенението на изненадания охранител, той изтегли меча си от гърба си с дясна ръка и го облегна на рамо. - Сега ще пуснеш ли без повече проблеми?

- Това няма да стане - каза нечий груб глас в техен гръб, който звучеше хронично раздразнен.

- По принцип не ми плащат достатъчно че да се занимавам с боклуци като вас - продължи той. - Но бих се разделил със заплатата си за възможността да забия лицата ви в асфалта.

Куин и Руук се обърнаха за да видят кой говори зад тях. Типът изглеждаше точно толкова недружелюбен, колкото звучеше. Той бе висок, косата му беше бяла, а облеклото му - червено палто, черни джинси и кубинки. Освен това погледа му бе скрит от отражението в лещите на слънчевите му очила, което подсилваше негативния имидж.

- Какво? - попита учуден Куин и кривна глава.

- Тази техника, която използва току що - каза непознатия. - Това беше Ки бариера, нали? Не е нещо, което виждаш всеки ден. Звучи ми като добра причина да се разделя със следобедната си почивка.

- Акари - обади се глас на някой от група хора, която настигна непознатия от посока обратна на пристанището. - Имаме ли някакъв проблем

Групата зад Акари се състоеше от пет китайци в черни откопчани костюми, които явно бяха ходили до местния магазин току-що, тъй като ръцете им бяха заети с кенове сода и сладоледи.

- Зает съм, тъпаци - прекъсна ги Акари с тон подсказващ, че най-доброто нещо, което можеха да направят е да изчезнат от този свят. - После ще се оправя с вас.

Кръвта се оттече от лицата на хората, които явно бяха липсващата част от охраната на складовете. Явно знаеха че са загазили, както и че няма да могат да избегнат приближаващото ги наказание.

[Marcelus Gerard]

Марсел гледаше Данте уаннабито със объркано раздразнен поглед? За къв се мислеше тоя и за кво им губеше времето? Изглеждаше като типичния ти гръндж тип от 90-те години. Слава богу че поне те отминаха, amiright shen? Разбра, че името му е Акари, но въпреки всичките си връзки наоколо не беше чувал за него досега. Явно не беше някакъв локанел наемник, или нещо от сорта. По хората с него изглеждаше, че в момента работеше за китайската криминална организация. Принципно Марсел въобще не ги харесваше тея още от времето му като шеф на улична банда. Той застана малко по-фронтално към него и го огледа хубаво. Някак си беше успял да разчете техниката на Куин и да разпознае от какъв вид е, затова може би имаше някакви умения, които да подкрепят арогантното му държание. Най-вероятно беше Ки боец, или някакъв вид маг. Марсел не правеше особена разлика между двете.

- Къв е тоя педал?

Принципно въпроса беше насочен към Куин, но отговор щеше да е добре дошъл от всеки присъстващ. Главата на Руук беше леко наклонена в ляво, а ръцете му все още бяха кръстосани. Принципно беше сигурен, че червенокосият до него най-вероятно щеше да се справи с него за не повече от минута, но все пак беше готов да му отреже главата за сплит секунда ако нещата стигнат до там. Въпреки, че грам не искаше да се изпотява излишно в тая жега.

[Shen Lee]

- Не го познавам - отговори лаконично Куин.

- Няма значение дали се познаваме или не - каза Акари. - Плащат ми за да охранявам това място, а вие вече влизате в дефиницията на натрапници. Но така или иначе не съм тук за да плямпам, така че по-добре се пригответе - Акари бръкна в лявата страна на якето си извади хартиен талисман. - Гръмотевично подсилване.

Секунда след като произнесе последните две думи, ръката му блесна ослепително. Присвивайки очи, Марсел можеше да види че по дланта и китката й протича интенивни вълни електричество. Физиономията на Акари притъмня и в същия момент той се изстреля към дуото от Шики. Прекоси седемте метра разстояние до тях със завидна скорост, готов да прониже марсел в гръдния кош. Куин обаче не позволи това да се случи, излизайки на една крачка пред съотборника си, сваляйки меча си вертикално, сякаш смяташе да да разцепи ръката на Акари. Вместо това обаче електричеството протичащо по нея нея блокира острието, без да му позволява да направи истински контакт.

- Не е зле - каза Акари с извратено удоволствие изписано на лицето си, докато се бореше за контрол над ситуацията. - Но знаеш ли, електричеството може да бъде страшно дори да си изолирал острието си. Гръмотевичен разряд!

Концентрираното електричество по ръката на Акари се нажежи докато не наподоби електрожен. Въпреки че бе присвил очи още преди това, Куин бе заслепен от промяната в интензитета. Възползвайки се от това, Акари го изрита в стомаха, отхвърляйки го няколко метра назад на земята.

- Мога да похваля качеството на меча ти, ако не друго.

След тези думи, Акари премести вниманието си върху Марсел без да губи време. Електричество все още протичаше по свободната му дясна ръка, която като змия беше готова да реагира на всяка една промяна в ситуацията. Марсел можеше да усети убийственото му намерение. Четирите метра, които ги деляха не бяха нищо за сблъсъкът, който можеше да избухне във всеки един момент.

[Marcelus Gerard]

'- Добър е. Успя да изпрати Куин на значително разстояние само с един ритник. Пък и електрическата му техника... Нямам шанс срещу него в близка дистанция. Което значи...''

Руук остана спокоен на позицията си, като не издаваше никакви знаци на агресия. Белокосият му изглеждаше от онзи топлокръвен вид типове които винаги бяха на принципа shoot first ask later затова трябваше веднага да се опита да го успи с думите си:

- Чааакай малко. Казваш, че ти плащат за да охраняваш това място, нали? Убеден съм, че можем да удвойм сумата. Какво ще кажеш по въпроса?

Целта на Марсел беше да го разсее и да го накара да отпусне гарда си, дори и малко. По това което беше видял от него можеше лесно да направи дедукция, че не обичаше да оставя последната дума на някой друг. Независимо дали тактиката му проработи или не, Марсел извади светкавично автоматичния си mini-gun с лявата си ръка и го насочи към него, откривайки огън. Докато правеше това той се затича в свое дясно, с цел да удължи разстоянието между него и белокосият, тъй като знаеше, че едва ли няколко куршума щяха да са достатъчни за да го свалят. Принципно бързите автоматични огнестрелни оръжия бяха криптонита на маговете, но той изглеждаше като специален случай. Беше доста рядко това да видиш маг добър в близко разстояние, затова Джерард реше да не го подценява, иначе много лесно можеше да се окаже с дупка в стомаха от светкавичната му ръка. След като беше увеличил дистанцията между тях и беше изпразнил пълнителя си, приоритета му щеше да бъде намирането на някакъв вид прикритие. Не само, за да може да презареди оръжието си на спокойствие, но също така с цел да накара Акари да използва някоя друга техника от арсенала си. Щеше да е хубаво да знае срещу какво се изправя. Пък и колкото повече от вниманието на белокосият беше върху него, толкова по-голям беше шанса Куин да го нацепи с някоя изненадваща атака като се съвземе.

[Shen Lee]

Акари обаче не действа по-бавно. Докато Марсел вадеше пистолета си, той посега към палтото си този път с лявата ръка и извади нов талисман.

- Ела! - извика заповедно той.

В същия момент, в който куршумите на Марсел започваха да летят към него, помежду им се изпречи нечия фигура от тънък въздух.

Съществото, което наподобяваше робот с крила, и бе въоръжено с моторен трион с активирано острие, зае ролята на стена, която блокира куршумите на Марсел без проблем.

- Нарежи го на парчета - заповяда Акари на странната машина.

Тя го послуша моментално тръгвайки след Марсел с голяма скорост. Стигнеше ли до него, щеше да го го прониже с моторния трион и да го превърне в грозна гледка.

[Marcelus Gerard]

Марсел спря в крачка. Явно нямаше намерение да бяга, пък и знаеше, че не е достатъчно бърз за да се справи с роботизирания ангел. Все пак беше спрял всеки един от куршумите му, и нямаше нито драскотина по него... Това нещо имаше силна защита. Беше отвъд физическите му способности да се справи с такова нещо, но за негов късмет беше дошъл тук с правилната сила днес. Първото нещо което направи бе да спре на място и да започне да презарежда mini-gun-a си. Знаеше, че щеше да е ключов в битката със самият Акари, и затова беше приоритед. Изглеждаше доста спокоен като се има напредвид, че срещу него летеше Свети Петър, или нещо от сорта. Докато презареждаше оръжието си, Марсел каза тихо:

- Reap.

Ако трябваше да бъде честен, това беше първият път в който използва тази сила. Знаеше какво прави, а именно да призове нещо като сенчест фамилиар за Марсел. Беше разбрал всичко това още при сканирането й, но въпреки това щеше да е първият път в който вижда способността си на живо. Беше избрал да дойде с нея днес тъй като знаеше, че мисията им беше в тясното пространство между складовете и беше нещо като перфектно поле за да я изпробва, но нямаше представа, че ще е по този начин. Пред Руук се материализира човешка фигура която държеше две оръжия наподобяващи коси които бяха свързани с верига за дръжките ( http://img11.deviantart.net/b697/i/2015 ... 2a1gwz.jpg) .

[Shen Lee]

- Виж ти - реагира на проявата на способността на Марсел с определен интерес в очите си Акари.

Двете същества влязоха в схватка, като първата атака направи роботизираният Тенгу, опитвайки да строши главата на червения дух. Ударът му обаче беше блокиран от кръстосаните коси на опонента му. Върха-трион се триеше в червените остриета и ги разрушаваше само за да те да се регенерират отново. Двете инкарнации разбиха безизходното положение след няколко секунди и, отдалечавайки се едно от друго, започнаха да правят опити да пробият защитата на другия и да го пронижат или разсекат.

- Е, въпросът е колко точно се простира потенциалът ти извън призоваването на този служител - обърна се към Марсел Акари. Посягайки отново с лявата си ръка във вътрешността на якето си, изваждайки комбинация от пет талисмана, които хвърли към Марсел. - Заповед!

Петте талисмана изведнъж се превърнаха в хартиени лястовици, които полетяха нагоре, и подминавайки битката на двата фантома, обградиха въздушното пространство около Марсел.

[Marcelus Gerard]

- Изглежда ще останеш разочарован. В края на деня съм просто един обикновен hitman.

Виждайки, че опонента му отново вади лист, рефлекса на Марсел беше веднага да започне да тича в свое дясно, като целта му в момента беше да намери каквото и да е прикритие. Докато тичаше обаче той насочи вече презареденият мини-гън към Акари и отново започна да празни пълнителя си по него. Не знаеше какво точно правят птиците, но най-сигурното нещо което можеше да направи в момента беше да намери някакво прикритие. Руук използва свободната си дясна ръка за да извади своя custom-made-shiki-design-''ROOK''-pistol , като го държеше зад гърба си... Just in case. Не знаеше дали куршуми действат на птиците, но ако се бяха насочили към него със сигурност щеше да опита да ги свали. Въпреки всичко обаче, Джерард не би казал, че битката се развиваше толкова зле. Все пак вниманието на Акари беше изцяло върху него в момента, което щеше да даде шанс на Куин да направи някоя изненадваща атака в гръб.

[Shen Lee]

За съжаление битката на двамата служители действаше като преграда между мафиотът и наемникът, и куршумите на Марсел нямаха особен шанс да стигнат целта. Не само това, но той забеляза как крилатият служител моментално промени позицията си и разпери криле, така че тялото му блокираше още по-ефективно огъня. Червеният служител се опита да използва тази пролука в защитата му и успешно заби дясната си коса в лявата му ръка. Червеното острие проби до може би половината, но все пак не успя да отреже механичната ръка, в която крилатият вложи сила и изопна назад, за да наруши баланса на противника си, и заби движещият се трион в гърдите му.

Марсел можеше да усети как активираното му червено око теглеше големи количества енергия, за да регенерира щетите на служителя му, но в момента имаше и други проблеми. Огънят му по Акари не постигна особен успех, тъй като до него достигнаха само два непоследователни куршума, които белокосия отби със завидни реакции на обвитата си в електричество ръка. В същото време мафиотът се опитваше да свали от небето хартиените лястовици, които го обграждаха. Уменията му позволиха да свали три, които се свиха и се превърнаха в нагледно листчета хартия падащи бавно към земята. Преди да натисне спусъка към останалите обаче, те се спуснаха към него и обикаляйки тялото му, произведоха тънки връви направени сякаш от тъмносиня светлина, които обвързаха ръцете на Марсел към тялото му. Опитвайки се да разбие тези връви, той разбра, че задачата нямаше да бъде никак лесна. За щастие успя да намери прикритие между две близки една до друга сгради, свивайки от главната улица.

Но така или иначе, просто не можеше да получи почивка. Едва облегнал гръб на стената, той чу звук като от мощен снайпер. Не му отне много време да разбере коя беше целта. По допълнителната енергия, която започна да източва червеното му око, той разбра че бе пробита главата на неговият служител, хванат за момент на едно място от пронизващата атака на крилатият му опонент. Щетата вече се регенерираше, но случилото се загатваше по-лоши мисли.

[Marcelus Gerard]

-

Тоя е от ваще, нали?

Попита шеговито Руук, но по пазвата му се спускаха капки студен пот. Дали тва беше... Не, нямаше как... Нали? Бишъп беше успяла да се изгуби някъде по пътя, дали беше тя? Вярно, че обичаше да си прави ташак с Руук, но това би било прекалено... нали?

Нещата не изглеждаха особено добре за Марсел. Не стига, че фамилиара му губеше по самосебе си, а и някакъв рандъмб снайпер помагаше за идващия му демайс. Ясно беше, че няма да спечели в покемон битката, затова мина към план Б. За секунда, лявото му око засвети в синьо, като Джерард активира способността му, която беше преписване на другото му око. С него той можеше да смени способностите на дясното си око с други, които беше придобил по неизвестен начин. Фамилиара му изезна от полето, а конците с които беше увит Руук рязко се замразиха, като той ги счупи използвайки физическата си сила. Следващият ход на Контактора беше да използва момента, и веднага излезе от прикритието си тичайки, в дясната му ръка се намираше пистолета от по-рано, а с лявата бръкна в джоба на якето си, изваждайки граната. Преди да използва което и да е от оръжията обаче, той заби десният си крак силно в земята, като остри ледени шипове започнаха да излизат пред него насочени право към робота, сцел да го замразят. Марсел се надяваше, че изненадата от изчезването на съммъна му и внезапната ледена атака щяха да бъдат достатъчно неочаквани, за да се справят със него. Същевременно, Руук метна гранатата във въздуха, и използва пистолета си за да я застреля преди да падне, създавайки силна експлозия която щеше да му даде достатъчно време и прикритие за да тръгне след снайпера, тъй като беше най-големият проблем в момента. Джерард маневрива измежду складовете и тръгна към входа на най-близката сграда, с цел да се качи на покрива и да види къде точно се намираше снайпериста. Планът му беше да остави Кагари на Куин, който би трябвало да се е съвзел досега, да свали снайпера, и след това да използва оръжието му за да се отърве от Акари, ако Куин не се беше справил със ситуацията дотогава.

[Shen Lee]

Марсел излезе от прикритието си и използва своята сила да създава лед за да обгърне служителя на Акари в глетчер. Изненаданият и по-ядосан поглед на Акари разкри, че това наистина бе елиминирало поне един от проблемите на Марсел. Момчето вдигна поглед към нещо, което му привлече вниманието вляво и видя момиче облечено в стил готическа лолита да държи пистолет. Изглежда тя беше снайпериста, бързо сменяйки оръжието си за нещо по-практично, след като бе издала прикритието си. Намираше се на върха на седеметажна сграда.

Въпреки, че бе премахнал една от фигурите, за момент положението изглеждаше така сякаш Марсел е хванат на тясно между стрелеца и Акари. Но в следващия миг, инстинктите на Марсел му подсказаха, че ако не се премести бързо настрани ще се намира в дори по-голяма опасност. И как ли пък не. Точно след като отскочи вдясно, през мястото, на което той се беше намирал досега, профуча ракета на гранатомет. Какво по...?, може би би се запитал той, но нямаше време за това, тъй като ракетата се взриви удряйки мястото, където се намираше Акари, който се опита да отскочи назад, придвижвайки ръце пред себе си - може би за да се защити. Последвалата експлозия щеше да ослепи Марсел, ако той също не закриеше очите си, и също така отне слуха му. Така че той не чу думите, които появилата се от нищото Бишъп изрече до него, потупвайки го по рамото със самодоволна котешка усмивка.

- Какво ли би правил без мен, Руук-у.

Неговата съотборничка от Шики изглежда бе онази изстреляла ракетата, съдейки по гранатомета в ръката й. Кога се беше появила в района? Изглежда маневрите на Марсел бяха попречили и на опонентите му да забележат пристигането й.

Говорейки си за опоненти, пушилката след експлозията на на ракетата още не се беше вдигнала, нито огньовете бяха спрели, така че беше трудно да се разбере какво се е случило с Акари. Но момичето с пистолета от по-рано бързо се беше възстановило от изненадата си и скочи от сградата, приземявайки се зад покритието на един от складовете пред нея. С болка Марсел забеляза, че един шрапнел се беше забил в лявото му рамо. Единственото, което го бе предпазило от по-тежки наранявания, беше глетчера на замразения служител, послужил като преграда между него и експлозията. Част от ледената му покривка обаче се беше разтрошила и късчета лед бяха създали одрасквания по лицето му.

- Наистина се чудя защо Рин-сан изобщо те държи в къщата - продължаваше Бишъп.

[Marcelus Gerard]

- АБЕ ТИ ЛУДА ЛИ СИ, БЕ?!

Марсел подскочи рязко и се развика на Бишъп . Сякаш Контактора още не усещаше шрапнела, който се беше забил в лявото му рамо, но за съжаление това бързо се промени. Болката го удари рязко, и той веднага се протегна и извади забитото парче от лявото си рамо, стискайки зъби. Точно за това мразеше да ходи по каквито и задачи с Бишъп. Някак си винаги се намираше на косъм от смъртта, главно заради някоя простотия от нейна страна. Като говориме за умиране... Куин се намираше в радиуса на експлозията, нали?

- Hey, Is that a motherf***ing RPG? You got a motherf***ing RPG?! А Куин?! Знаеш, че беше на 5 метра от ония гей, нали? Ти ще обясняваш на Рин, че си го гръмнала със a motherf***ing RPG.

Руук говореше нехарактеристично бързо, но шока и факта, че едвам чуваше собствените си мисли със сигурност бяха фактор за това. Дори не знаеше защо е изненадан, като това се случваше every single time. Марсел върна погледа си към експлозията. Дима трябваше да се е горе-долу разчистил досега, и му беше интересно дали Акари беше успял да избегне или блокира някак си изненадващата атака.