Катедрала St. George

[Shen Lee]

Седалище на Англиканската църква.

[Shen Lee]

Камбаните биеха по някаква причина. Може би отбелязваха дванадесет часа. Звукът им сякаш стигаше до всички крайща на света. Пред стълбището към църковните порти стояха двама човека. Осемнадесет-деветнадесетгодишен мъж с червена коса, висок почти два метра, и значително по-ниско от него момиче.

- Покажи подобаващо уважение към архиепископа - каза червенокосият свещеник.

Рейнолд бе дошъл в Лондон за да се срещне с архиепоскопа, водейки чирака си, Арабела, със себе си. Момичето не знаеше причините зад това, но откакто постъпи в Англиканската църква и я предадоха в ръцете на червенокосия свещеник, от нея се очакваше да приеме ролята си на чирак присърце. Голямата част от това призвание се изразяваше в ролята на асистент и тя не просто изпълняваше многобройни задачи за да подпомогне работата му, но и често го придружаваше в пътуванията му.

[Neirin Sanada]

Един, два, три пъти...
Звукът на камбаните се разнасяше оглушително наоколо, а умът ѝ го подхващаше и повтаряше като ехо, сякаш за да наблегне още повече на досадната натрапчивост. Навярно нямаше да привикне с него дори и да изминат години в ежедневен кънтеж.
…дванадесет.
Спряха. Ослушваше се за още, но така и не чу заветния тринадесети тътен от удара на метал в метал. Въздъхна с облекчение и с желанието да се наслади на поне няколко секунди тишина.
Не харесваше църквите. Не харесваше камбанариите им и цялото онова внимание, което привличаха.
- Защо сме тук? – обърна поглед към извисяващия се в дясно от нея свещеник, на фона на когото се чувстваше още по-малка, дребна и незабележима.
„Защо СЪМ тук?“ искаше да попита поради липсата на каквато и да било яснота относно нейната роля в посещението на архиепископа, но вече бе свикнала да не задава подобни въпроси и просто да изпълнява работата си на чирак и придружител. Може би за пореден път бе именно това – компания по време на пътуването и допълнителен чифт ръце за вършене на повече работа.
Погледът ѝ се плъзна отново по цялата височина на сградата. Беше ѝ интересно как изглежда и отвътре. Беше ѝ интересно и какви са хората от другата страна на огромната врата; какъв човек е архиепископа. Дали бе взискателен колкото Рейнолд, с по-мек характер или обратното – като онези хора в Рим, които хванаха родителите ѝ..

[Shen Lee]

- Ти си моят асистент. Нормално е да си с мен навсякъде - каза Рейнолд. - А и трябва да свикваш с църковната дейност. Пътуването на различни места е част от нея.

Когато влязоха в църквата, пред тях се откри огромна зала разделена на две от червена тапицирана пътека отляво и отдясно на която бяха наредени десетки дървени пейки. Църквата не се различаваше от другите, в които Арабела бе била във Великобритания, освен с това че беше по-голяма от всяка от тях. В дъното на залата ги чакаше архиепископа.

- Ваше преподобие - червенокосият свещеник се обърна към архиепископа с пълно уважение.

- Рейнолд. Мина доста време.

Архиепископът беше руса жена със среден ръст. Излъчването й беше доброжелателно.

- Проблемите на паствата в провинцията никога не намаляват - отговори Рейнолд.

- И как ще намалеят. Всички се концентрират върху градовете. Не са много тези като теб, които не смятат, че провинцията е под тяхното ниво.

- Войната също взима своя дан - каза Рейнолд.

- Да, свещениците, които може да отделим в момента, са по-малко от всякога. Но това не означава, че трябва да позволим на езичеството да броди свободно по собствените ни земи.

- Нито за момент.

- Бил ли си в Локфорд?

Рейнолд отговори отрицателно.

- Носят се слухове за нанесъл се наскоро мистериозен билкар, който изглежда не е просто билкар. Искам да разследваш случая старателно.

- Ще се погрижа за това, ваше преподобие.

След като въпросът изглежда беше разрешен, Архиепископът внезапно насочи вниманието си към Арабела.

- Мислех, че не е в твой стил да взимаш чираци, Рейнолд.

- Четири ръце винаги могат да свършат повече работа от две. Въпреки, че тя в момента не може да предложи повече от една.

Думите му разсмяха Архиепископа.

- Не просто това, ами момиче. Може би светът наистина се променя.

- Моля ви, ваше преподобие.

Укорът му разсмя развесели още повече Архиепископа. Изглежда свиждането им беше към края си. Преди да ги отпрати обаче, Архиепископът даде запечатан хартиен плик на Рейнолд. След това се разделиха с подобаващо уважение и Рейнолд и Арабела напуснаха църквата, отправяйки се към улиците.

[Продължение]