Курошима: X133/X134

[Miko Zatsune]

Мико сякаш беше предвидила инстинктивно как щяха да проточат нещата, и беше подготвена, може би заради това се спаси на косъм от това вратът й да бъде счупен когато се тръшна върху пода. Самата тя беше поемала доста по-брутални сблъсъци в земята и не беше особен проблем да превъзмогне този. "Да, добре, Дирк. Това е достатъчно!" Тя прие саркастично анализът на треньора, понеже в момента извеждаше неподходящи детайли. Как очакваше Мико да направи нещо докато беше във въздуха, след като тя нямаше оръжие, което можеше да ползва за самоотбрана!? Освен това, ходът, който тя направи, си беше преценен, защото искаше да разбере на какво всъщност е способен Дирк. Не беше особено впечатлена от внезапното му движение, но може би следващия път трябваше да премисли за резервен план понеже опонентът и беше доста подвеждащ. Тя се изправи от земята, използвайки ръцете си, за да се оттласне от нея. Дори не изчака Дирк да довърши монологът си, и реши да действа когато все още имаше възможност. Направи внезапна стъпка към него, като залегна и след това се завъртя отляво-надясно по часовниковата стрелка, започвайки да извършва обиколка в 180 градуса, и изпъвайки десния си крак в процеса и повдигайки го леко от земята. Искаше докато Дирк беше свалил гарда, да направи опит да го подсече с ритникът си, целейки се отстрани на краката му, така че от удара той да падне по гръб на земята. Тази маневра беше подобна на нейния завъртащ се ритник, само че този нисък, и изпълнен, без да се налага да скача. Също така тя изпълняваше този ход докато се придвижва към него, така че да му бъде трудно да избегне. Ритникът й беше предназначен за да спъне Дирк докато той най-малко очакваше. Сега след като дистанцията между тях беше скъсена, Мико вече беше в комфортната си зона, тъй като тя беше по-добра в близък обсег.

[Shen Lee]

...

Дирк повдигна левият си крак, за да блокира ритника на Мико с пищяла си, и това проработи безобразно лесно.

- Силата на ритника идва не от крака, който го изпълнява, а от онзи, който го поддържа - каза Дирк, чийто крак все още блокираше този на Мико във въздуха. - За да изпълниш ефективен десен ритник, трябва да се възползваш максимално от силата, която може да му даде левият ти крак в процеса. Това означава, че никога не трябва да изпълняваш десен ритник в посока на часовниковата стрелка, защото не можеш да го подкрепиш с достатъчно сила.

Дирк натисна крака на Мико със своя и я отблъсна назад, така че тя едва успя да запази равновесие.

- Грешка по време на бой не означава пропусната точка върху противника, а точка за противника ти, защото му даваш слабост, от която той може да се възползва.

[Miko Zatsune]

Никога досега Мико не беше подлъгвана по този начин. Този Дирк наистина успяваше да влезе под кожата й и да я нервира, но това беше грешна постъпка от нейна страна. Може би Дирк нарочно се опитваше да я ядосва, с цел да я накара да изгуби контрол, и за сега планът му успява. Момичето не можеше да повярва колко е отвикнала да разчита на собствените си сили, че да е отслабнала чак толкова. Но дали Мико е слаба или просто Дирк е доста подвеждащ за събаряне противник!? Разбира се, тя осъзнаваше това и без нейния треньор да й го натяква. Не се нуждаеше от чак толкова "божествено напътствие". Все пак не си падаше по "нинджа-наръчниците" и тем.подобни, а думите на Дирк изглежда извадени направо от речника. Едно беше да каже, че Мико нямаше особено добра техника, съвсем друго беше да й покаже как да се справи по-добре, в този случай - той не беше подходящия за нея треньор, защото каквото и да й беше казал, Мико пак щеше да го игнорира освен ако не беше нещо което си струваше да се запомни. Тя е човек на действието и когато отново си върна баланса, след като за малко не го беше изгубила, зае бойна позиция отново, изпъвайки едната си ръка пред нея. Ето, че малко започна да се окопитва. След краткия анализ, който направи върху Дирк, Мико отново се затича към него. Когато се приближи в близък обсег, Мико скочи на средна височина, като този път се подготви да направи един истински завъртащ се ритник. На пръв поглед, както си сви краката си, изглеждаше сякаш беше готова да изрита Дирк право в очилата с колената си, но следващото й движение беше с внезапна нагласа. Тя се завъртя отново, като в процеса изпъна десния си крак, и замахна от ляво на дясно. Ритникът й всъщност накрая се насочи по диагонално движение, а Мико трябваше да наклони и тялото си настрани. Този път движението й беше изпълнено със пълна мощ на ритника, който отправи към противника си. Целта й беше да удари Дирк откъм страни, като се целеше в дясното му рамо. Искаше да го накара да избегне удара. След като го изпълни, беше подготвила театрично приземяване на земята, като щеше да направи нещо като полу-шпагат и се подпре с ръцете си. Ако Дирк случайно се опита да направи салто, Мико щеше да се възползва от момента, да се затича към него и да използва онова, което той и беше казал по-рано, като щеше да изпъне левия си крак и да го удари право под брадичката с висок прав ритник, използвайки както силата му, така и инерцията, която можеше да набере, като ако това беше вариант можеше да улучи Дирк при неговото приземяване. Това можеше да стане само в случай ако Дирк се беше опитал да направи салто или да се опита да избегне по някакъв нелеп начин. В крайна сметка, Мико винаги можеше да използва интуицията си за правилния подход. Ако все пак го беше изритала, и успешно го събори на земята със плануваното движение, още по-добре - тогава Мико щеше да получи надмощие и нямаше да го остави изобщо да се изправя от земята. Във в крайна сметка, планът й беше да използва елемента на изненадата, за да разклати спокойствието на Дирк и да го изкара от комфортната му зона. За сега се беше съсредоточила върху това да инициализира успешно акробатичната си маневра.

[Shen Lee]

Мико изглежда най-накрая тръгна по правилен път към целта си да свали своя "учител". Или поне беше по-близко от преди. Дирк се извърна глава в посоката, от която тя атакува и сви дясната си ръка към рамото и посрещна удара на момичето. Това вероятно беше първият случай, в който някой всъщност блокираше удара й, вместо да се опита да го отбегне или да го поеме директно. Тази техника изглежда бе ефективна, понеже когато Мико се приземи, прецени че Дирк не беше понесъл тежки щети - до колкото можеше да разбере нещо с тези очила, които скриваха погледа му.

- Атлетичността ти е похвална - изкоментира той към момичето на земята, след като свали гарда си. - Но определено може да се поработи върху физическата си сила, ако смяташ да продължиш ръкопашния си стил.

- Замисляла ли си се да използваш огнестрелни оръжия вместо това?

[Miko Zatsune]

Противно на очакванията на Мико, Дирк всъщност хвана кракът й, блокирайки удара, вместо да се опита да го избегне или да го поеме директно. Колкото и "успешна" да беше нейната тактика, за да накара Дирк да блокира движението й, тя не се чувстваше особено като "победител" в тази схватка, въпреки че след като се приземи на земята, усети че Дирк пое все пак някакви щети, дори и да бяха минимални. Мико тръгна да се защитава, закривайки се с ръце, сякаш очакваше следващия миг Дирк да поеме срещу нея и да се опита да я нападне докато най-малко очаква, но вместо това той свали гарда си, за да й зададе въпрос. Обикновено тренировките не бяха толкова "леки", но все пак Мико трябваше да приема тази тренировка за това което е и не да си мисли че се намира в "битка за оцеляване", заради това тя се въздържа от това да нападне Дирк, и вместо това се изправи от земята, изтупвайки прахта от себе си.
-За какво говориш, Дирк!? - нацупи му се момичето. -Мико не разчита на огнестрелни оръжия. До сега Мико е използвала единствено своята атлетичност, и когато разполага с тази възможност - хладнокръвни оръжия, независимо от какъв вид са.

[Shen Lee]

- Нуждаеш се от по-висока скорост и сила за това - каза Дирк. Очилата му убиваха всякаква възможност да бъде разчетен стремежа зад думите му. Това създаваше впечатлението за бездънна пропаст между персонификацията на учителска фигура и неопитният ученик, който идваше от човешкия свят. - Скорост за да лишиш противника си от възможност да противодейства. Сила за да можеш да посрещнеш удара му когато скоростта му надвишава твоята. За разлика от огнестрелният стил, ръкопашният има право само на една грешка. И дори оръжията да те направят по-смъртоносна, слабостите ти остават същите.

[Miko Zatsune]

Думите на Дирк този път правиха някакъв смисъл и Мико успя да прозре неопитността си що се отнася до използването на ръкопашен бой, или хладнокръвни оръжия без да й се налага да влиза в демоничен режим. Изглежда все още й беше рано да позволи да си прави каквото си иска, и за това се изискваше първо да порасне малко. Тук дори не ставаше въпрос за опит, понеже Затсуне беше доста добра в начинанието си, може би за сега щеше да разчита на хладнокръвни оръжия, само докато използваше демоничен режим, защото докато e в него, тя разполага с достатъчно сила и бързина. Що се отнася до нейната атлетичност, тя беше похвална и Мико нямаше да се лиши от нея, но все пак трябваше някак си да отстрани онези слабости за които говореше Дирк:
-Добре. - за пръв път, момичето се съгласи с учителя си. Този път беше решена в себе си и не смяташе да отстъпва.
-Мико ще се опита да използва огнестрелни оръжия, щом Дирк мисли, че това ще й помогне да се усъвършенства.

[Shen Lee]

- Не става въпрос за това, че трябва да смениш стила си, защото твоят има слаби страни - отговори Дирк и зае бойна поза. - Става въпрос за това да работиш върху слабите си страни, докато не ги анулираш - треньорът, който се беше отдалечил на 5-6 метра от момичето, се засили нападателно към нея, приготвил десния си юмрук за удар.

[Octavia]

---

През цялото време момичето просто се оглеждаше като хванат в ъгъла заек. Опитваше се да разбере, къде се намираше, какво беше онова растения или пък какво точно представлява онова дърво и по-важното ... можеше ли да се качи на него. Сигурно след малко ще и се иска да избяга, знаеше си го. Защо ли Харусе се опитваше да я накара да излезе като знаеше, че скоро щеше да има панически изблик, криза или нещо такова. За някой, който реално е живял през целия си съзнателен живот затворен беше напълно нормално да се чувства така.
Точно като куче, което е хванало колата, която преследва и сега не знаеше, какво да прави с нея. Да я изяде ли? Да я унищожи ли? Да си направи гаф или просто да я държи до себе си? Не знаеше и нямаше да разбере още доста време. Свободата беше точно тази кола, а Октавия не знаеше дали да се възползва или просто да се държи близо до надзорника си.
-Какво? - попита тя леко разтревожена и изведнъж започна да се върти наляво и надясно. Беше ужасно, защото сега я обзе параноята и започна да се чуди дали нямаше нещо около тях, дали нещо не я преследва и такива мисли. И преди да се е усетила просто се залепи за стражът и го хвана за ръката. Все пак тя беше дете на единадесет години, беше нормално да е изплашена.

[Shen Lee]

...

- Това не е нормална гора - отговори Харусе. - Мястото е дом на чудовища. И някой от тях вече знаят, че сме тук.

Въпреки прокобните думи на Харусе, двойката продължаваше да навлиза по-дълбоко в гората. Ходеха по павиран път, който сякаш просто не беше поддържан в скоро време, отколкото занемарен наистина отдавна. Октавия можеше да чуе песни на птици и още сума ти звуци, чийто произход не можеше дори да предположи. Каквото и да бе чела в книгите за тези магически места, сблъсъка й с реалността нямаше нищо общо.

Когато тя се хвана за Харусе, той първо само я изгледа, докато крачеше напред. Погледът му беше суров, но това беше типичният за него суров тон, нищо повече или по-малко.

- Надяваш се, че ще те предпазя ли? - погледът му дори не беше вече върху нея, когато той зададе въпроса.

[Miko Zatsune]

На Мико никак не й хареса блъфирането на Дирк. Мислеше си, че ще я нападне докато най-малко очаква, но не беше познал, защото момичето беше по-умна от колкото той си мислеше. Следващия път, когато направят кратка пауза, тя изобщо нямаше да се двоуми и щеше да го нападне докато гарда му е свален. За сега обаче, тя пропусна тази възможност, но не позволи на това да влияе върху концентрацията й, и бързо се стабилизира. Тя вложи яростта в следващия си ход, който щеше да изпълни, като направи бойна позиция, и се съсредоточи върху реализирането му. Ходът на Дирк беше лесно предсказуем. Въпросът беше как щеше да отговори Мико, и тук тя избра всъщност да действа залъгващо, дори не помръдвайки от мястото си. Затсуне реши да се наклони тялото си настрани и да го леко назад, избягвайки обсега на удара, който все още не знаеше от къде щеше да дойде, но не искаше и да разбере, защото реши да действа на своя глава. Дирк вече беше набрал инерция и тя изчака той да скъси разстоянието поне на метър и половина от нея. След това изпъна левия си крак високо напред, като използва десния за упора, за да набере инерция към противника си, както Дирк й беше казал по-рано. Мико направи така, че кракът й да сочи право към главата на Дирк, като с това щеше да го накара да се прецени дали наистина иска да замахва към нея, и може би да промени плановете си, отстъпвайки и свивайки двете си ръце пред лицето за да блокира. Ходът на Мико беше залъгващ. В началото тя вложи цялата си сила за да му набие един супер-ритник в главата, но всъщност смяташе, ако Дирк беше решил да не се нанизва върху него, да смени дирекцията, и вместо това да го изрита под капачката на коляното на единия му крак, и след това да го изрита в другия крак, като по този начин щеше да го събори на земята, и след това докато беше застанал на колене, щеше да се завърти, и да му набие още един супер-ритник, право в ченето, но това беше в случай, че Дирк се беше опитал да блокира удара. Ако Дирк беше поел опита на Мико да го нацели в главата, тя нямаше да отстъпва. Беше напълно сериозна, и решителна, дори и първия й ритник да беше само подмамлив, тя вложи финес и техника с него, най-вече сила, а що се отнася до юмрука му, ръката на Дирк не беше по-дълга от крака на Мико, а тя дори вече не се намираше в обсега на атаката, с която Дирк тръгна към нея, освен това беше твърде късно за него да се опитва да прави някакви шиненигъни.

[Octavia]

......

Факта, че не е нормална гора момичето го усети още когато се оказа, че нещото е заградено все едно е топ секретен проект на някое правителство, не че тя самата не беше част от нещо такова, но кой ли ти го интересува какво ще стане с някакви си дечурлига, когато реално можеше да се получат супервойници.
-Не, просто ... навик. - веднага го пусна. Наистина и беше навик. Щом е изплашена често хващаше за ръцете предишните си надзиратели, но повечето не я отразяваха или просто я пращаша в стаята и заради настабилността и сред различни и нови неща.
-Обаче все още не мога да разбера каква е целта на това идване. - заяви без много, много да се притеснява. Беше нормално да не разбира такива неща. Да не забравяме, че досега беше живяла зад бетоновите стени на Лабораторията и това не помагаше много при сблъсък със света, да не говорим, че самата тя отказваше да излиза и при часовете за разходка, защото се притесняваше някой да не я настъпи по косата или пък да си правят базици с нея, заради факта, че способностите и не бяха толкова прикрити като при другите.
Момичето проследи погледа на Стража и леко килна глава. Не го разбираше. Сега всичко в главата и беше като каша, защото звуците бяха толкова много и различни, че беше чудо ако се съсредоточи.

[Shen Lee]

...

- Нещо се е объркало в тази половина на острова. - каза Харусе. - Изглежда преди определено време Екипът е изгубил връзка с втората лаборатория разположена тук. Задачата ни е да преценим ситуацията и да докладваме.

Постепенно сетивата на Октавия започнаха да се уравновесяват. Но заедно с това започна да долавя нещо, което я караше да се чувства неспокойна. Не можеш да е сигурна дали да го отдаде на освободените си способности, понеже те й даваха различни объркващи сигнали още от вчера.

...

Бойната ярост на Мико се повишаваше с всяка секунда, което очевидно й помагаше. Само няколко минути по-рано щеше да бъде спряна по много по-незадоволителен начин. Тъй като Мико направи опит да го атакува с десния си крак, той отбегна супер ритника й, отстъпвайки наляво, след което обаче изпревари нейния следващ ход прехвърляйки тежестта си на десния крак, изпълнявайки ляв раундхаус кик в рамото й. Удара беше силен и дойде от неочаквана точка, така че разруши баланса й и тя отхвърча вляво. Всичко това се беше случило за около секунда.

- Трябва да се научиш да разчиташ намеренията на противника си, дори когато ги прикрива зад финт - каза Дирк. Очевидно препращаше към атаката си с юмрук. - Реагираш ли успоредно на фалшивото му намерение, попадаш в клопката му. Една точка - една смърт.

- Направи грешка с ритника, който избра да използваш за откриване. Кракът ти може да бъде най-силното ти оръжие и най-голямото ти откриване на слабост. Точно както при използване на оръжие, ако правиш директна атака, по-добре бъди сигурна, че ще уцелиш. А за да поставиш противника си в положението, в което го искаш, трябва да го притиснеш в него. И атаките с широк обхват са най-добри за целта.

[Miko Zatsune]

Мико се изправи веднага от земята, хващайки се за рамото. Момичето изсъска недоволно, след което разклати ръката си, карайки рамото, в което я беше ударил Дирк, да изпука. Чувството беше неприятно, но Затсуне направи каквото можа, за да пренебрегне болката. След това, тя беше готова да нападне Дирк. Може би го беше отписала твърде рано, след като разчиташе на толкова директна атака. Наистина беше доста примамлив, за да го хване на място. Дирк не реагираше толкова бавно, и в случая Мико трябваше да мисли с една стъпка напред. Това беше всичко, което трябваше да направи, наистина. Не беше наистина максималистка, но със следващия си ход трябваше да го накаже. Тя се затича към Дирк колкото може по-бързо отново. Тъй като той и каза да изпробва същата атака като преди малко, Мико не се поколеба да го изслуша. Приближавайки се достатъчно към него, тя изпъна левия си крак напред, правейки опит за още един супер-ритник, като през това време наклони ходилото на десния си крак назад, и изви тялото си отново настрани. Този път уловката обаче беше друга, и тя беше че колкото сила да беше вложила в изпълняването на движението си, Мико не разчиташе напълно на този супер-ритник, защото знаеше, че Дирк щеше да се опита да се измъкне някак си. Тя не изпъна кракът си много на високо, за да не може Дирк да се наведе и по този начин да избегне удара, така че щеше да го накара да се опита да избегне ритникът й. Веднъж опиташе ли се да го избегне, Мико щеше да смени атаката си, като рязко свали кракът, с който се опитваше да изпълни супер-ритникът си на земята, използвайки го за да се извърти и да набере инерция. След това тя щеше да се опита да направи завъртащ се ритник обратно по часовниковата стрелка към посоката, в която Дирк щеше да се насочи, в опит да се да се измъкне, или поне поради Мико, освен това тя щеше да използва кракът с който стъпи на земята, за да набере динамика, и с другия си крак да направи опит да изрита Дирк хоризонтално накланяйки го нагоре, като в разгара на момента, момичето използва рефлексите си за да направи маневрата си толкова внезапно, че да бъде сложно да се избегне. Тя също щеше да използва тежестта на ударите си, защото в умът си, знаеше че трябваше да удари толкова твърдо колкото ако риташе срещу дърво и се опитваше да го разцепи на две само с ритниците си.

[Shen Lee]

...

Дирк изчака Мико да се засили към него, след което когато тя започна супер ритника си, той се премести леко вляво, след което прехвърли тежестта надясно и я използва за да срещне ритника на Мико в слабата му точка - встрани. След като атаката на Мико беше спряна, тя се опита да се върне в играта и да продължи с раундхаус кика си, но Дирк вече беше успял да се придвижи зад нея и я удари в гърба с длан, чиято сила на сблъсък обаче не беше изобщо за подценяване, и тя окончателно се оказа на земята.

- Точка. Ако бях използвал отварянето след супер ритника ти за успешен ритник от моя страна, щеше да си мъртва.

- Слушаш ли изобщо, това е опасна за теб самата атака, която можеш да използваш само когато попадението е 100% сигурно. Не можеш да си позволиш да започнеш с нея, а трябва да изградиш ситуацията, в която ще можеш да уцелиш. И дори тогава, не бих я избрал за съкрушителен удар.

- Запомни - притискаш опонента с атаки с широк обхват, докато не го поставиш в позицията, в която не може да избегне съкрушителният ти удар. Ритник, който описва напречна дъга има широк обхват. Ритник, който се цели в една точка има ограничен обхват.

---

- Противника ти е фигура в двуизмерно пространство. Също така вертикални атаки се избягват по-лесно, отколкото хоризонтални.

Двамата продължаваха да се сблъскват в кратки схватки.. Най-дългата от тях продължи три удара и Мико трябваше да даде всичко, което можеше да предложи нормалната част от съществото й.

- Битката е нещо повече състезание по сила и бързина. Ако нямаш тактика, когато влизаш в схватка, не правиш нищо повече от това да заложиш живота си на резултат от зарове.

Мико отхвърча назад от директен удар в гръдния кош.

- Докато не разбереш фундаментите, няма да постигнеш нищо.

Колко време беше минало? Тя не можеше да прецени в залата с изкуствено осветление, но това нямаше значение. Тя беше попаднала в измерение на ад, който нямаше свършек. В битките си срещу чудовища живота й беше застрашаван много пъти. Тогава тя излизаше победител, със смъртта като алтернатива, но веднъж спечелила, тя приключваше кошмарното преживяване. Сега Дирк не се опитваше да я убие, или поне не директно, но всяко нейно ставане от земята, просто отбелязваше следващото начало. В края тя вече дори не беше застрашителна с опитите си за нападения, а просто се засилваше с тяло към противника си.

- Приключихме - каза Дирк изведнъж. - Ще продължим следващата седмица. Нараняванията ти трябва да се възстановят.

Мъжът напусна залата, оставяйки Мико сама да лежи вътре. Нищо чудно, че бяха приключили. Дори живота й да зависеше от това, тя не можеше да помръдне тялото си. Може би дори нямаше да отвори очите си, след като умората вземеше победа над последната й част съзнание.

10 точки живот
1 енергия

[Miko Zatsune]

Въпреки, че тренировката отне сигурно половин ден на Мико й се стори цяла вечност. Тя не се чувстваше сякаш е постигнала нещо съществено, толкова колкото да си вземе поука. "Запомни - притискаш опонента с атаки с широк обхват, докато не го поставиш в позицията, в която не може да избегне съкрушителният ти удар. Ритник, който описва напречна дъга има широк обхват. Ритник, който се цели в една точка има ограничен обхват." Следните насоки бяха може би единственото нещо, което схвана от цялата тренировка, защото Дирк много обичаше да говори, а Затсуне никак не си падаше по приказките по време на битка. Но тези думи бяха последното, което Мико си спомня от него. Може би беше близко до това да схване как да се справя срещу примамлив опонент като Дирк, обаче беше твърде късно, тъй като вече беше изтощена и пребита. Дори й беше трудно да си отвори очите, веднага след като опита да го направи, клепачите й натежаха, единственото нещо което можеше да види през миглите си беше замъглен образ на терена пред нея, но това беше всичко. След като не можеше да направи нищо по въпроса, Мико трябваше да се съобрази с мизерното състояние, в което се намираше, а то беше толкова зле, че тя дори не можеше да помръдне който и да е мускул от тялото си. В този момент, Затсуне не можеше да мисли за нищо. След като очите й се затвориха, почти внезапно, съзнанието на момичето бавно започна бавно взе да изчезва, докато тя не се унесе в сънищата си. Нуждаеше се от сериозна почивка, за да може то да се върне обратно.

[Shen Lee]

...

Няколко седмици по-късно

Мико се беше възстанови за една седмица само силно казано. Колкото и да й беше спестил с ударите си Дирк миналата седмица, тя беше понесла доста наранявания. Въпреки това седмица по-късно тя отново се намираше в тренировъчната зала, срещу непобедимия си опонент. Както и следващата, и по-следващата. Всъщност тренировките постепенно започваха да зачестяват и беше почти чудно, че нараняванията й не се насъбираха. Е, беше задобряваше, това можеше да усети. Но Дирк все още не й даваше признаци на слаба точка в защитата си, така че ударите й срещаха само блоковете му, когато не пропускаха напълно. Можеше да забележи и че в някои случай той предпочиташе просто да отклонява ударите й - това изглеждаше като доста ефективна техника, но сякаш изискваше най-много умение, понеже беше някъде по средата между избягването и блокирането на удар, но не точно нито едно от двете.

- Изморена ли си? - попита я изведнъж Дирк.

Мико определено дишаше наистина тежко.

- Добре, сега ще пробваме това.

Изведнъж се случи нещо наистина неочаквано за Мико. Нещо, което не беше изпитвала отдавна и всъщност почти беше забравила. Тя получи достъп до способностите си. Но чувството не беше както предишните случаи. Сега беше изморена, а преди винаги използваше "демоничния си режим" в началото на една битка. Можеше да прецени, че и да се възползва от него, няма да може да го използва за дълго, но в същото време осъзна, че бойните й способности щяха да се подобрят в пъти.

60 точки живот
50 енергия

[Miko Zatsune]

Мико изпъна ръцете си и погледна към дланите си. Стискайки юмруци с пръстите си и отпускайки ги, тя можеше да усети циркулацията на кръвта си, и имаше чувството, че беше изпълнена с живот, веднага щом като получи достъп до силите си, което беше странно за нея, защото до сега не можеше да ги използва когато още беше изтощена. Не, че беше обърнала много внимание на това, че до сега се биеше без тях, всъщност почти беше забравила за това, но най-вероятно и трябваше само малко време "загрявка", докато ги отключи, след като бяха неактивни за известно време, понеже Мико доста разчиташе на тях и все пак се изискваше време преди да може да ги използва отново, все пак не можеше да преувеличава с тях. Или поне така го схващаше Затсуне, защото не вярваше Дирк да стои зад тази забрана. Обаче, тя прие това като шанс да покаже наистина на какво е способна. Момичето погледна към Дирк с хладнокръвния си поглед. Не само, че вече очите й започнаха да светят в кърваво-червен цвят, но и изглеждаха напълно сериозни. С увеличаването на бойния капацитет на Мико, бързината й също би трябвало да се е повишила повече от нормалното, и тя реши да задейства способностите си, като имаше ограничено време, през което трябва със сигурност да нанесе критични щети върху Дирк. Тя използва увеличената си бързина, като започна с да отскача от земята, все едно отскача от подскачаща повърхност, насочвайки се по-скоро напред, скъсявайки дистанцията към Дирк за изключително кратко време. Когато се приближи на няколко милиметра пред него, десния й крак беше свит докато тя се намираше във въздуха, беше набрала изключителна инерция, след един от отскоците, които направи към Дирк. Докато се намираше близко до него, момичето изпъна левия си крак към него, и понечи да изпълни един широк ритник, замахвайки отляво-надясно. Беше вложила финес и сила които правиха ритникът й да изглежда толкова здрав, че сякаш Мико замахваше към Дирк с брадва, вместо с кракът си, така че тренерът имаше от какво да се притеснява. Всъщност, Мико вложи толкова сила, че ритникът й направо "разрязваше като вълна през въздуха" докато риташе към Дирк. Този път Мико искаше да го удари наистина, не й пукаше дали щеше да избегне атаката й или не, и дори ако беше успял да я отклони, щеше да се спаси само за малко, защото Затсуне щеше да се завърне внезапно така или иначе, понеже в този момент й бойния усет на момичето беше подсилен, а гардът й беше повдигнат, докато извършваше хода си, и не можеше да рискува да се провали.

[Shen Lee]

...

Мико усети прилива на нова вълна сили, който беше почти шокиращо при положение, че през последните 20 минути беше тренирала с нарастваща умора. Тя обаче не си губи времето и директно мина към атака, изпълнявайки ляв раундхаус кик насочен в центъра на тялото на Дирк. Този път той изглежда я взе насериозно, защото изпълни нова блокираща техника - поставяйки лявата си ръка напречно на тялото и вдигайки дясната върху нея, закривайки частично лицето си. Това беше всъщност доста уместен блок, защото покриваше голяма част от тялото му. След като срещна удара й, той посегна към главата й с обратната страна на лявата си ръка, което му позволи да контролира нейната ръка, ако тя се опиташе да предприеме нещо. Възползвайки се от това, той натисна главата й под ъгъл, след което бързо я удари с дясната си длан в торса, така че да я отблъсне. Нейните инстинкти обаче й позволиха да запази равновесие, въпреки че той успешно създаде разстояние помежду им.

Мико можеше да усети, че ситуацията е по-напрегната от всякога досега. Не можеше да каже, че битката между тях вече не е едностранна, но определено беше компенсирала част от разликата помежду им. Така че когато Дирк се засили за да я атакува, тя се чувстваше странно спокойна. Усещаше възможността да атакува с десния си крак, понеже той беше десничар по принцип, и това щеше да бъде най-надвиващата му атака, като се вземе предвид преднината, която му даваше дължината на крайниците му, и силата му като цяло, но най-вероятно щеше да започне с десен удар-финт.

[Miko Zatsune]

На лицето на Мико се появи залъгваща усмивка докато тя очакваше атаката на Дирк. Устните й едвам направиха извивка към края и беше трудно да се забележи, може би нарочно. Затсуне обаче реши да не стои на едно място, с което да улесни намеренията на противника си. Тя всъщност също се затича към Дирк, свивайки дясната си ръка в готовност да удари при контакт. Искаше да създаде на Дирк фалшивата представа, че този път ще използва юмрука си. Това всъщност не беше вярно, и докато тичаше към Дирк, едва ли той можеше да усети, но Мико всъщност използва преднината си, за да набере инерция към него. Докато Мико готвеше атаката си, фациалното й изражение не играеше същата роля, както когато стои на едно място, този път върна хладнокръвието в погледа си, нищо особено около нейното поведение не беше неподходящо за случая.
-Ха-а-а-а-а....!!! - с наближаването към Дирк, тя наддаде боен рев, и сгъна пръстите на юмрука. Това е! Момента на истината. След като се приближи на разстояние метрър и половина от Дирк, Мико се направи опит да го удари с юмрука си напречно. Или не. За изненада на Дирк, в последния момена, планът на Мико беше да извие тялото си настрани, и да надигне кракът си, в опит да набие супер-ритник на Дирк. Тя ползваше левия си крак за упора, и преди да направи опитът да извие тялото си, за да й е удобно да изрита Дирк, Затсуне щеше да се наклони кракът си настрани, накланяйки ходилото си така, че да сочи в противоположната посока на тази, към която се затича, целта беше ритника й не само да извади Дирк извън гардът му, ако се опита да се подготви случайно да смени маневрата си в последния момент, както обичаше да прави, но и да го изненада както най-малко очаква, за това момичето щеше да се постарае да изпълни движението си внезапно. Мико също не се бъзикаше с противника си, този път тя вложи цялата си сила в десния крак, искаше да строши Дирк толкова лошо, колкото беше успяла да разбие и гигандските създания в предишната й тренировка. Истината е че Мико също пазеше още коз в арсеналът си от ходове. Главно, целта й беше след като ритника й се сблъска в противника й и го удари, да се постарае така, че от сблъсъка, да създаде дистанция между себе си и Дирк, след това, Дирк щеше да е неподготвен да посрещне тежката и артилерия, или иначе казано gattling-a, с който Мико беше намислила да удари опонента си, разбира се, това щеше да го приложи, ако изобщо Дирк успее да преживее изненадващия й супер-ритник.