Shen Lee wrote:...
Момичето не помръдна когато усети болката. Просто защото беше леко в шок и не можеше да си отлепи краката от земята. Бяха натежали, а болката в ръката и пулсираше неуморимо. Идеше и да извика, но не смееше да помръдне, просто гледаше напред сякаш беше каменна статуя. А вътрешно си повтаряше мантра, която беше прочела, за да спре да мисли за болката - "Внимателен, сякаш преминава река по тънък лед; Бдителен, сякаш съседите му го заплашват; Въздържан като гост; Разливащ се като топящ се лед; Естествен като неодялано дърво; Широк като долината; Непроницателен като мътната вода."
И вярвате ли след три повтаряния на тези няколко изречения наистина се върна. Разбира се това отне няколко секунди, но да не я беше халосвал така изведнъж. Не че разбираше много от тези неща, но не трябваше ли да е по-внимателен с едно дете?
Все пак го послуша и хвана първото нещо, което и беше под ръка. Та поне да се запише, че се е опитала. А когато погледна, за да види все пак, с какво разполагаше, видя в ръката си малко по-къса от катаната на Харусе, но далеч по-удобна срещу такова оръжие като неговото от нож или пък ветрило. И въпреки, че прочете, че щом неискаш да се биеш трябва да го избегнеш си беше ясно. Ей този пердах нямаше как да го избегне просто така. Поне трябваше да се пробва, та какво щеше толкова да и навреди. Малко урок с груба сила, а и едно беше сигурно в момента. Трябваше да бъде спокойна. Напълно спокойна и уверена, че все пак ще успее да го докосне. Точно така ... сигурна и спокойна.
Тя застана срещу Харусе и стисна силно катаната отпускайки захвана съвсем малко в малкия и безименния пръст, така че да може свободно да движи ръката си, а не някак си втърдено, както се вика.
И точно като си мислеше да тръгне срещу него в главата и изникна нещо, което беше прочела по-рано същия ден. "Войната се базира на заблудата. Следователно, когато можеш да нападнеш, трябва да изглежда, че не можеш. Когато се впускаш в начинание, трябва да изглеждаш бездействен. Когато си близо, трябва да внушиш на врага, че си далеч. А когато си далеч — да му внушиш, че си близо. Подхвърли стръв, за да примамиш врага. Създай привидност за безредие и тогава му нанеси съкрушителен удар. Ако той се е подсигурил във всяко отношение, бъди подготвен да го посрещнеш. Ако те превъзхожда по сила, избегни го. Ако противникът ти е с буен нрав, опитвай се да го раздразниш. Преструвай се на слаб, така че той да стане надменен. Ако не се изтощава, не му давай възможност да си поеме дъх. Ако силите му са единни, разцепи ги. Нападай го, където е неподготвен. Явявай се, където не те очаква."
Това я накара за момент да се замисли. Досега беше забелязала, че Харусе е по-силен от нея, по-бърз, по-опитен, по-ловък с катаната. Тогава за нея оставаше да използва единствената си преднина пред него. Че беше по-ниска.
С това велико откритие, което някой ден несъмнено ще влезе в книгите на някой много известен физик Октавия смени захвата на катаната като премести дръжката, така че самото острие да се докосва по-продължителността на ръката и или по-точно тъпата страна на острието на катаната. И този път тръгна срещу него като се опита да го изрита в десния хълбок с левия си крак.
.svg)
