Плаващото казино "Ебису"

[Miko Zatsune]

3d6

[Miko Zatsune]

Когато дойде редът на Мико, масата вече носеше странно напрежение - не бурно, а по-скоро тежко, като въздух пред буря. Погледите се плъзгаха между заровете и Минато, който сякаш вече не беше напълно част от играта, а просто… заседнал в нея. Мико поемаше купата без бързане. Пръстите ѝ я обгръщаха стабилно, без предишната разсеяност. Разклащаше я веднъж, тихо, почти символично, и пускаше заровете.

Две единици. И шестица.

Тя задържаше погледа си върху резултата за миг. Нямаше тройка чифт или 4-5-6 като Хошико, но беше повече от достатъчно. Мико не посегна към заровете отново. Просто ги остави там. Решението идваше без колебание, без нужда от втори опит. Погледът ѝ за кратко се вдигаше към Минато, после се връщаше към масата. В очите ѝ нямаше триумф. Имаше разбиране. Той беше приключил още преди да хвърли. Тя бавно избутваше купата настрани и се облегна назад, сякаш резултатът не изискваше повече внимание. Ъгълът на устните ѝ леко се повдигаше не от радост, а от онова тихо удовлетворение, когато нещата просто се подреждат. Нямаше нужда да рискува. Нямаше нужда да доказва нищо, независимо, че беше предпоследната врътка преди края на играта. Мико оставана неподвижна за момент, а и грата сама идваше при нея.

[Shen Lee]

Code: Select all

Нови залози (Рунд FINAL):
Дома: ₡40
Джанг: ₡80
Курахаши: ₡80
Мико: ₡???
Кавашима: ₡20
Хошико:  ₡80
Минато: ₡Дилър

Последният рунд на играта. Вероятно последният рунд за повечето от играчите тази вечер. Почти всички натиснаха Минато до дупка, като че зверове, които заобикаляха плячка, която едва се държи на краката си. Миналият рунд показа, че това вероятно бе правилното решение, тъй като Минато се бе поддал на напрежението още миналия рунд и не посмя да рискува.

- Дома-сан...

- Мълчи, зелен. Един ден ще разбереш, че тези игри са нещо повече надпревара за кредити.

Огромният мъж скастри Хошико най-безцеремонно. Но вероятно не бе изненадващо, че човек като Минато не оценяваше "жеста" му.

- Един ден ще ти дам да си го получиш, Дома! - Минато каза тези думи злостно през зъби, но не си позволи да повишава тон. Тежестта на ситуацията успя да надвие егото му.

[Miko Zatsune]

Последният рунд тежеше във въздуха по различен начин. Не беше като предишните - нямаше хаос, нямаше смях. Само напрежение, опънато между хората около масата като тънка нишка, готова да се скъса. Мико стоеше неподвижно за миг, наблюдавайки сцената. Минато - притиснат, изцеден, но още на крака. Дома - спокоен по свой груб начин. Хошико — студен, както винаги. Всеки беше стигнал до края по различен път. Тя бавно посегна към жетоните си. Този път нямаше колебание. Нямаше и прибързаност. Пръстите ѝ отделяха осемдесет кредита и ги задържаха за кратко, сякаш претегляше не стойността им, а момента. После ги избутваше напред по масата - плавно, уверено, с тихо стържене на жетони върху дървото. Не казваше нищо. Не беше нужно. Празната ѝ халба още стоеше до лакътя ѝ, забравена, но този път тя дори не я докосваше. Погледът ѝ беше напълно ясен - по-ясен, отколкото в който и да било момент тази вечер. Това беше краят. И този път Мико не чакаше играта да дойде при нея. Тя влизаше в нея с 80 кредита.

[Shen Lee]

Минато: 3d63d6

3d6

Дома: 3d6

Джанг: 3d63d63d6

Курахаши: 3d63d63d6

Мико: ???

Кавашима:3d63d6

Хошико: 3d63d63d6

[Miko Zatsune]

3d6


3d6

3d6

[Miko Zatsune]

Мико поемаше купата за последен път тази вечер, без излишни движения. Шумът около масата беше притихнал — не защото нямаше напрежение, а защото всичко вече се беше събрало в този момент. Първото хвърляне - чифт, но слаб. Второто - не по-добро. Тя не реагираше. Само поемаше въздух бавно, сякаш това също беше част от ритуала. Пръстите ѝ отново обгръщаха купата. Последен шанс. Заровете се удряха в рогозката.

Шестица. Двойка. Още една шестица.

Мико застина за миг. После погледът ѝ бавно се вдигаше. Не беше съвършено и дори не по-добро от първото й хвърляне. Но когато очите ѝ се плъзгаха към резултата на Минато - разликата беше достатъчна. Малка, почти жестока в своята прецизност… но достатъчна. Тя не избухваше. Не се усмихваше широко. Само леко накланяше глава, сякаш признаваше края на нещо, което отдавна беше започнало да се разпада. Минато беше стигнал дотук със зъби и нокти… но това не беше достатъчно тази вечер. Мико остави купата на масата внимателно и се облягаше назад. Раменете ѝ най-накрая се отпускаха напълно. Беше приключила. Погледът ѝ се плъзгаше по масата и за кратко спря върху Джанг. Този път не беше случаен поглед. Имаше намерение в него. Тя повдигна леко ръка и с едва доловим жест му даваше знак - не натрапчив, не предизвикателен. Просто покана.

- Ex… — промълви тя, достатъчно силно, за да я чуе: -Хей, да излезем навън за малко?

Гласът ѝ беше по-тих от преди, по-равен. Алкохолът още беше там, но вече не водеше. Само присъстваше. Мико отпусна ръката си обратно до масата и за миг поглеждаше към празната си халба. Все пак можеше да си поръча още една.

[Shen Lee]

- И още как, гъзът ме заболя от седене - Джанг прибра последните си печалби и постави цигара в устата си, преди още да е излязъл.

Двамата напуснаха заведението, без да обръщат много внимание на случващото се с останалите играчи. Минато триеше зъби гневно, без да помръдва. Хошико се изправи и каза едно "довиждане", игнорирайки също толкова "най-големият загубеняк" на миналата игра. Курахаши остана на място, сякаш не знаеше какво да прави след като бе приключило единственото интересно занимание, което бе имала за тази вечер. Кавашима се сбогува с останалите и също се отправи към "зоната за пушене", макар че застана встрани от Джанг и Мико, гледайки към небето с цигара в устата, като че най-накрая се бе измъкнал нещо неприятно, въпреки че бе човека с най-много успешни ръце за цялата вечер. Дома като че ли каза нещо окуражително на Минато, но изчака всички да се отдалечат достатъчно, за да не го чуят.

Уей Джанг



Сакуноске Кавашима

- Как се чувстваш? - Джанг попита Мико с иронична усмивка. - Това май беше първия път, в който пиеш, а? Честно казано съм изненадан, че не изгуби съзнание или не направи някоя глупост в играта. Може би имаш това е също нещо, в което имаш потенциал?

[Miko Zatsune]

Мико се облегна на парапета до зоната за пушене, а хладният въздух навън постепенно разсейваше остатъците от алкохолната топлина в главата ѝ. Умът ѝ сякъш още не беше настигнал факта колко беше спечелила. Когато Джанг се усмихна така иронично, тя изсумтя тихо през носа и извърна поглед към него:

- Хм… - ъгълът на устните ѝ леко се повдигна:- Просто се уча от най-добрите, предполагам..

Тонът ѝ беше лек, почти шеговит, но погледът ѝ се задържа върху него една идея по-дълго, отколкото беше нужно. Тази вечер тя го беше наблюдавала постоянно -не само как играе, а как мисли, как говори, кога натиска и кога се отдръпва. Джанг изглеждаше като човек, който никога не правеше нещо без причина, дори когато се държеше небрежно. Мико издиша бавно и отпусна рамене.

- И… - започна тя по-тихо. - Честно казано, исках да спечеля доверието ти.

Този път вече не звучеше шеговито. Тя за кратко погледна към земята, сякаш подбираше внимателно думите си. Вътре в джоба ѝ пръстите ѝ леко докосваха талисмана, който старецът ѝ беше дал преди играта - студен, неприятно тежък за нещо толкова малко.

- Както може би си разбрал, не дойдох тук сама тази вечер. Един старец ме беше придружил до тук… - тя леко присви очи: - И преди тази последна игра, той ми каза някои неща за теб.

Мико се подсмихна леко мистериозно.

- После ми даде нещо "за всеки случай". - Тя потупа джоба си леко. -Скрито оръжие, с което да те обезвредя. Уж щяло да помогне, ако нещата станат зле.

Погледът ѝ отново се вдигна към Джанг:

- Но колкото повече вечерта минаваше… толкова повече започвах да чувствам, че нещо в цялата история не се връзва.

За миг тя замлъкна, вслушвайки се в далечния шум от казиното зад тях и тихото пукане на цигарата му.

- Познаваш ли го? Старецът. Или поне… имаш ли идея кой би могъл да е?

[Shen Lee]

Физиономията на Джанг потъмня, за момент. С течение на обясненията на момичето той се отпусна леко и сякаш се замисли.

- Мога да се сетя за сума ти старчета, които съм видял само днес. Намираме се на едно гигантско казино все пак, а никой не си пада по хазарта повече от хората в трета възраст.

- Не ми говори нищо, но това просто означава, че съм спечелил вниманието на някой, който дори не е директно свързан с мен.

- Е, това не променя кой знае какво - Джанг присви очи целенасочено. - Просто означава, че трябва да сме по-внимателни.

- Истината е, че ти ми се стори като човек, на когото може да се разчита. Някой, който има тъмния импулс да се потопи под повърхността на света, в който живеят повечето хора и инстинктите да оцелее там.

[Miko Zatsune]

Мико мълчеше за няколко секунди след думите му. Хладният въздух отвън постепенно избистряше мислите ѝ, но когато Джанг спомена „тъмния импулс“, нещо в нея се сви неприятно. Погледът ѝ леко помръкна. Тези думи не звучаха като абстрактна философия за нея. Не и след всичко, което беше изгубила. За миг пръстите ѝ се стегнаха в джобовете на якето, докосвайки талисмана вътре, а в съзнанието ѝ премина онова познато, тежко усещане за празно място - сякаш нещо липсваше там, където някога е имало присъствие. Но тя не позволи това да остане на лицето ѝ дълго.

- Може би… - отвърна тихо. - Или може би просто някои хора нямат лукса да останат на повърхността.
Тя се изправи леко от парапета и вдигна поглед към него. Вече не изглеждаше толкова разсеяна от алкохола. По-скоро уморена, но изпълнена с яснота.
- И ако се чудиш… не планирам да те нападам.
Думите идваха спокойно, директно.
- Ако исках да направя нещо, щях да го направя още вътре. Не да стоя тук и да говоря с теб.
Погледът ѝ за кратко се отклони към светлините на казиното, после обратно към Джанг.
- Всъщност мисля, че бих предпочела да работим заедно.
Тонът ѝ оставаше равен, но искрен.
- Хората, които предупреждават другите за „опасни личности“, обикновено ме карат да внимавам повече от самите опасни личности.
Тя издиша бавно през носа
- Така че… можеш да разчиташ на мен. Поне докато не ми дадеш причина да съжалявам за това.

[Shen Lee]

- Говориш големи приказки - Джанг отговори на Мико след като издиша дима от цигарата си. - Има хора в онзи свят, които биха приели предизвикателството ти без да се замисля - Китаецът дръпна още веднъж от цигарата си. - Даже доста на брой. Всъщност там не можеш да стигнеш далеч, както ако просто позволиш на някой да подрони авторитета ти... така и ако не си знаеш мястото.

Джанг повдигна ръце пред себе си.

- Не го приемай лично, просто малък съвет, ако искаш да оцелееш там. Виждам съм не малко палета, които завършват пътя си преждевременно.

- Колкото до доверието, то е валута, която се набавя трудно. Но можеш да кажеш, че ти давам малко аванс, за да влезеш в първата врътка на играта си.

Джанг подаде на Мико хартия свита на цилиндър, запечатан с цинобърночервен восък.

- На трансферната порта има лодка, която чака авторизация за да напусне казиното. Не се притеснявай, тя просто трябва да стигне до близкото пристанище в Киото. Работата е там, че си имам собствена работа и в момента не мога да се намирам на две места. В същото време е най-добре е каргото да не чака, докато приключа с всичко.

[Miko Zatsune]

Докато Джанг говореше, Мико го наблюдаваше внимателно - начина, по който държеше цигарата, колко спокойно звучеше, въпреки предупрежденията в думите му. Нямаше нервност. Нямаше и опит да се хареса. Човек, който беше свикнал да живее в свят, където доверието се купуваше по-скъпо от кредити. И точно това правеше всичко по-трудно. Мико погледна към хартията, която Джанг й подаде и се опита да осмисли думите му. Лодка. Карго. Работа. Ръката му беше разкрита. За миг шумът на казиното зад нея сякаш изчезна напълно. Остана само тежкото усещане в гърдите ѝ и споменът за стареца пред входа.

"Ако той е правилният човек, използвай това, когато разкрие ръката си." - спомни си тя речта на стареца в момента, в който й беше дал скритото оръжие, което да използва срещу него. Тя можеше да го скъса още сега. Един звук. Един знак. И каквото и да беше подготвил старецът, щеше да започне. Не страх, но инстинкт. Същият инстинкт, който я беше държал жива през цялата вечер на масата. Джанг определено не изглеждаше като човек, който би подал толкова спокойно гърба си на някого, ако беше напълно беззащитен.

Мико усещаше как колебанието в нея започва да се пропуква. Не заради стареца. Нe заради талисмана. А защото колкото повече слушаше Джанг, толкова по-ясно разбираше, че ако го остави просто да си тръгне тази вечер, може повече никога да не го намери отново. Човек като него не стоеше дълго на едно място. Не оставяше втори шанс. Пръстите ѝ бавно се плъзгаха в джоба и този път се затваряха около талисмана истински. Хартията изпращя тихо. Погледът ѝ остана върху Джанг, докато той още държеше цигарата между пръстите си, сякаш нищо не се беше променило. Но Мико вече усещаше как пулсът ѝ започва да се качва. Това беше моментът, за който старецът я беше подготвял цялата вечер. Тя направи половин крачка напред.

- Изглежда като интересна сделка-… - гласът ѝ прозвуча по-тихо от преди.

И после още преди да довърши изказа си, тя рязко скъса талисмана. Въздухът сякаш потрепери за миг. Мико не почака да види какво ще се случи след сигнала. Инстинктът ѝ вече беше поел контрола. В същото движение тя протягаше ръка напред към него, а по пръстите ѝ пробяга кратка, ярка искра - достатъчна, за да разпали Burning Touch. Огнената топлина избухваше около дланта ѝ в момента, в който се опитваше да го докосне в гърдите, не като предупредителен жест, а като истинска атака. Това вече не беше игра на зарове. И Мико беше решила да не му позволи просто да се измъкне.

-....но ще трябва да я отхвърля!

Тя нямаше да позволи на тялото си да остане отпуснато след активацията на талисмана. В момента, в който хартията се разкъса и пламъкът пробяга по пръстите ѝ, тя се щеше да се подготви да смъкне тежестта си леко назад и встрани - почти незабележимо движение, но достатъчно, за да не остане напълно открита. Свободната ѝ ръка се отпускаше ниско до тялото, пръстите ѝ леко свити, готови да прихванат китка, лакът или рамо в мига, в който Джанг реагира. Тя не очакваше човек като него просто да стои и да приеме удара. Не и след всичко, което беше видяла тази вечер. Погледът ѝ щеше да остане фиксиран върху него - сериозен, остър, напълно различен от леко подпийналото момиче на масата преди час. Burning Touch още догаряше по талисмана в ръката ѝ, хвърляйки оранжеви отблясъци по лицето ѝ, докато в съзнанието ѝ вече се подреждаше следващото движение. Ако Джанг контраатакуваше - Мико щеше да го посрещне без паника, подготвяйки Counter в случай, че магията й не беше успешна.

[Shen Lee]

Китаецът се намръщи, когато Мико отказа предложението му, но въпреки това атаката й успя да го хване неподготвен. Момичето залепи дланта си на гърдите му, възпламенявайки дрехите му със залп от магическа енергия, която се трансформира в огнени езици.

- Crazy bitch!

Джанг отстъпи назад и започна да гаси дрехите си с документа, който бе предложил на Мико, разбивайки печата с панирано движение, за да я разгъне напълно. Хартията започна да пращи и да потъмнява, но това в комбинация с ръкава на лявата му ръка успя да убие пламъците сравнително бързо. Китаецът хвърли овъглената хартия на земята и изгледа Мико убийствено, задавяйки се от дима, който се вдигаше от дрехите му.

- Не трябваше да правиш това.

[Miko Zatsune]

Мико не помръдна, докато Джанг гасеше пламъците по дрехите си. Миризмата на изгорял плат и дим се смесваше със соления въздух откъм водата, а огнените отблясъци още играеха по пръстите ѝ. Погледът му вече не беше предпазлив. Беше убийствен. Но Мико нямаше да отстъпи - напротив! Тя бавно бръкваше обратно в джоба си и изваждаше втория талисман. Малкото парче хартия увисваше между пръстите ѝ, осветено от слабите лампи на пристанището.

- Това? - гласът ѝ беше нисък и опасно спокоен: - Това беше просто показно.

Тя леко наклони глава, без да откъсва очи от него..

- Няма да се кача на никаква лодка

Погледът ѝ се плъзна за кратко към водата зад него, където някъде в мъглата чакаше корабът, за който беше споменал. После отново към него.

- Но ти сам каза нещо интересно… - пръстите ѝ се стегнаха около талисмана: - Че не можеш да бъдеш на две места едновременно.

Въздухът между тях натежаваше. Мико направи половин крачка назад - не уплашено, а премерено. Достатъчно, за да има пространство и достатъчно, за да го накара да дойде при нея.

-Но се чудя… - тихо продължи тя: - Ще имаш ли изобщо свободата да се придвижваш измежду тези две локации, ако възпламеня лодката ти до останки?

Пламъкът по ръба на талисмана потрепери. Стойката ѝ вече беше различна. Не изглеждаше като момиче, което просто заплашваше. Изглеждаше като човек, който чака първото движение. И ако Джанг се хвърлеше към нея - Мико вече беше готова да скъса талисмана който държеше с леко огнена енергия концентрирана в пръстите с които стискаше талисмана. Тя отново щеше и да подготви Counter за всеки случай, като второто действие щеше да влезе в сила, в случай че Джанг беше тръгнал към нея за да я спре да изпълни онова, което тя загатна, че можеше да се случи, но всъщност беше примамка, с цел да го накара да се опита да я обезвреди. Дори и просто да я заплаши, обаче, тя беше готова въпреки всичко да скъса талисмана и само да подготви Counter. отново в случай, че първото действие не сработи по план.

[Shen Lee]

Джанг свали ръкава от устата си, все още кашлящ и изръмжа:

- Не знаеш с кого направи врагове.

След това китаецът обърна гръб и се запъти към улиците на казиното, без да приема предизвикателството й. Докато това се случваше, Мико усети присъствието на две фигури, които се извисиха зад гърба й.

- Можете ли да обясните действията си, госпожичке?

Ако се извърнеше назад, тя щеше да види кои бяха тези хора. Двамата пазачи от залата, в която тя бе прекарала цялата вечер. Мъжът с тъмна и по-дълга коса, който бе въоръжен с катана я беше конфронтирал с небрежен тон, но изрусеният му колега очевидно излъчваше напрежение, сякаш бе готов да реагира при най-малкият грешен ход от страна на Мико.

[Miko Zatsune]

Мико застина за половин секунда, когато усети присъствието им зад себе си. Пулсът ѝ още биеше силно след сблъсъка с Джанг, а остатъчната топлина от Burning Touch пареше по лявата ѝ длан, в която още държеше талисмана. Тя бавно се обърна към двамата пазачи, без да прави резки движения. Просто отпусна лявата си ръка леко надолу, достатъчно, за да не изглежда като непосредствена заплаха, макар овъгленият талисман още да се виждаше между пръстите ѝ. Погледът ѝ за миг се плъзна към отдалечаващия се силует на Джанг.

- Този човек… - започна тя, дишайки малко по-тежко от преди. - Току-що се опита да ме отвлече!

Гласът ѝ беше напрегнат, но стабилен.

- Говореше за някакво "карго", за трансфер… за това как никой нямало да забележи. Когато отказах да тръгна с него… - очите ѝ за кратко се спряха върху овъглената хартия на земята. - …се защитих.

Мико не отстъпваше, но и не заемаше бойна стойка. Адреналинът още личеше по нея, ала не изглеждаше паникьосана - по-скоро ядосана и нащрек.

- Ако ще проверявате някого тази вечер…може би не трябва да е момичето, което остана на място!

[Shen Lee]

- Какво мислиш, Кейта? - тъмнокосият меченосец попита колегата си запазвайки усмивката на лицето си.

- Мисля, че ни плащат, за да си вършим работата - "Кейта" отговори неприветливо.

- О, стига - меченосецът махна с ръка пренебрежително. - Тя е ново лице, което вече си изгради репутация. Мисля, че ръководството ще си затвори очите този единствен път.

Колегата му изсумтя и се обърна към хазартната къща, като че ли всъщност не бе толкова мотивиран да "накаже" Мико, или каквато и да беше работата му всъщност.

- И все пак, имай едно на ум - тъмнокосият охранител последва другаря си, но за момент преди да влезе в заведението, обърна лице към белокосото момиче. - Това място е пълно с неприятни типове. И повечето от тях биха действали по-умно, ако наастина решат да ти направят нещо. Надявам се тялото ти да не изплува до границите на казиното някой ден.

Мико беше оставена на мира, заобиколена от други комарджии излезли да пушат навън, които внезапно се преструваха, че не бяха забелязали нищо.

[Miko Zatsune]

Мико остана неподвижна още няколко секунди след като двамата охранители се отдалечиха. Погледът ѝ проследи гърба на тъмнокосия мечоносец, докато вратата на казиното не се затвори зад него. После настъпи тишина. Само шумът на вълните, далечните разговори на комарджиите и миризмата на цигарен дим. Белокосото момиче сведе поглед към талисмана в ръката си. Толкова неприятности за толкова малко резултат. Пръстите ѝ се свиха около хартията. Ако имаше нещо, което тази вечер беше научила, то беше, че старецът не ѝ беше казал цялата истина. Може би изобщо не ѝ беше казал истината.

Тя бавно прибра талисмана обратно в джоба си и се обърна към казиното, и по-скоро към мястото, където за последно беше видяла стареца. Към човека, който я беше въвлякъл във всичко това. Стъпките ѝ бяха по-тежки от преди. Алкохолът почти беше изчезнал от главата ѝ, заменен от раздразнение. Ако старецът още беше наоколо, Мико възнамеряваше да му върне талисмана право в ръцете и да поиска обяснения. Защото ако някой тази вечер беше спечелил доверието ѝ и след това го беше пропилял, това не беше Джанг.

Китаецът поне беше изиграл ръката си докрай. Старецът беше човекът, който я беше въвлякъл в тази история. Човекът, който ѝ беше обещал, че някой ще се погрижи за останалото. Човекът, който беше предложил награда за залавянето на Джанг. А Джанг в момента беше някъде из казиното, напълно свободен. Мико тихо изсумтя. Ако старецът очакваше тя да продължи да гони китаеца сама, щеше да остане разочарован. Беше изпълнила своята част. Повече от своята част. В този момент белокосото момиче се интересуваше значително повече от това как възнамерява да получи кредитите, които ѝ беше спечелила, отколкото от поредното преследване из улиците на казиното. И ако старецът още беше някъде наблизо, щеше да има възможност да ѝ обясни точно това.