Плаващото казино "Ебису"

[Shen Lee]

Code: Select all

Нови залози (Рунд #9):
Дома: ₡40
Джанг: ₡20
Курахаши: ₡40
Мико: Дилър
Кавашима: Дилър
Хошико:  ₡40
Минато: ₡80

- Честно казано по-скоро бих се оттеглил от масата, ако правилата го позволяват. Тук има някои истински чудовища - Кавашима въздъхна, но пое купата със зарове, тъй като наистина нямаше друг избор според правилата.

Беше интересно да се забележи, че в момента Мико привличаше повече внимание от самия дилър за рунда. Като че ли всеки я наблюдаваше или изучаваше по свой собствен начин. Какви ли очаквания имаха към човека, която сякаш бе призовала свръхестествена сила, за да демонстрира змийски очи в дилърския си рунд?

[Miko Zatsune]

Мико оставаше на мястото си, с длан, отпусната край купата със зарове, докато новите залози се подреждаха по масата. Шумът от жетоните беше по-тих този път, по-внимателен, сякаш всички вече знаеха, че масата не прощава прибързани движения. Тя го усещаше не като напрежение, а като леко боцкане в тила, напомняне, че късметът обичаше уверените, но наказваше самодоволните.

Погледът ѝ за кратко се задържаше върху Кавашима. Думите му звучаха като отстъпление, но ръцете му не трепваха, когато поемаше купата. В стойката му имаше нещо прекалено подредено за човек, който уж нямаше избор. Мико го наблюдаваше с полуусмивка, очите ѝ леко присвит, алкохолът я държеше топла и смела, но не и сляпа. Тя знаеше, или поне усещаше, че той криеше повече, отколкото показваше.

Този път тя не бързаше. Не трупаше чипове пред себе си с разточителен жест, а оставяше само 20 кредита, отделени внимателно от останалото. Движението беше почти незабележимо, но умишлено. Самочувствието ѝ още беше там, плътно и приятно, ала вече не се разливаше безконтролно беше се свило, станало по-остро, по-практично.

Докато Кавашима разклащаше заровете, Мико се облягаше леко назад и накланяше глава, сякаш просто наблюдаваше играта за удоволствие. Вътрешно тя приемаше този рунд като пауза, като вдишване след дълбок смях. Предният удар още тежеше на всички около масата и тя нямаше нужда да доказва нищо. Не и сега.

Очите върху нея не намаляваха, ако не друго, ставаха по-внимателни. Но Мико само въртеше един жетон между пръстите си, бавно и спокойно, сякаш си позволяваше лукса да изчака. Този път тя не разчиташе на чудо. Оставяше място за късмета… но не му даваше волана.

[Shen Lee]

Кавашима(Дилър): 3d63d6

3d6

Хошико: 3d63d63d6
Минато: 3d63d63d6
Дома: 3d63d6
Джанг: 3d63d63d6
Курахаши: 3d63d63d6

За първи път тази вечер Кавашима беше сериозно наказан от когото и да е, и това беше Дома, който изглежда се носеше с популярност на сериозен играч в тези среди. Въпреки това може и да му се размина сравнително леко, тъй като единственият друг играч, който успя да бие средния му залог до момента беше Курахаши, която явно отново се беше отказала от играта, слагайки едвам 40 кредита.

[Miko Zatsune]

3d6

3d6

[Miko Zatsune]

Мико наблюдаваше развоя на рунда с присвити очи и лека, доволна ленивост в стойката си. Заровете на Кавашима вече бяха изговорили своето, а числата се трупаха едно след друго, достатъчни, за да покажат, че изказването му за „чудовищата“ не беше просто празна въздишка. Когато дойде нейният ред, тя не правеше нищо излишно, хвърлянето ѝ беше кратко, почти небрежно. Едно. Още едно. И тройка. Почти се повтори със змийските й очи от преди малко, с едно разминаване на числата.

Мико накланяше глава, поглеждаше резултата и устните ѝ се разтягаха в онзи полуусмихнат жест, който издаваше и алкохола, и опита. Целта беше постигната. Повече нямаше нужда. Тя не посягаше към заровете отново, не изкушаваше съдбата за трети път, а просто прибираше ръцете си и оставяше залога да падне на нула. Спокойно, без драма, сякаш така беше планирано от самото начало.

Погледът ѝ се плъзгаше към Дома и за миг в него нямаше нито надменност, нито подигравка. Само признание. Тя вдигаше леко чашата си към него, кимаше му с едва доловимо уважение и се усмихваше:

- Добра игра! - изричаше тя, с онзи мек, леко заплетен тон, който вече все едно ѝ беше станал естествен.

След това се облягаше назад, столът тихо изскърцваше под тежестта ѝ, а вниманието ѝ започваше да се плъзга извън масата. Победата този път не я дърпаше напред, което й позволяваше да си поеме дъх. Мико вдигаше ръка и махваше небрежно към бара, без дори да се обръща напълно.

-Още една бира… — промърморваше тя, повече за себе си, отколкото за когото и да било.

Докато чакаше, тя оставяше играта да продължи без нея за миг, въртейки празната си чаша между пръстите. Самочувствието още беше там, жарко и стабилно, но този път не настояваше. Тази вечер вече ѝ беше дала достатъчно и Мико знаеше кога да намали темпото. Приготви си едни 5 кредита, чрез които щеше да си заплати за напитката.

[Shen Lee]

Никой не отказваше да сервира алкохол на клиентите си в казино, така че Мико бе обслужена още преди началото на следващата ръка. Мико може да бе изкарала само минимума, за да не плати на дилъра, но в края на краищата на маса с такива залози, това можеше да си бъде успех, особено ако вече си напред с печалбите.

- Лесно ти е да го кажеш - Кавашима се оплака, като отново пое купата, в очакване на останалите да сложат залозите си. Ако го погледнеше човек отстрани, сигурно би се запитал защо изобщо той се занимава с тази игра, тъй като не изглеждаше да се забавлява особено, дори когато печели.

Code: Select all

Нови залози (Рунд #10):
Дома: ₡40
Джанг: ₡40
Курахаши: ₡20
Мико: ???
Кавашима: Дилър
Хошико:  ₡40
Минато: ₡80

[Miko Zatsune]

Мико поемаше от тежката халба, още преди шумът на новия рунд да се беше надигнал напълно. Пръстите ѝ се плъзгаха по влажното стъкло на дръжката, а първата глътка идваше бавно и дълбоко, сякаш измиваше напрежението от предишните хвърляния. Тя не бързаше, тази вечер ѝ беше показала, че търпението понякога тежи повече от смелостта.

Погледът ѝ се спираше за кратко върху Кавашима. Той отново държеше купата, все така сериозен, почти уморен, сякаш играта беше задължение, а не удоволствие. Мико го наблюдаваше за миг, после откъсваше вниманието си без коментар. Не изглеждаше като човек, който се забавлява… но и не изглеждаше като човек, който губи без причина.

Тя постави халбата до себе си и бавно придърпваше жетоните. Нямаше показност, нямаше и колебание. Отделяше четиридесет кредита и ги плъзгаше напред по масата с леко движение на пръстите точно толкова, колкото трябва, за да остане в играта, без да се хвърля излишно.

След това се отпускаше отново назад, а погледа ѝ се връщаше онова спокойно, уверено изражение. Не предизвикваше никого. Не бързаше. Просто оставаше в играта, залагайки 60 кредита спокойно, без демонстрация, сякаш просто напомня на масата, че още е тук..

[Shen Lee]

Кавашима (Дилър):

3d6

Хошико: 3d63d63d6

Минато: 3d63d63d6

Дома: 3d63d63d6

Джанг: 3d63d63d6

Курахаши: 3d63d63d6


В следващото разиграване последва нещо, което вероятно можеше да се опише като влакче на ужасите... ако в днешно време такива атракции съществуваха. Кавашима откри с най-тежкия възможен чифт, само за да бъде надвит с още две шестици от Хошико. В началото, когато това се случи, Кавашима пребледня и започна да гледа към изхода, сякаш се чудеше дали ще успее да напусне преди да му се наложи да изплати нужното, но с всяко следващо хвърляне на противниците му, ставаше все по-ясно защо в края на краищата един силен чифт може да свърши достатъчно добра работа сам по себе си. Не просто никой друг до реда на Мико не успя дори да го изравни, ами Минато влезе в най-големия капан на това да преиграваш заровете си - той завърши с резултат, който щеше да го накара да плати залога си двойно. Благодарение на ниския залог на Хошико и високият на Минато, само този резултат беше достатъчен на Кавашима, за да излезе напред.

Някои хора смятаха, че Мико има късмета на демон, заради способността й да преодолява ключови тежки ситуации, но тогава с какво можеше да се сравни консистентния късмет на Кавашима?

[Miko Zatsune]

3d6
3d6
3d6

Когато заровете на Мико спираха за последно, по масата вече се усещаше тежестта на рунда. Дванадесет. После пет. После десет. Нито достатъчно високо, нито достатъчно срамно, просто… недостатъчно. Тя задържаше погледа си върху числата още миг, сякаш обмисляше дали да им се сърди. Но не го правеше. Вместо това ъгълът на устните ѝ леко се повдигаше. Кавашима отново беше удържал.

Мико бавно посягаше към халбата си и отпиваше дълго, спокойно, без да бърза да реагира. Пяната оставяше тънка следа по горната ѝ устна, която тя изтриваше с опакото на ръката си, без излишна деликатност. В погледа ѝ нямаше раздразнение, само онази замислена искра, която се появяваше, когато признаеше нечий ход. Тя поклащаше леко глава, после поглеждаше към Кавашима, който този път не изглеждаше нито пребледнял, нито несигурен, просто стабилен.

-Не съм очаквала друго от теб… - изричаше тя спокойно, гласът ѝ леко загрубял от бирата: -Един силен чифт ти стига.

Думите ѝ не звучаха като обвинение, нито като комплимент. По-скоро като констатация. Тя не изглеждаше разочарована. Шестдесет кредита не бяха удар, който можеше да я разклати, не и след вечер като тази.

Мико отново се облегна назад, въртейки халбата между дланите си. Вътре в нея нямаше паника. Имаше място за завръщане. Имаше още рундове. А късметът тази вечер се движеше по странен, почти капризен начин, понякога "демоничен", понякога хладно пресметлив. Тя не бързаше да го гони, все пак това беше последното му хвърляне от неговия рунд, а и добрата новина беше, че нямаше троен чифт. Момичето отпи още веднъж докато очакваха следващия дилър да се намеси.

[Shen Lee]

Code: Select all

Резултати (Рунд #10):
Дома: -₡40
Джанг:  -₡40
Курахаши: -₡20
Мико: -₡60
Кавашима: +₡200
Хошико:  +₡120
Минато: -₡160 (2x) 

- Местният ни предпазлив жител, който е целунат от Госпожа "Късмет" - Джанг въздъхна иронично, след като от бирата си.

- Признавам си, че не беше на радара ми - Хошико продължи разговора, поемайки купата за да започне своят собствен дилърски рунд. - Радвам се, че се разминах.

- Но, ако беше по-предпазлив, нямаше да удариш джакпота, нали? - Дома се засмя гръмогласно. - Това е истинският комар.

- Е, почти сме на финиш линията - Хошико игнорира "мъдростта" на Дома и изчака залозите на своите "опоненти".

Code: Select all

Нови залози (Рунд #11):
Дома: ₡80
Джанг: ₡20
Курахаши: ₡60
Мико: ???
Кавашима: ₡20
Хошико:  ₡Дилър
Минато: ₡80

[Miko Zatsune]

Мико изслушваше коментарите с онова лениво спокойствие, което не се влияеше особено от чуждите мнения. Пръстите ѝ се плъзгаха по дръжката на халбата, а погледът ѝ за миг се спираше върху всеки от тях: Джанг с иронията си, Дома със смеха си, Хошико с хладната концентрация.
После тя тихо издишваше през носа, сякаш нещо ѝ беше станало ясно. Този рунд не изглеждаше като момент за свиване.

Мико оставяше халбата с леко тупване върху масата и придърпваше жетоните към себе си. Без колебание отделяше осемдесет кредита и ги избутваше напред, по-рязко от преди, но не показно. Просто… решено. Ъгълът на устните ѝ леко се повдигаше.

-Почти към финалната права, а?… — промърморваше тя, почти на себе си, но достатъчно силно, за да я чуят: - Да не го минаваме плахо!

Тя се облягаше назад, отпиваше от халбата и поглеждаше към Хошико, вече като дилър. В погледа ѝ имаше искра, не толкова пияна, колкото жива.
Този път Мико не играеше предпазливо и заложи 80 кедита.

[Shen Lee]

Играта наближаваше своя край. Някой хора намаляваха залозите си, за да излезнат напред, а други ги покачваха, в опит да върнат загубеното. Някои пък явно вече губеха интерес към играта и не си даваха зор, в изчакване тя да приключи.

Но това беше грешка. В играта на комар човек никога не трябваше да сваля гарда си или да става небрежен, понеже нещата можеха да се обърнат в последния момент. И Хошико го показа като извади троен резултат за втори рунд поред, но този път дори по-силен. Три шестици. Нищо освен Очите на змията не можеха да бият този резултат. Три рунда преди края на играта, той нанесе тежък удар дори на онези, които играеха предпазливо.

Хошико: 3d6

3d6

Минато: 3d63d63d6
Дома: 3d63d63d6
Джанг: 3d63d63d6
Курахаши: 3d63d63d6
Мико: ???

Кавашима: 3d63d63d6

[Miko Zatsune]

3d6
3d6

3d6

[Miko Zatsune]

Когато заровете на Хошико спираха на трите шестици, нещо в погледа на Мико за миг се размиваше. Светлините над масата сякаш ставаха по-остри, после прекалено меки, а шумът около нея се отдръпваше някъде назад, заглушен. Не беше изненада, беше си тотален удар. Един от онези, които не болят веднага, а идват с половин секунда закъснение. Тя мигаше бавно, сякаш разсичаше мъглата пред очите си, и пръстите ѝ по навик посягаха към халбата. Вдигаше я, накланяше я… и спираше. Празна.

Мико задържаше халбата във въздуха още миг, после тихо я оставяше обратно на масата. Не викаше никого. Не бързаше. Само прокарваше език по устните си и издишваше през носа - късо, контролирано.

Мъглата се разсейваше. Погледът ѝ се връщаше към масата, този път по-ясен, по-хладен. Тя не се усмихваше широко, но в ъгъла на устните ѝ се появяваше лека извивка не от радост, а от приемане. Такива хвърляния се случваха. Въпросът беше какво правиш след тях. Мико придърпваше жетоните към себе си и, без излишна демонстрация, отделяше четиридесет кредита. Пръстите ѝ ги избутваха напред плавно, уверено, сякаш тежестта им беше точно премерена. 40 кредита. Нито повече. Нито по-малко.

Тя се облягаше назад, празната халба оставаше до ръката ѝ, но вниманието ѝ вече не беше върху нея. Очите ѝ отново следяха масата не като зрител, а като човек, който още играеше.

[Shen Lee]

Code: Select all

Резултати(Рунд #11):
Дома: -₡240
Джанг: -₡60
Курахаши: ₡180
Мико: -₡240
Кавашима: -60
Хошико:  +₡1120
Минато: -₡240

- Тронът на дилъра е момента, в който може да загубиш и спечелиш най-много. Няма тактики и стратегии, единственото, което можеш да направиш е да посрещнеш, всичко което могат да дадат противниците ти със смелост.

- Точно това прави тази игра толкова добър аналог за живота!

Това изказване накара Мико, макар и да не беше особено на себе си, да усети че Дома не е просто комарджия, който прекарва живота си в това казино.

- Казват, че алкохолът е най-лошият партньор на комарджията, Мико-сан - въпреки, че аз може да не съм най-добрият пример.

Думите на Джанг вероятно жегнаха Мико. Може да звучеше, че й се подиграва, тъй като самият той пиеше поне трета бира тази вечер, но човекът очевидно държеше доста по-добре на алкохола си от нея. По физиономията му можеше да види, че не й се надсмисва, на нея бе изписана по-скоро тъмна ироничност, като че ли виждаше в нея по-скоро липса на опит, отколкото некомпетентност.

- Това изчиства сметките ни, Дома-сан - за разлика от онова, което повечето хора на тази маса вероятно биха направили, Хошико каза това с изненадваща деловост. Той пое купата със заровете и със същия тон се обърна към останалите играчи. - Нека да видим с какво можете да ме ударите един последен път.

Емоциите на всеки играч в отговор бяха различни - някои изглеждаха притиснати след деструктивния му удар току-що, други ядосани, сякаш той бе нанесъл удар лично срещу тях.

Code: Select all

Нови залози (Рунд #12):
Дома: ₡80
Джанг: ₡20
Курахаши: ₡20
Мико: ₡40
Кавашима: ₡20
Хошико:  ₡Дилър
Минато: ₡20

Хошико: 3d6

3d6

Минато: 3d63d6
Дома: 3d63d6
Джанг: 3d63d63d6
Курахаши: 3d63d63d6
Мико:???

Кавашима: 3d6

[Miko Zatsune]

3d6

[Miko Zatsune]

Мико чуваше думите на Джанг, но те не оставаха дълго в съзнанието ѝ. Жегваха я за миг — не толкова като обида, колкото като неудобна истина, поднесена прекалено спокойно. Тя не отвръщаше. Само леко присвиваше очи и накланяше глава, сякаш преценяваше дали изобщо си струва да му отговори. Не си струваше.

Празната халба стоеше до ръката ѝ, но този път тя не посягаше към нея. Вместо това вниманието ѝ се връщаше изцяло към масата. Шумът, думите, чуждите реакции, всичко избледняваше, оставяйки само заровете и ритъма на играта. Когато наближи нейният ред, Мико пое купата без излишно бавене. Пръстите ѝ вече не бяха толкова разсеяни, движението ѝ беше по-събрано, по-тихо. Разклащаше веднъж… два пъти… и хвърляше.

Пет. Още една петица. Четворка.

Погледът ѝ се спираше върху резултата. Не беше перфектен, но не беше и слаб. Беше достатъчен. Може би щеше да успее поне да минимизира последната си загуба, ако продължаваше да играе по този начин. Мико не реагираше веднага. Само леко издишваше през носа, а ъгълът на устните ѝ се повдигаше почти незабележимо. Кавашима беше останал назад този път. Без драма и без да вдига шум. Тя оставяше купата на масата и за кратко поглеждаше към него — не с предизвикателство, а с онова тихо признание между играчи, които знаят какво се случва.

- Хм… — промърмори тя тихо.

Ръката ѝ се връщаше към жетоните, които този път не изглеждаха толкова тежки. Победата не беше голяма, но беше навреме. И това ѝ стигаше. Мико се облегна назад, прехапна леко устната си за секунда и после най-накрая посягаше към празната халба… само за да я завърти лениво между пръстите си. Не бързаше за нова, като че ли не нямаше и да стигне до следваща. Играта още не беше свършила.

[Shen Lee]

Code: Select all

Резултати (Рунд #12):
Дома: +₡80
Джанг: -₡20
Курахаши: -₡20
Мико: +₡40
Кавашима: +₡20
Хошико:  +₡100
Минато: +₡0

Следващият рунд беше сравнително тих. Никой резултат не завърши в голям обрат. Въпреки, че Дома успя да надвие посредствения чифт на Хошико, дилърът излезе със 100 кредита напред, след което подаде купата към Минато. Последният дилър за рунда обаче се забави за две секунди преди да я поеме за себе си.

- Какво има? - внезапно Хошико се обърна към изрусения младеж, с когото досега не бяха обменили и една приказка. - Стана неочаквано тих.

И наистина, вместо да се сопне, което вероятно би било очакваната реакция до момента, Минато просто стисна зъби и хвана купата с рязко движение, което изхвърли заровете на земята.

- Не ми казвай, че си изцеден до дупка.

- Ой, Хоши-бой - Дома внезапно се намеси. - Оплакваш се от мен, но самият ти можеш да бъдеш много неприятен.

- Просто питам - Хошико отговори без особена емоция. - Когато играеш комар, трябва винаги да си осъзнат за всичко, което се случва в играта. Иначе ще изпуснеш възможности, от които можеш да се възползваш, или ще бъдеш ударен от посока, която не очакваш.

- Но съм сигурен, че и другите вече са го забелязали също. Когато изравни посредствения ми резултат, не се опита да стреляш за друг шанс да излезеш напред, което не би било много трудно да се постигне. Още повече след като внезапно свали залога си на минимум. Колко страшно е да изгубиш двадесет кредита все пак?

- МЛЪКНИ! - Минато събра заровете от рогозката на земята и ги стисна в юмрук.

- Вече играеш със заети пари, нали?

- Казах да млъкнеш, или няма да напуснеш това помещение, за да се насладиш на хилядарката, която спечели!

Минато изрева, чувайки се в цялото заведение. Това привлече погледи от няколко маси, но вероятно по-важното внимание, което привлече, бе от двамата охранители на входа на заведението.

- Залагайте парите!

Хошико


Минато



Дома

Code: Select all

Нови залози (Рунд #13):
Дома: ₡40
Джанг: ₡60
Курахаши: ₡20
Мико: ₡???
Кавашима: ₡20
Хошико:  ₡80
Минато: ₡Дилър

[Miko Zatsune]

Гласът на Минато още отекваше из залата, груб и напукан от напрежение. За момент всичко около масата се беше стегнало не от страх, а от онова неловко осъзнаване, че играта беше престанала да бъде просто игра за някого. Мико го наблюдаваше, без да казва нищо. Очите ѝ се задържаха върху стиснатия му юмрук, върху начина, по който събираше заровете, сякаш се опитваше да задържи нещо повече от тях. В погледа ѝ нямаше съчувствие, но нямаше и подигравка. Само яснота. Това беше моментът, в който хората губеха.

Думите на Хошико се връщаха в съзнанието ѝ не като мъдрост, а като напомняне. Да изпуснеш контрола, да реагираш вместо да играеш… това струваше скъпо. Минато вече го плащаше. Мико леко наклони глава и издишваше бавно. Алкохолът още беше там, но вече не я водеше, стоеше като топлина в гърдите ѝ, не като мъгла в ума ѝ. Тя не беше в същото положение, все още не. Пръстите ѝ се придвижваха към жетоните. Този път движението беше тихо. Почти небрежно. Тя отдели 40 кредита, като ги избута напред, без да гледа никого конкретно. Нито предизвикваше, нито се криеше. Просто заемаше мястото си в рунда. Празната ѝ халба оставаше до лакътя, забравена за момента. Погледът ѝ за кратко се връщаше към Минато, после към Хошико. Ъгълът на устните ѝ леко помръдваше, но тя не казваше нищо. Нямаше нужда. Някои хора играеха със зарове. Други - със себе си. За Мико това беше просто игра на изчакване.

[Shen Lee]

Минато:

3d6

Дома: 3d63d63d6
Джанг: 3d6
Курахаши: 3d63d6
Мико: ???
Кавашима: 3d63d6
Хошико: 3d63d6

Разиграването, което последва, бе вероятно най-странното, което Мико бе видяла до днес. Минато, който до момента бе показал, че може да играе доста рисковано, реши да задържи първото си хвърляне, въпреки че то показваше чифта с най-ниската възможна стойност. Нима психологическата атака на Хошико му се беше отразила до такава степен, че да не се опита да промени съдбата дори веднъж? Или може би просто бе затвърдила колебанията, които вече бяха в главата му.

Във всеки случай, онова което последва можеше да се приеме като дори трагично, ако някой можеше да има съчувствие за Минато, след като той сам бе седнал на тази маса. Той бе заложил всичко на надеждата, че поне някои от противниците му няма да произведат легална комбинация, но това просто не се случи, ами Курахаши натисна за да го унищожи с идентична тройка. За капак на всичко, Минато го удари с допълнителен пагубен удвоен резултат.