Много може да се каже за Шестият окръг, но от него може да бъде извлечена малко истинска информация. Мястото се обитава от всякакви характери, но нещата обикновено изглеждат спокойни на повърхността. Човешката полиция съблюдава поне до някаква степен за реда тук, макар че самата тя подозира че може да не е най-голямата риба.
Отварящо в 19:00, това място е любима точка на най-различни посетили, от стари алкохолици, до ексцентрични типове... и същества. Да, легендите за това място са, че често обслужва не просто променени хора, но и клиенти които никога дори не са били човеци - като свръхестествени същества от други измерения или пък вампири.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Бе все още доста рано. Едва минаваше 19 часа, може би с не повече от 15 минути. Бе изминал поредният безделнически ден за Катарина, а вечерта се очертаваше да е още по-неползотворна. Нищо ново под слънцето.
Барът й беше по път. Всъщност, трудно бе да се каже, тъй като не отиваше никъде конкретно. Може би просто умишлено избра пътят натам, за да се отбие за бързо освежаващо питие.
Влезе вътре и без много да се оглежда наоколо се запъти направо към бара с напитките. Намери си свободно местенце, настани се там и побърза да поръча:
- Голяма наливна бира.
Барманката изпълни поръчката й първоначално мълчаливо, но след като й поднесе халбата с бира изкоментира:
- Неочаквана поръчка от такава елегантна дама. Имаме много по-изискани напитки тук - неутралното изражение, с което каза тези думи подсказваше, че тя наистина се опитва да предложи по-подходяща напитка.
Разбира се барманката не беше единствената, във вече запълващото се заведение, която обърна внимание на новия клиент. Катарина вече бе привлякла повече от един-два мъжки погледа. Не беше извън радара и на жените в заведението, но те се задоволяваха с преценителен поглед, докато повдигаха напитките си.
Все пак тя беше нов човек не само за мястото, но и за самия град.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Бегла самодоволна усмивка се изписа на лицето й. Не за първи път получаваше комплимент, било то и от жена, но рядко звучаха така приятно и непринудено. Харесваше й.
- Може би след бирата ще ми препоръчате нещо по-изискано.
Засмя се.
Вече не просто разваляше първото впечатление с неподходяща напитка, а дори се изкарваше потенциална алкохоличка. Нали според общоприетите виждания жените рядко изпиваха повече от една-две напитки без да се отрежат.
Катарина отпи от бирата си и за момент отклони поглед от барманката. Време беше и тя да огледа по-внимателно помещението и присъстващите, а не единствено те нея.
Помещението беше обширно и побираше повече от 10 кръгли маси. Четири или пет от тях бяха заети, като на 2 от тях имаше двойки, една беше заета от самотна жена, а две от самотни мъже. Не можеше да усети нищо твърде предизвикателно в който и да е от тези клиенти. Малко след като се извърна към бара обаче, някой застана от дясната й страна.
- Приятно място, не смятате ли.
Изглеждаше сякаш говори на нея. Това беше един от типовете, които стояха сами. Малко по-висок от нея, с изрусена коса, отношението му беше доста самоуверено.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Никой не представляваше особено голям интерес за Катарина. Сигурно затова погледът й не се задържаше върху хората за повече от няколко секунди, премествайки се на друг, после на следващия и така, докато накрая не остана кого другиго да зяпа.
Вече се взираше обратно в напитката си, когато нечий глас я прекъсна. Обърна се към непознатия и го изгледа учудено. После се огледа около себе си.. Да, нямаше никой. Значи говореше на нея. Не изгаряше от желание да я заговарят днес и да се занимава със скучни хорица, но какво да се прави.. Пък и този изглеждаше симпатяга. Рус симпатяга. Русите хора често се оказваха хубави, особено ако светлия цвят на косата идваше и със светли очи. Не й харесваха обаче твърде самоуверените индивиди, които често се изхвърляха повече от нужното. Бе й странна тази човешка черта, но пък никога не пречеше да поговори с още един такъв представител.
- Не е лошо. - отвърна с доловима нотка на отегченост и дори леко безразличие.
Грубо? Може би малко. Усмихна се що-годе мило, за да компенсира.
- Като се има предвид, че за първи път идвам, нямам компания и умирам от скука..
- Значи сте нова тук - учуди се той с интерес. - Откъде идвате? - сякаш се сети за нещо обаче, той промени тона си. - Всъщност наистина не е моя работа, какво може принудило да се преместите, не ми обръщайте внимание - на лицето му се изписа извинителна физиономия, която скри тъмносините му очи.
Изглежда това наистина беше проява на лоши маниери тук. Барманката въздъхна и поклати глава, сякаш това се случваше за пореден път.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
"Откъде идвате?" .. Страхотен въпрос за заблудена душица в тялото на червенососка, която случайно се превръща в остриета и някак е попаднала в Япония. Бе трудно да си честен и да отговориш на подобен въпрос.
- Ами аз.. - понечи да измисли нещо на момента, но мъжът бързо се отказа от започналия разпит.
Идеално.
Усмихна се отново, за да разведри неловката ситуация в момента. Тази вечер не търсеше особено много нови познати, но не искаше и да поставя компанията си в неудобно положение.
- Впрочем, аз съм Катарина. - реши все пак да се представи.
- Аз дъм Джеймс, приятно ми е - запозна се с нея енергично русият.
- Съжалявам, че ви прекъсвам - дойде изненадващ глас зад двамата на бара. - Но търся жена с името Катарина тук. Това вие ли сте?
Непознатият беше сравнително висок, с черна коса и делова физиономия на лицето си. Джеймс се наежи веднага, но непознатият не реагира по никакъв начин.
- Аз съм Хайнц.
Хайнц. Мистериозното лице, с което Катарина трябваше да се срещне тук, тази вечер, по работа.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Интересът й към русокосия сякаш за секунда се изпари. Не, не го игнорираше напълно, но се наложи временно да го остави на заден план. Надяваше се да не изглежда прекалено груба обаче.
Отклони поглед към новодошлия и се загледа почти втренчено в него. В очите й се долавяше колкото любопитство, толкова и съмнение. Лицето й обаче оставаше безизразно. По навик.
- Аз съм.
Отговорът се забави с цяла минута, в която Катарина бе заета с обичайното изграждане на първото си впечатление за хората. Обръщаше внимание на всичко - външен вид, стойка, поглед, глас. Дори и на реакцията на Джеймс. Може би двамата се познаваха или просто русокосият откриваше потенциална конкуренция?
- С какво мога да ви помогна?
Хайнц изглежда не беше сигурен дали иска да започне разговора, докато Джеймс е там, но физономията на русият тип му подсказа, че няма да го разкара толкова лесно.
- Така да бъде - каза тъмнокосият. - Нека се преместим на друго място.
Барманката единствено изгледа тримата си клиента, докато те се местеха на една от масите, в по-празните части на заведението. Когато седнаха, Хайнц извади парче хартия, което изобразяваше доста подробно нещо, което приличаше на затворен часовник или компас. Върху капака бяха гравиран кръг с друг кръг за рамка. В рамката бяха изписани странни знаци - Катарина можеше да предположи, че те имат някакво магическо значение, но нищо повече.
- Задачата, която искаме да ти възложим е намиране - каза Хайнц на Катарина.
Наистина тя се беше съгласила да говори с този човек, когато беше разбрала по-рано, че има оферта за добре платена задача. Но нямаше никаква представа какво точно означава това.
- Този обект се намира в Осми окръг.
- ТИ ЛУД ЛИ СИ? - повиши тон изведнъж Джеймс. Гласът му се разнесе из цялото помещение и дори им спечели няколко погледа. - Не може да искаш сериозно да я изпратиш в онова побъркано място.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Намиране?! Просто намиране! Не се зарадва особено, че евентуално ще трябва да търси под дърво и камък за някаква дрънкулка. Поне да беше човек. На хората можеше да сложиш gps, някоя друга джаджа, да поразпиташ наоколо за тях и все някой щеше да ги е виждал. На дрънкулките рядко се обръщаше специално внимание пт случайните, невежи хора и кръгът за разпитване се стесняваше неимоверно много, водейки с това до някои затруднения. Сещате се, почти всеки би обърнал внимание на висок чернокос симпатяга в бара, например, но малко хора биха забелязали дали той носи подобие на компас. Разбирате ли сега работата? Изглеждаше по-скоро досадна, отколкото трудна.
Но ето, че нещо грабна вниманиетона Катарина. Вълненията на русокоското пробудиха любопитството й и накарайа иначе отегчената физиономия да се махне от лицето й.
- Шшшшт! - изсъска му тихичко и строго, вдигайки ръка към него в знак да замълчи или поне да се успокои малко.
- Обяснете ми какво е това място.
Не случайно обаче искаше мнението и на двамата. Единият бе твърде спокоен, леко потаен и можеше да спести някоя важна подробност, докато другият явно имаше навика или да преувеличава, или да представя нещата по доста притеснителен начин. Истината трябваше да е някъде по средата.
- Това е дяволско свърталище - каза с неприязън Джеймс. - Някои от окръзите може да са безаконни места, нещата там са поне относително нормални. Окръг VIII е място обитавано от чудовища и окултисти където здравият разум не може да бъде приложен.
- Въпреки, че в града наистина обитават свръхестествени същества и заклинатели - взе думата Хайнц, след като русият приключи. - Точно това е причината поради, която този обект може да бъде намерен там. И докато рискове съществуват, възнаграждението е наистина добро.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Противно на очакванията, описанието на мястото изобщо не я притесни. На лицето й се изписа усмивка. Една от онази беглите, хитри и лукави усмивки, които те караха да се зачудиш какви ли мисли й се въртят в главата.
- Какви чудовища? Толкова плашещи неща ли има там? - обърна се към Джеймс.
Личеше си, че е изпълнена с любопитство, което определено не се побираше в рамките на обичайно клюкарстване и слухтене. Искаше да знае повече. Искаше и да разбере тукашната представа за чудовище. Дали самата нея биха сметнали за такова?!
Погледът й се отмести към Хайнц.
- Надявам се, че нямаш против да разпитам други преди с теб да обсъдим окончателно сделката.
Звучеше сякаш със сигурност ще я приеме.
- Никога не съм бил на онова място лично - каза Джеймс, за момент изненадан от това, че вниманието изведнъж се премести върху него, но бързо се окопити. - Повечето от това, което съм чувал са просто слухове. Но изгубих приятел там. В Осми окръг. Той беше доста безрасъден. Преживяваше като търговец на информация. Но понежe тук, в Шести окръг, нещата са спокойни и не се случва много, професията му никога не носеше особено много приходи и в края на крайщата, реши да се премести на място, където може да събере по-полезна информация и да създаде повече връзки. Но откакто замина, четири месеца, не съм чул нито вест от него. Той не беше човек, който ще спре всякаква връзка с близките си. Нещо със сигурност трябва да му се е случило. А той знаеше как да се оправя. Ако просто хората бяха проблема там, той щеше да се държи далеч от прекалено много проблеми. Онова място със сигурност не е нормално.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Изслуша го внимателно без да показва особени реакции. Не изглеждаше уплашена, нито пък твърде въодушевена. Интересът й си личеше, но в рамките на някакви приемливи норми. Винаги се стараеше да не показва прекалена заинтересованост, най-малко пък в настоящи делови отношения и обсъждане на сделки. Запази всичките си заключения за себе си и само кимна в знак, че е разбрала обясненото.
- Надявам се приятелят ти да е добре някъде там.
"Или поне жив" мислеше си наум, но не си позволи да го изрече на глас.
- Може би ако го видя ще искаш да му предам нещо?
Вече със сигурност ставаше ясно, че Катарина ще приеме задачата. Целта на историята да я сплаши изобщо не бе сполучливо осъществена.
- А теб ще помоля за възможно най-пълно и адекватно описание на обстановката и нещата, които мога да срещна. - обърна се отново към чернокосия.
Джеймс не отговори на въпроса на Катарина, въпреки че той произведе реакция на конфликт у него.
- Трудно е да се даде адекватно описание на всичко, с което можеш да се сблъскаш там - каза Хайнц. - Осми окръг се развива по наистина необикновен начин след Опустошението. Някои предполагат, че областта винаги се е намирала върху силни магически жили, други смятат че мястото е било средище на магически култове дори преди войните. Каквато и да е истинската причина, в днешни дни може спокойно да се каже, че това е най-свръхестественото място в Япония. Разказите на очевидци за всекидневни срещи с магьосници, вампири, спирити и дори магическа технология не дефинират тези свръхестествени преживявания като нещо необикновено, а дори обратното. Аз и хората, за които работя напълно вярваме в тях, също.
- Колкото до това с какви може да са пречките за да изпълните задачата... не знам нищо по въпроса - продължи след кратка пауза Хайнц. - Всъщност ще трябва да купите нужната информация за обекта от определен информатор.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
"най-свръхестественото място в Япония"
Звучеше повече от добре.
- За всеобщо щастие, свръхестествените неща не ме притесняват особено.
Никак даже.
Гледаше на тази работа като на възможност да отиде на това място и да срещне някой като себе си. НЕЩО като себе си, да сме по-точни. И щеше да го направи помежду другото, неволно, нецеленасочено, съчетавайки го със задачата си и прикривайки личните интереси с работата. Все повече от онези типично човеки усещания и подбуди се вмъкваха в мислите й.
- Очаквам тогава да ме упътите към информатора. Или и него рябва да открия сама?!
Не че имаше против да обикаля и да разпитва хората. Евентуално и да ги подкупва. Така обаче се губеше време, а то бе от малкото неща, които Катарина предпочиташе да пести.
Сети се и за друго обаче. Темата вече бе малко по-лична, така че се наведе към чернокосия и тихичко му подшушна:
- Да не забравяме и заплащането.
- Не се притеснявайте - каза Хайнц, който изглежда смяташе паричният въпрос на Катарина за нормален. - Това са 20% - той й подаде плик, който съдържаше банкноти равняващи се на $1400. - Ще получите останалите, когато доставите обекта. А това е адреса на информатора в Осми окръг - на листчето, което подаде чернокосият, пишеше адрес и име и друг плик с пари. Той съдържаше $5000. - Това трябва да покрият таксата на информатора.
Парите бяха добри. Всъщност цялата сума си беше доста солидна за времето, в което живееха.
Катарина: +6400$
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Пъхна листчето с адреса в джоба на кожените си панталони. Парите така и не преброи обстойно. Погледна съдържанието на плика и сякаш на око прецени колко са приблизително. Бяха достатъчно. Смяташе да ги използва като начална сума, с която да започне пътешествието си и да се оправи в обстановката на Осми окръг. Останалите 80% излизаха чистата печалба след изпълнението на задачата.
- Ще се постарая да получите обекта възможно най-скоро.
На лицето на червенокосата грейна широка усмивка, дори леко престорена.
Беше готова да тръгва още сега.
.svg)
