Зертариан се чустваше неловко за допусната грешка но дебелака беше прав. Все пак той не можеше да разбере защо толкова искаше от по-рано да го разкара чичака-дебелак. Зъбните колела на умът му се завъртяха и той предположи няколко възможности:
*Сигурно се притеснява, че ще го изместя като негов чирак? Чакай той може и да не е негов чирак, тогава приятел? Да не би да го е страх от друга конкуренция? Не не мога да позволя този шанс да ми се изплъзне. Трябва да се отплатя за грешката ми.* - след размисълът си той проговори:
- Прав си, за това ми кажи цената на дрехите и мога да донеса нари следващия път да се отплатя за тях. Но не само и това тъй като избързах и направих голяма глупост взимайки те за разбойник мога да ти направя отвари които те зареждат с енергия и можеш да вършиш работа по-дълго и бързо. Ако това не стига просто може да ме изпратиш да ти намеря рядък материал за ковачите. Не знам какъв бихте ползвали но предполагам че би било нещо рядко като Черен Лотус.
Магьосника не му даде шанс да отговори на предложението и добави още:
- Нямам намерения да отварям собвстено коваческо ателие или да се опитвам да бъда директен наследник и да крада занаят или хляб от другите майстори или от теб. Просто искам да се науча да правя брони и оръжия за лична употреба. Има нещо което трябва да сторя и за целта мога да се доверя само на мойте умения, а ако те не са достатъчни просто тогава ще заплатя с живота си когато настъпи момента и се окажа слаб.
- Даже не е нужно никой да знае за мен, ако трябва нека бъда убучен в тайност така репутацията му няма да е в опастност. Трябва да стана по-добър ковач от прочутите Мурамаса и Масамуне, не мога да си позволя да пропусна тази възможност за обучение, добър ковач за учител се намира трудно. - Зертариан нарочно реши да добави и Масамуне тъй като бе чувал, че репутацията на Мурамаса често го бе поставяла като прокълнат ковач и не икаше дебелака да се закълве негативно върху това. По този начин би решил, че е впечатлен от легендата за тях двамата.
- Но няма да се откажа докато не се науча да направя поне оръжияи то не какви, а оръжия...
- ...способни да насечат дори и боговете!
Последното каза с мрачен и решителен тон, акцентиран с решителността на мъж готов да отдаде живота си за да защити казаното, колкото и налудничево да звучи. С погледа си той гледаше право дебелия чичак в очите все едно самурай, който разсичаше целта с острието си.
.svg)
