Курошима: X133/X134

Тук може да наблюдавате и участвате събития, развиващи се в различни точки в историята на Alter World.

Moderators: Shen Lee, Game Masters

Locked
User avatar
Octavia
Member
Member
Posts: 40
Joined: 14 May 2015 16:35
HP:
EN:

Shen Lee wrote:
Докторът се почеса по главата със затруднена физиономия.

- Това не е вярно. Ишигами винаги е такъв. Не мисля, че те мрази частично. Пък и няма как да разбереш дали децата ще те харесат преди да си се запознала с тях. Е?
Усещането да затрудниш дори един учен си беше нещо, което не може да се опише. Но Октавия на моменти го правеше без да се усеща и този беше един от тях. Тя се обърна и погледна доктор Клейн.
-И вие и господин Ишигами знаете, че това няма как да се разбере, защото не мога да се запознавам с децата.
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1316
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Преди да си поемат следващ дъх, централният портал в стената започна да се отваря.

- Да му се не види - изруга Седжи.

Огромният силует, който разкриваха двете крила подсказа нещо чудовищно, с което Мико не се беше сблъсквала. Трябва да беше висок два метра.

- Какво е това нещо? - енергичната и донякъде самоуверена допреди малко физиономия на Седжи беше заменена от шок.


Image


------------------------------


- Точно това те питам дали искаш да променим. Или намекваш, че това не може да се случи, защото не искаш? - попита Октавия Клейн.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Octavia
Member
Member
Posts: 40
Joined: 14 May 2015 16:35
HP:
EN:

Shen Lee wrote:- Точно това те питам дали искаш да променим. Или намекваш, че това не може да се случи, защото не искаш? - попита Октавия Клейн.[/justify]

-По-скоро е намек, че няма да стане поради простата причина, че не съм от типа, който другите харесват. Все пак ме смятат за лудата от лабораторията, надали някой би искал да се сприятели с мен.
Октавия отново погледна апаратурата в тази стаята и се доближи до място пълно с спринцовки и игли.
-Пък и .. на това място не се знае колко ще живееш, това моментално намалява желанието на човек да прави приятелства, дори да живее.
User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 423
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Shen Lee wrote: - Да му се не види - изруга Седжи.
Той се беше уплашил от нова настъпваща опасност и самодоволната му усмивка веднага се изтри от лицето му, което изведнъж изтръпна цялото и детето изглеждаше така сякаш е видяло призрак, като с това веднага успя да грабне вниманието на Мико, и тя се обърна стресирано отново към точката, от която се появи някакъв силует, който този път не приличаше на нищо толкова жалко колкото онези "кучета". Прекалено внезапната реакция на съотборника й леко накара момичето да настръхне. Мико погледна нагоре сякаш наблюдаваше нещо толкова високо колкото сграда. Всъщност, въображението тук е малко преувеличено, защото това чудовище беше голямо почти само 3 метра. Тялото му беше тежко и масивно, което подсказваше, че каквото и да беше то, сигурно заради грубостта си не можеше да изпълнява доста ловки движения, нито пък не би трябвало да има по-бързи движения, отколкото тези на Мико. Размерите обаче бяха извън нормалното и това определено оказваше влияние върху представата на Затсуне, понеже това "нещо" със сигурност можеше да плячкосва целите си, изненадващо нападайки ги с неговите дълги крайници, и в същото време не трябваше да се притеснява за това дали ще бъде ранен физически по какъвто и да е начин дори и от подобрената мощност на Мико, която беше способна да разбива скали с лекота, понеже изглеждаше недосегаем, което за сега беше огромна "пречка".
-Тц.... - изсумтя недоволно чернокосата, стискайки зъби. Тя обаче не възнамеряваше да напада "нещото". По-умната стратегия щеше да бъде този път Мико да отстъпи. Не искаше да навлиза в "сенките", защото не знаеше наистина какво можеше да очаква в тях, по-скоро трябваше да накара "гиганта" сам да излезе от там и да направи пръв хода си, докато все още има възможност да диша. Момичето погледна за миг към "паникьосания Седжи". Може би не беше добра идея да навлиза в обсега му и този път също да му се "пречка". Не възнамеряваше да го прави и без друго. След като имаше известна представа за настъпващата опасност, Мико беше напълно подготвена да се справи със следващия етап от "тренировката" си. След като унищожи "кучетата-мутанти", решителността на Мико беше различна от преди, беше на едно по-високо ниво, и сега беше по-уверена в себе си. Надали целта на учените беше да накарат техните "опитни зайчета" да се "адаптират" към подобна ситуация по-скоро отколкото да изпробват колко са способни, но при Затсуне това сякаш имаше някакъв ефект. Въпреки всичко, тя наостри сетивата си, като направи една стъпки назад и две встрани, след което изпъна напред ръцете си, заемайки "отбранителна" бойна позиция. Приличаше на една "котка" или по-скоро "лисица", която хитро приканва своята цел, подготвена да се сблъска с неизвестното и също така за опцията да го избегне, разчитайки на инстинктите си, ако беше наложително.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1316
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Въпреки, че реагираха по различно, Мико и Седжи бяха в затруднение. "Нещото" остана в сенките няколко секунди, огледа пространството около себе си, завъртайки наляво и надясно главата си, която по форма наподобяваше тази на мравояд. След това фиксира погледа си върху двете деца. Изглежда след като беше преценил нещо, той изненадващо стъпи на четири крака, след което се засили право към Мико, без да обръща внимание на Седжи, който стоеше на няколко метра вдясно. Скоростта му всъщност се оказа голяма - когато се приближи към тях, те забелязаха че масата му всъщност се състои основно от мускули. Мико нямаше много време за реакция - ако се придвижеше твърде рано, съществото определено щеше да промени курса си, така че единствения й шанс беше да отскочи в последния момент. Но после какво?

------------------------------
Изглежда че докторът се отказа да спори повече с Октавия и направи знак на Ишигами да влезе в стаята, през стъклената врата. Преди двамата да напуснат обаче, размениха няколко думи, които Октавия не чу докато чакаше отвънка.

- Нестабилна е - каза Клейн. - Проблемът е на психическа основа - продължи той, след като белокосият не реагира. - Също така способността й да общува с други вероятно е нарушена отвъд поправяне. Изглежда изолацията не им се отразява добре все пак.

- Безполезна ли е? - попита Ишигами с мрачното си студено изражение.

- Предполагам че все още може да се извлече полезна информация чрез нея. Предай я на някой екип, който ще й намери някакво приложение.

- Разбирам - отговори Ишигами.

След като напуснаха лабораторията, двамата не се отправиха към килията й. Вместо това Ишигами взе обяд на момичето от автомата, който днес беше дълъг сандвич и я придружи до широката тераса преди конферентната зала. Тя беше идвала тук много рядко и никога не беше оставяна сама, както направи Ишигами този път.

- Ще съм зает - каза той без да определя колко време ще отсъства, след което се отправи към залата, оставяйки я навън.

По принцип децата трябваше да излизат навън за да получават нужното им количество слънчева радиация, но това определено се случваше на голямата площадка долу, където никой не можеше да избяга. Е, не че Октавия можеше да избяга в момента - ако скочеше от необезопасената тераса, щеше да пада достатъчно дълго, за да умре. Дори силите й да не бяха потиснати, те нямаше да й помогнат тук. Колкото до коридора, който стоеше зад плъзгащите се врати - е, можеше да чака Ишигами и пред залата.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 423
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

*Ебаваш ли се с мен!?* движението на чудовището изненада Мико защото тя не очакваше то да се движи на четири крака. Нито пък и да изпълнява толкова бързи движения. Явно това, че използваше и предните си крайници му даваше предимство. Но Мико нямаше особено много време да размишлява, тъй като звярът се беше насочил към нея с бясна скорост, а тя трябваше да отстъпи някак си, понеже нямаше начин да предприеме офанзива срещу него. Поне не в момента. За това, Затсуне мислеше да спре тази негова инерция. Момичето планира да отскочи в последния момент. Не биваше да позволи на своята цел дори да "диша", камо ли да си смени курса. А после какво!? Ами, Затсуне нямаше наистина голям избор, но това не е като да нямаше никакви опции. Тъй, като "нещото" лазеше по земята, може би Мико можеше дори да го прескочи. Но не това беше целта. Целта беше докато отскача встрани, и в същото време напред към съществото, Мико да използва рамото му, като се хване за него с едната си ръка, и да я използва за упора, така че да се превърти докато е във въздуха. Планът на Мико беше да се озове седнала върху главата на звяра. Да, беше рисковано, но докато Мико беше във въздуха, щеше да й бъде трудно да използва ритниците си без да има някаква упора, вместо това тя трябваше да използва създанието за това. Ако хода й се осъществи и всъщност наистина се озове върху главата на създанието използвайки своята бързина, ловкост и баланса си, то от там, чернокосата не беше много сигурна какво трябваше да направи. Най-вече трябваше да се държи здраво за нещо, ако грамадния звяр започне да се съпротивлява срещу нея, понеже той беше здрав като "бик". Може би щеше да се хване с двете ръце за долната челюст на използва повишената си сила, за да изкълчи главата му, или нещо от сорта. Ако "нещото" беше започнало да се мърда прекалено много, така че да накара Затсуне да изгуби баланса си, може би най-доброто нещо, което можеше тя да направи, е да му бръкне в очите така, че да го ослепи.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1316
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Мико изчака докато съществото се приближи достатъчно. За нейна изненада то спря на по-голямо разстояние, отколкото беше очаквала, използвайки дължината на ръцете си за светкавична атака. Тя едва успя да скочи във въздуха за да отбегне атаката му и след като кацна на земята се изстреля с още един скок на гърба му, където балансирайки между два и четири крака тя успя да стигне до главата му. Въпреки, че изглежда бе изненадала опонента си временно, той бързо се окопити и се опита да я удари с дясната си ръка. Замахна назад, сякаш искаше да разкара досадна муха и ударът му отново беше бърз и толкова изненадващ, че тя нямаше да може да го отбегне.

- НЕ МЕ ИГНОРИРАЙ - извика Седжи, който се беше завтекъл към чудовището горе-долу когато тя започна да действа. На практика можеше да се възползва от момента и да нападне сам лицето на съществото, но вместо изстреля пипалата си към китката му и успя да спре замаха му наполовина.

Мико разбра, че трябва да се възползва от този шанс и и заби пръстите на ръцете си в очите на врага си. То изрева и изправяки се, тръгна назад, замахвайки към Мико с лявата си длан.

- Мико! - предупреди я Седжи.

Всъщност Мико виждаше какво се случва, но внезапното движение на чудовището я беше изкарало от равновесие и в един момент тя просто падна назад, което всъщност й помогна да избегне удара. Загубата на равновесие й попречи да контролира падането си, и удара по гръб на земята изкара дъха й, така че не успя да предупреди съотборника си.

"Седжи"

Приятелят й беше отвлякъл вниманието си с нея и забеляза ударът твърде късно. Извади пипалата си от дясната ръка на чудовището, но преди да успее да прегради пътя й, лявата ръка го удари толкова силно, че тялото му отхвърча назад като кукла. Полетът му продължи поне десет метра преди да се разбие на земята.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Octavia
Member
Member
Posts: 40
Joined: 14 May 2015 16:35
HP:
EN:

Shen Lee wrote:
Изглежда че докторът се отказа да спори повече с Октавия и направи знак на Ишигами да влезе в стаята, през стъклената врата. Преди двамата да напуснат обаче, размениха няколко думи, които Октавия не чу докато чакаше отвънка.

- Нестабилна е - каза Клейн. - Проблемът е на психическа основа - продължи той, след като белокосият не реагира. - Също така способността й да общува с други вероятно е нарушена отвъд поправяне. Изглежда изолацията не им се отразява добре все пак.

- Безполезна ли е? - попита Ишигами с мрачното си студено изражение.

- Предполагам че все още може да се извлече полезна информация чрез нея. Предай я на някой екип, който ще й намери някакво приложение.

- Разбирам - отговори Ишигами.

След като напуснаха лабораторията, двамата не се отправиха към килията й. Вместо това Ишигами взе обяд на момичето от автомата, който днес беше дълъг сандвич и я придружи до широката тераса преди конферентната зала. Тя беше идвала тук много рядко и никога не беше оставяна сама, както направи Ишигами този път.

- Ще съм зает - каза той без да определя колко време ще отсъства, след което се отправи към залата, оставяйки я навън.

По принцип децата трябваше да излизат навън за да получават нужното им количество слънчева радиация, но това определено се случваше на голямата площадка долу, където никой не можеше да избяга. Е, не че Октавия можеше да избяга в момента - ако скочеше от необезопасената тераса, щеше да пада достатъчно дълго, за да умре. Дори силите й да не бяха потиснати, те нямаше да й помогнат тук. Колкото до коридора, който стоеше зад плъзгащите се врати - е, можеше да чака Ишигами и пред залата.
Момичето известно време стоеше пред вратата на лабораторията и гледаше само как децата и техните придружители минат покрай нея. Гледаше ги с известно учудване, защото те ясно си говореха за различни неща. Далеч не бяха като нея и Ишигами, но може би така беше по-добре, все пак не се знаеше колко време ще бъде жива, и дали ще издържи до следващия ден.
Когато той излезна тя го последва като послушно пале. Не очакваше и това, че той и купи някакъв обяд. Все пак тя редовно пропускаше храненията, тъй като и беше трудно да е около хора. Особено пък с косата и. Често някой я настъпваше, или пък тя самата и пречеше. Да не говорим, че не веднъж са се опитвали да си вземат някой кичур, че уж било на късмет.
Точно това беше и причината да се зарадва, когато Ишигами я остави сама на терасата. Всъщност имаше проблем и да се храни пред хора. Фактът да я гледат как се храни и ужасяваше. Не искаше да се гледа отстрани, защото намираше това за ужасно и гнусно. Беше забавно как приемаше простите неща сега и когато способностите и я контролират.
Щом Ишигами изчезна тя се приближи до перапета и погледна надолу. Беше високо и Октовия усети как вътрешностите и се бунтуват срещу нея. Това я накара да се върне няколко крачки назад. Такава височина явно не и понасяше. Седна до стената, която крепеше вратата и се облегна на нея. Остави сандвича до себе си, внимателно хвана косата си и я придърпа, че ако някой реши да влезе да не я настъпи и се загледа в небето над себе си. Малко и беше трудно да различи различните нюанси, а и нямаше облаци. Определено това място беше странно.
User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 423
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Тази "тренировка" вече започна да излиза буквално извън контрол. Мико се хвана през стомаха и разтърси гърба си в земята, докато не стабилизира положението си, след като въздуха й беше изкаран, когато се приземи много лошо върху земята, понеже изгуби своя баланс. Седжи беше брутално размазан и момичето не можеше да бъде сигурна дали той беше жив след като беше изстрелян към стената, в която се разби, но определено съотборника й беше от голяма помощ, с едно движение той успя да елиминира едната ръка на чудовището. То много разчиташе на крайниците си, но след като един от тях липсваше, може би беше лесна мишена. На този етап, обаче, Затсуне трябваше сама да се заеме със ситуацията и да се възползва от своя момент докато беше възможно. Тя бързо се обърна по корем така, че да използва ръцете си, с които се надигна от земята, и издиша на бързо въздух през носа си. След което зениците на момичето се разшириха "зловещо", понеже следващия ход, към който щеше да прибегне, използваше бързи движения, и беше внезапен.
*Как смееш!* - заплашително насочи вниманието си към чудовището, все едно щеше да го убие с поглед. Което може би беше възможно, но в момента Мико не беше достатъчно развита, за да го постигне. Седжи не заслужаваше това и може би Мико трябваше да поеме този удар вместо него, за което тя щеше да поеме отговорност. Със следващото си движение, тя отново щеше да се качи върху гърба на чудовището, скачайки до задната част на вратът му. Този път мислеше да използва своята тежест докато балансира върху него, за да го накара да падне напред на коленете си. За да приложи достатъчно мощ, и да постигне своят план, Мико щеше да използва дясната си ръка, и да започне да забива чукове в слепоочието на грамадния си опонент, използвайки не само бързината на удара си, но и силата, докато не му направи малкото мозъче на пихтия. С лявата ръка, Мико щеше да се укрепи върху едното рамо на звярът, мястото, където едната му ръка вече липсваше.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1316
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Октавия изгуби представа за времето, докато най-накрая порталът към вътрешната част на института не се отвори. Ишигами излезе на терасата заедно с някого, когото тя не познаваше. Новият тип беше висок и силен - не приличаше на учените тук. Той изгледа седналото момиче с преценителен поглед.
Image


- Това е Харусе Накаджима - представи го Ишигами. - Отсега нататък той ще е твоят отговорник и от теб се очаква да си му възможно най-полезна.


------------------------------

Въпреки че съществото беше ослепено, Мико трябваше да отбегне два - три пъти краката му, които мачкаха земята около нея хаотично. Когато успя да възстанови кондицията си достатъчно тя се покатери до раменете му с три скока и започна да нанася удари по слепоочието му. Дори сляпо обаче, съществото не беше изгубило осезание и след няколко удара я хвана за рамото с лявата си ръка, сякаш тя нямаше никаква тежест и я запрати по близката стена вляво. Тя пропътува около пет метра преди да рекошира от стената и да се приземи за щастие успешно с акробатично падане, избягвайки по-големи наранявания от натъртвания. Ако не се намираше в Демоничният си режим, тя никога нямаше да успее да реагира толкова адекватно. Но дори той не й даваше достатъчно сила за да се справи лесно с противника си, а тя вече усещаше тежестта му - беше го използвала доста време. А вземайки предвид силата, която усети, че притежаваше съществото току-що, ако я беше хвърлил по-силно, можеше да умре при удара си в стената.



Мико: -60 точки живот. Множество натъртвания.
Мико: -50 енергия.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Octavia
Member
Member
Posts: 40
Joined: 14 May 2015 16:35
HP:
EN:

Shen Lee wrote:
Октавия изгуби представа за времето, докато най-накрая порталът към вътрешната част на института не се отвори. Ишигами излезе на терасата заедно с някого, когото тя не познаваше. Новият тип беше висок и силен - не приличаше на учените тук. Той изгледа седналото момиче с преценителен поглед.
Image


- Това е Харусе Накаджима - представи го Ишигами. - Отсега нататък той ще е твоят отговорник и от теб се очаква да си му възможно най-полезна.

Момичето седеше облегната към стената и колкото повече се взираше в небето, толкова по-малко виждаше нещо пред очите си. Беше и странно, но щом се взираше в нещо сякаш образа пред нея се размазваше и бавно изчезваше. Това я накара просто да погледне надолу и да започна да си играе с косата си.
Но видиш ли, вратата се отвори и това я накара да подскочи. Тя обърна главата си към вратата и там видя отговорника и и новия тип. Започна да го оглежда. Доста приличаше на Ишигами, но за разлика от отегчения поглед на отговорника и .. този имаше суров и безмилостен вид. Беше по-висок и се виждаше, че и по-силен от учените тук. За секунди погледна ту Ишигами ту новия. В момента, в който чу, че това е новия и отговорник изтръпна. Външно не показваше никаква реакция, но вътрешно беше по-уплашена и от заек.
-Приятно ми е господин Харусе Накаджума. - изрече и за минутка замълча, за да подбере думите си. - Какво точно трябва да правя?
Накрая попита без капка съмнение в думите си.
User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 423
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Shen Lee wrote:
Въпреки че съществото беше ослепено, Мико трябваше да отбегне два - три пъти краката му, които мачкаха земята около нея хаотично. Когато успя да възстанови кондицията си достатъчно тя се покатери до раменете му с три скока и започна да нанася удари по слепоочието му. Дори сляпо обаче, съществото не беше изгубило осезание и след няколко удара я хвана за рамото с лявата си ръка, сякаш тя нямаше никаква тежест и я запрати по близката стена вляво. Тя пропътува около пет метра преди да рекошира от стената и да се приземи за щастие успешно с акробатично падане, избягвайки по-големи наранявания от натъртвания. Ако не се намираше в Демоничният си режим, тя никога нямаше да успее да реагира толкова адекватно. Но дори той не й даваше достатъчно сила за да се справи лесно с противника си, а тя вече усещаше тежестта му - беше го използвала доста време. А вземайки предвид силата, която усети, че притежаваше съществото току-що, ако я беше хвърлил по-силно, можеше да умре при удара си в стената.
Мико се стовари на земята, но използва ръцете си, да се надигне от нея. В момента не й беше особено одобно при това положение, в което се намираше. Нараняванията които получи, обаче, не бяха нещо, което трябваше да я притеснява, защото в момента, тя трябваше да се бори, за да оцелее. Колкото и да не й се искаше, трябваше да пренебрегне болката, която по-скоро усети при удара със стената, който можеше буквално да я убие ако беше по-силен, и да я посрещне същата съдба, каквато и Седжи. Щеше да е хубаво ако Мико имаше някакъв план в момента, но това беше малко вероятно. Ако съотборника й не се беше провалил щеше да бъде хубаво, но сега трябваше да се справя сама. Разбира се, тя вътрешно разчиташе на Седжи, и всъщност, получи ретроспекция. "Трябва да се целиш за врата." Това беше съветът на Седжи от по-рано, но дали щеше да проработи!? Е, Мико беше ослепила четириногия гигант/мравояд, хибрид, и сега той беше ослепен. Ако Мико не действаше моментално и не се възползва от момента, вече щеше да бъде загубил "играч". Тя се изправи от земята и започна да тича към звяра.
-АААААААААААА... - започна да надава отново боен рев момичето, наближавайки на метър разстояние от него. Този удар беше всичко или нищо. Защо й беше да издава местонахождението си!? Така или иначе това чудовище изглеждаше сякаш имаше подобрен усет и щеше да забележи когато тя се насочва към него. Идеята й обаче беше друга - да накара чудовището да замахне към нея. Тогава щеше да влезе в действие планът й - да направи предно салто, набирайки инерция, като в същото време щеше да избегне юмрука на създанието, и по този начин щеше да го накара да се наведе, за да й е по-лесно да нацели главата му. Как смяташе да го направи!? С ръцете си, тя щеше да се хване за лакътя на ръката му, и след това щеше да направи още едно салто, като с него щеше да скочи по на високо, и да започне с краката си да го рита във вратът, използвайки нечовешката сила на ритниците си. Това не беше целия й план. Сигурно щеше да намери начин след това да го изрита в главата с всичката си сила, или да намери начин да се задържи за нея и да избегне евентуална атака от страна на гиганта, но това все още не беше ясно дали изобщо може да се случи. Може би ходът, който Мико щеше да направи, беше единственото нещо, което можеше да измисли в момента, преди да бъде заловена. Въпреки всичко, тя също ускори своя боен усет, докато извършваше подлъгващото си действие и следователно своята атака. Единствената подвеждаща част беше как щеше да реагира съответно чудовищено, но както и да беше нападнало, Затсуне щеше да се възползва от това така, че да стигне главата му. Тактиката щеше да бъде една и съща, може би с малко модификация от страна балансиране при придвижването на чернокосата.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1316
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Octavia wrote:...

- Ще ловуваш с мен - отговори й новият й отговорник. - От днес нататък си моето оръжие.

---

Miko Zatsune wrote:...

Чудовището се запъти в посоката на Мико точно по нейн план. Сега за нея беше лесно да избегне слепите му движение, въпреки състоянието си, благодарение на бойният си режим. Избягвайки удара му с началното си салто, тя се улови за за лакътя му, който използва за да се оттласне още по-високо във въздуха, изпълнявайки салто, което й позволи да мине зад него.. Издигайки се над него, тя изпълни един ритник във врата му. Усещайки че ще й бъде невъзможно да направи наистина дълга серия от ритници, тя използва първия за да се оттласне така, че да изпълни ляв ритник в черепа му, с който завърши въздушната си атака.
Атаката й имаше ефект, защото чудовището изрева, и изглежда остана временно зашеметено, след като не се обърна да контратакува веднага.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Octavia
Member
Member
Posts: 40
Joined: 14 May 2015 16:35
HP:
EN:

Shen Lee wrote: - Ще ловуваш с мен - отговори й новият й отговорник. - От днес нататък си моето оръжие.
В момента, в който очакваше да и каже, че ще трябва да дари някой орган или пък да вдига тежести по цял ден получи съвсем различно нещо. Искаше да ловува с нея? Ей това Октавия не го разбираше. И какво точно трябва да прави като негово оръжие? Та тя едвам се контролираше когато и даваха да ползва силите си. Е все пак нямаше какво да се направи. Не че и даваха голям избор.
-Какво и къде?
Примири се и просто затвори очи, за да успее да върне баланса в дишането си. Все пак не беше добра и в криенето на емоции, но този път на майтап успя да се сдържи, да не се развика. След това погледна стария си отговорник и се усмихна съвсем леко.
-Успех с новото хлапе. Дано да ви се падне някой, който няма умствени проблеми или проблеми с контрола.
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1316
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Octavia wrote:...
Ишигами не показа никаква реакция към думите на момичето. Свали от ръката си гривната, която ограничаваше силите на Октавия и я подаде на Харусе Накаджима.

- Мисля, че това е всичко.

- Да - отговори Накаджима, заключвайки гривната на дясната си китка. - Ще се оправя с нея от тук нататък.

- Добре тогава - каза единствено Ишигами за раздяла, преди да напусне терасата.

- Ела с мен, момиче - обърна се към момичето Накаджима. В очите му се четеше все същата преценка.


- Гладна ли си - запита я той след като двамата тръгнаха по дългия коридор, който Октавия беше преминала с Ишигами. Тонът на новия отговорник може да беше суров, но звучеше много по-реално от този на апатичния Ишигами.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Octavia
Member
Member
Posts: 40
Joined: 14 May 2015 16:35
HP:
EN:

Shen Lee wrote:...
Октавия послушно го последва и продължаваше да се чуди как изведнъж се оказа, че ще лови, бог знае какво, с някакъв войник. Но все пак повече я интересуваше в момента, какво точно ще трябва да ... ловуват.
-Не. Благодаря, че попитахте. - все пак трябваше да се държи мило, че иначе щеше да и се стъжни повече от сега живота. А и предишният и отговорник не питаше и само казваше, какво да се прави. И като за последно. След изследванията не и беше точно до храна.
-Не ми отговорихте на въпрос. Какво и къде? И още .. с какво заслужих тази чест да съм ви оръжие?
User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 423
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

След като видя резултата от атаката си, Мико изпуфтя, видимо подразнена, че чудовището все още беше живо след баражът от ритници, които изпрати в задната част на главата му. Това беше като някоя досадна "хлебарка", не умираше, независимо, че момичето даваше всичко от себе си в опита си да го заличи. Затсуне веднага измисли план как да продължи офанзивата си, защото ако се беше забавила, огромното изчадие пред нея щеше да се свести, и тогава можеше да загази. А тя не мислеше никак да му позволява тази възможност. Чернокосата отново се затича към чудовището. *Това се получава като си толкова огромен.* - нещо като идея прещракна в главата й точно в този миг. Този път, вместо да се изкачва по него, Мико всъщност се възползва от ръста си, и щеше да се наведе така, че да мине под създанието, между краката му, докато то все още беше зашеметено и присвито след предния й ход. Този път смени игралния план, като щеше да нападне звярът отдолу. Целта й беше след като застане пред опонента си, да използва единия си крак за упора, плъзгайки се по земята. Понеже сетивата й за битка бяха подсилени, Затсуне знаеше, че може би след като противника й знаеше, че тя беше пред него, щеше да се опита да я сплеска като "муха". Тази вероятност обаче не я считаше за актуална, а вместо това подготви следващата си атака. Използвайки кракът си, с който щеше да се спре на едно място, тя веднага щеше да отскочи от пода с пълна сила, оттласквайки се от него. След като направи успешен отскок навреме, Мико щеше да почне да се върти докато е във въздуха на 360 градуса. Така щеше да набере повече инерция за ударът й, който всъщност представляваше завъртащ се uppercut, насочен към челюстта на мишената й. Със скоростното си завъртане докато беше във въздуха, Мико щеше да подсили силата на своя юмрук, използвайки инерцията, която щеше да набере, колкото до точността й, момичето щеше да се фокусира в точката, върху която щеше да нанесе ударът си, още преди да скочи във въздуха.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1316
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Octavia wrote:...
- Този остров крие повече, отколкото би предположила - отговори й Накаджима. - Не съм тук само при положение, че излезете от контрол. Иначе бих ръждясал доста бързо. - изглежда под "вие" имаше предвид децата експерименти. - Ще видиш сама, ако излезеш с мен.

- Колкото до това, защо те повериха на мен - продължи той, докато двамата вървяха през коридора. - Предполагам че си изгубила стойността си за тях по някаква причина. Не поверяват на Стражите ценни експерименти.

Октавия можеше да забележи, че след определен момент не вървяха по познатите й части на сградата. Спряха когато стигнаха до портал, който се отвори с пропуск на Накаджима. Предверието отвъд него ги отведе до не толкова обширно, но пък празно, помещение. Накаджима се отдалечи на три крачки от нея и даде гласовата команда:

- Unleash.

Октавия усети, как способностите й изведнъж се освободиха. Изглежда влиянието на нашийника беше спаднало.

]- Можеш да избереш всяко от оръжията тук - каза Накаджима.

Явно препращаше към различните оръжия, които висяха по стените. Западни, Източни мечове, копия, ножове, кунаи, дори шурикени. Всички от тях бяха хладни.

- Ще разбера дали има смисъл да те задържа.


---
Miko Zatsune wrote:...
Разстоянието от земята до брадичката на приведеното чудовище не стигна на Мико за да направи завъртане, затова тя просто изпълни ъперкът със скок от земята. Ударът й го накара чудовището да издаде странен гърлен звук и развали баланса му, при което то пристъпи назад. Въпреки това Мико усети как то се приготвя да замахне сляпо във въздуха пред себе си. Мико можеше да усети, че ще е в безопасност, ако се приведе за да го избегне.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Octavia
Member
Member
Posts: 40
Joined: 14 May 2015 16:35
HP:
EN:

Shen Lee wrote:...
Октавия го погледна леко стреснато. Не го разбираше. Да не би да искаше да се бият, за да оцени дали изобщо има стойност да стои тук. И защо изведнъж усети, че може да ползва силите си. Инстинктивно докосна нашийника и потрепери на място. Как се очакваше да се изправи срещу явен професионалист в това да се справя с такива като нея. Все пак не взимаха и кой да е за Страж.
-Има ли правила?
Накрая да попита с треперещ глас. И огледа оръжията. Ние не и вдъхваше доверие, че ще успее дори да доближи мъжа на два метра. Не искаше да се бие срещу някой. Собствените и сили по някога я контролираха, ни никога не беше наранила човек, още повече. Не се беше била срещу никой досега. Дори и когато виждаше, че другите активи излизаха с рани и синини от ямите нея никога не я пращаха, защото още не била достатъчно подготвена за там.
Октавия прокара ръка през различни мечове, но все още никое не и харесваше. Ние не излъчваше онази енергия на сигурност. Затова се отдръпна и погледна шурикените и кунаите. Но и при тях беше същото. Накрая се спря пред един ловен нож. Вдигна го и внимателно го извади от ножницата му. Видя, че от едната страна беше назъбен, а от другата остър и въздъхна. Явно това беше за нея. Превъртя го няколко пъти през пръстите си, след което го измери и затвори очи. Някак си това оръжие и се стори идеално за нея. След което за всеки случай взе и още един, по-малък нож, ако недай си боже загуби този.
User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 423
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Мико приклекна на земята, изпъвайки единия си крак напред и ръцете си в двете й посоки настрани, избягвайки замаха на противника си по атлетичен начин, придавайки харизма в нейните движения. Със своя опит във физическата схватка, тя лесно предвиди неговия ход, понеже беше лесно да пресметне как ще отвърне във подобна ситуация, и веднага прибегна до противодействие. Момичето забеляза нещо с периферията на зрението си, и това е, че чудовището започна да губи баланс. Може би това беше нейния последен шанс да го "препарира". След, като успешно избегна плесника му, Затсуне отново впусна с пълна ярост към него, като този път се насочи към неговия стомах. Вече изобщо не й пукаше дали се цели в слабото място на "гигандския мравояд" или не, просто искаше да го пребие до смърт. След като отново го приближи, Мико щеше да започне с офанзивната си атака, като този път вместо "артилерия" от ритници, щеше да започне да изпраща поредица от бързи юмруци, насочени към корема на целта й. Този път, обаче, Мико се фокусира в една точка по средата. Искаше буквално да разкъса чудовището на парчета, и нейната решителност й помагаше до толкова, че атаката й ставаше все по-силна и по-силна. Когато стигне крайния предел от юмруците, които можеше да хвърли срещу опонента си, Мико щеше да се завърти хоризонтално във въздуха на 90 градуса и да набие един хоризонтален roundhouse kick през корема на "звяра", в същата точка, в която щеше да отпрати и баража от удари, като се надяваше с това вече да го пребие до такава степен, че да падне на земята. За това вложи повече енергия при тази своя атака, и вложи всичката си сила и техника.
Image
Locked

Return to “Timelines Area”