Shen Lee wrote:
Въпреки че съществото беше ослепено, Мико трябваше да отбегне два - три пъти краката му, които мачкаха земята около нея хаотично. Когато успя да възстанови кондицията си достатъчно тя се покатери до раменете му с три скока и започна да нанася удари по слепоочието му. Дори сляпо обаче, съществото не беше изгубило осезание и след няколко удара я хвана за рамото с лявата си ръка, сякаш тя нямаше никаква тежест и я запрати по близката стена вляво. Тя пропътува около пет метра преди да рекошира от стената и да се приземи за щастие успешно с акробатично падане, избягвайки по-големи наранявания от натъртвания. Ако не се намираше в Демоничният си режим, тя никога нямаше да успее да реагира толкова адекватно. Но дори той не й даваше достатъчно сила за да се справи лесно с противника си, а тя вече усещаше тежестта му - беше го използвала доста време. А вземайки предвид силата, която усети, че притежаваше съществото току-що, ако я беше хвърлил по-силно, можеше да умре при удара си в стената.
Мико се стовари на земята, но използва ръцете си, да се надигне от нея. В момента не й беше особено одобно при това положение, в което се намираше. Нараняванията които получи, обаче, не бяха нещо, което трябваше да я притеснява, защото в момента, тя трябваше да се бори, за да оцелее. Колкото и да не й се искаше, трябваше да пренебрегне болката, която по-скоро усети при удара със стената, който можеше буквално да я убие ако беше по-силен, и да я посрещне същата съдба, каквато и Седжи. Щеше да е хубаво ако Мико имаше някакъв план в момента, но това беше малко вероятно. Ако съотборника й не се беше провалил щеше да бъде хубаво, но сега трябваше да се справя сама. Разбира се, тя вътрешно разчиташе на Седжи, и всъщност, получи ретроспекция. "Трябва да се целиш за врата." Това беше съветът на Седжи от по-рано, но дали щеше да проработи!? Е, Мико беше ослепила четириногия гигант/мравояд, хибрид, и сега той беше ослепен. Ако Мико не действаше моментално и не се възползва от момента, вече щеше да бъде загубил "играч". Тя се изправи от земята и започна да тича към звяра.
-АААААААААААА... - започна да надава отново боен рев момичето, наближавайки на метър разстояние от него. Този удар беше всичко или нищо. Защо й беше да издава местонахождението си!? Така или иначе това чудовище изглеждаше сякаш имаше подобрен усет и щеше да забележи когато тя се насочва към него. Идеята й обаче беше друга - да накара чудовището да замахне към нея. Тогава щеше да влезе в действие планът й - да направи предно салто, набирайки инерция, като в същото време щеше да избегне юмрука на създанието, и по този начин щеше да го накара да се наведе, за да й е по-лесно да нацели главата му. Как смяташе да го направи!? С ръцете си, тя щеше да се хване за лакътя на ръката му, и след това щеше да направи още едно салто, като с него щеше да скочи по на високо, и да започне с краката си да го рита във вратът, използвайки нечовешката сила на ритниците си. Това не беше целия й план. Сигурно щеше да намери начин след това да го изрита в главата с всичката си сила, или да намери начин да се задържи за нея и да избегне евентуална атака от страна на гиганта, но това все още не беше ясно дали изобщо може да се случи. Може би ходът, който Мико щеше да направи, беше единственото нещо, което можеше да измисли в момента, преди да бъде заловена. Въпреки всичко, тя също ускори своя боен усет, докато извършваше подлъгващото си действие и следователно своята атака. Единствената подвеждаща част беше как щеше да реагира съответно чудовищено, но както и да беше нападнало, Затсуне щеше да се възползва от това така, че да стигне главата му. Тактиката щеше да бъде една и съща, може би с малко модификация от страна балансиране при придвижването на чернокосата.
.svg)
