Зертариан използва черупката само за момент в опит да блокира потенциални бъдещи атаки срещу него, чувайки сблъсъците навън не издържа и я свали за да помогне на неговите спътници по неволя. Гледката на отстъпващите бандити към сенките го накараха да каже със сравнително висок тон на гласа:
- Не отрепка долна... Няма да избягаш така лесно. - с тези думи подкрепени със силно раздразнен тон, той направи бърза преценка спрямо степента до която владееше магическия си арсенал и дали би успял да хване една от фигурите с Sudden Forest Spurt след което да приложи Sudden Forest Spurt Crush върху крайника който плени. Или да ако бе по-вероятно да успее с Rising Dragon Breath поне би могъл да възпламени нещо лесно запалимо по бандитите и да ги проследи лесно в мрака. Но ако преценеше че няма реалистичен шанс да оцели някой от отстъпващите опоненти с наличния му боен арсенал щеше да се откаже от идеята тъй като бе използвал твърде много енергия за един ден, а трябваше да бъде пестелив предвид, че не знаеше какво още ги чака.
За части от секундата Зертариан Анализира бойната обстановка в главата си внимателно разсъждавайки бързо наум и с изпъната ръката той бързо анализира обстановката в готовност за действие:
*Виждам сенките това според моята преценка са на ръба на Sudden Forest Spurt, тогава може би Rising Dragon Breath ще ги освети поне в този мрак и няма да могат да ни изненадат лесно, което би позволи да ги подгоня... Или пък не по-добре да не рискувам да хабя повече магическа енергия. Мисли! МИСЛИ!* - той разсъждаваше за критично кратък момент преди да вземе решение.
:







