Резиденцията на Джинзо Ямура

[Shen Lee]

Досега, в историята на Затсуне Мико...

Двете момичета стигнаха до границите на имота и новата позната на Мико най-накрая се пречупи под тежестта на торбите и ги остави на земята с въздишка на облекчение.

- Аз съм дотук.

Между другото - каза тя, сякаш внезапно се сети, че е пропуснала нещо. - Аз съм Сайоми. Радвам се, че се запознахме.

[Miko Zatsune]

Най-сетне Мико можеше да си отдъхне след пълната програма която бе направила деня й толкова натоварен, че едва й остана някакво лично време. Момичето пусна чантите внимателно до себе си и седна, кръстосвайки крака по турски.

-Благодаря ти много за насоките! - изрече тя след като си отдъхна дълбоко. Да. Беше изтощена, но също така облекчена. Нещата можеше да се объркат, първо когато онзи демон я нападна и можеше да остане без стока, след това ако не беше успяла да се прибере. Ако не беше помощта на момичето което срещна, то тя щеше да се лута в гората, и можеше да попадне на по-лоши неприятности. Беше доволна от това как се развиха нещата, и от изборите които беше направила. След като момичето й се представи, тя беше длъжна разбира се да се представи насреща.

-Мико. На мен също ми беше приятно да се запознаем.

За целта, Мико този път използва истинското си име, което беше научила от частта от спомените, които бе успяла да си върне, когато бе "обсебена". От тук нататък щеше да използва това име, не онова което й беше дадено от приятелките й от преди време. Сега Мико вече правеше нови запознанства, и можеше да се каже че беше започнала нов живот от момента, в който беше в резиденцията.

-Наскоро имах някакви ясни цели които преследвах, но в момента единственото което правя е да помагам на своите хора тук. Бих искала да стана по-силна, за да мога да бъда от полза. А ти? Какво смяташ да правиш?

Мико беше несигурна как точно да прогресира за да постигне новите си цели, за това можеше да вземе някакъв съвет от нея, като щеше да го направи по свой начин.

[Shen Lee]

- Смятам да поема някои малки задачи, с които да помогна на хората в този град. Това ще ми помогне да създам връзки и запознанства. Чух, че има специална кантора, в която гражданите публикуват заявки за помощ от всякакъв тип. Може дори да поема някоя почасова работа!

- Е, доскоро! - каза момичето и помаха с ръка, преди да се изгуби в нощния пейзаж на градските улици.

- Всичко наред ли е?

Каджи Затсуне

Мико бе сепната от гласа на своя "осиновител", който бе успял да стигне съвсем незабелязано до нея. Или може би момичето бе твърде уморено от всичко, което й се случи днес?

- Защо седиш на земята? Покупките са твърде тежки?

Въпреки, че не бе отделила дълго време около него, Мико имаше някаква представа какъв човек е Затсуне-сан. Не беше безразличен или твърде суров, но нямаше да повдигне торбите за да й помогне, освен ако тя не го бе попитала за това. Може би не искаше да засяга самочувствието й, или пък смяташе, че трябва да се тласне до своите граници преди да получи помощ. Тя не можеше да си припомни точен образ, но имаше впечатлението, че някога в миналото е наблюдавала някой с неговия характер.

Мико забеляза, че челото му бе запотено. Този мъж бе добре трениран, така че дишането му не го издаваше, но Мико осъзна, че той бе по средата на тренировка в момента. Алистър й бе споменавал, че намира за абсурдно това, че Затсуне-сан тренира в риза и официален костюм.

[Miko Zatsune]

Мико остана да седи на земята и наблюдаваше безразлично Сайоми докато тя си тръгваше и силуета й се изгуби в далечината. Въпреки че можеше да използва съвета й, тя се съмняваше че на този етап можеше да поеме някоя от тези задачи. Първо трябваше да открие начин как да стане по-силна, за да може да се справя с нашествия като онова, на което попадна. Цяло чудо беше, че Мико успя да се прибере, и да остави всичките покупки с които се беше снабдила непокътнати, най-вече че беше успяла да се прибере, без да бъде сериозно ранена. Ако беше останала сама без да получи помощ от Хийтоми и другите екзорсисти които се намесиха, може би дори живота й щеше да бъде застрашен, за това тя трябва да се постарае да стане по-силна, на първо място да възстанови своя баланс. Мико не остана сама за дълго време. Все пак усиновителят й който й бе връчил задачата да отиде до магазина, я чакаше да се върне и я посрещна.

-Съжалявам! - извини му се тя и се изправи, след което се поклони, и щеше да изтупа прахта от дрехите си с едната си ръка. Когато се обърна към него тя забеляза че той се беше изпотил. Беше резултат от тренировките, за които Алистър й бе казал, че той прави, и наистина бе абсурдно че тренираше с костюм. Само Мико лентяйстваше що се отнасяше до личностното й развитие, понеже често не й оставаше време за самата себе си:

-Не знаех че ще бъде толкова сложно да ги пренеса до тук. - отвърна момичето стеснително, всякаш я беше срам да си признае, след което изгледа към земята и наклони погледа си настрани и щеше да оточни какво точно смяташе да направи за да предодврати това в бъдеще: - Преди време нямаше да ми бъде толкова проблемно. Ще ми се наложи да тренирам за да мога да използвам тялото си по-качествено и за да мога да ви бъда по-полезна.

Не искаше да му разказва за пречките през които бе преминала, а едва ли щеше да повярва на онова което й се беше случило. Все пак той не беше от този тип хора които вярваха в магичните неща, така че момичето предпочете тези детайли относно пътя и от магазина обратно да си ги запази за себе си.

[Shen Lee]

- Ясно - каза лаконично Каджи и извърна гръб, отправяйки се към задния двор, където вероятно щеше да продължи тренировката си. Фамилията Ямура нямаше бойни традиции, така че тук липсваше подобаващо доджо или зала, която може да бъде използвана за тази цел.

Тъй като оставаше определено време до вечеря, Мико можеше да се освежи, да си почине или да направи нещо друго, преди да се събере с всички на масата.

[Miko Zatsune]

Държеше се странно по някога този човек. Мико се опитваше да го сравни с характера на някой който преди е срещала, но не се сещаше за такъв човек, определено е била познавала някой с подобно отношение преди, в това беше сигурна. Той бързо се завърна и продължи с тренировките си. Сега като се замислише момичето, тук наистина нямаше доджо и всички тренираха отвън на двора. Може би Ямура-доно трябваше да се замисли да направи такава конструкция. Но пък ако Мико вземеше в предвид колко разрушителни бяха тренировките на Алистър, едва ли такова място щеше да бъде непокътнато за дълго време.

Мико понечи да вземе чантата, първото й действие щеше да бъде да извади продуктите и да ги подреди така, че да имат ред и да се знае кое за какво беше. След като беше готова с това, тя щеше да се облекчи в тоалетната, след което и да се изкъпе. Веднъж щом като беше готова със всичко това, тя щеше да отиде до стаята си да се преоблече и да се преведе в по-прилежен вид от това на което бе заприличала в момента. Понеже не се грижеше за себе си често, след тежкия й ден, тя имаше немощен вид, след като се беше усвежила и преоблякла, щеше да промени това, и да бъде готова да за вечеря. Щеше този път да облече с черна рокля, с която й беше по-лесно да се движи, и врътовръзка.

[Shen Lee]

За разлика от сутринта, на вечеря всички седнаха на общата маса. Както обикновено, храната бе сготвена от Алистър. Тази вечер бе в западен стил - свински стомах на бавен огън сервирано с печени картофи и някакъв тъмен гъст сос. За десерт бе подготвил крем карамел, който за нещастие бе станал на шупли - нещо от което Мико не беше изненадана, тъй като знаеше че десертите не са специалността на това момче.

- Мога да забележа следи от духовна щета, Затсуне-кун - внезапно Джинзо Ямура се обърна към Мико. Това беше ясно, защото към охранителят той използваше наставката "-сан". - Но си като цяло невредима. Какво се случи?

[Miko Zatsune]

Ако имаше нещо на което можеше да разчита Мико, това беше да остави на Алистър да приготви вечерята и както винаги, той се беше представил подобаващо. Както се очакваше и от един небесен генерал, Джинзо Ямура беше забелязал че нещо не е било наред при момичето, Мико тъкмо беше готова да почне да яде но замръзна на място когато той я попита какво се бе случило. В този момент, тя се замисли дали да му каже, но беше на ясно че не можеше да крие неща от хора на неговия калибър, реши да бъде честна. Ако беше излъгала, едва ли щеше да може да прогресира по-напред.

-Да кажем, че някой не хареса миризмата на свинско и реши, че е добра идея да ме нападне, както и да обрече градът в опастност. Нищо лично към Алистър-сенпай, според мен храната е вкусна, особено десерта. - каза тя докато върна отпуснатия си вид, макар че беше пуснала приборите и не беше опитала от яденето все още.

-Разбира се, успях да защитя стоката и да пренеса невредима, както и да предпазя едно дете което за малко да му се случи нещо по-лошо. Банда екзорсисти се появиха и се погрижиха за останалото. Единственото което можах да направя аз за да се отбраня е да сритам онова яйцевидно нещо в големия нос. Иска ми се да науча начин как да обезвреждам тези "йокаи", не мисля че ще мога единствено с ритници да отбия номера, ако отново се случи нещо подобно. На първо място обаче ще е добра идея да свикна с това как да използвам тялото си, не е толкова лесно да се балансирам в тази форма.

След като обясни, Мико щеше да си пресипе от свинското с картофи в нейната чиния и да се настрои към това да яде. Цяло чудо е че все още имаше апетит, но пък едно хапване щеше да й се отрази добре.

[Shen Lee]

- Да, Киото е силно активна духовна зона, така че такива инциденти не са изключение. Доскоро обаче това беше основното нещо, от което трябваше да се пази човек. Сега над тази крепост на Япония обаче надвисват заплахи, които променят това.

- Така че е хубаво, че се чувстваш достатъчно добре, за да започнеш тренировки. Мисля, че Затсуне-сан и Краули-кун могат да те въоръжат с умения от различни аспекти.

- А-а-ах? - сепна се Алистър. - Аз да преподавам?

- Преподаването на нещо е най-добрият начин да го затвърдиш самият ти - каза Ямура-доно непреклонно.

- Но тя е... - Алистър се запъна, сякаш не искаше да довърши с нещо, което би засегнало човек на масата.

- Това е повърхностна оценка. В миналото има примери за забележителни магьосници загубили крак или око. Някои дори смятат, че такива недъзи могат да увеличат силата на индивида.

- Ясно, "Магията е изкуство основано на поднасяне на жертва". Но мислех, че това е принцип на Древната магия.

Алистър беше шеговит с това изказване, но Ямура-доно отговори съвсем сериозно:

- Древната епоха познава много по-мощни магьосници дори от Небесните генерали днес. Но дори съкратените формули и заклинания, които използваме в днешно време употребяват Магическата енергия, която не е нищо повече от дериватив на Жизнената Сила. С други думи, жертвата в случая е твоята собствена жизнена сила.

[Miko Zatsune]

Белокосото момиче изслуша двамата и вътрешно се зарадва, че Ямура-доно я предложи на другите да я обучат. Сама нямаше да може да се справи и разчиташе на тях, въпреки че Алистър не беше напълно съгласен да се включи, и беше на път дори да каже нещо, което вероятно щеше да бъде обидно за нея, поради което не си беше довършил изречението. Мико не искаше да знае какво беше нарицанието му спрямо нея. Може би "демон" или нещо от сорта. Щеше да го преглътне вместо да го остави да я ядоса.

-Вижте. Обещавам да използвам тези знания на които ме научите разумно. Няма да допусна отново грешките, които направих в миналото. Искам да ви бъда от полза. За това искам да стана по-силна.

Тя специално погледна към Алистър с решителен поглед докато направи това обещание, но то важеше и към генерала.

[Shen Lee]

Алистър изглеждаше така сякаш иска да каже нещо, но се въздържа по някаква причина. На лицето му обаче се изписа широка самоуверена усмивка.

Вечерята продължи в небрежен стил, като често Алистър повдигаше нещо като тема на разговор, в която обикновено се включваха Каджи и може би Мико, със случайното включване от страна на Ямура-доно.

---

На следващата сутрин

Дата: 02.10.X136

- Rise and shine, dojikko no musume!

Алистър отново нахлу в стаята на Мико, но този път... дори десет минути по-рано.

- Chop, chop! - Алистър бе облечен в тениска и свободни панталони, но на лицето му... стояха очила? Мико го видя по този начин за първи път. - Това ще ми коства сутрешната клубна дейност, така че без никакво моткане!

[Miko Zatsune]

Внезапно щом чу гласът на Алистър, както и звукът от отварянето на вратата на стаята й, Мико отмести завивките с едната си ръка и се вдигна от леглото, все едно щеше да скочи от него, дори да не го направи:

-Разбрах! - в готовност изрече тя, но стъписа изражението си за миг когато видя, че Алистър носеше очила. Беше нетипично за някой от неговия характер, но Мико нямаше да го разпитва защо той изглеждаше по този начин.

Момичето стана и ловко напусна леглото си. Беше готова на всякакво изпитание, до толкова, че човек можеше да си помисли, че тя не беше спала изобщо, макар че беше свежа след като си бе отпочинала от вчерашния ден. Мико щеше да се облече подобно на Алистър, тя метна връхната си дреха пред него, но момичето не изпитваше притеснение при преобличането си в негово присъствие, бе свикнала той да нахлува в стаята й безцеремонно докато се облича. Момичето щеше да се облече с бял тренировъчен анцуг с червени райета като акцент и кецове със същите цветове, и щеше да застане пред него очаквайки неговите наредби.

[Shen Lee]

- Разбира се, не забравяй да направиш чая на Ямура-доно преди това - доста антиклимактично Алистър обърна гръб и напусна стаята. - Ще те чакам на двора, когато приключиш.

[Miko Zatsune]

Нямаше как да се пренебрегне най-важната част от дневната й рутина. Тя побърза да отиде до кухнята за да приготви чая на генерала. Беше пъргава единствено докато пристигна в кухнята, след това щеше да нормализира темпото си. Трябваше да бъде внимателна този път при приготвянето на напитката, да гледа най-вече да не залита докато приготвя чая. Беше съсредоточена в задачата си, и особено понеже беше благодарна на генерала за позитивния отвиз вечерта, тя трябваше да се постарае този път. Стъпките за приготвянето на чая й бяха вече до болка познати. Първо трябваше да приготви огъня, след това да остави гърнето с вода да тлее, над огъня. При пренасянето на гърнето, момичето се постара най-вече да не се изгори. Процесът беше досаден, тъй като тя искаше да приключи възможно най-бързо. За сметка на това този път тя реши да не бърза, за да не пропусне някоя важна стъпка. Не можеше да си позволи да бъде отпусната дори в този момент, все пак не искаше да разочарова генерала преди да беше продължила към следващата част от програмата си.

[Shen Lee]

Може би заради мотивацията си днес, Мико успя да приготви и сервира чаят на господаря на имението без спънки. След това тя се отправи към задния двор, където я чакаше Краули-кун. Там тя го видя да прави сутрешни разтягания, докато я чака.

- И така, Мико-чан, какъв е опита ти с Магия всъщност? - Алистър чак сега се замисли и се сети да я попита това. - Имам някаква идея откъде да започнем, но досегашния ти опит може да спомогне да прескочим някои стъпки.

[Miko Zatsune]

Сега като се замислеше, Мико не беше използвала магия до този момент. Единствено разчиташе на бойните си умения които притежаваше, за да може да се пребори с магията. Освен онзи път, когато....да, това беше. Мико щеше да направи препратка към бойния опит който имаше досега, дори и да не беше използвала магия до този момент.

-Да. Досега единствено използвах груба сила срещу хора които знаеха как да използват магия. Знам, че често се използват талисмани. Всъщност, причината, поради която изгубих едната си ръка беше, че се опитах за пръв път да използвам талисман в последната си битка, без да знам какво беше съдържанието в него. - със самообвинителен тон обясни момичето.

-Освен това, знам и за заклинания, които могат да бъдат подтискащи, дефанзивни, и офанзивни. В последната ми битка, момичето което ми беше опонентка, беше използвала демонична бариера. Тя беше доста силна. Изпползваше и предмети като дървен жезъл за да подсилва магическите заряди които изпращаше към мен. Можеше също да използва и огнени стени поради което смятам че може да се изпползват както за атака така и за отбрана.

Мико съвсем бегло асимилираше това което каза на Алистър. За нея повечето неща все още бяха нови, тези детайли които описваше ги подбираше от върха на главата си, беше й малко неловко защото се надяваше обяснението й да правеше някакъв смисъл, поради тази причина на места се секваше.

[Shen Lee]

- Добре, значи не си съвсем гола в това - каза Алистър. - Всъщност си мислех, че талисманите са добра отправна точка за теб.

- Има различни причини, поради които магьосниците прибягват до употребата на талисмани. На базово ниво, те не са нищо повече от предварително изписване на магическата формула, която те могат да запомнят и изрецитират наизуст. Но например, това означава че можеш да изпълниш заклинание изписано от някой друг дори да не ти е известно.

- Това работи само до определена степен де - каза Алистър, насочвайки показалец нагоре. - Ако нямаш опит с Огнена магия, то би могла да изпълниш Начална огнено заклинание. Но ако опиташ нещо от Напреднала трудност, ще се изгориш... доста буквално. Това продължава нагоре по стълбата. Някой с Напреднала Огнена Магия би могъл да употреби безопасно талисман от Експертна категория и така нататък.

- Въпреки това, ти трябва основно магическо обучение, за да можеш да манипулираш Магическата си енергия, така че да я впрегнеш в талисмана, което на теория ти нямаш. Обаче въпреки това, искам да експериментираме това.

Алистър извади талисман от дървена кутия, която бе закачил чрез връвчица за панталона си, и го връчи на Мико.

- Представи си как ставаш едно с този талисман. Когато се концентрираш напълно, го насочи нанякъде и извикай "Order".

[Miko Zatsune]

След кратката лекция на Алистър, Момичето взе талисманът който й бе връчен от него. От онова което Мико можеше да разбере, тези неща имаха нива на трудност. Може би талисманите, които Хийтоми употребяваше срещу нея, бяха от напреднало за нея ниво, все пак тя с лекота беше изпълнила някои доста страховити магии срещу нея. Но примера, който Алистър даде, не означаваше, че Мико също беше "огнен тип", по-скоро той го даде този пример за да обясни за сложността на употребата на талисманите. В базовата си форма, явно се употребяваха с намерението да не ти е нужно да изричаш магическа формула, когато правиш заклинание.

Талисманът който тя взе, го задържа с два пръста в ръката си, както бе видяла Кйоко да държи талисманът си, преди Мико да беше избегнала съперничката й да го използва срещу нея всъщност. Тогава Мико беше избегнала куршума. Но едно нещо й беше направило впечатление, че Кйоко изглеждаше също доста решителна с намерението си да я обезвреди, преди да използва средството за целта.

"Да си представя как ставам едно с талисманът. Хм." - звучеше по-лесно, от колкото да го изпълни. Но може би, Мико щеше да успее да го направи от първия път. Дори и да се беше провалила, си струваше да опита. Тя затвори очи и започна да се съсредоточава върху челото си. Досега, имаше някои моменти, в които Мико се опитваше да медитира, така че имаше опит с това. Мико първо се фокусира върху своето дишане, по този начин, тя щеше да минимализира излишните мисли, докато не ги изключи напълно от съзнанието си, и да се концентрира върху изпълнението на задачата. Когато се беше съсредоточила дълбоко, тя щеше да започне да си представя как вижда своята енергия като цвят, най-вероятно индигов, под формата на завъртащ се водовъртеж. Да се слееш с талисмана не бе нещо което трябваше да се случи в буквален смисъл, а преносно. Чрез медитация, да влееш енергийното си поле в обекта. Обект който щеше да се намира в средата на този водовъртеж от енергия, който евентуално Мико щеше да си представи. Когато получи нещо като "проблясък", изпълващ тъмнината около водовъртежът, проблясък, представляващ тънкия лист, тя щеше да отвори очите си и да насочи талисманът към едно дърво наблизо, извиквайки:

-Order!

Момичето нямаше представа какво щеше да се случи когато активира талисманът и го насочи към избраното от нея пространство, но когато възпроизведе тези думи, тя щеше да сдобие решителен поглед, издаващ намерение, че иска да постигне условие.

[Shen Lee]

Мико отвори очи точно за да види как необикновена светлина се заформя около талисмана й. Тя беше като ефимерен пламък със златист цвят, който минаваше по краищата на хартията, но този "пламък" не я изгаряше. И това бе невъзможно, тъй като тази ефимерна енергия произлизаше от пръстите й, от ръката й, от тялото й, от самото й ядро.

"Order!"

Не й беше нужно да гледа повече талисмана, за да усети как тази необикновена енергия, която извираше от нея протече по формулата описана върху хартията, като ток по електрическа верига. Миго по-късно от сърцевината на талисмана се заформи дребно кълбо от множество линии направени от огън, който се движеха бързо едни около други. Този заряд профуча към ствола на дървото с не особено висока скорост и когато се блъсна в кората му се взриви в блестяща заря.

[Miko Zatsune]

-S-....Sugē! - възкликна момичето за миг.

Значи това беше усещането което всички изпитваха когато използваха магическата си енергия. Мико за пръв път се беше почувствала по такъв начин докато изпълняваше своето заклинание. Досега тя не можеше да приеме магиата сериозно, но наистина емоцията която изпита момичето когато запрати заряда от "фойерверки" към дървото, беше нещо уникално. А крайния резултат който се получи беше като сцена която Мико бе наблюдавала преди време, когато беше на фестивала, фойерверките тогава бяха може би също толкова магична сцена колкото тази изписала се пред очите й. Вместо да се понесе по течението на носталгията, обаче, Мико се придържаше към настоящия момент и изпитателно гледаше как линиите от "огън" протекоха по талисмана, всякаш талисманът беше проводник по който те се насочваха, а пръстите й, самото й тяло от които излизаше ефирния пламък бяха ядрото, а талисманът източникът. Тези линии се събраха в заряд който профуча и бе запратен към дървото, след което
при контакт с мишената гръмна, разпръсквайки се когато се блъсна в кората, без обаче да срути дървото, което Мико имаше очакването, че трябва да се случи.

-Това ли трябваше да стане? - допита се тя конфузно към Алистър, като че ли беше нещо, което бе сметнала за недостатъчно като ефект. Момичето запази спокойствие се беше отпуснала, дори в началото леко да се беше развълнува от "успеха" който бе постигнала.