.svg)
Зертариан можеше само да наблюдава случващото се около него без да каже нито дума. От една страна настъпи момент спокойствие, че поне най-накрая ме донесъл острието на Небесните Генерали, както трябваше според задачата му поставена от Ямагучи. Болката от изваждането на меча беше наистина голяма, но за разлика от тази на полицая в Токио, който го бе разсекъл, Натсуки имаше чувство, че болката и раната бяха много по-коварни. Той се постара да не издава звук, но не успя.
От една страна бе спокоен, че поне не бе въвлякал другаря си в глупостта, но от друга беше тотално разочарован от гордостта и параноята си. Въпреки донякъде щеше да му липсва този меч, силата която изпита и умението, което демона демонстрира бяха наистина интересни. Искаше му се да експериментира още с тях... Определено нямаше да забрави това острие, но не по начина, по който то искаше.
Въпроса на Генерала го върна към настоящето и той отвърна:
- Не. Само ни помоли да го донесем тук заедно с посланието че си подава оставката. - отвърна опитвайки се да държи самобладание от болката в крака му. След което замлъкна защото това, което очакваше да се случи с него не беше добро, поради което реши да пази тишина.
*Проклятие трябваше да извадя бележката от самото начало или... не.... не виждам начин ако бях задържал меча без да дойда тук щях да навлека проблеми за Ямагучи и себе си. Но тази сила нещата които мога да постигна с нея. С повече тренировка бих могъл да я овладея. Но как? О да Томо... Тя ще знае все пак...*- той си позволи да мисли докато чакаше следващите думи на служителите на императора.
