Асамблея

[Shen Lee]

---

[Shen Lee]

Предверието

Зертариан и Накамура дори не си помислиха да се отдадат на любопитство и да изследват Централния двор, докато имаха шанса. Вместо това се отправиха директно към Асамблеята. Не им отне дълго време да я открият, тъй като постройките тук бяха малко и с предназначение.

Двамата минаха през двора и портата без да срещнат дори една жива душа, но както можеше да се очаква, в края на краищата се сблъскаха с двама младежи след като минаха през предверието и се насочиха към вратите, зад които се помещаваше Събора на Небесните генерали. Те бяха облечени в дрехи с традиционен японски корен, но Зертариан не бе виждал тези униформи преди. Дали бяха икономи, охранители или личните асистенти на онези отвъд плъзгащите се врати, които изчакваха шефовете им да приключат срещата си, той не можеше да прецени.

- Хм? Кои сте вие?

Първият, който ги заговори бе момчето, докато момичето просто ги анализира с учуден поглед. Ученическите униформи на Академията едва ли пресичаха тези помещения често.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан винаги бе мечтал да разгледа елитната част на Киото, но в случая обстоятелствата не му позволяваха. Той трябваше да стигне до събранието преди да е приключило и да предаде меча и новината за Ямагучи иначе рискуваше неприятни последствия за бившия генерал. От това което бе видял досега се притесняваше да не би генералите или друг служител от тази част на града да се държат грубо към другаря му. Мислите на магьосника бяха прекъснати от появата на традинционн облечените младежи. На въпроса на момчета той отговори:

- Аз съм Натсуки Зертариан син на Генбу Натсуки Ясухито, а това е моят другар и пазач Хироши Накамура. Носим вести от Генерал Ямагучи, а иммено че той подава своята оставка и също така ни заръча да донесем тази реликва на събора от негово име. - казвайки това Магът показа меча на бившия генерал, който държеше в потъмнялата си превързана ръка. Зертариан хвърли бърз поглед на дрехите на младежите пред тях с интерес. Макар и той самият да имаше няколко традиционни, гардероба му беше изцяло по-западен. Най-вече защото бе ползвал дрехи, които родителите му бяха купували. Макар той самият също да беше по-голям фен на традиционния стил.

[Shen Lee]

- Разбира-а-ам - отговори мъжа след малка пауза. - Добре, може да ни оставиш реликвата, ще се погрижим да предадем вестите ти, след като съборът приключи.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан нямаше особенно намерение да оставя реликва в ръцете на двама непознати макар и да бяха пазачи на събора или поне да изглеждаха на такива, което го подтикна да отговори на мъжа срещу него:

- В такъв случай ще изчакаме да приключи събора, тази задача ни бе поверена от Генерал Ямагучи и искам да я спазя както са заръките му и да предам реликвата директно на Генералите или някой от тях. Но не мислите ли, че все пак трябва да влезнем по време да събора? Това е оставка на Генерал и ще е по-добре да се знае възможно най-скоро.- най-вече се притесняваше, че може да последват неприятности за бившият генерал ако оставката му не е правилно представена. Но-най вече плановете му да станат с Накамура ученици на някой Генерал се опропастяваха по този начин.

[Shen Lee]

- Нека да изясня нещо - младият мъж изправи стойката си и погледна Зертариан в очите. - Ще напуснете тази сграда сега. Оставяйки реликвата тук - добавяйки последното изречение, в случай че не се подразбираше.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан някак си вече не бе изнадан. Дали този беше агент на илюминати или на акацки или просто порединя лешоядкойто се опитва да изкара пари чрез реликвата не бе от значение, факта е че тонът му издразни магьосника и сигурно другарят му Накамура вече знаеше какво ще стане предвид развоя на този диалог:

- Мисля... че не разбираш ситуацията... - каза той със спокоен но сериозен и издразнен тон. - Токущо се противопостави на пратеник на Небесен Генерал с важна мисия. Дали си лешояд, който иска да изкара пари от реликвата или Илюминати не е от значение... - думите му прекъснаха спокойно но рязко, това което последва бе огнена атака с формата на главата на дракон към мъжа дръзнал да се опита да прогони момчетата.

Rising Dragon Breath Roll: 1d20+8

[Shen Lee]

Пазачът избегна внезапното заклинанието на Зертариън, което вместо целта си обгори интериора. В отговор младият мъж повдигна лявата си длан, разкривайки татуировка с магически характер. Когато средния и безименния пръст на десницата му я докоснаха, пространството пред нея се изкриви, като че ли се виждаше през старо стъкло. В следващия момент десницата изтегляше кхаккара жезъл с позлатен връх, от лявата длан.

- Чудя се дали сте членове на онези "Акатски". Ако това е така, може да сте доста опасни.

Зертариън забеляза, че неговата партньорка също "изтегли" оръжие от нищото, но вместо жезъл, пръстите й бяха сключени около дръжката на копие.

- Къде гледаш? Няма защо да се притесняваш за нея, ако първо не минеш през мен - мъжът удари жезъла си в земята. От точката на стълкновение бързо се разпространиха символи на санскрит, които оформиха магически кръг. - Guardian Domain.

---

Зертариан примигна. Декорът се промени напълно. Всъщност това омаловажаше случващото се. Той бе заобиколен от пейзаж на обширна долина изпълнена със зеленина и вишневи дървета, които цъфтяха въпреки че сега бе есен.

- Нека не нанасяме ненужни щети.

Тези думи върнаха Зертариън в "реалността", ако това изобщо беше правилният термин. Единствената друга жива душа в това поле бе пазачът с цветиста прическа, отдалечен на десетина метра разстояние. На лицето му бе изписана неприятна усмивка, подсказваща че действията на Зертариън бяха полазили по нервите му, а дланта му бе сключена около кхаккара жезъла с бойна готовност.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан изцъка недоволно със зъбите си когато атаката му пропусна физиономията на мъжа който вече го дразнеше, коментарът с който го подозираше за Акацки принуди магьосникът да му отвърне:

- Акацки,Илюминати... Писна ми да ме набеждават за член на организации който искам да унищожа, но виж ти... Не отрече да си член на Илюминати, така че сега е шанс да си отмъстя за Юмико и да извлека информация за тези нещастници. АЗ СЪМ НАТСУКИ ЗЕРТАРИАН СИН НА ГЕНБУ НАТСУКИ ЯСУХИТО! - Младият магьосник не бе толкова наивен колкото преди макар и нервите му още да бяха лесно запалими. Докато обмени омразни думи с мъжа в това странично измерение той вече имаеш определени мисли по случая:

* Хммммм способност да ме измести в друго измерение... Точно това бих очаквал от Илюминати агент и то такъв който е проникнал във върешността на държавното управление. Няма да го спра с прости кълба от огън или корени, които не мога да управлявам... Не.... Трябва ми магията която усвоих най-добре от книгите на дядо ми, магия която спаси живота ми в Токио и никога не ме предаде.... Но не нося меч за целта.....* - Превързаната му потъмняла ръка трепереше, в нея той държеше меча на Ямагучи, реликва доколкото бе разбрал от самият генерал.... Но не само реликва, магът чувстваше нещо магическо, твърде силно и извън неговите разбирания, сила която надали можеше да подчини. Но той знаеше, че ако се провали тук кой знае къде бе завършила тази реликва.

Това, което видя мъжът държащ кхаккара жезъл бе как Зертариан светкавично извади меча от калъфката му и застана със меча пред лицето му и с концентриран поглед, преждевременно младият Натсуки събра всички сили и се подготви да понесе магическия набез от енергия който бе усещал от устрието с готовност да изстреля Dragon Flash към пазача срещу него, използвайки реликвата. Същевременно бе готов да се брани с Forest Husk срещу това което опонента му щеше да изпрати против него.

Зар за атака:1d20+8


Зар за щета: 2d20+6

[Shen Lee]

- Изглежда си прибързан тип - каза пазачът, докато оформяше пъргаво куджи-ин символи с пръстите си. - Жалко.

Пазачът каза това, но изобщо не пожали Зертариан. Неизвестното заклинание, което приготви се оказа голям воден потоп, който червенокосият осъзна, че няма да избегне, но освен това той продължи да изпълнява второ заклинание, което щеше да последва първото във верижна последователност. За щастие червенокосият маг бе подготвен и активира бариерата си от дърво, която благодарение на Принципът на хармонично взаимодействие между Петте елемента, не просто спря водната атака, но абсорбира силата й, за да се подсили. Това трябва да го бе поставило в безопасност от второто заклинание.

Но Принципът на хармонично взаимодействие беше нож с две остриета... доста буквално. Втората магия се оказа комбинация от два кинжала, които се врязаха в целта си без проблем, понеже Зертариън не бе способен да предвиди или реагира на траекторията им, докато зрението му бе ограничено от собствената му бариера. Тъй като Метал разрязва Дърво, той бе късметлия, че първото заклинание на охранителя бе с Воден елемент.

Така или иначе, сега бе редът му за контраатака. Зертариън разпръсна оставащата си бариерана трески, изтегли магическия меч от острието му и изпълна заклинанието си.

"Dragon Flash"

Адреналинът му бе толкова висок, че в първия момент той мислеше само за изпълнението на атаката си. Чак след като освободи вълната от въздушна енергия, той регистрира чувството на изумителна за него сила. Това не можеше да се сравни с владеенето на Магическа Енергия. Бе нещо различно, като че ли по-скоро му даваше самоувереност, че може да съкруши всекиго в двубой, употребявайки меча в ръцете си. В интерес на истината, Зертариан никога не бе бил силен във физически характер, така че това бе доста странно явление. Той дори трябваше да държи катаната с две ръце, поради теглото й, което надвишаваше способностите му. И въпреки това, той имаше ледената увереност, че може да посече охранителя застанал на пътя му. Не просто увереност. Той щеше да го направи.

Зертариън бе влязъл толкова дълбоко в Зоната, че знаеше, че атаката му ще направи контакт, преди дори да я освободи. И наистина, опонентът му нямаше дори възможността да реагира. Въздушната вълна премина през него, сякаш той бе замръзнал като статуя.

- Хубава работа - младежът се усмихна иронично, но този път само наполовина. Той бе изгубил половин кичур коса, а долната му устна бе срязана. - Това оръжие наистина е Артефакт. А ти го извади и употреби без дори да се поколебаеш.

Code: Select all

Зертариан:
Бариера: 110 + 55 - 81 = 84
AP: 8 - 8 = 0
Магическа Енергия: 185 - 35 = 150


Нов Ход:
AP: 7 (+7.5)
Магическа енергия: 150

Зар за атака(Crushing Deluge):1d20
Зар за атака(The Court Musician's Flourish): 1d20

[Zertharian Natsuki]

Зертариан стискаше зъби докато бариерата му понасяше ударите от опонента му, надявайки се да издържи, той беше помислил след Dragon Flash да използва Sudden Forest Spur за да обездвижи опонента си, но мощта която го обля от меча го накара да се откаже от тази стратегия, все пак бе усвоил магията от скоро а и се беше провалил няколко пъти срещу пропаднали самурай. Ако този е агент на илюминати ще трябва да скъси разстоянието помежду им с помощта на силата на артефакта. Колкото и да бе изкушаващо да се отдаде на мощта и просто да насече опонента си той се държеше разумно и каза:

- Слушай този меч принадлежи на Япония, сега след освежаващия душ си спомних че забравих да ти покажа документите, които чиновниците ми изготвиха. Ако не си Илюминати грешката е моя и бих искал да се извиня и да спрем битката... НО АКО СИ ЩЕ ТЕ НАСЕЧА В ИМЕТО НА ЯПОНИЯ И СЕМЕЙСТВОТО МИ! - последните думи той каза с повишен и агресивен тон, може би донякъде меча все пак му повлия поне на речта.

Магьосникът обмисляше ситуацията в битката през цялото време:

*По дяволите забравих да покажа документа, но пък и той не отрече да не е част от онези негодници. Но този меч, нещо не е наред пълни ли ме със сила или ме заблуждава. Трябва да внимавам, ако откаже да приключим битката сега ще пробвам бойните ми умения срещу него.*

В този момент от битката той не атакува а изчака реакцията на опонента си но бе заложил да се довери на новодошлата сила и да се опита да отблъсне чрез меча потенциалната атака която опонента му би хвърлил, след което щеше да се изстреля през следващите ходове към него в опит да го разсече, нанасяйки поражения и драскотини по кожата и дрехите му а не да го убие или да отреже крайник. Но ако опонента кажеше че е част от Илюминати или отбегнеше въпроса, или изненадващо се провъзгласил за Акацки агент тогава Зертариан щеше просто да се опита да отсече ръцете му.

Willpower check (Devil Arm):
1d200023

[Shen Lee]

- От всичко възможно, не очаквах че ще си националист - каза младежът с крещяща външност. - Но от друга страна вие можете да бъдете най-опасния тип...

- ШЕГИЧКА!

Устните на Зертариан се придвижиха сами, завършвайки в отвратителна усмивка. След това пръстите му стиснаха дръжката на катаната и освободиха вълна от магическа енергия:

- Shinigami Flash!

Тази магия наподобяваше Dragon Flash, но само бегло. Тя бе почти безцветна, като илюзия оформена от мъгла след дълъг порой и полумесецът й бе много по-голям. Когато охранителят бе покосен от това заклинание, той като че остана физически незасегнат, като дори дрехите му не получиха разрези. Но самият мъж замръзна по неестествен начин, преди да се срути на колене. Но това не означаваше, че бе паднал по гръб. На Зертариан му отне две секунди, за да забележи че опонентът му изговаря някакво заклинание, докато пръстите на ръцете му бяха сключени в неизвестен символ. От земята пред него се оформи главата на акула формирана от магическа енергия с тъмнопурпурен цвят. Движенията на белокосият не бяха достатъчно пъргави, за избегнат това създание, което захапа крака му.

Това, което Зертариан изпита обаче не бе силата на сключващи се челюсти. Вместо това усети болката по-дълбоко, и като че ли идваше от вътрешността на крака му.

"Мамка му, това е Проклятие. Хвана ме!"

Тази мисъл не бе на Зертариан, който нямаше никакъв опит с Проклятия. Това вероятно бе демонът от меча, който бе успял да вземе контрол над действията му почти моментално, след като го изтегли от ножницата. Но дори съзнанието на демона не бе защитено от съкрушаващата болка, която изпитваше приемното му тяло. Какво бе използвал този охранител? Чувството бе като че гангрена изяждаше крака му отвътре, но с невероятна скорост. Момчето изгуби представа за времето, неспособен дори да мисли за нищо освен острата болка. А, ако успееше да се съвземе от това... нима щеше да бъде в контрол над действията си?

Code: Select all

Зертариан:
-25 Магическа Енергия (Shinigami Flash)
-17 Енергия(??? Curse)
-17 Магическа Енергия(??? Curse)

Нов ход:
AP: --- (парализа)
Магическа енергия: 108

Зар за атака (Shinigami Flash): 1d20
Зар за щета (Shinigami Flash): 2d2000220
Зар за атака (??? Curse): 1d20
Зар за щета (??? Curse): 1d200023
Зар за устояване на парализа (??? Curse): 1d200023 [Неуспешен]

[Zertharian Natsuki]

Зертариан беше объркан за момент, устните и тялото му се задвижиха сами против това което бе планирал, но той бе наясно какво се случваше с него:

- Значи все пак си бил демонична реликва. - каза той докато стискаше зъби от болка.- Твърде много препятсвия се събраха пред него: пазача и меча който го обсебваше за моменти. Магьосникът знаеше че трябва да затвори меча отново в ножницата преди да загуби контрол, но трябваше да се справи с болката от проклятието и онзи нещастен пазач.

* Трябва да го прибера в ножницата преди да е направил бели като да убие някого... Интересно дали може да чете мислите ми.... Не сега трябва първо да махна парализата от себе си. А останалото.... Идва след това.* - Магът фокусира циркулацията на магия в тялото си насочвайки я към крака си и се опита да я използва да пребори парализата идваща от там. Засега той трябваше да се освободи от това заклинание а след това да прибере меча преди да е станало късно и да загуби контрол. Той знаеше отлично от опит колко лесно се губи контрол срещу демон. Изглежда щеше да се наложи със собствени сили да сложи край на битката без помощта на меча.

*Типични демони, не можеш да преговаряш с тях или да сключваш сделки, всичко е бой, смърт и кръв... или се опитват да задигнат тялото ти. E Rising Dragon Breath и Sudden Forest Spur ще свършат работата.... Надявам се.* - мислеше той.

Ако успеше да се освободи и да прибере меча щеше да използва каквото има за да оплете пазача в Sudden Forest Spurt и След това да го взриви с Rising Dragon Breath в стила на комбинация на елементите дървото би подхранило силен взрив от огън.

Зар за воля:1d200023

[Shen Lee]

Белокосият ес опита да насили ръката си да прибере меча обратно в ножницата, но усети че тялото му не го слуша. Чувството бе по-скоро като че ли нямаше желанието да го направи, отколкото да му липсва физическата сила или контрол над крайниците.

- Какво си мислиш, че правиш? - устата на Зертариън отново се придвижи сама, но този път сякаш се обърна към самия себе си. - Ако ми отнемеш удоволствието да насека човек за първи път от толкова време, просто ще насека самият теб.

Ръката на Зертариан се повдигна от самосебе си и насочи острието на катаната към гърлото му.

- Не че ти остава много на този свят и без това. Защо не се забавляваш с малкото останало време?

Картината, в която Зертариън говори на себе си със зла и самодоволна усмивка, заплашвайки да се самоубие беше доста абсурдна, но изглежда за техният опонент това бе перфектната възможност да нападне.

- Предпочитам да не ме прекъсваш, насекомо - Зертариан избухна внезапно и запрати нова вълна от белезникава магическа енергия по посока на охранителя.

Белокосият бе по-бързият в този двубой от самото начало и изглежда тази разлика се бе увеличила след като опонентът им бе понесъл щетата на Shinigami Flash. Въпреки това обаче атаката пропусна с голям марж и охранителят освободи собствената си техника. Това бе именно негов собствен Sudden Forest Spurt, който обаче бе активиран с помощта на талисман, вместо ръчно заклинание.

Дървесните корени пъргаво застигнаха белокосия младеж разхмахващ демонична катана и обградиха всичките му пътища за бягство, сключвайки се около тялото му като анаконда. Без колебание, метеросексуалният младеж стисна юмрук, давайки знак на корените да смажат Зертариан.

*CRUSH*

Code: Select all

Зертариан:
-24 Жизнени Точки (Sudden Forest Crush)
-25 Магическа Енергия (Shinigami Flash)

Нов ход:
AP: --- (притиснат)
Жизнени точки: 126
Магическа енергия: 93

Зар за атака (Shinigami Flash): 1d20
Зар за атака (Sudden Forest Spurt): 1d20

[Zertharian Natsuki]

Магьосникът искаше да изпсува като простак от предградията в Токио, но беше твърде възпитан за да направи това и се въздържа. Но затискащото го дърво допълнително го издразни и той отново проговори през зъби с известна доза агресия и омраза:

- Хубаво, но какво правиш след тази битка? Убиваш ме? Ставаш домашен любимец на поредния Небесен Генерал или може би ще събираш прах в някой склад. Защо пък не трофей на нечия стена? Като гледам колко разбра за мен сигурно си и видял как наблюдавах демоничен полицай да бъде размазан или демона който нападна училището ми... Повярвай има много по-големи чудовища от теб на този свят, с които дори не можеш да се мериш... нито аз. Но имам предложение за теб, което може да ти хареса... Искаш ли да надвиеш Демониче Крал командващ легиони? Да пиеш от кръвта или енергията му или каквото там харесвате вие демони?

- Но предложението ми ще почака тъй като този негодник вече ми лази по нервите... Така че какво ще кажеш? Партньори поне до края на тази битка след което да преговаряме? - попита той меча и се опита да го използва за да насече клоните които ги бяха обвили в опит да се освободи от тях. Все пак те бяха от елемент, който метала контрираше перфектно, а в ръцете си държеше доста удобен макар и упорит меч.

Зар за воля (Demon Arm):1d200023
Зар за освобождаване от захват (Sudden Forest Spurt): 1d20+1

[Shen Lee]

- Не се опитвай да ме манипулираш, хлапе - Демонът пресече Зертариън с гордост. - Аз съм дух на меч. И то на много силен меч. Някой като мен никога няма да събира прах, докато има конфликт на този свят.

- Имайки това предвид... Ако запаля конфликт чрез теб, мога да подсигуря, че ще бъде употребен по-скоро. И ако бъдеш победен тук и заключен в дранголника, всичко ще бъде потулено.

- Не ти остава много и без това... скоро волята ти ще бъде напълно завладяна. Но да видим какво ще направиш дотогава. Проправи ми път до стаята на Небесните генерали... ако не можеш да направиш дори това с моята сила, ще те накажа лично.

Зертариан усети, че борбата за контрол над собственото му тяло внезапно приключи. Не само това, но той все още усещаше тъмната сила, която се вливаше в тялото му от меча. Същата сила, която в момента разяждаше съзнанието му и може би дори душата му - или каквото бе останало от нея. Вероятно след като приключеше този щурм, дори нямаше да има способността да се бори за да върне контрол. Но той бе направил сделка с дявол и за момента можеше поне да се възползва от това, за което бе попитал. Той натегна мускулите, в които в момента течеше Демонична Енергия успя да ги разбие с лекота. Крехкото му тяло на човек, който се бе посветил на магически записи, никога не бе познавало такава сила досега.

- Изглежда започваш да привикваш с употребата на това демонично оръжие - охранителят каза това, но не изглеждаше толкова изненадан от развитието на обстятелстват. Пръстите му вече бяха сключени в куджи-ин печат.

- Water Realm Magic: Demon Night Mist.

Из зеленото поле се разнесе гъста мъгла, която за секунди скри от поглед почти всичко от полезрението на Зертариан. Вероятно не можеше да види по-далеч от дланта на протегнатата си ръка.

Зар за освобождаване от дървесен захват: 1d20+6

Code: Select all

Зертариан:
Нов ход:
AP: 7
Жизнени точки: 126
Магическа енергия: 93

[Zertharian Natsuki]

Гордостта на аристократичния магьосник го бе вкарала в най-тежката му битка някога и сега бе на ръба да завърши в песен на трагедия и комедия. Непоколебимостта му да използва меча сега грозеше опастност да докара поредната демонична катастрофа заради жаждата за хаос на демона. Зертариан стисна зъби и каза ядосано:

- Не ми остава дълго? Напротив - дигайки ядосано тона на гласа си: АЗ МИСЛЯ ДА ЖИВЕЯ ЗАВИНАГИ - връщайки се към нормален глас: Дори и да прекарам остатъка от вечността в мрак, като друго същество или лудост... Аз ще постигна своята цел за световен мир под знамето на Япония и моят контрол. Никога отново няма невинни да страдат. Хаотични Агенти като теб ще служат за реда непоколебими. Но първо трябва да Поставя на Място АААААААААААААААААААААААААААААААААА- започна той да крещи след последните си думи и напрегна всичката си воля да прибере меча в ножницата му и да се освободи от неговия контрол.

Зар за борба на волята:

d20

[Shen Lee]

Зертариан реши да се възползва от удобната възможност, която получи и втъкна меча в...

*STAB*

В миг, който той не успя дори да регистрира, ръката му бе забила меча в лявото му бедро, вместо в канията. Чувство бе сякаш парче лед, а не метал се намираше в месото на крака му.

"Няма да забравиш силата на този дявол."[color]

Това бяха думите, които Зертариън чу, докато другото съзнание в главата му избледняваше. Левият му крак се преви под тежестта му и той падна на едно коляно на земята.

- Отмяна.

Полето със сакурата и зелените полета бе заменено от предверието на Асамблеята по-бързо, отколкото Зертариан можеше да примигне.

- Похвално е, че успя да събереш волята да надвиеш Демон от толкова високо ниво - бившият опонент на Зертариан се намираше на два метра разстояние с длани готови да произведат заклинание. - Би бил добър Екзорсист... ако не беше низък престъпник.

Внезапно дясната ръка на Зертариан се сви от остра болка, която го накара да изпусне захвата си над демоничното острие напълно, оставяйки го да стърчи от раненото му бедро.

- Колко жалко, че обезмисли стратегията ми със с проклятието скрито в друго заклинание.

- Също така... искаше ми се да се изправя срещу силата на висок демон, дори само за момент. Може би щеше да ми донесе повишение.

Само Зертариан осъзнаваше, че шансовете на младежа да преживее такава среща бяха близки до нулата.

Code: Select all

Зертариан:
-45 Жизнени точки (пробождане)
Състояние: обездвижен ляв крак

Нов ход:
AP: 4
Жизнени точки: 81
Магическа енергия: 93

[Zertharian Natsuki]

Болката беше смразяваща и наистина не мислеше, че ще я забрави. Особено ако демонът му бе лепнал проклятие. Но случилото се досега го накара да се замисли за нещата които би могъл да постигне ако имаше силата на Демон подобно на този или онзи, който Томо използваше във влака. Но въпреки това идва проблема с контрола. Контрол който му куцаше, но ако го имаше... Това което няма да забрави магьосникът е и силата която го обля и му позволи за пръв път да не се мъчи с тежестта на меча. Ами ако успееше да захрани магийте си с това? Или жизната си сила? Колко възможности но колко пречки като този пред него... На Зертариан му се прииска да задържи меча за себе си след случилото се, но щеше да е трудно... Мисълта му бе прекъсната от думите на младежа как иска да се изправи срещу демон. Натсуки се изсмя гръмогласно макар състоянието и болката в крака му:

- ХАХАХАХА Добра шега, ако този демон ме беше обзел ти щеше да бъдеш на две парчета в момента, надявам се че знаеш какво стана в Академията преди месеци. Пред очите ми двама екзорсисти бяха разкъсани за нано секунда заради моята безрасъдност от Демон със същата сила като този. Но достатъчно вината за цялата битка е омразата, гордостта и параноята ми. - казвайки това младият магьосник извади бележката, която бе забравил да покаже, бележката, изготвена от двамата чиновници и продължи:

- Разчитах твърде много на потеклото ми и пренебрегнах закона. - след кратко болезнено мълчание с издразнен тон той каза: - Загубата е моя... Предавам се. Ето ти документа който трябваше по-рано да ти предоставя. - казвайки това той хвърли документа към пазача.

- Момчето което дойде с мен е мой съученик, който дойде като пазач против престъпници по пътя ми към събора. Той няма вина за мойте грешки така че имам молба да не го съдите. Що се отнася до мен очаквам присъдата си, но предполагам, че Генералите ще решат какво ще стане с мен... Не че е от значение защото аз най-вероятно ще умра съвсем скоро по един или друг начин.

- Сега ако ме извиниш искам да извадя този меч от крака ми без да ме обзима и да го прибера обратно в камата. Ако не може да ми окажеш помощ за това поне ме остави да използвам Sudden Forest Spurt да го изтегля без да го пипам и след което да му сложа ножницата. Но преди това ще сложа Spirit Barrier II около себе си с цел да подсигуря сигурността против Миазма.

[Shen Lee]

Пребитият охранител понечи да направи някакво действие, с което да спре Зертариан преди да има шанса, да докосне отново меча, но нечии думи го замразиха на място.

- Не докосвай този ефес.

Непознатият глас изглежда говореше на Зертариан. Тонът му не създаде впечатление за припряност, но предупредителността в него подсказваше увереност за отрицателните последствия, които самият младеж щеше да изпита, ако наистина се бе свързал отново с това екзекуционно острие.

Непознатият мъж, който пристъпи към младежа паднал на едно коляно, бе среден на ръст, с дълга коса и набола брада. Външен вид, който изобщо не подхождаше на сана му. Съдейки по вратата зейнала зад гърба на този човек, Зертариан можеше да предположи, че той бе един от Дванадесетте небесни генерали. Всъщност, той го бе видял на погребението на баща му, но тогава си бе направил усилието да се издокара по-добре.

- Съжалявам, това ще заболи.

Мъжът каза това на Зертариан, подсказвайки че очаква да изтърпи болката като мъж. Той притисна крака му с дясна ръка и дръпна дръжката на меча с другата, изкарвайки го за момент. От раната шурна кръв.

- Татски-чан, ще го закърпиш ли? Не нося лекуващи талисмани в себе си.

"Татски" изглежда бе другото момиче охранител, която пазеше Накамура, който и без това не не даваше сигнали за опит на бягство. Всъщност другарят на Зертариан изглежда се бе разминал невредим. Момичето с дълга плитка и очила отговори с "Разбрано", въпреки неуважителното обръщение на Небесния генерал и, без да се мотае, се доближи до Зертариан, разкъса крачола на панталона му и активира силата на лекуващ талисман, който прилепна върху кожата му. Това причини може би не по-голяма, но определено различен тип болка и червенокосият не успя да въздържи стона си. Ако не друго, поне кървенето спря.

- Значи все пак не успя да издържиш - изрусеният мъж изказа тези думи, гледайки към острието на катаната в ръката си. - Ямагучи.

- Предполагам, че той не ви подсказа какви са плановете му - Небесният генерал не погледна към двамата неканени гости, но очевидно говореше на тях.

Зар за устояване на болка(мод: Воля): 1d200022