Резиденцията на Джинзо Ямура

Градът избран за седалище на Императора, това място контрастира с Токио както със своя традиционен архитектурен стил, така и със стила на живот на местното население. Въпреки размерите си, това място се приема за доста по-спокойно не само от Токио, но и от други големи градове в Япония.

Moderators: Shen Lee, Game Masters

Post Reply
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Image
Класическа къща разположена в североизточната граница на Киото, граничейки с планина Хией, това място е наследство на сега над седемдесетгодишния Джинзо Ямура. Ямура е легендарна фигура в магическите среди на Япония, един от "12-те Небесни Генерала" и член на имперската охрана.
Въпреки че имотът е скъп, защитата му разчита повече на магически бариери, отколкото на човешка сила. Като резултат работи само един охранител.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
FookMarkHenry
Member
Member
Posts: 3
Joined: 05 Jan 2017 11:15
HP:
EN:

- Чове-е-ек, т'ва място е старо.

Из тишината се чу гласа на Алистър, който току-що беше пристигнал пред къщата на Ямура. Едвам се беше оправил с посоките, тъй като не го биваше особено много в тази област, а мястото се намираше по средата на нищото. Въпреки това имаше своя чар. Атмосферата му напомняше на сиропиталището където беше израснал, тъй като около него също нямаше никакъв вид цивилизация и им се налагаше да пътуват 1 час за да стигнат до училището си. Е, разбира се липсваха викащите и играещи деца на всякъде, което беше хубаво ако искаш да си починеш след дълъг ден. Беше малко притеснен, тъй като беше извикан от истински ''big shot'' на Японската магическа среда в лицето на Джинзо Ямура. Краули не го беше виждал до сега, но беше чувал легендарни неща за него. Самия факт, че беше един от 12-те небесни генерала говореше за уменията и опита му. Алистър нямаше никаква идея защо човек като него го викаше, но щеше да се постарае да оправдае очакванията му. В най-лошия случай щеше да завърши като труп по средата на нищото където никой нямаше да го намери. Алистър се засмя нервно на тази мисъл, след което разклати глава казвайки си, че трябва да спре да мисли за глупости. Когато стигна до входа, той почука на вратата и зачака някой да му отвори.
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Алистър беше спрян от млад охранител далеч преди да доближи къщата и на тридесет метра.
- Тази собственост е частна - каза той на момчето.
Когато Алистър обаче размаха пред него писмото от Ямура, той се сконфузи сякаш беше забравил нещо.
- Съжалявам за безпокойството. Сега ще ви отведа до дома на Ямура-сама.
Охранителят въведе Алистър в къщата през главния вход гледащ към юг. Тази част на двора беше изпълнена с добре поддържана зеленина.
- Ямура-сама ще пристигне скоро - каза той с леко извинителен тон. - Дотогава изчакайте го тук - охранителят се върна навън, след като остави Алистър в просторен вестибюл.
Къщата може да беше стара, но духът й вдъхваше силата на върба. Както можеше да очаква, в нея бяха разположени доста талисмани. Например петолъчата звезда с преплитаща се шарка над входната врата. Сочеща нагоре, тя бе заобиколена от четири дървени правоъгълни талисмана поставени отляво, отдясно, отгоре и отдолу.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
FookMarkHenry
Member
Member
Posts: 3
Joined: 05 Jan 2017 11:15
HP:
EN:

- Благодаря.

Краули отговори учтиво на мъжа.Алистър гледаше с интерес талисманите закачени навсякъде из стаята. Имаше някои, който дори той нямаше идея какво правят и за какво са поставени. Това явно беше къщата на един от 12-те генерала. Защитата беше на топ ниво. Имаше дори и охранител, който Краули беше сигурен, че можеше да го прати в безсъзнание за секунди ако не му беше показал писмото си. Наистина избегна куршума там. Но все пак беше учуден защо имаше цялата тази защита, при положение, че къщата се намираше по средата на нищото. Вярно, винаги е хубаво да си подготвен, но не беше ли малко в повече всичко това. Краули не познаваше Ямура добре, но можеше да прецени, че е един от хората които винаги са подготвени за всяка една ситуация, което беше забележителна характеристика. Той дори се питаше защо е толкова учуден... Все пак Джинзо Ямура беше един от личните охранители на Императора. Краули се опъна назад, прозявайки се. Пътуването до тук наистина беше изхабило доста от енергията му, и чакането без нищо за правене не му помагаше много. Той извади телефона си от джоба, като започна да разцъква някаква игричка, или нещо от сорта докато чакаше собственика на имота. Принципно го биваше в губенето на време, но този път скуката си казваше думата, и му се наложи да се опитва да не задреме.
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Алистър цъка на телефона си поне двадесет минути преди да се появи притежателя на жилището. В един момент чу отварянето на входната врата и не след дълго подвижната врата на вестибюла беше отворена от охранителя на имението, който водеше непознат на Алистър стар човек облечен в кимоно.

Image

- Това е той, Ямура-сан - каза охранителят. Старецът го освободи с кимане и той остави двамата насаме.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Дата: 01.10.X136
- Ой, доджикко-но-мусуме. Ямура-сан е буден. Знаеш какво означава това.
Сенпаят на Мико нахлу в стаята й без да се интересува дали спи дълбоко уморена от миналия си ден или пък се преоблича в момента. Въпреки, че Мико бе прекарала значително време в човешката цивилизация и бе срещала истински чудовища тук, Алистър може да бе най-досадният тип, с който трябваше да се разправя до момента.
Image

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 416
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Изминаха около два месеца след онзи прокълнат инцидент за който не бива да се споменава. Всеки път когато заспиваше, част от Мико я връщаше към миналото и грешките които бе направила до този момент. Причината да си бе подпряла главата само с лявата ръка докато спеше, или това да беше доминантната й ръка и единствената която можеше да използва докато се преобличаше, беше част от последствията, които бе претърпяла след изборите, които бе направила. Но Мико беше от този тип хора които се приспособяваха към каквато и среда да попаднат, и беше започнала да свиква с човешкото ежедневие. Често се случваше да й се доспива след работа/учене, но това си беше част от това да бъдеш човек, какъвто в момента бе станала Мико след като бе изгубила демоничните си способности. Клепачите й започнаха да се вдигат когато чу кънтящото ехо на момчето.
-Хай! - изпълнително отвърна Мико, дори ако хазяина беше този пред който трябваше да изпълнява заповеди, не този тип. Почти внезапно, момичето понечи да стане, заставайки мирно насреща му, с което целеше да му втълпи впечатлението че изобщо не е била спала или нещо от сорта. След краткия престой в човешкия свят тя се беше научила на това да бъде дисциплинирана и отговорна. Преди ако някой я беше накарал да следва заповеди щеше да му набие ритник. Разбира се, не всеки можеше да я манипулира и тя осъзнаваше това, но в случая се намираше сред такива хора на които можеше да разчита да я научат нещо, ако можеше да им бъде полезна, а и хора на които можеше да има доверие. В момента това че беше приета от някого бе единственото нещо което правеше смисъл от нейното съществуване и тя беше решена да покаже че има място тук дори и със своите ограничени възможности.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

- Хай, хай. Започваш да свикваш - Алистър скръсти ръце и кимна доволно. - Знаеш процедурата.
Момчето, което бе с около две години по-възрастно от нея напусна стаята с прозявка, позволявайки на Мико да се преоблече. "Процедурата" под въпрос й беше болезнено позната, а именно - да приготви сутрешния чай на своя наставник и в определен смисъл - пробационен служител, Джинзо Ямура.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 416
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

-Bakka no Aleister - изсъска момичето, но с достатъчно нисък тон че той да не я чуе, и се нацупи, след като той напусна стаята. Разбира се, някои неща не се променяха и това беше поведението й, независимо колко го прикриваше докато се държеше цивилно, когато имаше други около нея. Нямаше уважение за личното пространство на другите и постоянно досаждаше, а Мико вече имаше нещо като вградена аларма в мозъка си. Следвайки постоянно една и съща дневна рутина, тя беше свикнала кога трябваше да става, дори и без той да й напомняше всеки път. След като напусна, момичето започна да се преоблича. Процедурата беше доста по-болезнена когато не разполагаше с двете си ръце и отнемаше малко повече време от необходимото в началото. Тя премахна пижамата и се преоблече с черно бельо, бяла риза и формална униформа. Като личен асистент, Мико също носеше и вратовръзка за декорация.
Колкото и да не й се нравеше, тя беше длъжна да угажда на тези хора. Все пак те й бяха дали подслон. Нещо, което ако не го беше заслужила, сигурно в момента щеше да живее в джунглата на самотен остров. Което може би й допадаше повече от идея, защото поради някаква причина това й бяха мислите всеки път, как би прекарала сама на остров и релаксирайки се, докато приготвяше чая на Ямура-сан, който момичето се зае да приготвя веднага щом беше готова с преобличането си. Може би заради това чая който приготвяше тя имаше някакъв нестандартен нюх от обикновено, защото влагаше някакви чувства докато го приготвяше.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

След като се преоблече, Мико се отправи кухнята на резиденцията. Помещението бе устроено в традиционен японски стил, но за Мико това нямаше значение, тъй като бе първата кухня, в която бе работила. Ако някога посетеше "по-модерно" жилище, сигурно щеше да остане фрапирана от тамошната дефиниция за кухня.


Image

Може би това бе моментът, в който Мико въздъхва(а може би не). Да приготви чай беше едно от най-тежките усилия за нея, след като можеше да се уповава само на едната си ръка. Нима си струваше усилията, дори при нормални обстоятелства? Ако Мико бе опитвала чай, можеше прецени това сама.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 416
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Процедурата за приготвяне на чай, Мико приемаше като "медитация". Ако беше нервна, може би щеше да обърка някъде, и да изгори ако не самата себе си, то в краен случай цялото помещение. Това, че трябваше да ползва лявата ръка като доминантна, беше наистина предизвикателство, но трябваше да свикне да използва всяка една част от тялото си, за да прилага методи, които по някога можеха да гарантират оцеляването ти. Колко ли хора същност можеха да правят чай изобщо дори с двете си ръце едновременно?
На Ямура-сан със сигурност не му се занимаваше с тази дейност. Ако Мико беше на негово място, най-вероятно и тя щеше да разчита предимно на личния си асистент за подобна услуга. Но имаше да приготвя още доста чай, ако искаше да се впише сред големите клечки в човешкия свят. Особено след грешките които бе сторила, тя не можеше да си позволи да си мисли за това какво щеше да стане ако беше на по-високо място, по-скоро беше заземена и се интересуваше само от това какви грижи полагаше за себе си, както и за другите, по-специално онези които можеха да й се отплатят с нещо. Такива са Ямура-сан, и дори досадника Алистър, за когото Мико все още не беше сигурна какво прави. Но в нейния случай, тя трябваше да бъде уверена в което правеше в момента.
Начинът по който Мико трябваше да приготви чая определено беше нецивилизован, все едно наистина беше на остров някъде, но може би това беше по-добре за нея, от колкото да използва някаква модерна технология. Използва няколко хартии които намачка за възпламеняемо вещество, залагайки ги в квадратурата в която се приготвяше чая, след което с две клечки, нареди няколко дървени останки в кръг, но без да прекалява да слага много от тях. Накрая тя се увери че в чайника имаше вода, ако не, щеше да го напълни с такава, и да го закачи да тлее върху огъня, за да може водата в чайника да заври. Другото което трябваше да вземе тя беше поднос върху който да сложи чашката за чай, и разбира се подправките за чая, към които Мико щеше да сложи и едно парченце лимон. Цялото това приготовление тя трябваше да го извърши внимателно, и може би с една идея по-бавно от обикновено, но достатъчно, за да е готов чая, когато Ямура-сан се появи. Който, между другото, тя също не знаеше какво наистина прави. Сериозно, единственото което правеше това старче наистина ли беше само да се отпуска, може би да прочете някоя книга, и да пие чай? Поне Мико не разбираше как това му помагаше да прогресира с развитието си, самата Мико никога нямаше толкова голямо търпение, по цял ден да релаксира, да пие чай, и да чете, щеше да откачи ако това беше дневната й рутина. Но пък се увери че топлото питие е готово за сервиране щом Ямура-сан пристигне.

Зар за успешно приготвяне на чай(МОД: Ловкост, Наказание: Липсваща ръка): 2d20-H+4
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Целият процес отне над двадесет минути на Мико, заради неравностойното й положение. Когато приключи, тя трябваше да направи две пътувания до стаята на Ямура-доно, защото не можеше да носи горещия чайник заедно с чашите, чая и инструментите за приготвяне. Небесният генерал вече се бе преоблякъл - всъщност даже в официалната си премяна.


Възрастния мъж следеше неловките движения, с които Мико приготвяше чая му с трудно за разчитане изражение. Когато тя приключи той отпи една глътка от чашата, която тя му сервира и зададе тежък въпрос на момичето.

- Докога смяташ да стоиш затворена тук?

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 416
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Напрежението започва може би да й идва в повече и за малко да обърка нещо в работата си. Като че ли през цялото време движенията й бяха наблюдавани, и не бяха перфектни, но пък всеки в нейното положение би имал дискомфорт. С въпроса който той отправи към нея сякаш той искаше да се отърве по-бързо от нейното присъствие, или поне така го възприе тя. Понеже изражението му бе трудно за разчитане, тя не можеше да прецени дали беше харесал чая който му бе направила или не, но можеше да предположи, че някоя съставка може би липсваше в крайния продукт, който поне Мико се беше постарала да произведе. Въпреки лекото й разочарование от резултатът, тя все пак помисли за момент по въпроса. Въпрос, по който самата тя не се беше замислила поради малкото време което имаше за престой в резиденцията. Макар и да е минало около два месеца или повече, за нея това й се беше сторило като няколко дена, тъй като все пак трябваше да се възстанови от раните си, а и да свикне с обстановката. Нямаше да го попита дали й хареса напитката което бе му приготвила или не, защото донякъде знаеше че отговорът щеше да бъде отрицателен, и може би заради това я попита кога смята да си тръгне, а и Мико беше от онзи тип хора които караха директно по същество.
-Истината е, че болката, която изпитах след онази злополука не е толкова физическа, колкото това, че вътрешно направо ме изгаря. - разтроено отговори момичето и допълни:
-Всичко беше моя вина. Изборите които направих от самото начало с идването си тук бяха неправилни. Изборите ми ме доведоха до това състояние и след тези мои избори, усещам, че почти изгубих смисъла за съществуването си. Опитах се да бъда част от този свят, но все още не разбирам магията и не смятам, че трябва да продължа по пътя по който бях поела. Мястото ми не е сред онези хора. Аз съм само беда за тях. Напоследък, започнах да си спомням доста за миналото си и си мисля какво би станало ако се върна отново на някой остров като онзи на който бях преди години, да се върна отново към нулата.... - самосъжалението се виждаше дори в натъжените очи на Мико докато тя изрази мислите, които я тормозеха. Очите й се насълзиха. Докато беше полу-демон, това доста рядко й се случваше, но наистина, разкаянието й беше толкова силно че самата тя беше засегната на голямо емоционално ниво.
-Вие какво мислите, Ямура-доно? Ще си тръгна от тук ако наистина това е вашето желание, но какво да правя? Как да прогресирам от тук нататък?




Image
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

- Онзи, който е неспособен да живее в общество, или няма нужда от това, понеже е самодостатъчен, е или звяр или бог - Ямура изрече тези думи като нещо, което бе чул в миналото. - Въпреки, че наистина имаш вина към всички, чиито животи засегна, бягство отговорността ти към тях нито би ги защитило, нито задоволило. Но, ако всъщност се страхуваш от интеграция в обществото, поне не залъгвай себе си в процеса.

- Колкото до моето мнение, няма да ти давам такова. Човек трябва да се води по примера, а не по думите на хората около себе си. Ако не можеш да намериш добър пример в този дом, може би наистина трябва да напуснеш и да продължиш да търсиш такъв.

Ямура приключи закуската и чая си и се изправи без да губи време.

- Я, вече сте облечен официално - отбеляза Алистър, който въпреки че изглеждаше изненадан, се бе появил в стаята моментално, за да отнесе съдовете, от закуската, която бе приготвил по-рано.

- Има събор на Небесните генерали в Имперския двор - човек като Ямура не дължеше обяснения на служителите в дома си, но той никога не показваше студено или самомнително отношение към Алистър и Мико, към които се отнасяше по-скоро като ученици. Към господин Затсуне показваше дори уважение като на довереник.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 416
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Съветите които Ямура даваше както бяха катерач и даваха повече въпроси отколкото отговори. Явно Мико трябваше да намери отговора сама вместо да разчита на други. Нещата които я караха да правят тук не бяха особено лесни, например Мико никога не си беше приготвяла чай или закуска когато беше малка и това беше нещо ново за нея. Но пък без предизвикателство нямаше как да се надява да преуспее. Ако не можеше да се впише сред останалите, щеше да се опита доколкото й беше по силите да се задържи в този дом, все пак беше по-добре от колкото да бъде на някое самотно място без подслон.
Момичето избърса сълзите си, с цел да прикрие слабо-емоционалното си състояние когато Алистър се появи. Стараеше се доколкото може да не показва слабост. Използва възможността да изкара вътрешни емоции които беше таила дълго време в себе си, но явно вместо да ги разкрива пред други хора ще се наложи сама да се справи със себе си. Алистър беше учуден че Ямура се е преоблякъл в официалните си дрехи. Той обясни че днес има събор на Небесните генерали.
Мико се замисли дали не беше срещала някои от тях когато беше подсъдима в онова магическо бюро. Това донесе още лоши спомени от престоя й в този град. Но за Ямура явно това беше само част от задълженията му. Мико изгледа с лош поглед настрани когато Ямура ги спомена, но все пак седеше мирно на мястото си, което беше част от фасадата й. Същност, тя не би се поколебала да се разкара от помещението, но изчакваше търпеливо Ямура-доно да напусне преди да продължи със своя ден.
-Сър. - монотонно изрече момичето, отнасяйки се официално към хазаина, вместо да допълва нещо от изреченото досега.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Ямура напусна дома си, но това не означаваше че задълженията на Мико приключиха и тя бе свободна да се шляе сама наоколо. Първо на първо, трябваше да разчисти посудата след закуската и чая на настойника си.

"Досега аз върших тази работа, но сега ти си най-начинаещия ученик" - това й беше казал Алистър малко след като тя възстанови физическата и психическата си способност да се движи.

Говорейки си за Краули, Мико можеше да чуе гръмове и трясъци от тренировката, през която той минаваше всяка сутрин преди да се запъти към Магическата академия. За някой като нея, който нямаше интерес към магическото изкуство, беше странно да разбере защо някой би се подложил на допълнително обучение при доказан магьосник като Джинзо Ямура, при положение че вече посещаваше официалното учебно заведение.

Като някой без особени отговорности в момента, Мико можеше да прекара времето си както поиска, след като почисти кухнята, хола и стаята на Ямура.

- Айде, чао от мен - Алистър се показа и махна на Мико преди да тръгне за да стигне навреме за първия си урок днес.

Сега Мико наистина бе оставена на спокойствие, защо единствения човек, който можеше да я притесни в момента бе...

- Как се чувстваш днес, хлапе? Някой трябва да направи пазар, а Алистър избяга като усети че го търся, за да му дам тази задача.

Image
Каджи Затсуне

Това бе Каджи Затсуне, охранителят Джинзо Ямура и дома му. Той се бе съгласила стане съучастник в изфабрикуваната история, че е осиновил Мико и това е причината тя сега да живее в дома на Ямура. Това намаляваше шанса някой да проследи странното й появяване от нищото с момичето, което бе причината зад Инцидента от Приемния изпит. Също така можеше да й послужи като параван, който ще й позволи да се интегрира по-лесно в обществото дори първия проблем да не бе фактор.

Този мъж й бе дал фамилията си, което може и да не особено значение за Мико, но тя бе забелязала и нещо друго, което може да бе общо помежду им. Въпреки, че служеше като охранител на един от най-доказаните имена в Магическия свят на Япония, Мико не бе забелязала мистър Затсуне да проявява особен интерес към Магическото изкуство.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 416
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

"Ако магията бе полезна за нещо, със сигурност бих се възползвала от магическа метла." - саркастично отбеляза тя наум докато се стараеше да почисти съдовете след тяхното потребление. Наистина, ако всеки тук бе добър в магията, не можеше ли да я използва за това? Например Алистър бе я оставил да се занимава с това докато правеше своята дневна рутина, да сее разруха и хаос като пакостливия магьосник който бе той, с което не помагаше никак на Мико. Създаваше повече пакости със своите тренировки вместо да бе полезен и той за нещо. Колкото повече правеше неща тук, толкова повече Мико се убеждаваше че тази магия в която другите вярваха не беше чак толкова специална.
Мико вече привършваше с чистенето на стаите резиденцията, когато се появи и същност човека, който претендираше да бъде неин настойник. На въпроса му "как се чувства" тя предпочете да не отговори, понеже как можеше да се чувства някой в нейно положение? Не стига че не можеше да прогресира по никакъв начин, а и задачите й тъкмо се увеличиха когато този мъж с цялата си наглост щеше да я накара да ходи на пазар.
-Разбира се. Това изглежда като подходяща работа за едноръка. - сопна му се тя и изпъна едната си ръка настрани, жест, с който искаше да накара човекът да се засрами, че е поискал това точно от нея. А Алистър продължаваше да показва колко е безполезен след като бе зает да разрушава мястото и да й създава още повече неприятности, вместо да й бъде полезен.
-Шегувам се, шегувам се, ще го направя. - рязко щеше да се престори момичето че същност беше ведра и да се засмее макар черния хумор, след като изпита как щеше да реагира костюмирания. В действителност Мико бе замаскирала фасадата си й беше намразила този ден още повече от всеки един друг, от както бе съживена.
Нямаше по-добро оправдание да излезе от домът, ако беше излязла на пазар. Въпреки че донякъде не искаше да се показва пред други хора, на момичето й беше интересно какво ли би открила ако излезе навън. Най-вероятно щеше да се натовари още повече и списъка с продукти с които трябваше да се снабди бе доста дълъг, но ако не можеше да спази и един списък за пазар нямаше шанс да се научи да следва какъвто и да е план.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

- Ей, Мико - Каджи я сепна точно след като тя бе обърнала гръб. - Все пак ще трябва да платиш за тези покупки.

Гологлавият мъж й връчи няколкостотин кредита с дясната си ръка. След това бръкна с лявата в задния джоб на елегантния си панталон и извади две банкноти с деноминация ₡100 от там.

- Тези са за теб - поясни Каджи намигвайки й с позитивна физиономия, която някой не би очаквал от него на пръв поглед. - Почерпи се както прецениш.

Напускайки къщата, Мико усети как преминава магическата бариера, която бе издигната за да предпазва дома от похитители - както хора, така и духове. Изглежда въпреки, че вече не бе обладана, тя все още притежаваше някакви магически осезания. След това тя вероятно бе залята от нещо по-"страшно". Всъщност тя не бе напускала този дом откакто бе въведена тук. През последните седмици прекарани тук, колкото и унила да се чувстваше, все пак бе изпаднала в някаква комфортна зона.

Каджи й бе дал основни насоки до магазини, с които домът им имаше опит, така че нямаше особен шанс да се изгуби, ако следваше тези препоръки.

Code: Select all

Мико:
+ ₡200

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 416
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Преди да продължи със задълженията си, Мико се поклони уважително и благодари на мъжа за паричното възнаграждение - единственото такова, което бе получила до този момент. Изглежда все пак правеше нещо добро и най-накрая бе възнаградена за това. Дори и да бе просто утешителна награда, пак успя да я разведри колкото и лошо да се чувстваше емоционално, и щеше да се постарае да ги употреби както бе сметнала за нужно.
От както беше тук, момичето не бе напускало пределите на резиденцията. Беше заета непрестанно да служи на другите и да се бори със самата себе си. Но не можеше постоянно да седи затворена и малко въздух би се отразил добре за нея. Прекрачвайки известно разстояние, тя усети магическа бариера която бе поставена около домът, защитавайки го от натрапници, духове, и дори проследяване. Значи все пак имаше усет и може би имаше смисъл да продължи да се занимава с магия. Може би ако беше научила повече за нея нямаше да й бъде толкова непонятна и щеше да й даде все пак още един шанс, колкото и да бе намразила магическия свят. Ако не, щеше все пак да се помъчи да получи някаква сила за да може да се грижи по-старателно за себе си.
Но за сега Мико имаше задачата да направи пазар. Тя следваше препоръките на Каджи към това как да стигне до най-близкия магазин, все пак местността не й беше позната, въпреки цялото време което бе прекарала тук. А и искаше да приключи възможно най-бързо за да можеше да продължи с остатъка от деня си както тя си бе решила.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

И така Мико напусна безопасността на новия си дом за първи път...



Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

Post Reply

Return to “Киото”