Когато полумъртвият Зертариан се довлече тук "полумъртъв" тук и почука на вратата, чу как мъжки глас го подканва да влезе, но по определена причина момчето не можеше да я отвори. А именно...
- Планираш ли да влизаш изобщо?
Гласът от другата страна попита остро, след което вратата се отвори и на земята се срути по очи безпомощният Зертариан.
- Сериозно... - мъжът въздъхна тежко, сякаш се въздържаше. - Ще повдигна въпроса Духовен Доктор да стане задължителна дисциплина. Щом тези безрасъдни битки са нормата в днешно време, предполагам че никой не може да възрази срещу нуждата да знаете как да се грижите за себе си.
Мъжът се наведе и хвана Зертариан за яката. Момчето, едва в съзнание, чу как платът на дрехата му се раздира. И преди да се усети, той бе вдигнат на едно болнично легло доста безцеремонно.
- Да видим... - мъжът докосна гръдния кош на червенокосото момче и затвори очи за миг.
Докторът се отмести от страната на Зертариан без да продължава речта и извади нещо от чекмедже.
- Мога да те закрепя и да ускоря лечението на тялото ти, но ако искаш помощ с по-критичните ти наранявания, ще те посъветвам да отидеш директно до градската болница. Духовното лечение помага на тялото ти да се възстанови по естествен начин, така че не работи от днес за утре, ако планираш да правиш нещо в скоро време.
Докторът залепи няколко талисмана на ралични места по тялото на Зертариан и активира заклинание с някаква мудра. Това лечение може да не бе чудо, но момчето все пак усети прилив на сили, почти сякаш беше взел един час следобеден сън.