За разлика от другите които имаха повече свобода преди изпита, Мико беше прекарала времето, възстановявайки се в медицинско помещение. Но това беше половината от битката. Да, времето можеше да го прекарва в тренировки и да се подготви както правеха останалите, но в случая Мико нямаше времето да тренира, което до известна степен беше досадно за нея, още повече че не знаеше срещу кого ще трябва да се бори.
Мико се чудеше, колко ли опитни бяха кандидатите тук? Ако са като Хиитоми, Уинри, Канари, или пък кукловодът с който се бе сблъскала в ужесточена битка на покрива на Демоничния Влак, не биваше да се отпуска. Не беше сигурна дали Зертариън беше тук което би било интересно ако по някаква случайност все пак беше намерил пътя си на изпита и се изпречат лице в лице в близкото бъдеще. Крайната линия беше, че всички те имаха голям опит в магията, а Мико все още едвам беше усвоила съществуването й. Взимайки това предвид, голямо вълнение започна да изпълва момичето отвътре, което тя разбира се не отрази като емоция показно. Реши да си запази вълнението в юмруците.
Не беше нещо ново за момичето да се изправя срещу непознати противници. Този път обаче тя имаше още повече мотивация, отколкото самото си оцеляване, да се бие за победата. Не беше тук, просто за да бъде изпитвана. Животът й беше заложен на карта. Проблемът беше, че Мико не беше сигурна колко дълго ще протече този изпит. Може би не трябваше да предава вълнението на вътрешното си "Аз" много, още повече, защото не беше сигурна, дали можеше да използва всичката си сила. Все пак и Ямагучи-кун беше някъде сред публиката и я наблюдаваше. Ако беше разкрила прекалено много от вътрешната си сила можеше да бъде проблемно и да бъде заличена още по време на изпита.
Мико огледа внимателно терена забелязвайки че публиката беше огромна. Но тя по-скоро разгледа мястото около себе си за да не изпусне някой детайл. След толкова битки тя беше научила че трябва да бъде нашрек за игралното поле. Може би имаше нещо от което трябва да внимава или обект който да може да използва за предимство. Когато бе готова със сканирането на околността, Мико щеше да се фокусира и върху опонентът си който стоеше срещу нея, обхождайки него с поглед, също.
Както самата нея и той не очакваше да ги наблюдава толкова голяма тълпа. Мико не обичаше много да се раздава пред публика, предпочиташе никой да не я гледа, но може би щеше да се наложи да свикне. Все пак ако противникът й беше Демоничния Крал в случая, може би целия свят щеше да я наблюдава и това беше ново напрежение което тя не беше усещала до момента. Но в никакъв случай публиката не я караше да се чувства притеснително. Обаче частта от речта на опонента й "Май ще падне голям смях", почти я изкара от равновесие. Нима не го интересуваше, дори и ако се провали пред всички тези хора?
-Смях, а? - изрече момичето с тон, който не приемаше тези думи сериозно, след което щеше да поклати глава за да изпука костите на вратът си които се бяха стегнали за момент и да ги поотпусне.
-Добре, щом казваш.... - Мико сякаш нарочно не се доизказа за да го накара да гадае как тя приемаше всичко това. Може би от страна й беше леко весело, но имаше нещо повече, защо тя се намираше тук. По принцип се вълнуваше докато беше в битка, но не толкова и докато един от залозите беше животът й, а и може би този на стотици, дори хиляди още.
С решителен и в също разярен поглед Мико изгледа опонента си и застана в бойна готовност. В същото време от извита усмивка, устните й щяха да се извият надолу, като с това момичето придоби сериозно изражение. Тя изгаряше от нетърпение да го нападне първа и да го стъпка като твърда чехла - хлебарка, но изчака квесторът да даде начало, все пак това бяха правилата.