Житните полета

[Zertharian Natsuki]

Зертариан не обърна внимание на града с изключение колко спокойно беше по улиците щом нямаше жив човек, той реши да приеме съвета на страника, който го бе спасил и да не предприема всичко непрекъснато за капан, поне не и тук където изглежда беше в пъти по-безопасно от градовете и влака. Младежът се отпусна леко назад да разпусне от дългото ходене. Бризът който се създаваше при движението на трактора му помогна да си върне силите и да се разхлади леко. Тъкмо беше се замислил за случилото се във влака, когато тракторът се раздруса и спря, Зертариан леко хлътна настрани, но успя бързо да се изправи. Щом чу че другият мъж говори нормално си пое въздух че има хора тук, които говорят нормално, но преди да попита младият господин дали разполагаше с вода, беше спрян от думите на стареца, които като чели го питаха за помощ за разтоварване на плодовете и зеленчуците които превозва.

Младежът се съгласи веднага да помогне:

- Да секунда...Yosh...- каза той слизайки и заемайки се да разтоварва. Все пак беше разбрал че старият човек ще му окаже подслон и щеше да е грубо и невъзпитано за член на семейство Натсуки да не помогне на някой, когото бе спасил живота му и даже му оказва гостоприемство. Ненадейно докато взимаше от стоката за да я занесе, Зертариан хвърли око в една от къщите и видя как домакиня шета докато мъжа й си пиеше кафето. Той отдъхна помисляйки си:

*Да тук е спокойно, малко почивка след всичко случило се. Надявам се Томо и другите момичета да се оправят на влака, все пак Томо беше доста по-силна от мен. Все пак обаче съжалявам старият господин този Дайчи сигурно е бил синът му, доколкото предполагам е заминал за някъде и гое оставил, но няма да се бъркам в личния му живот.*

[Shen Lee]

- А ти откъде си, момче? - попита в един момент Дайчи, който първоначално се бе изненадал да види огнекосото момче, но с типичната японска учтивост, не го бе притиснал с любопитството си веднага, а изчака момент, в който въпросът му щеше да изглежда като невинно подмятане.

Всъщност можеше да се каже, че Дайчи наистина искаше да убие време, преди да се заеме със задачата да пренесе щайгите от земята в магазина и да разпредели зеленчуците по местата им. Самият Зертариан, който бе доста изтощен, въпреки кратката почивка в ремаркето, се препоти разделяйки задачата си със стария господин.

Зертариан: -15 енергия.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан беше твърде фокусиран върху задачата си да помогне с преноса на стоката, че забрави за жаждата и гладът, които го тормозеха по рано, но веднага щом младият господим му зададе въпрос той се върна на себе си. Магът му отвърна докато оставяше щайгата на земята:

- От Токио, бях тръгнал за Киото, но се случи инцидент с превоза ми. Междудругото колко струва малко вода и храна, не съм ял или пил нищо от часове. А по точно кредити ползвате ли тук или сте с друга парична валута? - попита магът докато избърсваше потта от изгорялото си чело. Силно се надяваше да ползват същата или ако не поне да имаше нещо, с което да заработи пари, защото щяха да му трябват за пътя към Киото, както и за оцеляването му.

[Shen Lee]

- Хей, само защото се намираме в провинцията, не означава че търгуваме само с бартер - Дайчи отговори почти засегнат, за разлика от старецът който просто се засмя на невинната размяна. - Има чешма недалеч от тук. Колкото до храна, дошъл си на правилното място - младият мъж вдигна палец и направи усмивка като кино актьор.

Code: Select all

Домати 1кг
-10 Кредита
Съставка

Зеле 1кг
-10 Кредита
Съставка

Монстър Стамп
-5 Кредита
Леко ядене
https://i.imgur.com/20PyzdN.jpg

Бейби Стар Рамен
-10 Кредита
+10 Енергия
Леко ядене
https://i.imgur.com/vhnDnnq.jpg

Инстантен Нудълс
-10 кредита
Меню

Инстантен Удон
-15 кредита
Меню


Улун Чай (Бутилиран)
-10 кредита
+20 енергия

...

[Zertharian Natsuki]

Зертариан разгледа менюто бързо, но достатъчно внимателно за да си избере ядене богато на хранителни съставки, които да го подкрепят за идващите му приключения или беди. Той си избра:

- Един инстантен удон с добавка зеле и един бутилиран улун чай. Ако не успея да изям всичко сега, ще си запазя за по-късно. Все пак не знам какво ще правя така далеч от града към който съм тръгнал. - поръча весело младежа. Поне нямаше да умре от глад и жажда, но ще трябва да си намери работа за да спечели малко пари за бъдеще или сигурен начин бързо да стигне до Киото, защото трябваше да предупреди властите за случилото се на влака, макар че можеше ли да им има доверие. Не той не отдели време и внимание на тези мисли, просто искаше да се наде, въстанови и стигне до целта си. Сега не е момента да се колебае във всичко, макар че човек трябва винаги да е нащрек. Отново магът се намираше в ситуация за която не знаеше какъв план да изготви. Ако трябваше да върви през житото биха му отнели дни докато стигне Киото, не нямаше как стигне пеш. Единствената му надежда бе тези хора да имат пътища към други села и така да стигне Киото, но щеше да трябва да се сдобие с начин да изкарва пари за да стигне до столицата на магията в Япония.

[Shen Lee]

- Ясно - отговори русокосият и се замисли след като подаде на Зертариан поръчката му в найлонена торбичка. - Влаковете не спират тук, но утре сутрин можеш да хванеш автобус до Шидзуока и оттам да се прикачиш на Демоничния Влак. - Предполагам, че ще ти трябва място, където да спиш обаче.

- Не размислувай за тоа, ќе го однесам да спие во мояата куќа - Такао успокои замисления Дайчи.

- Така ли? Значи всичко е наред - русокосият се обърна към Зертариан, преди двамата да потеглят. - Ще разгледаш градчето, докато си тук, нали?

Зертариан:
- 30 кредита.

[Zertharian Natsuki]

Взимайки купеното си, Зертарин отвори и изпи студения чай за да се охлади, след тези часове под тежките удари на слънцето, чаят му донесе нужната разхлада и въстановиха силите му. Чувайки че има шанс да хване автобус и да се върна на влака очите на мага светнаха и той каза:

- Това е прекрасно щом има начин да стигна до Киото, за момент се тревожех, че ще трябва пеш да се добера до там, а що се отнася до вас господин Такао искренно съм ви благодарен за гостоприемност, не разполагам с много, но предлагам да направя вечеря да се отплатя. - предложи младежа посочвайки покупката си.

- Планирах да се разходя и да разгледам града тъй като трябва и да намеря младият господин, който ме спаси от лутането под тази жега, но за съжаление изчезна внезапно докато беше до мен, преди да успея да му благодаря, знам само по външен вид да го потърся и шапката, която носеше. Също спомена нещо за някой си Господар на Залеза, случайно знаете ли какво или кой е този господар? - продължи речта си магът.

*Добре, все пак ако успея да стигна до влака ще имам шанс за отмъщение и да разбера кои бяха тези престъпници, стига влака да не е паднал изцяло под техен контрол. По дяволите няма да стигна до Киото ако това стане.*- мислеше Зертариан.

[Shen Lee]

- Не се грижи - махна с ръка старецът и седна зад кормилото на превозното си средство.

- Не мисля, че познавам този човек - отговори със затруднено изражение на първия въпрос Дайчи.

- Велат дека той е божествен бранител - каза изведнъж Такао. - А други мислат дека е само дух скитник.

- На почетокот не можев да разберам за кого зборуваш. Яс самиот го сретнав одамна.

Дайчи очевидно бе изненадан от думите на стареца, но не понечи да изрази скептицизма си на по-стария мъж.

- Колкото до Господаря на залеза - продължи Дайчи. - Това е просто известна легенда в тази местност. Разказва се, че ако погледнеш този йоукай, със сигурност ще те изяде. Майките често плашат децата си с него, когато не искат да се приберат от игрите си.

По думите на русокосият младеж се разбираше, че не вярва изобщо в реалността на тези феномени, но въпреки всичко не се подиграваше на употребата им в традиционна среда, която го заобикаляше.

- Най-добре е да не се забъркваш с йоукаи - каза внезапно нов и непознат глас зад Зертариън.

Думите изречени с плътен тон бяха дошли от изключително висок младеж - тъй както се извисяваше над Зертариън, трябва да беше поне метър и деветдесет. Той бе запотен, като че бе преминал през високо физическо напрежение, макар че по контролираното му дишане това бе трудно да се познае.

- Ямамото-кун! - поздрави го Дайчи. - Никога не си взимаш почивка, а?

[Zertharian Natsuki]

Зертариан постепенно свикна с диалекта на стареца и можеше да го разбере, почти или поне за по-голямата част от казаното му, все пак този диалект беше толкова отвратителен, че можеше да граничи с някой древен език, например на изгубената Атлантида. След като чу обяснението на двамата мъже магът си помисли:

*Пазител, значи съм бил спасен от някой местен йоукаи? Поне се радвам, че не съм се бил сблъскал с Господаря на Залеза. Щом този "пазител" ме е предупредил за него надали е измислица, но ще е добре да внимавам.* - мисли Зертариан за кратко, докато не го прекъсна предупреждението на високия мъж. След което младежът му каза:

- Благодаря за съвета, но вече съм се сблъсквал със няколко свръхестествени създания против волята ми макар и не напълно. Може да се каже че имат уникални характери като нас хората, няколко обладани полицаи, водени от кръвожаден инстинкт, вашият благ пазител, и последният... - магьосникът замлъкма за момент. Шеговитият му тон бързо придоби сериозно изражение и гледайки Ямамото в очите макар и разсеяно каза:

- Приятелката ми.- След няколко секунди пауза Зертариан продължи: - Простете, обичам да се шегувам.- след което се обърна към възрастният мъж и каза: - Господин Такао ще се радвам да ви помогна с каквото ви е нужно още и да си сготвя удона, след което бих отделил колкото време остане за да се насладя на спокойствието на това градче. - каза магът усмихнато опитвайки да прикрие болката, която изпита, след като си спомни преживяванията му от последният месец и какво го бе довело до там.

[Shen Lee]

- Нима си жертва на инцидента в Токио? - Запита Ямамото. Изражението му намекна загриженост за неприятен проблем, който трябва да реши някак си. - Това не е нещо, с което можеш да се шегуваш.
След това високият младеж обърна вниманието си към Дайчи, с когото размени няколко небрежни изречения, преди да поръча напитка от оризово мляко.

Такао потегли с трактора, оставяйки назад магазина. Машината се движеше изключително бавно, но това позволи на момчето да . В интерес на истината, мястото не беше толкова малко, колкото изглеждаше от разстояние. Съдейки по количеството къщи, които изобщо не бяха запуснати, тази общност бе достатъчно голяма, че да е самодоволна. Подминаха и чешма, вероятно онази, която бе споменал Дайчи.

Но за изненада на Зертариан, след като тракторът зави в покрайнините на града, мястото където спряха, не беше къща. Тук нямаше никой освен тях двамата. Старецът слезе от превозното средство и след няколко крачки спря пред един олтар. Затваряйки очи, той се преклони с прилепени лани под лицето си, оставяйки за кратко в тази полза с пълно мълчание. След като приключи, се изправи с малка усмивка, и не прибърза да се върне на мястото си в машината.

[Zertharian Natsuki]

Забележката, която Ямамото бе направил на Зертариан го накара да се замисли с мрачно изражение. Докато старият господин го возеше към дома си. Зертариан си каза тихо:

- Значи все пак и до тук се е чуло за този инцидент. Иска ми се да беше шега, но не е. Даже е кошмар, превърнат в реалност. - магът въздиша тежко. Натрупаха се твърде много нещастия за един живот. Изпитваше омраза и тъга, че не ме способен да промени нищо. Нито преди месец в Токио, нито на влака. А на всичкото отгоре бе провалил ритуалът и беше съкратил живота си.

Виждайки чешмата магът се замисли дали да не мине през нея след разходката си из града. Студеният чай го бе разхладил, но не беше утолил напълно жаждата му. Със спирането на трактора, Зертариан не свали очи от стареца. Изчака го да изпълни молитвата си, след което го попита:

- Това случайно да е олтар пред който се покланяте пред местен пазител или божество? - попита очуден магьосникът, докато слизаше от трактора и отиваше да огледа олтара и евентуално ако се окажеше, че е така щеше да се помоли и той самият към божеството, на което принадлажи. Да му благодари, че му бе изпратил онзи спасител в полето. И да се помоли за късмет за хората във влака, както и за бъдещето му пътуване до Киото. Той не знаеше дали щеше да стигне до там но се надяваше да успее.

[Shen Lee]

- Жетвата е многу добра годинава - каза старецът с малка усмивка и постави няколко плода на олтара. - Летото се соочивме со долга суша. Ние сме мало село и лошата година може неизмерно да не повреди. И во найлошиот момент врнеше. И врне долго, долго време. Еден од последните волци го избрал ова место како место на смрт пред стотици години. Се вели дека после тоа станал чувар на земјоделците овде. Понекогаш е тешко да се сомневате во тоа.

- Не заборавајте да им се заблагодарите на божествата за нивната помош доколку не сакаш да пропаднеш - каза изведнъж старецът със сърдечен смях. - Тие можат да бидат доста разлутени

[Zertharian Natsuki]

Доколкото сглоби от почти неразбираемите за него слова, Зертариан разбра или поне предположи, че тук е гроба на някое древно вълкоподобно божество, най-вероятно йокай или демон. Също и как едно тежко лято би било пагубно за хората от това село заради жътвата, но за щастие за сега са добре. Магът кимна с разбиране към стареца, излезна от трактора и се поклони на 1 метър пред олтара, като задържа позата си в поклон набързо казвайки тихо:

- Предполагам, че заради твоята благословия пазителю на това село сега не се боря да оцелявам под тежките лъчи на слънцето. Благодаря ти искренно, на този момент не разполагам с нищо, с което да се отплатя, но бих се радвал ако мога да помогна на теб и на хората тук ако е нужно. - приключвайки тихата си молитва, той се изправи и погледна замислен пред себе си за момент:

*Възможно ли е този мъж, който ме доведе до тук да е същият пазител или негов служител? Не няма как да съм сигурен ако го видя отново сигурно бих го издразнил с въпросите ми, но се чудя ако наистина е йокай, демон или божество дали бе видял или усетил състоянието на душата ми? Дано не го е възприел за грях, все пак всичко, което върша се старая да е в полза на човечеството и всички други създания... Освен, когато Юмико е замесена, но... нея вече я няма или поне е изгубена заради онзи проклет демон* - магьосникът въздиша тежко и остана да види какво ще каже или направи стареца, беше готов да го последва или да се върне в количката на трактора. Спрямо действията на господина.

[Shen Lee]

Жестът на Зертариан накара старецът да се усмихне, въпреки че момчето не видя това. Когато стана ясно, че и двамата са приключили тук, те се качиха на селскостопаниския камион и потеглиха към дома на Такао.

Пътуването отне доста време, тъй като старецът не даваше никак зор на камиона, сякаш не бързаше за никъде. Всъщност скоростта едва ли надвишаваше 10 километра в час. Освен това, капището изглежда бе в обратна посока на дестинацията им, така че преди всичко се наложи да изминат обратно пътя до мястото, от което бяха влезли в селището. На теория това даде шанс на Зертариан да възстанови силите си, но вместо това неравния път в комбинация с повредените, ако не и липсващи амортисьори, причини безкраен дискомфорт за него.

Когато най-накрая спряха пред малка къща на няколко километра от градчето, лъчите на слънцето бяха започнали да отслабват. Старецът отвори вратата на Зертариан и го покани вътре.

- Добредойде! - възкликна той. - Седни да се одмориш. Ќе одам да ги проверам животните

*** Тук можеш да опишеш какво правиш по време на вечеря ***

[Zertharian Natsuki]

Зертариан се зае след като получи позволение от стареца да направи инстантният удон, а що се отнася до зелето, той просто го остави като странична сурова гарнитура, тъй като не бе сигурен как да го сготви с готовото ядене. За съжаление не разполагаше с кулинарните умения на Силбър, така че се наложи да импровизира, магът осъзна колко бе взимал за даденост готварските умения на домашната прислужница или на другите му роднини, при които бе останал в Киото през последните години. Когато остави ястието на масата, младежът предложи на стареца от него, тъй като се чувстваше задължен и същевременно благодарен на стареца за гостоприемството му. Зертариан лакомо започна да яде от храната си, беше фокусиран върху това да затоли глада си отколкото да говори.

След като изяде част от храната си, магът проговори към стареца:

-След вечерята мисля да направя кратка разходка преди да си легна, какво бихте ме посъветвал да видя от градчето докато съм още тук господин Такао. - попита младежът след като преглътна малко удон със зеле, след което си взе още малко от зелето. Определено имаше нещо мистично в цялото селце, но поне на този етап бе спокойно и мирно настроена, младежът се надяваше да може да се наслади на мир. От кога последно бе в такава спокойна ситуциа? Точно в Сайтама преди онзи инцидент. За момент се замисли дали това не е предвещание за бъдеща беда, но веднага си припомни, че това село се пази от някаква сила така че надали ще му се случи нещо, стига да не застраши някой от хората тук, но той нямаше такива цели. Точно обратното надяваше се да помогне селото да остане мирно.

- А също така, знаете ли как изглежда точни мистичен "Господар на Залеза", за когото само чувам истории и каква е неговата легенда? - зададе замислен въпросът си. Зертариан наистина не можеше да отпише този йокай като просто легенда, не и след това, което бе причинил над ръката си, над живота си с онзи ритуал. Не и след Токио...

Младият магьосник също така забеляза, че стареца живее сам и реши да го заговори допълнително, тъй като знаеше, че старите хора които живеят сами доста често се нуждаят от разговор с някой друг, особенно по-млад:

- Съжелявам ако ставам натрапчив с въпросите ми, но бих се радвал да говоря с вас на каквато и да е тема или бих се радвал да чуя някои интересни истории от ваша страна за този град и като цяло живота тук. От своя страна бих се радвал да отговоря на вашите въпроси ако имате такива по това въобще как се отзовах тук, тъй като сигурно положението ми се струва доста объркващо. - каза Натсуки

Единственият проблем може би щеше да бъде колко той щеше да разбере това, което стареца щеше да му каже.

[Shen Lee]

- Ова е мал град, нема многу интересни работи. Но, претпоставувам дека можете да им помогнете на децата да запалат оган за празникот - каза Такао, почесвайки брадичката си. - Веројатно ќе се забавувате. Мислам дека нивните приказни ќе бидат поинтересни за еден млад човек како тебе

Колкото до въпросът му за господаря на залеза, каза със смях:

- Секогаш замислував дека е висок три метри, широк два метра и со долга наметка.

Когато приключиха вечерята, Такао излезе на верандата и запали лула, след като я натъпка с тютюн.

- Не размислувај за мене - оди забавувај се - старият мъж подкани Зертариан със закачлива усмивка.

*** Тук можеш да опишеш действията на Зертариан, дали смята да потегля или да остава да спи в къщата и тн. ***

Когато в края на крайщата Зертариан остана сам, забеляза че една гарга го наблюдаваше без да мърда от оградата на къщата. Всъщност тази птица не бе мръднала откакто той се показа навън след вечеря.

- Имам съобщение от Ямамото-сама - изграчи тя изведнъж, може би стрескайки Зертариан.

[Zertharian Natsuki]

Магьосникът разбра в известна степен какво му каза стареца или поне в този случай така си мислеше. Според него има празник в селото и би могъл да се присъидини към децата за да се наслади на шествието, макар и селото да е малко и да няма много забележителни места. Но вниманието на мага май-вече бе грабнато от описанието на Господаря на Залеза - доколкото разбра е голям звяр приличащ на животно, може би мечка?

Зертариан реши да послуша подканата на стареца и да разпусне малко душевно след тежкия ден. Все пак за малко да умре отново и за пръв път той отне живота на друг човек, но въпреки това не изпитваше нищо, нито капка съжаление, нито уплаха или чувство, че бе сбъркал. Но все пак ясно помнеше как заби мечат си в гърлото й и с един лек замах главата й се търкулна като футболна топка.

* Не, тя се опита да ме убие и също така чух изстрели с пистолет от съседния вагон, сигурно са убили друг невинен.* - за миг магът спря докато се обуваше за да излезне и стисна зъби в ярост, след което продължи мисълта си. - *Заслужаваше си го, ако не друго то мога да съжалявам, че не събрах информация за илюминати от тях и че не отрязах и главата на нейният приятел. Но мога само да се надявам Томо да се справи с останалите престъпници там. Проклетият бик се оказа безполезен. Ще ми трябват съюзници ако искам да променя света за по-добро и към по - безопасно място. Злодей като тях трябва да бъдат ликвидирани възможно най-бързо. Не бъркам... Нали?*-мрачна усмивка изпълнена с тъга се изписа по лицето на магьосникът докато си задаваше последният въпрос.

Тъкмо бе излязъл от къщата, когато един глас го зачуди и стресна леко, той погледна зачуден към Гарвана, който каза че има съобщение. Зертариан се доближи до него и каза:

- Привет, ти си шикигами на Ямамото, супер яко, ще трябва и аз да си намеря такъв партньор като теб когато стигна до академията? Какво става иначе, проблем ли има? - попита зачуден той и същевременно разглеждаше птицата внимателно, възхищавайки се на шикигамито пред него. Надяваше се да не е бил придобил твърде мрачен лик заради размислите си по-рано или поне да го беше прикрил умело.

Все пак магът изпита леко притеснение, надяваше се да няма голям проблем, който да се задава на хоризонта. Все пак още не е въстановил силите си на пълно и не знаеше какво да прави.

[Shen Lee]

Гаргата гледаше втренчено Зертариън, докато момчето говореше, след което игнорира всичко, което беше казал и изграчи на свой ред:

- В това градче броди магически престъпник. Младият господар иска да го изненада преди да е напусне района.

- Ямамото-сама иска да знае дали си заинтересован да му асистираш, тъй като задачата може да е твърде опасна за самотен човек. Решението е твое, но ако се съгласиш, той ще те очаква за преценка при силоза, когато слънцето се скрие наполовина зад хоризонта.

Без да чака за отговор или въпрос от червенокосия, гаргата плясна с криле и отлетя в посока на селището.

[Zertharian Natsuki]

За момент Зертариан се зачуди дали той не е престъпника, който се издирваше. Нямаше да е първият път за днес, в който го бъркаха за нещо, което не е. Да той бе убил жена терорист, но това да убиеш разбойник те прави герой, а не престъпник. Изведнъж очите му светнаха, ами ако този когото се търси е свързан с тези, които атакуваха влака? Да това щеше да е добър начин да извлече повече информация за целта им, както и за Илюминати. Магьосникът се запъти към мястото на срещата. Разходката из селото и играта с децата щеше да почака. Имаше престъпник който застрашаваше спокойствието, престъпник, който щеше да плати скъпо за това, че разваля мирът. Младежът си помисли:

*Добре върнах малко от силите си, трябва да бъда по-концентриран този път. И най - важното да не го убия веднага, поне и докато не съм извлякъл всичката информация, която ми трябва.* - мислеше той докато ходеше към целта си. Ще трябва да внимавам и покрай Ямамото, сигурно няма да разбере желанието ми да убия престъпника, затова ще трябва да го направя случайно или по-добре да го убедя, че това е правилното решение.*

Зертариан огледа обстановката по пътя към срещата, спокойствието което цареше го накара леко да се отпусне. От кога не си беше почивал? Кога бе имал нормален сън без ужасът от Сайтама да го предследва. Той се спря за момент преди да продължи, погледна към изгряващата луна и си каза:

- Става мрачно, не е най - удачното време за това нещо, но пък тези моменти не търсят и питане. Дано получа малко отговори, тези Илюминати, Акацки и този престъпник. Този свят има твърде много злодей, злодей от които трябва да бъде избавен. - каза той тихо под носа си. След което продължи към целта си.

[Shen Lee]

Дори за едно градско момче като Зертариън не беше трудно да се ориентира до силоза. Намираща се на километър от селището, сградата се извисяваше над всичко друго в околността.

- Значи все пак дойде - посрещна го Ямамото, който чакаше на няколко метра от портата, скръстил ръце. Нима бе стоял в тази позиция в продължение на час или повече?

- Моля те за дълбоко извинение.. Замесването на цивилен е последното, което искам да правя. Но престъпникът, който забелязах в този район може да надхвърли способностите ми, според информацията, която имам за профила му. При равностойни или критични схватки, дори малка тежест може да наклони везните в решителна посока - високият младеж каза това, докато преценяваше Зертариан от глава до пети с поглед. - Но въпреки това няма да изложа живота ти на риск, ако нямаш поне определено ниво на магическо умение. Това би било просто безрасъдство.

Ямамото разкръсти ръцете и ги остави да паднат до тялото му.

- Затова ще те изпитам. Първо, нападни ме с най-добрата ти атака.

Предизвикателството на Ямамото дойде като гръм от ясно небе, но въпреки това физиономията на този младеж облечен в спортен анцуг, който всеки би взел за обикновен атлет, който вероятно е доста популярен с момичетата, изразяваше сериозна решителност.

- Koi! - заповяда той и зае отбранителна поза.

Зертариан:
+35 Магическа Енергия(кратък отдих)
+30 Енергия (кратък отдих)
+20 Енергия (Оолонг чай)
+25 Жизнени Точки (Инстантен рамен)