Демоничният Влак | The Demon Train

[Shen Lee]

Side: Nei'rin/Lurissa

Едната вежда на костюмираният престъпник започна да трепти изнервено, но в края на крайщата прагматизмът взе превес и физиономията му показа, че все още пази самообладание.

- Стига сте се мотали и ги разкарайте от тук по-бързо - каза той с нотка раздразнение на двамата си подопечени. - Дори заложниците не ви вземат сериозно.

С тези думи той обърна гръб и се отправи към другия край на вагона, където отвори вратата и по някаква причина слезе на четири крака в междинното поделение до следващия вагон.

Дългучът се обърна с гневна физиономия след конското на старшия му и удари шамар на Луриса, която досега се лигавеше със сестра си, със сила достатъчна да я прати на земята.

- Човек, това всъщност заболя - каза той на другаря си, разтърсвайки ръката с която бе ударил. След това фиксира двете момичета с убийствен поглед. - Следващия път няма да бъде само плесник, ясно? Мърдайте!

Дебелият му приятел се захили зловещо, сякаш този изблик беше знак за промяна в границата на допустимото благоприличие и това му харесваше.

Луриса: -10 кръв.

[Shen Lee]

Side: 0268/Zertharian Natsuki/Tomo

Зертариан провери състоянието на победеният им противник. Имаше пулс, но дишането й бе тежко. Той не можеше да разбере нищо повече. По някакъв интуитивен начин обаче, 0268 разбра че жената няма да се върне в съзнание скоро. Вместо кратковременен припадък, тя вероятно нямаше силата да пребори нараняванията на тялото си. Опасното момиче на негова страна бе счупила няколко ребра, и създала множество червени и тъмни петна по други части на тялото й. Ако белият й дроб бе перфориран, можеше да умре преди дори да се съвземе.

През това време Мико се концентрира върху онова, което бе значение за нея, а именно - пътя напред. Отвори вратата на спалния вагон стъпвайки в междинното отделение между двата вагона. Още една врата и тя щеше да разбере какво се случва там. Или поне така си мислеше. Нещо нередно й подсказа да погледне надолу, и тя забеляза как платформата под краката й се разделя на две, разкривайки повредена връзка между двата вагона вагона . В момента само чифт вериги придържаха влака заедно, но връзките им се разтваряха под напрежението. След няколко секунди тя щеше да остане в този спален вагон, а приятелките й да продължат напред в опасността на "терористичната атака" спомената от Зертариън...

[Zertharian Natsuki]

Още в мига, в който Зертариан видя, че тя надали щеше да му е полезна за информация, магът рязко заби върхът на меча си в гърлото й, прерязвайки всичките вътрешности и съответно отсранявайки главата й от раменете, но все пак внимателно така че да не пореже Бикът, след което се изправи и се запъти с бърза крачка към Томо.

- След мен бързо. - каза той на бика. Докато ходеше, изстрелите, които бе чул по-рано не спираха да го тормозят, след като опасността от жената вече не взимаше вниманието му . Нетърпението да разбере какво се случва в съседния вагон, накъдето тръгна Томо го накара да се затича със всички сили за да види положението във вагона. Два пъти общо засега той беше безполезен, веднъж в Токио и веднъж в този вагон. Ако биваха убивани невинни в съседния вагон? Не той нямаше търпение и време да чака това, след което той се изстреля със всички сили да тича напред докато държеше мечът си. Можеше да няма много магическа енергия в себе си, но имаше оръжие, макар и леко повредено заради вандалските му изпълнения по-рано.

- Ще избия всички ви. Един по-малко сте. Една крачка по-близко към въстановяването на реда в този свят. - каза магът в кратките мигове докато си поемаше въздух, докато тичаше към междинното помещение.

[Miko Zatsune]

Ако Мико не беше видяла че платформата се разделяше на две, нещата щяха да завършат зле за нея. За разлика от другите вагони които бяха една цяла конструкция, спалния явно се намираше в отделен вагон, който бе свързан само от някакви си вериги. Нещо накара Мико да погледне надолу и най-вероятно това беше начинът по който двата превоза бяха свързани. Не изглеждаше особено стабилен и най-вероятно ако Мико беше стъпила по-силно с кракът си имаше възможност да откачи сглобката на която беше стъпила.

Как щеше да го направи? Ако монтьорката с която Мико се сби по-рано беше права за едно нещо, то беше, че този влак не се крепеше от никакви помощни средства. Мико направи козирка с лакътя на ръката си перд челото поглеждайки обратно напред към следващият вагон. Тя все още усещаше прилив на сила в себе си. Ако беше погледнала настрани най-вярно пък щеше да се стресира заради въздуха срещу който се дивжеше влакът с висока скорост. Но Мико се беше придвижвала и с по-опасни превозни средства.

Ако изолираше мислите си, момичето можеше да чуе тракането на вагоните или по-скоро веригите които се движеха нагоре-надолу, а двата вагона следователно леко напред-назад. Ако този влак внезапно беше спрял най-вероятно отделните секции щяха да се блъснат една в друга и много от хората вътре да пострадат. Но пък за това релсите продължаваха по един доста дълъг път до дестинацията, за да не бъдат пресечени от каквото и да е било и влакът да може да продължи да се движи с константна скорост. Или поне така представяше Мико.

Тя присви очи като все пак държеше под око къде стъпва. Вътрешното й съзнание което също като нея беше раздвоено както двете платформи, й подсказваше, че най-вероятно можеше да се хване за нещо, в случай че се подхлъзне. Мико беше решила да не се вслушва в подобни мисли и понечи да се приближи към ръба на малката рампичка, след което с една стъпка напред с ходилото на другия си крак да стъпи директно по средата на другата още по-тънка платформа. Най-вероятно който е изградил този влак не е бил особено голям архитект и в момента беше хазарт за Мико само за да отиде в другите отделни вагони. Стъпката й по-скоро щеше да бъде нещо като малък скок но всъщност първо щеше да стъпи с кракът си напред, а после с другия крак евентуално да подскочи леко напред. Нищо не задържаше Мико от това да се върне назад, да продължи да гледа надолу, от страх нещо да не се случи на платформата под нея, или да се вслушва в уплашеното си аз. В съзнанието й това беше като че ли се движи по една много тънка пътека а навсякъде около нея пространството беше мрак, като пътеката бе разделена от друга пътека. Това й вдъхна достатъчно кураж да продължи напред без да се притеснява за себе си. В момента може би имаше други хора които се нуждаеха от помощ. Не, че я вълнуваха особено, по-скоро Мико наистина беше с намерението да срита нечий задник веднага щом премине към другия вагон и бе разбрала какво се случваше вътре. На този етап всеки който се бе откроил по лош начин в нейния поглед, бе потърпевш от това да бъде сритан здраво докато не бе заличила всички лоши създания.

[0268]

Момчето замахна с меча си и отсече главата ѝ.
,, Глупави деца" помисли си регенератора, след което пусна ръката ѝ, която бе започнала да има конвулсии.
Можеше доста по-чисто да я убият, като например да ѝ счупат врата или да я удушат. Голяма цапаница стана. Бикът се отдръпна, за да не стъпи в бързо нарастващата локва кръв, след което я прескочи и тръгна след момчето.
- Зертариан, почакай, къде хукна? Трябва да проверим за аптечка. Ако влезем в нов двубой, няма да издържиш и 10 секунди. Срещу свежи и здрави противници сме обречени.
След тези думи той се обърна срещу първата врата на купе, която му се появи пред очите и се опита да я разбие. Тя бе точно следващата след тази, в която той бе затворен в странния контейнер.
,,Щом аз съм бил затворен в едно от тези, един бог знае какво може да намерим. Тези врати не са от най-здравите. Обикновено дърво, би трябвало лесно да я изкъртя. "

[Shen Lee]

Side: 0268/Zertharian Natsuki/Tomo

Внимателния подход на Мико бе прекъснат в момента, в който двете вериги се скъсаха и внезапно разстоянието между двете платформи започна да се разширява бързо. За щастие във вените й все още течеше демоничната енергия на чудовището заключено в дълбините на съзнанието й, и тя направи нужния скок почти по рефлекс. За нейно разочарование обаче, от другата страна я чакаше нова преграда - и този път доста буквална. Вратата на вагона бе залостена. Оглеждайки се обаче, тя можеше да забележи стълба, който й даваше път към покрива на вагона.

За момент Зертариан можеше да си помисли, че състоянието му изкривява зрителното му възприятие, тъй изглеждаше, че не се доближава до хоризонта, въпреки бяга си. Но не след дълго осъзна, че самото поле, на което се намираше изостава от хоризонта, който се опитваше да стигне. Томо направи скок напред, и тогава той разбра какво бе скривала нейната фигура досега - вагонът в който се намираше бе изгубил връзка с влака. Въпреки всичките му усилия, тялото му просто не бе способно да развие нужната скорост. Когато стигна до края на вагона, той можеше само да гледа как неговият съюзник се отдалечава, скоро превръщайки се в точка на хоризонта.

Рогатият мъж с неизвестно име разби вратата с рамо. Звукът от трясъка заглуши отварянето на вратата водеща към ресторанта по същото време.

Това, което се разкри пред него бе меко казано обезпокоително, независимо за какво бе подготвен. Огромен криоконтейнер, инсталиран вертикално, в който се рееше мъжко тяло на човек в безсъзнание.

- Войните на една отминала епоха. Използвани за да захранят ненаситната машина на прогреса на историята, само за да бъдат изтрити от страниците й след развръзката. А сега ви се отнема дори правото на вечен покой. Човечеството наистина е достойно за презрение, нали?

Огромният мъж се приближаваше крачка по крачка към 0268, с всяка дума. Не го надвишаваше в ръст, но въпреки всичко едрото му тяло създаваше впечатлението, че е по-висок. Плавният начин, по който се носеше въпреки това, подсказваше за интуицията му, че бе трениран в бойни изкуства.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан стигна на края на вагона само да види как остатъка от влака се отдалечаваше в хоризонта. Магът застана за няколко секунди в това, което преди бе междинното помещение между два вагона и пое дълбоко въздух след което каза тихо през зъби:

- Проклятие... - стискайки дръжката на меча си и опитвайки да запази самообладание, изведнъж младежът насочи погледа си към върха на оръжието му. Горната част на леко стчупеното му острие още бе покрито с алената кръв на жената, чиято глава бе отсякъл. Но някак него не го притесняваше факта че така спокойно бе разсякъл живота й. Ако друго съжаляваше че не я беше измъчвал за да разбере повече информация и след това да я убие. Той си мислеше как ако се беше опитал от самото начало в Токио да разсече обладаният полицай или маскрираният Илюминати мъж, Юмико и баща му щяха да са живи.

Но това което бе шок за него не бе, че уби човек, а колко лесно беше и как не предизвика никаква емоция в него освен облекчение. Даже това му напомняше на момент от детството, веднъж бе искал да помогне на Силбър в кухнята с подготвянето на телешкото за вечеря, и с нейна помощ бе разрязъл телешкият врат за Гюдона. Чувството което изпита, когато отряза внимателно главата на жената бе същото като от онази вечер. За него тя бе просто едно телешко месо, телешко, което си бе позволило да напука ребрата му.

- Само ако имах повече сила и бях толкова решителен в Токио. Всичко щеше да се развие по друг начин. - каза Зертариан. След което обърна главата си назад и видя фигурата на мъжа от ресторанта, погледът му се смрачи, след което си каза: - Чудесно... още противници....а нямам магическа енергия. Правилният ход би бил да се махна от тук, но пък този вагон крие доста тайни като онзи бик, а й не знам защо ме мислят за Илюминати. Само един начин да разберем.- след като си помисли това магът се запъти към мъжът, който дойде от вагона ресторант и щеше да му каже щом беше на достатъчно голямо разстояние за да го чуе само с повишаване на тона на гласът си следното:

- СМЪРТА Й БЕШЕ САМОЗАЩИТА, ИЗГЛЕЖДАШ МИ ПО-РАЗУМЕН ОТ НЕЯ, БИ ЛИ МИ ОБЯСНИЛ ЗАЩО МИСЛИТЕ ЧЕ СЪМ ЧАСТ ОТ ОНАЗИ НАПАСТ ИЛЮМИНАТИ? И СЪЩО ТАКА КОИ СА ТЕ, НАИСТИНА БИХ ИЗПОЛЗВАЛ КАКВАТО И ДА Е ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДА МОГА ДА СЛОЖА ТЕХНИЯТ КРАЙ. НЕ ИСКАМ ДА СЕ ПРОЛИВА ПОВЕЧЕ НЕНУЖНА КРЪВ ТОЗИ ДЕН, ИСКРЕННО СЕ ИЗВИНЯВАМ ЗА НЕЯ, НО ТЯ НЯМАШЕ НАМЕРЕНИЯ ДА СПРЕ ДОКАТО АЗ НЕ УМРА. ИМА ЛИ КАК ДА СЕ РЕШИ СПОРЪТ БЕЗ ПОВЕЧЕ КРЪВОПРОЛИТИЕ?- той щеше да положи всички усилия в гласа си да скрие омразата си. На него му се искаше да разбере нещо за Илюминати но нямаше намерения да толерира нови посегателства върху живота му, поради което държеше меча си в готовност да наръга мъжа ако решеше да се изстреля към него. А именно точно в слабините за да избегне бъдещ двубой.

Герой на справедливостта ли? За да стигне до там той трябваше да добие много сила и да направи нужните жертви. Но терористи като този срещу него и тези който сринаха живота му нямат място на този свят. Единственото решение на техният проблем е унищожение. Проблемът ще е да овладее емоциите си и да ги убива след като извлече нужната информация, както и да добие силата сам да се справя с тях. Засега щеше да се наложи да разчита на мъжа бик ако нещо излезне извън контрол.

[Miko Zatsune]

Връзката на вагоните беше наистина нестабилна, толкова нестабилна, че се разкъса и двата вагона се отдалечиха. Мико беше достатъчно съсредоточила се върху това какво се случваше пред погледа й след като едвам не падна, като изобщо не сметна че Зертариън и Бикът бяха останали в другия вагон, който беше буквално на заден план.

Най-вероятно останалите нямаше да го направят до дестинацията и само Мико в този момент можеше да поргресира по някакъв начин. Или нейния вътрешен демон донякъде й попречваше да бъде нормалната себе си, или наистина имаше разсъдъка на чудовище, което просто се придвижваше от едно място на друго. Имаше един проблем обаче. Вратата пред нея бе залостена. Как изобщо някой би трябвало да преминава от един вагон в друг в това положение? Конструкцията на самото превозно средство явно не бе докосвана от векове, до такава степен че бе почнала да се разпада.

Единственото, за което Мико можеше да бъде доволна, беше, че все още имаше някакво раздвижване, и продължаваше напред към целта си. Обаче тя не можеше да остане на тази малка платформа дълго време, а и вратата изглеждаше доста трудна за разбиване, което би първичния инстинкт на Мико подсказваше, да разбие вратата, но всъщност, защо й беше да го прави, след като до нея имаше стълба.

-Трябва да се кача нагоре! - начинът по който Мико зададе сама на себе си тази команда бе като че ли интуицията й я предупреждаваше че би било по-добре да забави темпото, но не се вслушваше в нея и трябваше да го направи.

Мико щеше да грабне едно от стъпалата с ръка и после да стъпи с един крак върху долното стъпало като тя щеше да има достатъчно стойка за да бъде почти изправена. Веднъж щом се бе сграбчила за стълбата, тя щеше да сдобие нужната мотивация да се покатери по нея, като също така, Мико се бе нагласила с идеята, че щом като се покатери, съпротивлението на въздуха щеше да бъде по-силно. Мико се увери че се държеше здраво за стълбата и използваше ръцете си за подкрепа, докато краката ползваше само за да се изкачва нагоре. Веднъж щом се бе качила тя щеше да събере ръцете си и с целите си, и с цялата им упора да се надигне така че да отиде на покрива, първо с едното коляно, после с другото, и така докато не се изправи на покрива за да посрещне, каквото и да се задаваше към нея. Може би нямаше да може да се изправи в зависимост от това колко бързо се движеше влакът, но и защото беше на ръба на самия вагон и имаше опасност да падне, за това въпреки леко-премерените си, почти надвишаващи границата действия, Мико продължаваше да бъде предпазлива за живота си, надали щеше да го прави ако преди това не бе правила нещо екстремно като да се вози на мотоциклет, за всичко, което Мико го правеше в момента, спомагаше нейния опит.

[0268]

Бикът бавно и се обърна към мъжа, идващ към тях. С равнодушие го погледна право в очите. Не чувстваше нищо, празнота.
-Хората са такива, каквито са! Някои са добри, други са лоши. Не можеш да съдиш за всички, заради постъпките на част от тях. Всеки заслужава да живее, както сметне за добре, стига да не пречи на другите. Не презирам и не мразя никого. Всеки си получава заслуженото някой ден. Жената търсеше битка когато нямаше нужда от такава и загина. Трябва да търсим верния път, дори да изглежда, че няма такъв.

[Neirin Sanada]

- Ако някой ще удря сестра ми, това ще съм само аз! - изсъска Нейрин срещу дългуча.
Убийствения му поглед на току що нахокан от шефа си чичко само можеше да се мери с киселата физономия на самонадеяната богата госпожица, свикнала твърде много да не пипат каквото е нейно.
Подаде ръка на сестра си, за да ѝ помогне да се изправи, разсейваки се по този начин и въздържайки се от неподходящия за ответен шамар момент. Нямаше да е красиво да поскача, за да стигне физиономията на г-н Дългуч и да бъде съборена докато се намира във въздуха. За сметка на това пък, продължавайки да върви напред, "случайно" се опита да мине през краката му и да прегази с тока на обувката си някой злощастен палец. Ей така, за дребно отмъщение.
- Този пък какво се прави на маймуна?! - говореше разсеяно, макар и наистина да бе озадачена от нетипичния подход на Очилатко. - Разбирам, че може би има интелект на капуцин, но поне да върви като човек.
Любопитно загледа разстоянието между двата вагона, търсейки някакво логично обяснение. Не помнеше да е по-специфично с нещо от останалите такива разделения. Все пак не отдавна самата тя мина оттам. Да не би Очилатко да се снишаваше под стъкленото прозорче на варатата, за да се скрие от някого? Та нали уж собствените му хора бяха там? Или пък искаше да се спусне някъде.. Надолу? Че къде надолу можеше да отидеш при движещ се влак, влачейки пътници подир себе си.. Смахната работа.
Щеше да спре и да огледа разстоянието добре, но преди това Рин метна бегъл поглед назад. Не изглеждаше твърде притеснена, но не можеше да не се зачуди какво се случва с червенокосия и момичето.

[Shen Lee]

Side: 0268/Zertharian Natsuki

- Заповедите й бяха специфично да те залови без да те убива. Как иначе ще извлечем информация за Илюминати от теб? - мъжът отговори реторично, гледайки мъртвата жена вместо Зертариан. - Но предполагам, че беше глупаво да очаквам, че потенциален агент на Илюминати може да бъде заловен, ако не си готов да убиеш. И все пак паниката ти ме кара да се чудя как си успял да я свалиш толкова безупречно. Някое подло проклятие, предполагам.

- Във всеки случай - мъжът най-накрая вдигна поглед и изгледа 0268 и Зертариан. - Търсите начин да решите това без повече кръвопролитие? Ще ви дам един - напуснете. Веднага. Но останете ли, не очаквайте никакви задръжки. Независимо за кого работите, няма да позволя да сложите ръце на този вагон. Приоритетът на целта е достатъчно висок, за да залича всичко в радиус, ако не съм способен да го предпазя. Особено, ако има опасност да попадне в чужди ръце.

- Кажете ми - мъжът присви очи. - Наистина ли сте готови за такова стълкновение?

Фигурата на мъжа внезапно излъчи вълна на силен убийствен стремеж - нещо, което само 0268 можеше да усети. Противник способен да излъчи такава аура със сигурност не бе слаб. Но нещо, което бойната му интуиция подсказваше, бе че някой който може да контролира аурата си толкова добре, бе дори по-опасен.

[Zertharian Natsuki]

Интересът на Зертариан към вагонът бе засилен след казаното от мъжа, но той добре знаеше, че няма шансове срещу него, а й последната му закана го караше да има предчуствието че може да има бомба в себе си, способна да заличи цяла сграда. Но това, което най-вече тормозеше младежът бе какво точно се крие в другите купета на този вагон. Магът си помисли:

- Изглежда боец, но не мисля че ребрата ми ще понесат още един удар, не и от мъж като него, но пък ако има други като онзи бик? Изглежда сега задължително трябва да си тръгна поне с бика. - след което Зертариан извика към рогатият:

- ДАВАЙ ДА СИ ХОДИМ. - магът дори не дочака отговор и с бърза крачка се запъти обратно към бившото междинно помещение. От там той щеше да се отдалечи от влака на безопасно от прецено за него разстояние като през цялото време ще е в готовност да използва Forest Husk.

- Първо ще видя каква е обстановката отвън и след това ще преценя дали ще търся близко село или ще се опитам да се погрижа за този странник. Но по дяволите защо ме мисли за един от онези терористи? - мислеше магьосникът докато се придвижваше.

[Shen Lee]

Side: Tomo

Изкачвайки се по стълбата, Мико получи странното усещане, че й прималява. Кога бе яла за последно? Нима нещо като празен стомах можеше да източи силата дори на чудовищното присъствие, което се криеше в нея?

След изтощителното си изкачване, Мико бе посрещната от силно въздушно съпротивление. В комбинация с пристъпа на слабост, това почти доведе до загуба на равновесие. Улавяйки с ръце и крака покрива под себе си, тя осъзна че беше на косъм от това да излети от влака в движение, което можеше да е краят за нея дори в демоничния й режим.

- Значи марионетките ми не не са се заблудили, когато казаха, че си демон. Макар че - по-скоро си обладана. Иначе не би могла да се качиш на този влак.

Мико присви очи, тъй като въздушното съпротивление й пречеше. На петнадесетина метра пред нея бе застанало русоляво момче. Тя си го спомни - той пътуваше в същия вагон, като нея и приятелките й.

- ПУСНИ МЕ, ПУСНИ МЕ ДА ПРЕБИЯ!

Сред стихията на природни елементи, се разнесе писклив глас с най-неочакван източник - кукла стърчаща от ръката на момчето. Мико бе видяла този фокус по-рано, когато той се качи във вагона й.

- НАПРАВО ЩЕ Я РАЗМАЖА!

Куклата размахваше дребните си ръце, имитираща юмручен бой. Във всеки случай, доста изпипано представление.

[Miko Zatsune]

Вниманието на Мико доведе до успех, макар и с поражения. Покатери се на върха без да изхвърчи от въздушното съпротивление което наистина бе силно както интуицията й бе подсказала, дали защото беше гладна или просто защото самата тя имаше леко телосложение, за малко това от което се страхуваше да се случи и да излети наистина, но с достатъчно предпазливост тя сега се намираше на покрива на влака който противно на очакванията й не беше безлюден.

Тя беше изненадана, че от другата страна стоеше момчето с куклите което бе запомнила още докато беше сред групировката от нея, Зертариън, сестрите-Санада и компанията на Мико. Струваше й се, че това момче се движеше с онзи мъж със сребристата коса, който бе изпуснал рестото на фестивала, но можеше и да бърка и двамата съвсем случайно да бяха влезли в контакт с Нейрин която тогава без малко да стовари куфарите си върху него, все пак не се познаваше с момчето, но знаеше едно.

Този трик с куклите не беше просто демонстрация, самия вентрилоквист явно тогава е бил залъгал всички със същността си и бе сложил една фасада, защото сега той изглеждаше сериозен, или поне въпреки цирка, такава бе аурата която излъчваше. И беше прав, че не всеки беше способен да бъде на мястото където в момента бяха самия той и Мико. Мико пропълзи поне с 3 метра напред за да се отдалечи от края на покрива иначе предусещаше бедствие за самата себе си ако бе останала на ръба. След това тя щеше да застане на колене, почти в наведено положение.

-Heh...Kawaii~ - неочаквано може би за него, Мико отвърна на изказът му което някой обладан от демон не би направил а по-скоро би прибегнал до действия. Мико дори по стереотипен начин намекна, че хареса начинът по който той изценира с куклата, макар с иронична цел, все пак за разлика от нейната най-добра приятелка Уинри, която се очарова в момента когато Мико я възнагради с кукла в знак на благодарност по време на фестивала, самата Мико не харесваше куклите, а и беше напълно наясно че заекоподобната марионетка която бе върху ръката му отправяше заплахи.

-Но ти не си този който е в право. Тази кукла да не би да има свой ум? Или в момента изказва твоите намерения вместо теб самия? Нима искаш да се биеш с мен?

Колкото и да й се искаше да се бие след случилото се в задния вагон, Мико бе доста огладняла след тежката си битка с автомонтьорката която я бе докарала до лимита на възможностите. Мико мразеше да се бие на пълен стомах повече от всичко. Но тя внимаваше в картинката защото едвам се покатери а момчето, което с лекота стоеше на покрива, изглеждаше силно. Мико се опря кокълчетата на ръката си на която дланта беше изпъната до челото си, като с нея направи нещо като козирка и сви поглед, притеснително, но в същото време защото беше гневна че се стигна до тук, в този момент нищо освен гладът й не я задържаше да се бие. Но трябва също да прибавим и че дистанцията между двамата беше голяма. Може би ако той пръв беше скъсил разстояние, Мико щеше да се разправи с него, защото ако бе тръгнала към него, трябваше да се движи буквално срещу течението на вятъра което беше в пъти по-силно от колкото всъщност самата тя беше свикнала, усещането не беше като да се вози на мотоциклет, а доста по-екстремно и опасно. Но самата Мико вече беше поела риска откакто се качи на покрива.

[0268]

Бикът продължи да гледа едрия мъж в очите. Не се впечатли и от аурата му. Заплаха и смърт дебне насякъде, ако постоянно се страхуваш от нея, значи имаш душа на заек.
-Да излезем в пущинака здрави, поприцип е опасно, а дали ще намерим път или село е голяма доза късмет. Не се интересувам от това. - каза посочвайки контейнера. - Търсим аптечка, за да си превържем раните. След това си тръгваме. Пази си ценния товар, пазителю. Не ни трябва. Но без храна, вода и в това ни състояние, все едно къде ще умрем - дали тук или навън. Не искам битка, не си ми враг. Но ще се превърнеш в такъв ако ме атакуваш. Или ни помогни, или не ни пречи. Събираме малко запаси и си тръгваме. И тримата знаем, че битка с теб ще е трудна, дълга, изтощителна. А може и да не я преживеем, или по-точно не всички.
"Трябва да се договоря с него, ако откаже ще имаме големи проблеми. Господи, моля те дано тоя не е толкова тъп. Дано успеем да се договорим." - каза си той наум.

[Shen Lee]

Side: 0268/Zertharian Natsuki

- Не мисля, че разбираш ситуацията.

Атаката дойде без друго предупреждение - звуково или визуално. В следващият момент той се почувства така сякаш бе ударен от камион в гърдите - както в скорост, така и сила. Тялото му бе отхвърлено няколко метра назад, и той падна по гръб, което прекъсна дишането му за кратко.. Очите му не бяха способни да проследят движението на противника, но по болката в резултат разбра, че бе получил удар в гръдния кош. Нима бе използвал боксове? Не, ако се изправеше и погледне, щеше да види че великанът бе причинил това само с голите си ръце.

- Доколкото разбирам, си прекарал последните десетилетия в сън - мъжът не даде възможност на бика да се окопити, и отново настъпи към него с премерени крачки. - Но от Мораториумът насам, човечеството не спря да води борби, само защото не могат да ви използват за оръжия повече. Намерихме нови техники за добиване на сила, и в същото време възродихме стари традиции. Може да си бил специален в онази война, но в момента да си специален е изискване за всеки, който иска да има думата в този свят.

Само на две крачки от 0268, мъжът спря и го изгледа, както лежеше на земята. В тази перспектива, боецът се извисяваше над него като планина.

- Хората, за които работя, се интересуват единствено от успеха или провала на задача. Така че, не давам пет пари дали ще се изгубиш в околностите, или по-умният ти другар ще те погребе там, ако продължиш да насилваш късмета си.

Зар за атака
1d20


Зар за щета(Критичен)
1d12+28


0268: -66 жизнени точки. Пропукан гръден кош.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан успя да види случилото се с периферията на зрението си докато скочи да слезне от вагона. Магът се замисли:

- Планирах да го ползвам за оръжие за да оправим заедно този сбъркан свят, но той беше повален от... - той недовърши мисълта си и се обърна оглеждайки пейзажа, който се разкри пред него за да оцени накъде да ходи, дали имаше път наблизо и да направи опит да се ориентира къде е. Трябва да стигне най-близкият град или село и от там да намери начин да стигне до Киото. Зертариан пое с бърза крачка напред

- Ако е разумен ще ме последва, това не е битка, която можем да спечелим, не и в тази ситуация. Обаче е лошо, че онзи ме смята за някой от "тази организация". Не нямам време за губене ако остана на открито, когато се свечери ще загина от демони. Ще си платите скъпо с животите ви за това, което ми сторихте днес. - каза магьосникът, хвърляйки бързо едно око на вагона зад него.

[0268]

Бикът се надигна с мъки, изплю голяма храчка кръв. И се насочи по възможно най бързия начин, навън.-Хлапе, да проверим вагон ресторантът. Тоя щом ще стои тук и ще пази този вягон, там няма да има никой. Дано намерим нещо, иначе сме мъртви.

[Shen Lee]

Side: Tomo

- Те знаят ли? - попита русокосият. Впечатлението на Мико, че той бе свалил фасадата изглежда бе правилно. В момента излъчването му беше различно. Дори без да се взема предвид потенциала му, той създаваше впечатлението непоклатима преграда. - Твоите другари знаят ли какво си?

Докато Мико скъсяваше разстоянието помежду им, момчето бръкна в палтото със свободната си ръка и извади малка плюшена мечка, която нямаше купешки вид

- Нима си жертва на Бедствието това лято? Или уби тяхна приятелка и си превзела тялото й?

[Miko Zatsune]

Оставяйки все още на колене и с дланта на лявата си ръка подпряна на металната повърхност, Мико доближи дясната ръка до бузата си като почти изглеждаше че се потърка, или пък може би беше от това че беше изнервена, като хладния поглед на момичето все още бе фиксиран към противника й. Мико видя че той извади още една кукла, като самата Мико не знаеше каква беше ролята на тези кукли. Те наистина ли можеха да се бият, както ония заек който бе заявил по-рано, че искаше да раздава юмруци с Мико? Или по-точно момчето говореше вместо куклите си.

Дори самата Мико беше объркана, но ако това бяха единици, които той щеше да използва за помощници, нещата не отиваха на добре. Може би ако беше изкарал още някоя кукла, Мико нямаше да се въздържи да стои на едно място, а и самата тя не можеше да го направи.

За сега Мико щеше да праща референция към куклите, макар и това да бяха мислите на момчето който един вид роул плей-ваше с тях. След като мечката я попита за приятелките й, дали знаят за това което се случва с нея, както и намекна за инцидента, тези въпроси бяха толкова проницателни че проницаха почти като стрела сърцето на Мико, но тя все още не можеше да си отклонява мислите, за това реши да стреля направо.

-Не те засяга! - озъби се Мико ядосано насреща която не само, че беше огладняла и може би това й пречеше да се изправи на два крака.

-Може би ако дойдеш по-наблизо, ще ти кажа! - провикна се чернокосото момиче за да може да я чуе добре от дългото разстояние на което се намираше, като това беше планът й да накара момчето да се приближи към нея.

-Но ще те предупредя. Не съм от онези които разговарят с кукли! Нито пък от онези, които обичат да си играят с такива! - добави тя към бойната си фраза. Не знаеше от къде този тип познаваше другарките й, нито пък как знаеше, че беше замесена в онзи инцидент. Предполагаше че по един или друг начин той беше свързан с онази групировка. Ако беше така, Мико не можеше да се въздържа още дълго и по един или друг начин щеше да го принуди да скъси разстоянието между тях, за да може да го разкъса на парчета. Аурата която Мико излъчваше беше толкова страховита, че издаваше това намерение. Дали обаче щеше да достигне до него от това разстояние и да има някакъв ефект?