Зертариан се отказа от потенциално неразумни решения и изчака таксито пред дома си. Въпреки че следобеда отдавна беше минал, той имаше чувството, че температурата не пада. В такава ситуация беше трудно да се прецени дали задухът бе причинен от заобикалящият го свят или неговият вътрешен. Слънцето обаче червенееше по необичаен начин - въпреки, че беше рано за залез през август месец.
Колата пристигна като по часовник. Шофьорът, млад мъж, започна да се оплаква на Зертариан почти от момента, в който се качи в колата.
- Отивате към фестивала, а? Не мога да ви виня. Аз самият бих го направил, ако не се нуждаех от парите. И честна дума, бих отишъл, ако тарифата не беше двойна днес. Светът, в който живеем, е отвратителна дупка, не сте ли съгласен?
Въпреки двойната тарифа, младежът караше с нормална скорост. Но трябваше само да излязат от предградието, за да се сблъскат с истинския проблем - задръстването.
- Честно, чия идея беше да учестят двойно зелените светофари на фестивала? Разбирам, че е по-добре за тях, но никой ли не мисли за останалите граждани?
След цели пет минути таксито едва бе напреднало с един от пет-шестте километра, които деляха Зертариан от дестинацията му.
.svg)
