Магическият магазин "Aoi Tori"

[Shen Lee]

Магазинът бе изграден основно от дърво - рядка гледка за централния квартал на Токио. Но това не беше единственото нещо, което му придаваше архаичен вид - стъклата на прозорците бяха стари - наистина стари, технологията с която бяха изляти не се практикуваше от никоя съвременна компания. И дори металната брава на вратата сякаш бе износена, от няколко поколения посетители.

[Shen Lee]

[Предишна част]

Уинри отвори вратата и хлопката предупреди за идването на двете момичета. Пред тях се разкри гледка, която би била запленяваща за някой чужд за магическият свят, но дори Мико, която изпитваше всичко за първи път, остана зашеметена от обкръжението си. По рафтовете на лавица зад тезгяха бяха изложени фиолки с разноцветни течности, които сякаш грееха със своя собствена светлина. Друга лавица бе разположена вдясно от входа, но тази с буркани съдържащи цветни прахове, затворени с коркови тапи и означени с етикети като "Левитационен прах". Етажерки излагаха книги, камъни със странна форма, старинни кутии и неща, за които Мико не можеше да намери дума.

- Заповядайте! - тъмнокосо момиче, досега приведена на земята до нисък рафт, се изправи за да ги посрещне. - Две млади госпожици, които не съм виждала досега. За бляскав прах ли сте дошли? - усмивката на лицето й намекна, че разбира напълно преживяванията на младостта, през които минаваха посетителките й.

[Miko Zatsune]

Този свят продължаваше да очарова любопитството на Мико, до толкова, че може би това което видя й дойде в повече. Дори и да беше приспособена към подземните среди, Мико до сега никога не се беше транспортирала по подобен начин. Първото нещо което тя трябваше да изпита беше да се вози с мотор което си беше екстремно по себе си, а сега с метрото, което беше като бриз ако трябваваше да направи сравнение между двете превозни средства. Можеше да й се струва сякаш с лекота бяха стигнали до тук, но всъщност се случи за части от минутата, понеже станцията на която спря преди да достигне до тук, беше различна. Изглеждаше сякаш това подземие беше мрежа от различни пътища които водеха кой знае накъде. Мястото което посетиха двете момичета, също изглеждаше извън мястото си поради структурата по която бе изградено. Разбира се, това не би направило впечатление на Мико която бе безразлична спрямо това кое изглеждаше отвъд нормалното, но пък определено би запомнила как изглежда мястото, ако трябваше да го посети отново, от пътя към подземието, до тук. Може би за сега нямаше причина поради която Мико би дошла отново тук, понеже Уинри беше отговорна за това че Мико е на това място.

Момичето, което посрещна Мико и Уинри явно ги очакваше. Може и други са идвали тук. Мико можеше да си припомни, че Уинри нарече това "пазаруване". Това сигурно означаваше, че тя беше тук заради някое от веществата в странните разноцветни кутии, което обикновенно грабнаха вниманието на Мико, тя се загледа по рафтовете сякаш беше дете в магазин за сладки, макар и Мико да нямаше понятие какво означава всичко това.

-Ухоооа, сугеее~ - възкликна тя докато оглеждаше наоколо, а през това време прибра ръце зад гърба си. Нямаше думи, с които можеше да опише какво беше в главата й, което може би беше за доброто или за лошото на околните и може би Мико трябваше да го запази по този начин. За това, тя остави Уинри да избере това което й беше в нужда. Усещаше, че Уинри щеше да избере същото, за което предрече тъмнокосото момиче, че идват, явно е имало доста други преди тях, които са избирали този "левитационен прах", както го нарече.

[Shen Lee]

- Бляскав прах? - запита учудено Уинри.

- За летния фестивал, разбира се - каза домакинът. - Младежите обичат да използват бляскавият прах, след залез на фестивала - момичето изгледа двете, след което скръсти ръце на кръста. - Вие не сте от тук, нали.

- Не - потвърди Уинри. - Тук съм само за няколко дни. Всъщност съм се запътила към академията в Киото. А тя - вещицата посочи Мико. - просто дели апартамента с мен.

- Уоооо, Киото Академи? - изненада се съдържателката. - Значи си разменен ученик?

- Да - и с физиономия, която показа, че чак сега се сеща, тя представи групата си. - Аз съм Уинри Зе'евалд. Това е Томо. А това е Таро.

- О, вещерска котка - каза с интерес домакинът. - Добре подготвена си за академията, вече имаш магически служител.

- И просто Томо, така ли - момичето присви очи дяволито и се приведе към Мико, сякаш псевдонимът не помогна с нищо, освен да разчопли вниманието й повече.

[Miko Zatsune]

-.... - безмълвно откликна Мико когато бе назована по име, сякаш бе свикнала отдавна да я наричат с този прякор. Собственичката на магазина имаше натрапчиво поведение с лека нодка на садистичност което може би би подразнило нормален човек, но не и Мико, която бе видяла много и бе преживяла много, за да позволи това да я подразни. Ако някой се опиташе да разшифрова поведението на Мико можеше да предположи, че изгражда психически щит отстъпвайки по този начин, но всъщност, тя по-скоро предпочете да не разобличава енергията си и да не бъде искрена спрямо друг освен Уинри, която бе единствената в този свят, на която можеше да се довери, за сега. Атмосферата, придадена Мико беше по-скоро странна/мистериозна тъй като дори някой да се опиташе да й предаде някаква негативна енергия, волята й беше толкова раздвоена, че можеше да пречупи всичко лошо през призмата на реалността и да го превърне в нещо позитивно за нея или нещо, което не би могло да я стресира. Имаше малко неща които можеха да повлияят лошо на Мико и непознатото момиче, не беше една от тях. Всъщност, ако Мико би описала домакинката, за нея, тя беше моге би по-скоро "бълбукаща" отколкото злонравна, и дори й да не бързаше да направи подробно описание, тя не би си направила друг извод за момента понеже не знаеше по-добре, нямаше същия морал колкото обикновен човек.

[Shen Lee]

- Ясно! - заяви енергично съдържателката и се изправи, посочвайки се с палец и намигайки фамилиарно. - Аз съм Кунико Момое и ръководя този магически магазин. - Момое изгледа двете момичета и изражението й се промени в леко учудване. - С какво мога да ви помогна, всъщност.

- Трябват ми някои пособия за новата учебна година - обясни Уинри. - И някои талисмани за обща употреба.

- Сто лечебни талисмана!? - Момое повиши тон в невяра. - Какво точно смяташ, че ще ти се случи през учебната година.

Уинри търкаше засрамено главата си, докато Таро обясни пораженски:

- Моята господарка е доста несръчна. Инцидентите са всекидневие за нея.

- Разбирам - каза Момое с лека почуда, без да изглежда ни най-малко осъдителна и извади две купчини талисмани групирани като банкноти. - И все пак, не смятате ли да видите Летния фестивал преди да напуснете? Това е най-голямото събитие в тази част от годината.

- Вече съм уредила пристигането си в общежитието - каза Уинри обмисляйки предложението.

- Хайде де! Малката ми сестра ще присъства. Това е добър шанс да се запознаеш с бъдещ съученик. Това е периодът на младостта, в който приятелствата цъфтят!

Тормозът на съдържателката беше прекъснат от отваряне на вратата.

- У дома съм! - заяви женски глас.

- Говорейки за вълка - каза Момое.

- Какво имаш предвид, како? - каза новодошлата.

- Това е сестра ми, Хиитоми Момое - каза съдържателката.

Новото момиче се извисяваше с ръста си над Мико и Уинри, но най-грабващият елемент от външният й вид бе яркочервената й коса, чийто кичури наподобяваха огнени езици със своята липса на ред. Но високият ръст не беше единственото, по което Хиитоми напомняше на сестра си, Кунико. Изражението й излъчваше същата приветлива енергичност и... нотка на размирност. Но освен това, Мико можеше да усети, че тя излъчва аура на сила. Сила, която идваше от характера й и демонстрирана с негласна предизвикателност към света.

- Тъкмо казвах на тези момичета, че можете да видите фестивала заедно - каза съдържателката. - Една от тях започва Киото Академи, също като теб.

Хиитоми изгледа с неприкрито учудване двете новодошли.

- Уинри Зе'евалд, за мен е удоволствие - представи се Уинри непохватно, сякаш притисната от развитието на обстоятелствата.

[Miko Zatsune]

Още една хиперактивна личност се появи в шарено-изглеждащата обкръжност а онова, което беше още по-странно изглеждащото, беше косата на новодошлата, която изпъкваше с една идея над околността с ярко червения си цвят, независимо от това, че епроветките с различните течности придаваха достатъчно интересен вид на помещението. Те обсъждаха някакъв "фестивал", за който Мико единствено знаеше, че даваше начало на нови приятелства, или поне това беше идеята спрямо Хиитоми, но това, че ставаше дума за някакво голямо събитие, беше отвъд представата на Мико. Колкото и да искаше Мико да направи нещо от тази ситуация, тя беше като че ли с вързани ръце. Но все пак сметна за редно да се представи на червенокосата жена, тъй като можеше инстинктивно да усети, че тя имаше по-особено излъчване. Едва ли цветът или видът на косата й беше единствената причина, поради която Мико да усещаше, че сестрата на Кунико имаше по-специално излъчване и точно това усещане, накара Мико да бъде малко по-социална спрямо нея:

-Томо. Приятно ми е. - с чиста но в същото време официална тоналност, Мико най-накрая получи моментът да се изяви, след като нямаше друг, който да се изказваше вместо нея. Не знайно защо, Мико бе стигнала до заключението, че не можеше да има контакт с който и да е от този свят, за това от сега нататък тя избираше онези, които притежаваха нужните качества според нейния усет. Другото което Мико бе разбрала е, че не можеше да взима участие в каквато и да е ситуация, ако не искаше да се забърка в някаква неприятност която не би трябвало да я засяга, поради тази причина, за сега Мико просто се престори че разбираше за какво става на въпрос.

[Shen Lee]

- Е, сестра ми вече ме представи - каза Хиитоми, търкайки глава с ръка, с усмивката на човек, който не се чувства наистина засрамен, че е забравил да донесе нещо за коледната размяна на подаръци. - Радвам се да видя други млади вещици.

- Та - продължи тя с приятелска усмивка. - Ще се видим ли на фестивала?

[Продължение]