Cafe Ratteria

Автономен окръг на Токио, чието име буквално означава "пристанищен град". Освен други места и забележителности, тук се намират квартал Роппонги и Токио Тауър.

Moderators: Shen Lee, Game Masters

Post Reply
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Image

Уютно кафене в центъра на града, което предлага оригинални рецепти. Това е популярно място за срещи.


Меню

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Две момичета и котка отвориха вратата за да влязат, което задейства звънеца на вратата. Те бяха лъхнати от аромата на кафе и топли сладкиши. Главното помещение на кафето беше голямо и въпреки това повече от половината маси бяха заети. Имаше посетители от различна възраст - от малки ученици до гимназисти и хора надвишаващи тридесет. Уинри повече останалите уверено до маса недалеч от изхода.
- Мяу!? - котаракът не скри своето съмнение във въпроса си към Уинри.
- Десертът е най-добрата закуска - отговори тя и седна на масата, поемайки менюто поставено в центъра й. - Да видим... шоколадово крепе и кафе американо.
Уинри отправи поръчката си към служител на заведението, който се отправи към масата им без забавяне.
- А за вас? - обърна се служителят към Мико.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 416
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Когато Мико и компания влязоха в кафенето, първото нещо което направи впечатление на момичето беше разбира се сладникавото ухание което се разнасяше наоколо, най-силното беше това на кафето, което действаше върху съзнанието на момичето, ако досега й беше отегчено, то това я караше да се посъбуди малко и да избере нещо от менюто. Мико не беше пробвала никое от нещата изписани върху менюто, така че всичко тук за нея беше новост. Уинри вече беше избрала какво ще яде, а Мико се ориентира не по цените, тъй като за нея стойностите в близост до ястията бяха непознати, със сигурност трябваше да избере някой десерт в комбинацията на кафе, а начинът по който Мико ги избра беше по-скоро което й изглеждаше най-добре на вид, или поне както бяха показани на менюто. Когато служителя попита Мико какво ще иска, тя се обърна към него и вместо да бъде като "Познаваме ли се, Оссан?" тя направи невинна усмивка, преструвайки се на дисциплинирано момиче което беше типично в нейн стил докато се намираше в чужда за нея среда където по принцип хората се отнасяха добре спрямо един друг, според наблюденията на Мико, а и беше на публично място, което означаваше че не трябва много да се набива на очи както каза котаракът. Тя взе менюто и го обърна към служителя като заръча, без да издава на другите какво точно желае:
-Ще искам това.. - посочи тя с показалец към крепето с яговата сметана.-...и това. - след което плъзна пръста си нагоре сочейки към латте-то.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

- Хай - отговори сервитьорът, записвайки и втората поръчка, и се отправи към бара.

Image

Уинри свали шапката си и я остави на масата срещуположно на ъгъла, около който стояха двете с Мико. Последва това с широка прозявка, която едва успя да скрие с малката си длан и тежко примигване с очи. Мястото не можеше да бъде обвинено за това - всъщност атмосферата му беше доста зареждаща - сякаш комбинацията от аромат на кофеин и захар можеха да предадат енергията на източниците си. Музиката идваща от колоните по стените също помагаше за това.



Сред монотонния поток от приказки на всекидневна тематика на масите около тях обаче, по-внимателният слух на Мико успя да прихване една особена клюка.
- Чу ли? - попита едно момче момичето на масата си. Двамата бяха в гимназиална възраст. - Slasher е взел нова жертва.
- Какво-о-о-о? - повиши тон момичето.
Момчето направи знак да е по-тиха, като очевидно не искаше да привлича вниманието на други хора към разговора им.
- Да, вярно е. Полицията вероятно не позволява да стигне до новините все още, но видях сцената на престъплението. Беше оградена с жълто-черни ленти, точно като в телевизионните драми.
- Не може да бъде - възкликна ученичката, този път по-тихо.
- Да, нали. Тялото беше премахнато, но следите му бяха оградени с тебешир. Чух, че е била момиче.
- Горката... - гласът на гимназистката звучеше все по-нестабилно, колкото повече научаваше.
- Споменаха също, че убиецът е използвал хартия за да върже тялото на жертвата. След която я е убил с бръснач.


- Въпреки, че - продължи момчето. - В това няма никакъв смисъл. Убиецът сигурно е просто извратен.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 416
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Разговорът който долови Мико беше меко казано раздразнителен, чак я накара да я побият студена вълна тръпки по раменете. Значи хората тук обсъждаха подобни теми и за Мико това беше интересна информация от която трябва да внимава. Колкото и отвратителна да беше картинката която Мико си представи, впрягайки въображение в цялата тази работа, освен очертаното тяло с тебешир върху асфалта което на пръв поглед звучеше като някой демоничен ритуал но Мико не беше на "ти" с тези полицейски маниери да маркират мястото на местопрестъплението, тя по-скоро можеше да си представи тялото на момичето нарязано от бръснач, а убиецът може би е стигнал и до там да й пререже гърлото и може би дори да извади очите й, за да се стигне до там че жертвата му да загине, но това бяха излишни детайли за които не беше ясно, но дори само те бяха толкова ужасяващи че да накарат някой да повърне, както и плод единствено на извратеното съзнание на Затсуне, тъй като няма друг с толкова силна развита представа доколкото ставаше въпрос за убийства. Мико се подпря с лакът за ръба на масата като с дланта си прикри устата, извръщайки поглед настрани сякаш нищо не е чула, и разбира се да се спре ако случайно наистина й се повдигне. Обикновените хора се държаха добре по принцип, но Мико знаеше че има и такива хора като Слашър-а, самата тя беше попадала в подобен капан с Котароу, което успокояваше Мико до толкова доколкото и я предупреждаваше следващият път наистина да се пази от околната среда до такава степен че дори и да й пораснат очи на гърба ако трябва. Явно само Мико беше доловила случая за който си разказваха двете момичета тъй като Уинри се прозя точно в този момент, но колкото и да се правеше че не я интересува от случващото се, Мико се заслуша, ако случайно разбере още нещо за този Слашър освен че използвал хартии за да завържи плячката си, което всъщност доста добре издаваше врагът и за това по кое да го познае Мико, ако случайно попадне на него, което беше доста голяма възможност, която не беше за изпускане като вероятност, особено след всичко това през което Мико премина досега. Разбира се, без да позволи на това да развали нейния апетит, по-скоро й беше любопитно какво още имаха да кажат момичетата от другата маса.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

По това време Мико забеляза с периферното си зрение друг присъстващ в полето на разговора. Рус тинейджър в училищна униформа. Но вместо да участва в него директно, той беше страничен наблюдател точно като нея. От момента, в който Мико забеляза присъствието му обаче, тя не можеше да го игнорира повече. Причината за това беше излъчването му. Може да бе просто момче, но беше силна личност. Да, това изглеждаше странно за някой с небрежно излъчване като него, но тя можеше да го усети. Усещаше го по същия начин, както преди няколко дни, когато за първи път изпита това усещане...или поне в достъпната си памет. Тогава усети, че някой хора итма по-различно излъчване от останалите - а именно нещо, което можеше да опише само като "сила". Котароу бе най-големият пример за това - когато се приближи до нея в началото, тя бе ударена от усета за концентрирана и изключително остра сила - като тази на сабя. Това момче не беше на нивото на Котароу, но водеше всички останали, които бе срещнала на онова бойно поле - дори Хироши и Коу.

Image

Поколебавайки се за няколко секунди, русокосият най-накрая направи решителни крачки, с които стигна до масата на двамата гимназисти.
- Къде се случи това? - попита той гимназиста и залепи дланите си на масата импулсивно. - В погледът му се четеше тревога. Тревога и още нещо - чувство за вина.
Тинейджърите на масата се стреснаха, но момчето от тях възстанови самообладание първи и отговори:
- На улицата между гарата и банка Митсуи - неприятното преживяване на случая отново се изписа на лицето му и засенчи потенциален интерес към странното любопитство на русия.
Това сякаш бе единствената нужна информация на русото момче, което се обърна с решителност и излезе от заведението без дори да благодари за информацията. Двамата тинейджъри на масата изгледаха гърба му, очевидно обезпокоени от реакцията му, но изглежда не го познаваха достатъчно за да направят някакъв коментар по въпроса и вместо това се концентрираха върху опит да сменят темата на разговор.
- Приятен апетит - каза сервитьорът, поставяйки ягодовото крепе пред Мико в издължена чиния, съпроводено с чаша лате.
Повърхността на латето бе декорирана с образ на малка пеперуда. Ако се загледаше по-внимателно обаче Мико щеше да забележи, че пеперудата всъщност не бе дребна, а това бе просто резултат от перспективата, тъй като тя прелиташе над хоризонта в картината.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 416
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Дискусията на другата маса беше нещо различно. Не толкова заради разговора между двете момичета колкото заради момчето което също като Мико беше дочул за какво си говорят и бе дръзнал да се включи преди Мико. Честно казано тя беше започнала да губи търпение но сега можеше да бъде благодарна на русокосия който го направи вместо нея и тук Мико се сети, че не трябваше много да изпъква в очите на останалите, ами да спазва нисък профил. Това между тях тримата не изглеждаше като нормален разговор, а по-скоро като разпит от страна на момчето което изглеждаше някъде на годините на Мико и също имаше някакъв странен усет около него, Мико можеше да почувства силна аура излъчваща от него, може би той имаше основания да разпита онези момичета за случилото се, което бе успяло до някъде да грабне интереса на Мико. Каква ли роля играеше момчето в цялата история за сега не е известно, но ако мигновенното любопитство на Мико би превъзмогнало нейното самообладание което тя запази в този момент, можеше да провери, все пак вече знаеше локациите към които може би се е бил запътил русокосия, дали беше добра идея да последва следите му, едва ли, но Мико щеше да реши към коя посока да поеме веднъж щом се зареди с енергия. Случилото се на другата маса успя да разсея Мико за момент, макар че тя се направи, че не е чула нищо, и върна фокус към своята маса, когато сервитьорът поднесе храната. Порцията на Мико изглеждаше толкова поразително апетитна, че за малко само на момичето да не й потекат лиги.
-Omae~ - ахна Мико, като очите й заблещукаха, сякаш е видяла купчина скъпоценни камъни. Преди да започне да се храни, по традиция, момичето приближи дланите на ръцете си, направи лек поклон и каза:
-Itadakimasu!
Мико до сега не беше опитвала кафе така че за нея изглеждаше доста странно фигурата изрисувана по каймака на напитката. Тя хвана с два пръста дръжката на чашата и понечи да отпие от кафето. Мико нямаше и на идея какво да очаква от вкуса, но съдейки по начина по който всичко бе направено, очакваше всичко да е много вкусно. Веднага след като отсръбне от латето, Мико щеше да започне да напада ягодовото крепе. Преди да си отреже парче от закуската, Мико щеше да бодне една от ягодите върху крепето с вилицата си и внимателно да приближи ягодата към устните си, тя знаеше поне ягодите какви са на вкус и всъщност ги обожаваше. Понеже им беше свикнала, Мико обичаше да им се наслаждава на вкуса с грижа, като първо тя щеше да опре език до сиропа в който бе обгърната ягодата и да отближе, след това да сложи ягодата в устата си, първо смяташе да започне с топинга върху повърхността, после с крепето.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Начинът, по който Мико успя да се върне небрежно в реалността би фрапирал всеки страничен наблюдател, но по-изненадващо за всеки такъв би било, че тя дори не знае защо психиката й беше афектирана толкова слабо от чутото. Вместо това вниманието й на новородено бебе бе бързо отнето от поредното ново изпитание - вкусът на истински сладкиш - болничният пудинг не можеше да се сравнява изобщо с ягодовото крепе. Кафето я изненада не по-малко - горчивият му вкус изобщо не беше това, което очакваше, когато си помисли за "вкусни" неща.
- Просто добави захар, ако е много горчиво - даде й съвет Уинри, след като видя реакцията на приятелката си.
Мико не знаеше какво означава да добавиш захар, но не беше забелязала Уинри да прави това със своята напитка.
- Аз балансирам сладостта на крепето с чисто кафе - обясни магьосницата. - Шоколадовото крепе е наистина сладко.


Двете момичета се насладиха спокойно на закуската си, тъй като нямаше за какво да бързат. След като и двете бяха приключили всичко, Уинри каза:
- Почти забравих - трябва да купя някои магически работи. Въпреки, че в Киото със сигурност има магически магазини, някои неща са спешни. Освен това искам да видя какво имат тук - може да не е Киото, но все пак е Токио - Уинри каза последното изречение съвсем сериозно.
- Искаш ли да дойдеш с мен? Или ще правиш нещо друго? Мога също да ти оставя ключовете да се прибереш, ако си уморена?

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 416
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Мико довърши закуската си, въпреки че не беше свикнала с толкова изискана и хуманна храна. Тя по-скоро предпочиташе желирани храни както напримерно къри, пудинг, и болничните продукти, но въпреки това изяде крепето, което едва ли щеше да си поръчва често от тук-нататък, същото гласеше и за кафето което беше доста горчиво и я удари право в главата, но по добър начин, тъй като това я разсъни и сега част от енергията й се презареди. След като момичетата бяха готови със закуската събеседничката на Мико я изправи пред избор. Да се върне обратно в домът й, или да я последва. Мисълта да излъже Уинри и да посети някоя от местностите към които тръгна русокосото момче след като разпита момичетата на другата маса за Слашъра не я напускаше, беше почти като че ли на раменете на Мико стояха дявол и ангел, между които имаше спор, кое беше най-доброто което Мико можеше да направи в случая. Последния път, в който Мико избра да не последва Уинри, тя случи на инцидент, в който беше обградена от всякакви опасни типове и трябваше да се бори за живота си, ако искаше да се измъкне жива. Последствията не бяха огромни, единствено където Мико разтегна мускула на ръката си и още имаше изтръпване на тази област когато Мико дръзнеше да прави резки движение. Бихме могли да признаем, че Мико получи възможно най-миниламните последици, за разлика от Котароу и хората му, както и някои от другата банда, на които Мико не би искала да попадне отново. Освен това, предния път, Мико получи възможността да разучи част от града и да почувства какъв е живота на високия риск и то с висока скорост. Едва ли ако Мико беше тръгнала сама, щеше да разбере къде е улицата между гарата или банка Митсуи каквото дори и да означаваха тези локации, освен ако не беше разпитала околните, но това по принцип не беше в нейната същност.
-Ще дойда с теб. - отвърна Мико без дори да размисли, лишавайки се от всякакви излишни мисли в момента и доверявайки се на това което й казват инстинктите. Мико по принцип предпочиташе да действа сама, но в момента беше като че ли изгубена в непознат за нея свят и единственият на който можеше да се довери в този момент, това беше Уинри. Освен това Мико проявяваше интерес към магията с която се занимаваше Уинри и искаше да научи повече за нея, също.
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1305
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

- Супер - каза Уинри с широка усмивка и замахна със стисната ръка нагоре, сякаш се беше надявала това да се случи.
Двете момичета и котката напуснаха заведението, след като Уинри изчака търпеливо да плати сметката за масата.

Well-Fed Bonus wrote:Мико:
+20 максимална енергия (Крепе)
+5 Интелект (кафе)
+5 Ловкост/Рефлекси(кафе)

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

Post Reply

Return to “Минато”