Улиците на центъра

[Shen Lee]

[Kazuo Hatake]

Казуо крачеше към своята дестинация без да бърза. Денят му беше доста празен и той бе тръгнал към уреченото място по-рано, понеже нямаше по-добра работа. По пътя си, Казуо се оглеждаше с интерес наляво-надясно. Той обичаше града и удоволствията, които предоставяше, когато финансите му позволяваха да им се отдаде. Всъщност вероятно щеше да се пусне по тези улици дори да нямаше уречена среща, и дори по-добре, щеше да използва времето си тук по свое усмотрение - звучеше като добър завършек на един скучен ден. Но все пак не можеше да игнорира повикванията на Организацията, а и след като трябваше да си върши работата и без това, предпочиташе да е на приятно място. Въпреки, че бе изплувал от дъното на бедността, той все още мразеше всеки час, който трябваше да прекара в някой беден квартал на предградията.

Ако нищо не го забавеше по пътя, Казуо трябваше да стигне до заведението, където ще се състои срещата му, по-рано от уреченото.

[Kagami Raito]

Кагами се возеше на задната седалка във таксито пътувайки към кафето, където му бяха казали да отиде. По принцип не го бяха викали на подобни срещи досега, и винаги получаваше задачите си под форма на обаждане, СМС или през интернет, затова беше горе-долу заинтересован от това какво го очакваше. В колата беше тихо, като не се водеше диалог между Райто и таксиджията. Единственото нещо, което се чуваше беше радиото, което от своя странна бе прекалено слабо. Това разбира се не пречеше на момчето, давайки му повече време да наблюдава какво се случва през стъклото. Улиците на центъра бяха изпълнени със живот, като навсякъде крачеха хора и трафика беше непоносим. Повечето бяха тийнейджъри забавлявайки се с приятелите си, или млади двойки излизайки на среща. Ако Китай биеше Япония с едно нещо, то това беше колко по-населено е тук. Самият Райто имаше среща с едно момиче малко по-рано, и затова се притесняваше да не закъснее за срещата. Принципно беше тръгнал на време, но не предвиди трафика. По някакво чудо обаче той успя да стигне пред кафето, като дори беше подранил с около 5 минути за срещата. Русокосият плати на таксиджията, като слезна от колата и се запъти към входа.

Кагами влезе през вратата на кафенето, оглеждайки се за хората, с които трябваше да се срещне. Той погледна часовника си и установи, че бе успял да стигне точно на време. Нещо, което не правеше често.

[/p]

[Shen Lee]

Казуо Хатаке

Един от законите на света беше, че нещата никога не минаваха по план. И въпреки, че Казуо едва ли даваше пет пари за законите като цяло, всеки престъпник понякога ставаше тяхна жертва. Разминавайки се с група от три момчета, вероятно излезли да хойкат тази вечер, лявото рамото му беше закачено от последния. Секунда по-късно типът се обърна, последван от групата си.

- Ей, нещастник!

Китаецът, очевидно идващ от работническо, но все пак не бедно семейство, гледаше Казуо като червей.

Добре дошли в Пекин.

Кагами Райто

Тъй като използва такси, Райто пристигна без никакъв проблем на място. Като цяло кафето беше доста фешън, но не беше нещо, с което човек свикнал да забива момичета за хоби, не беше свикнал. Вътре той бързо намери с поглед маса на която стоеше човекът, чиято снимка беше получил като упътване с кого трябва да се срещне - наричаха го Линг. На масата имаше още двама човека, които не познаваше. Момиче с остро светла коса, което първа хвана вниманието на Райто. И тъмнокос младеж, който имаше плашещ вид. Като онези типове в училище, с които предпочиташ да не се забъркваш и се надяваш те да не се забъркват с теб.

- Йо - поздрави го Линг. - Ти трябва да си Райто.

Ling

Yun Lau

Feng Sui

[Kagami Raito]

- Йеп. Ти сигурно си Линк. Приятно ми е

Райто стисна ръката на мъжът, като след това погледът му се насочи към другите двама присъстващи. Не бе получил техни снимки или имената им, затова беше редно да се представи. Те бяха горе-долу на неговата възраст, сравнително по-млади от Линг, който въпреки, че не изглеждаше стар му личеше, че е поне към mid twenties. Райто първо протегна ръка към момичето, представяйки се с уверена усмивка.

- Йо, аз съм Кагами Райто. Приятно ми е...

Кагами направи пауза, чакайки името на момичето. След като получи отговора й, русокосият щеше да направи същото и с момчето, което седеше до нея. Момичето изглеждаше сравнително нормално. Беше красива, но не издаваше някаква по-особена аура, или поне Райто не я усещаше. Колкото до тъмнокосото момче... Имаше вид на един от онези типове, които мълчаха през повечето време и бяха на принципа shoot first ask later. Въпреки това издаваше едно усещане за дисциплина, което не остана незабелязано от Кагами. Аберантът още не знаеше за какво е срещата, но предполагаше, че най-вероятно ще изпълняват някаква мисия заедно, или нещо от сорта. И тримата имаха вид на способни хора, тъй че поне нямаше да му се налага да работи с идиоти, ако не друго.

[Kazuo Hatake]

- Хъ? - Казуо се обърна към онзи в средата. - Искате ли нещо.

Той не вземаше на сериозно тези балони под налягане. Първо, шансът да се опитат да се бият насред улицата трябваше да е малък, нали? Все пак се намираха в центъра. Второ, и да опитаха нещо, не смяташе, че ще са проблем, дори с бройката си.

- Ако не, трябва да тръгвам - каза той, поглеждайки лежерно часовника си. - Не искам да закъснявам - каза тези думи с давайки на онзи в средата поглед изпълнен със заплашителност.

[ZetsubouBilly]

Казуо Хатаке.
***

Китаецът с който Казуо се беше сблъскал погрешка, посочи с палец към рамото си.

-Току-що оцапа новия ми блейзър. Знаеш ли колко струва, а? Цели 250,000 yen! Ще трябва да си платиш сумата по един или друг начин! - изрепчи се мъжът арогантно, като същевременно другите двама до него изпукваха пръстите си, сякаш готови да натупат хлапето, напълно пренебрегвайки заплашителния му поглед.
Определено типовете не се шегуваха и не показваха дори капка уплаха, включително този по средата, въпросът беше, готов ли беше Казуо да се изправи срещу последствията?

[Kazuo Hatake]

Казуо замълча, докато китаецът му говореше. Но това не беше защото се чувстваше виновен, или вземаше думите му сериозно. Просто държеше емоциите си под контрол. След две секунди стигна лимита си, посегна към китаеца в средата и хвана ризата му с дясната си ръка, забивайки гърба му в стената на близката сграда.

- Искаш ли да повториш това, което каза? - това прозвуча като предупреждение, но истината беше, че независимо какво кажеше китаеца, Казуо щеше да забие левия си юмрук във физиономията му и изражението му издаваше това.

Истината беше, че Казуо не харесваше тези типове като него. Не заради поведението му, а заради стила на живот, който имаха. Може да мразеше жителите на бедната местност на Манджурия, в която беше израстнал, заради отношението им към него, но завистта, която изпитваше към тези благословени от живота типове, които буквално можеха да прекарват дните си както искат, беше нещо различно. Когато размажеше мутратата на някой като тях, може да не намираше решение на комплекса си, но поне се чувстваше добре по време на самия процес.

[Shen Lee]

Кагами Райто

Линг беше единственият, който отговори на жеста на Райто нормално и стисна ръката му. Момичето се изненада и го направи очевидно с неудобство, а връстникът му директно го игнорира, удостоявайки го само само със незаинтересования си корав поглед.

- Юн. Юн Лау!

- Фенг Суй.

Райто беше наистина безгрижен и социален тип, но истината беше, че стискането на ръце не беше нещо нормално в подземния свят на Китай.

- Чакаме останалите трима - каза Линг, поглеждайки към часовника си. - През това време може да поръчаме студен чай.

Юн разшири очи за секунда-две, преди да възстанови самообладание. Фенг видимо остана незасегнат, но начинът, по който погледът му описа заведението пред него от край до край го издаде. Да се погрижиш за "студения чай" беше код за заплаха за агентите на Организацията - врагове, които обикновено подготвяха нападение от засада.

Въпреки предложението си, Линг не бързаше да предприема действие. Нито пък Фенг Юн обаче се наведе към масата и взе празната си чаша чай. Бръкна и обиколи с пръст дъното й с няколко кръгчета. След като вдигна пръст си се вгледа в утаилите се листа.

- Петима са. През една маса, зад нас - под "тях", тя вероятно имаше предвид Райто, себе си и Фенг, които стояха срещу Линг. - Носят пистолети. Пред вратата пушат още трима въоръжени.

[Kagami Raito]

Райто не реагира по никакъв начин, просто продължаваше да седи на мястото си с усмивка на лице. Факта, че Фенг и Юн не отговориха на ръкостискането не го беше накарало да се чувства неловко въобще, обратното даже. Вече знаеше една идея повече за характера и възпитанието им, и това го правеше щастлив. Колкото до ситуацията в която се намираха, Райто беше една идея изненадан, въпреки че не го показваше. В този град нямаше много хора които биха започнали битка с организацията, още по-малко в открито място като това. Изглеждаше прекалено глупаво... Дали беше някакъв тест? Самото им събиране на едно място по този начин си беше достатъчно странно, затова не би го поставил отвъд възможните варианти. Е, каквато и да беше ситуацията, Райто реши да играе по свирката. Аберанта се правеше че разглежда менюто, като същевременно мислеше какъв е най-добрия ход в тази ситуация:

- Зеленият чай винаги си е класика. Обаче не виждам никой от персонала наоколо. Да отида ли да поръчам до бара ако вече сте избрали, или ще чакаме сервитьорката?

Райто говореше с висок глас и весело, с цел да го чуят хората на масата, които им имаха мерника. Той използва това, че се беше още от престигането си го играеше весел и бодър тип, пълен с енергия, за да не заподозрат нищо като става. Докато говореше обаче, Кагами беше насочил погледа си към Линг, като очакваше видимият най-старши член да разчете метафората му и да им даде инструкции.

[ZetsubouBilly]

Казуо Хатаке
****

Когато Казуо хвана мъжът за яката на ризата, той най-сетне можеше да забележи как капка пот се стече по челото му, индикирайки че изпита уплаха. Явно от намека на Казуо му е станало ясно да не се заяжда с него. Той обаче продължи с високомерен тон:

-Надценяваш късмета си, хлапе! По бройка те превъзхождаме! Нанесеш ли ми удар, подчинените ми ще се уверят, че няма да останеш със здрави крака, за да можеш да отидеш на "срещата си"!

Казуо можеше да заплашва, но това се отнасяше също и за човекът срещу когото посегна отново, макар и точно сдърпването да беше причината богаташът да му се изпречи на пътя, на първо място. Той обаче напомни на Казуо, че бързаше за важна среща. Казуо имаше възможност всъщност наистина да удари обезоръжения мъж, или да ги игнорира, и да продължи напред, понеже времето си летеше.

[Shen Lee]

Кагами Райто

Фенг и Юн вече издаваха признаци на напржение, макар и в различна степен. Линг обаче, въпреки че сам повдигна въпроса, изглежда не смяташе да прави нищо по негово отношение. Запази небрежния си вид и дори повдигна собствената си чаша с вече изстинал зелен чай по възможно най-лежерния начин, почти сякаш се подиграваше на Райто и останалите.

[Kazuo Hatake]

Точно както се беше подготвил, Казуо заби левия си юмрук в бузата на богаташа. След това, промени центъра си на тежест и удари тялото му с дясната ръка, която го държеше, в един от приятелите му. Подготвен за реакцията на третия им член, той залегна за да избегне възможно круше, и премествайки горната част на тялото си наляво, за да създаде пространство, в което да набере сила, той стовари левия си юмрук в слънчевия му сплит. Ако това проработеше, той щеше да забие десен ритник верижно в хълбока му.

[ZetsubouBilly]

Казуо Хатаке
****

Момчето повали богаташът, и точно както предположи, мъжът се блъсна в един от другите двама.

-Ш-шефе... - засегна се загрижено този, който като "човешки щит" предпази мъжът да не падне на земята, не успя шефът му да го събори и двамата едновременно да се стоварят върху твърдия асфалт както може би Казуо очакваше. Изглежда все пак Хатаке реши да се разправя с групичката от 3-ма, макар и да беше ненужно, тъй като щеше да си създаде още повече проблеми, но понеже пое по заобиколения път, Казуо трябваше да знае, че по някога не всичко се развиваше така, както го бе запланувал. Макар и да бе преокупиран от действия, Казуо успя не само да накара третия подчинен да пропусне, но и контрира, толкова мощно, че го отхвърли на 2 метра от себе си. Междувременно босс-ът се беше хванал за бузата, която се бе зачервила от юмрука на Казуо, гледайки го на смърт.

-Проклет да си...! - изръмжа босс-ът, а другият който го държеше се стресна. Изненадващо, обаче, шефа им внезапно сграбчи Казуо за глезена, на време преди да попадне в целта. Шефът спря действието на Казуо, а момчето нямаше избор освен да стои на един крак.

-Както се вика - око за око! - вметна метафорично богаташът, но за Казуо всичко около него вървеше като че ли на забавен кадър, и той получи ход преди шефа да беше направил каквото и да бе намислил.

[Kazuo Hatake]

"Значи това снобарче има хладнокръвието да отвърне. Поне няма да се чувствам толкова зле." Всъщност това, че беше хванат за глезена бе вероятно по-добро развитие от много други. Използвайки малкото предимство, което неговите инстинкти му бяха дали, предсказвайки действията на противника му, той премести бързо тежестта си изцяло на левия си крак, той опита да се извърти наляво, натискайки уловения си крак надолу, за да се измъкне по-лесно от захвата на противника си. Ако това се получеше, щеше да завърши завъртането си на 360° с ляво круше в лицето му.

[Kagami Raito]

- E, не казвайте, че не ви попитах.

Райто бръкна в джоба на jacket-a си и извади един комплект слънчеви очила, слагайки ги преди да стане и да тръгне с бавна крачка към барчето. Усмивката не напусна лицето му нито за миг, като погледа му постоянно беше насочен към Линг преди да стане. По държанието и реакцията му Кагами можеше вече да е 90 процента сигурен, че всичко това беше планирано от него под формата на някакъв тест, или нещо от сорта. Въпросът беше, дали това бяха негови хора, или беше дръпнал конците така, че враговете им да направят засада точно в това кафе по това време? Едва ли имаше голямо значение... Може би ако бяха негови хора то тогава знаеха какви са способностите на Райто? Идваше и въпросът, дали самият Линг знаеше за тях? Кагами не го поставяше отвъд възможностите му, тъй като всеки себеуважаващ се престъпник би направил разледването си преди да предприеме действие, независимо дали се отнасяше за враговете или съотборниците му. Русокосият държеше хората на масата която искаше да ги учисти под око докато ходеше към бара, като беше готов да се погрижи за тях ако опитат каквато и да е офанзива към него.

[ZetsubouBilly]

Казуо Хатаке
****

Казуо не се завъртя точно на 360°, но беше достатъчно за да изкара богаташът от равновесие. Той се изненада от начина по който Хатаке го придърпа към себе си, но не можеше дори да гъгне, преди да изяде леталния удар. Боссът бе отхвърлен назад и преди да падне, подчинения му отново му помогна да не се приземи на твърдо, макар че Хатаке можеше да бъде уверен, че с крушето си дори успя да му избие нечий зъб.

-Шефе, не можем да се мерим с него. Твърде силен е! - оплака се този който го бе хванал, а шефа му изфъфли насреща:

-Шегу'фаш 'ше, той е един, 'фие сте д'фама! - кресна му шефа, макар и на леко неразбираем език, тъй като едната му буза се бе издула много лошо, колкото и да се опитваше да го прикрие с ръката си. Двете му дружки обаче нямаха намерение да се разправят с Хатаке отново, така че групичката вече не представляваха заплаха за момчето.

[Kagami Raito]

wipe

[Shen Lee]

Кагами Райто

Едно време когато две вражески самурайски армии се изправяли една срещу друга, настъпвал момент на голямо напрежение преди началото на самата схватка. И двете страни чакали знака на първия войник събрал куража да се засили към морето от смърт, което го очаквало в края на щурма му.

Изправянето на Райто носеше също толкова значение в тази ситуация. Противниците им се изправиха почти едновременно с него, вадейки картечни пистолети от саката си. Вихрушка от куршуми. Това ли беше края за Райто? Способностите му не можеха да му помогнат тук.

- Заповед!

Непоколебимият глас на момичето контрастира с впечатлението за нежност и срамежливост, което бе създала преди малко. Тя се изправи само секунда след Райто, държейки хартиен талисманр изписан със сложно изглеждащи китайски знаци, пред себе си. Куршумите, които трябваше да пробият телата им само след части от секундата внезапно се отразиха от празния въздух пред двамата. Не, всъщност вече не беше празен - пред изпънатата ръка държаща талисман се беше оформила почти прозрачна кръгла бариера, сякаш изградена десетки малки кристали свързани в едно - подобно на стъклопис. Диаметърът на бариерата беше около метър.

- Хубава работа - каза Фенг с физиономия създаваща впечатлението, че е принуден да направи нещо против волята си, за да спаси положението.

В следващия момент през Райто премина силна вълна от енергия. Или поне така можеше да опише чувството - тъй като не видя нищо. Съзнанието му обаче беше разтресено от тъмната, потискаща със силата си, вълна, и в резултат тялото му застина за момент. Когато се върна в реалността обаче, видя Фенг изправен отдясно до него с поглед който издаващ същата аура, като онова, което бе усетил току-що. С периферното си зрение обаче забеляза нещо дори по-стряскащо - Фенг стоеше отляво на Юн. Сякаш съзнанието на Райто си правеше шеги с него, той виждаше две идентични копия на Фенг, по едно до всяка страна на дивана.

За момент дори противниците им застинаха. Никой от двамата Фенг обаче не губеше време. Миг по-късно всеки от тях стоеше пред един от двамата човека в тила на враговете им. Сякаш се бяха придвижили с невероятна скорост, очите на Райто се нуждаеха от време за да регистрират, че вече не бяха на същото място. Със синхрона на човек и огледалното му отражение, двете копия вдигнаха празна длан и я забиха в гърдите на хората пред тях. За много кратък промеждутък от време не се случи нищо. Въпреки че хората в тила на петорката бяха застинали от изненада, онези зад тях пренасочиха дулата си към Фенг. Двама към десния, един към левия. Миг по-късно обаче, жертвите на Фенг отскочиха назад, сякаш тласнати от някаква ударна вълна. Онова, което бе дори по-фрапиращо обаче, бе че заедно с дъха, изкаран през устата им при невидимата атака, излезе и кръв, сякаш белите им дробове бяха наранени. И то критично, съдейки по количеството й.

Секунда по-късно времето продължи нормалния си ритъм. Лявото копие на Фенг се стопи като дим във въздуха. Останалият Фенг залитна напред, едва възстановявайки равновесие. С панирани физиономии, останалите трима противници насочиха инстинктивно оръжие към него. Юн все още поддържаше бариерата, с концентриран поглед, в който се четеше липса на увереност как трябва да постъпи от тук нататък. Ако прекъснеше бариерата, те можеха да станат жертва на останалите трима бандити, тъй като Фенг изглежда беше беззащитен в момента. Райто имаше ясен визуален контакт само с онзи от левия край на кръглата им маса. Вторият беше скрит наполовина от тялото на собствения му съотборник, а третия - напълно.

[Kagami Raito]

-Затвори очи.

Райто прошепна ясно инструкцията си към Юн но го направи достатъчно силно, за да го чуе и чичо Линг, но не и никой от опонентите им. Принципно нямаше намерение да използва способностите си тук, но безрасъдното действие на Фенг го принуди да направи точно това. Кагами веднага пристъпи извън радиоса на бариерата към удобната му страна беше(eдин вид тази, в която не му пречи тялото на Юн) и направи360 спин с ляво круше разпери лявата си ръка настрани, изваждайки пистолета си със дясната. Тогава той активира способността си, която беше генериране на светлина, като от лявата му длан се формира изключително ярка и заслепяваща светлина, която щеше да заслепи китайците преди да имаха възможност да наранят Фенг. Самият той най-вероятно щеше да се обърне и да се заслепи, тъй като светлината беше изключително ярка и беше човешки инстинкт да се завъртиш щом нещо започне да свети зад гърба ти, но това не беше проблем в момента. Самият Райто, който носеше слънчеви очила нямаше да има голям проблем, особено като се вземе на предвид и факта, че държеше лявата си ръка малко зад главата, за да е един вид с гръб към светлината. С дясната си ръка, той насочи първо дулото си към този, над когото имаше най-добра видимост, и веднага изстреля куршум към главата му, като ходеше бавно напред правейки го. С ходенето си, той щеше и да придобие по-добър вижън към останалите двама, като приоритед му беше този, към когото вече имаше някакво зрение. Кагами се довери на експертните си умения с пистолета, и веднага изстреля втори куршум насочен към неговата глава, продължавайки да ходи напред. Щеше да направи същото когато получи видимост и към третия. На всичкото отгоре светлината която излизаше от ръката му щеше да ослепи всички останали хора във заведението както и пичовете на входа, ако се бяха опитали да влезнат, затова му прилагаше и някаква защита от тях.