Alter World RPG

Година: 2036
Сезон: Късна пролет

Докато траеха първите няколко минути, след аварийното кацане, в които беше ясно, че няма да го пуснат да излезне от самолета, докато не се поуспокоят, Янус си мислеше за случайната среща, която доведе до това пътешествие. След като го уволни от фирмата, баща му не желаеше дори да го погледне. Янус знаеше, че той никога не го беше приемал истински, но пропиляването на този последен и най-голям шанс, който му беше даден, срина всичко. Тогава той напусна Тесалоники и тръгна да обикаля дълги години, намирайки работа тук и там.

Миналият месец се беше върнал за кратко в Тесалоники да свърши нещо и случайно срещна баща си в центъра. Беше остарял и изглеждаше уморен. Явно се беше изморил и от ненавистта към единствения си син, защото, макар и неловко, се бе спрял да поговорят. Каза му, че у дома все още получават писма, в които го викат да се яви в казармата за служба. Бил отворил последното и от него ставало ясно, че повече не може да отлага (в Гърция има десетки начини да се отложи службата, която уж иначе е задължителна. Голяма част от мъжете бавят с години по този начин постъпването си на служба). Янус се беше ядосал и беше казал, че може би трябва да замине нанякъде за да го оставят най-накрая намира и да не го занимават повече с тези глупости. Странно, но баща му взе идеята присърце и енергично впрегна силите и връзките си, за да го изпрати в извън страната. Също странно, но по някаква причина беше избрал да го изпрати на Малдивите...

Пилотът, който говореше през високоговорителите, най-сетне млъкна, след цялата тирада празнословия. Лампичката, която показваше, че трябва да остане с предпазен колан (който той вече беше отключил) изгасна.

Янус почти грубо накара човека на седалката до него да стане, за да може той да слезне от самолета и да се разходи навън. Не го свърташе на едно място, всичко му беше тясно. Искаше да издиша изстудения изкуствен въздух, който бълваха климатиците на борда и да поеме дълбоко в гърдите си топлия и влажен океански бриз.

Коремът му се обади и Янус си даде сметка, че е много гладен. Мислите му, а с тях и краката, се устремиха в тази посока и той тръгна към едната стюардеса. Възнамеряваше да вземе нещо за ядене и да отиде навън, където да го изяде, а после да се разходи. Когато се приближи я попита:

– Ще ме прощавате, отворен ли е бюфета?

Мейв никога не си бе представяла, че може да гребе. Или, че някога ще ѝ се наложи. Е, наложи ѝ се.. поне за другото се оказа права. Все пак даваше всичко от себе си. Надяваше се течението да избута лодката ѝ.. скоро. Никой ли не се бе сетил да омекоти греблата с нещо...

Снаксове и чипсове... Нямат ли тези глупаци някаква истинска храна? Янус си умираше за малко дзадзики салата, хубав бял хляб и маслини. Поръча един от тези глупави снаксове, пакетче фъстъци, локум и едно кафе. Локум и кафе – поне имат и нещо хубаво. Ще хапна набързо вътре в самолета – реши Янус – пък после ще отида да се разходя навън. Няма да е хубаво да ям навън в тоя дъжд.

Янус се наяде и прибра пликчето с фъстъците, които не изяде в джоба си. Всички около бяха нервни – потропваха с крака, барабаняха с пръсти по облегалките и току си поглеждаха телефоните само за да ги приберат с въздишка обратно. Беше чел някъде, че телефоните излъчват специални честоти, или нещо такова, с което влияят на мозъка и имат пристрастяващ ефект. Сигурно беше така, не се учудваше като гледаше държанието на тези луди хора. Той затова нямаше мобилен телефон. Пък и не му трябваше.

Слизайки от самолета, стюардесата се опита да го спре, но той не се остави да го баламосва с протестите си и излезна от самолета въпреки това. Защо ли се опитваше да го спре? Да не би да не бяха наистина в Сомалия, а някъде другаде и да не искаше той да вижда навън? Или имаше нещо друго, което не трябваше да вижда? Може би аварийното кацане беше лъжа и всъщност правеха нещо друго? Кой знае... Хубавичка е стюардесата – помисли си Янус – но пък доста глупаво и досадно момиче. Ама те все такива взимат за тая работа. То това е и самата работа, нали.

Влажния и толкова... хм, естествен въздух навън го накара да забрави мислите си. Огледа се и тръгна в посоката, в която трябваше да бъде океана. Югоизток май се падаше, но откъде може да си сигурен през нощта? Малко по-далеч от самолета вече беше съвсем тъмно. Продължи да ходи без да мисли за нищо – наслаждаваше се на дъжда, вятъра, калната земя под краката си и пълната тишина, нарушавана единствено от звука на дъжда. По едно време се сети за някаква песен от детството си и запя на гръцки с пълно гърло и плътен глас:

И днес от камшик наранени
Със души свити в болка и страх
Елохим, Боже наш
Чуй отчаяния плач
В този час
Избави ни

Спаси ни днес
Боже наш
Спаси ни днес...

Като малка Мейв се бе чудила откъде се е взела цялата тази вода.. океаните и моретата. Сега вече знаеше. Порой, порои!!! С усилие на волята слезе от лодката и се запъти към някакъв човек... и някаква палатка. Неговата палатка? Че чия друга. Май я хвщаше треска. Докато ходеше към палатката държеше пистолета в готовност. Кой знае какви психопати бродеха наоколо.

Янус млъкна и се взря, примижавайки, пред себе си. Осъзна, че това пред него е джип пълен с негри, а това отгоре е... дявол да го вземе, та това е картечница. Видя и човека с оръжието в ръце, който идваше към него и се спря на място. И таз добра... Онзи крещеше нещо. Опита се да разбере дали е на познат нему език, но все още не можеше да чуе добре от шума на дъжда. Вдигна бавно ръце на нивото на главата си. Мислите му се стрелнаха. Нямаше как да избяга. Нямаше и никакво оръжие в себе си. Зачака онзи да се приближи. Погледна, колкото може по-незабележимо, земята да потърси камък или нещо, което би могло да се използва като оръжие, но си даде сметка, че това е много лоша идея – онзи държеше автоматична пушка, а не беше и сам. Стомахът му се сви и усети напрежение сякаш в жилите си. Постара се да остане външно спокоен.

Янус Малакас

Янус вдигна една идея по-високо вече вдигнатите си ръце с жест, който казваше "ето де, вдигнати са". Отговори на въпроса:
– От Гърция. Самолета ни кацна аварийно – и посочи, както беше вдигната ръката му, с палец през глава, в посоката на самолета, от който идваше.
Не разбираше как не бяха видели кацащия самолет в тази равна пустош. Дори през пелената на дъжда светлините на самолета трябваше да се виждат от километри. Първата му мисъл, като осъзна, че са пирати беше, че може би ще ги оберат и ще ги оставят живи, но последвалият коментар на негъра го накара да се съмнява в това.

Всичко се случи толкова бързо.. Първият куршум се заби в хълбока ѝ.. пареща болк.. а после.. нещо разкъса гръдите ѝ - вторият куршум... Не мислеше, че може да стане по-зле. Горе долу по това време съумя да натисне спусъка - но вече залиташе отхвърлена от силата на стоманата.. третият куршим трябваше да я убие. Знаеше го. Но някак си докато падаше усети, че всичко това може и да не се случи.. сякаш бе там и не бе там. Върна се назад. Гледаше към палатката. Вече знаеше какво я чака там. Затова напъха пистолета в бикините си - все пак бе по рокля, та това бе единственият ѝ избор. Отправи се към човекът, който току що я бе убил.

Янус Малакас

Мейв Кис

Янус се подчини и тръгна към джипа. Внимаваше да не прави рязки движения, които биха предизвикали пиратите.
След първоначалното стряскане и уплаха, усети че спокойствието му плавно се възвръща. Разбира се, беше напрегнат, но му се струваше, че някъде по-дълбоко в съществото му, му е все едно за това, което се случва. Даже му се стори естествено продължение на цялата абсурдна история от последните няколко седмици. Видя баща си случайно на улицата и той не само, че се държа сякаш са почти близки, но и уреди неговото напускане на страната за да избегне военна служба. След това самолетът му кацна аварийно насред пустинята, а сега го отвличат пирати. Може би трябваше просто да се яви на проклетата военна служба... Глупости – отхвърли тази мисъл – да не е крепостник, че ще му налагат да служи в казармата. Можеше да ходи където си ще и да прави каквото си ще. Осъзна къде и в каква ситуация се намира и замалко да се засмее, но се възпря. А и все още е свободен, помисли си, каквото и да става, пак е свободен. Можеше да усети свободата си някъде вътре в тялото си. Не беше сигурен къде точно, дали е в тила му, в гърдите му или в десницата, но я усещаше и знаеше, че тия черни маймуни, които са насочили автомати към него, не променят нищо.
Качи се в джипа и огледа обстановката.

Янус бе през цялото това време мълчалив и привидно спокоен. Щеше му се да направи или да каже нещо, но просто не можеше да измисли нищо. Каквото и да кажеше можеше да ги предизвика, затова просто следваше накъдето го тикаха и чакаше, слушаше и оглеждаше наоколо. Добре поне, че черните не говореха на някакъв странен техен език - кой ли е местния език? Не можеше да си спомни, дори и да го беше чувал някога. Сигурно Сомалийски, ако съществува въобще такъв -, така поне можеше да разбере нещичко. Ако групата, която го доведе тук, се върне до самолета, би трябвало да го оставят тук някъде. Колко ли от тях имаше наоколо? Ако двадесет заминат, дали останалите ще са достатъчно малко, че това да бъде най-подходящия момент за бягство, който може би ще има? И дори и да се измъкне от бара, не виждаше никаква възможност да избяга в тази пустош пеш, докато чернилките имаха джипове и познаваха мястото. Налагаше се му се да чака търпеливо и да дебне за подходяща възможност.

Но Янус не беше от търпеливите. А точно в този момент му хрумна една гениална идея. Обърна се към онзи зад бара - явно той беше шефа тук - и безцеремонно се включи в разговора:

– Доуг, ще ме прощаваш, ама може ли да ви дам по-добра идея?

Янус си беше отворил устата, когато идеята му беше още мъглява и едва оформена в главата му. Затова побърза да я формулира в главата си, докато оглеждаше негрите, които го бяха довели и които за секунда изглеждаха готови да го разкъсат, преди онзи зад бара да ги спре с жест. След това се обърна към бармана и поде:
– Ако ся отидете и направо нападнете самолета, пилотите почти със сигурност ще успеят да дадат сигнал за помощ по радиото. Ще стане мазало - това да не ви е някоя рибарска лодка? Става дума за самолет пълен с хора, от тия дето пътуват за Малдивите. Дори в Сомалия това би значело страшен скандал и ще бъдат изпратени военни веднага за да го предотвратят. Можете да постъпите по-хитро и хем да намалите шанса да се объркат нещата, хем да увеличите печалбите...

Спря, като гледаше онзи зад бара в очите, и зачака от него да му даде знак да продължи.