Някъде по източното крайбрежие...

[Shen Lee]

- Момче - каза черният зад бара. - Правителството тук е фиктивно. Военните имат по-сериозни проблеми от една партизанска престъпна банда. Като например вътрешни борби за власт. И дори да забравим за това, докато пристигнат отдавна ще сме приключили с вас. Пожелавам им късмет с излавянето ни след това.

Пленителите на Янус се разсмяха обезкуражаващо около него.

- Но все пак искам да разбера какво имаш предвид "увеличаване на печалбите" - и наистина, в гласа на лидера можеше да се усети нотка на заинтересованост примесена с алчност.

[Shisharka]

– Би трябвало вече да са изпратили транспорт, който да прибере хората от самолета, нали? В тоя самолет ще да има няколко стотин човека, това са поне няколко автобуса, ако са изпратили автобуси, или пък сума ти коли. Сигурно са изпратили коли, и то джипове, не вярвам друго да може да се движи през тая пустош без пътища. Ако сега отвлечете пътниците, скоро ще пристигнат онези и веднага ще съобщят какво се е случило. Казваш, че е фиктивно правителството, ама друг път да не си мръднат пръсти за отвлечени стотици чужденци. Ше стане международен проблем даже. – Янус спря да си навлажни устните с език. През паузата погледна онзи дето наричаха Киру, а после пак бармана и продължи:
– Ако изчакате малко, те ше натоварят пътниците и ше тръгнат наобратно. Ше кажат на другите, че всичко е наред. Тогава може да им направите засада. Според мен няма да има много охрана, ама вие ше кажете как е тука. Ше вземете хем пътниците – та даже и повече хора с тия дето ше дойдат - хем самолета, хем всички джипове. Тъкмо ще може да го направите по-далеч от тука, за да е по-трудно да ви намерят. Кво ше кажеш?

[Shen Lee]

Някои от пленителите заобикалящи Янус се опитваха да разберат какво точно се опитва да им каже, докато други си бъркаха в носа - или ушите. Авторитетната личност зад бара обаче беше отдал пълното си внимание на Янус.

- Значи си сигурен, че вече са повикали помощ - каза той с тон лишен от първоначалната му самоувереност. - Ако военните наистина довтасат тук, ще си имаме проблеми.

- Какво ще правим тогава - попита Киру.

- Каквото каза той - отговори лаконично барманът.

- Откога следваме предложенията на пленници?

- Откогато аз съм шефа на това място - каза предизвикателно барманът.

За момент Киру сякаш искаше да отговори на предизвикателството, но след две секунди премести поглед встрани.

- Обръщаме по едно и потегляме - нареди той на хората си. Той самият взе чашата си с голямо уиски се отправи към другите маси, вероятно за да събере останалите хора, които щяха да са нужни в кампанията му.

- А ти - обърна се барманът към Янус. - Какъв си точно. Пътуваш към Малдивите, но с готовност работиш с бандити като нас.

[Shisharka]

Ха! - каза си наум Янус - Тоя верно се върза. Да не повярваш...
Въпроса на другия негър му се стори много резонен. Кога пленителите биха послушали пленник, такива неща просто не се случват. Лудост. Не вярваше, че ще ги убеди, но пък беше уверен, че идеята му е гениална. Поне докато говореше. Сега вече започваше да се съмнява доколко беше добра за него и дали наистина не помага на пленителите си. Искаше да използва алчността им за да ги накара да нападнат движещ се конвой с охрана - все ще пратят някаква охрана... нали? - вместо напълно беззащитния самолет. Но пиратите бяха много - поне 20 човека - и имаха елемента на изненадата. А също така щяха да изберат мястото на засадата. Янус така се стресна, дали не е направил огромна грешка, че в първия момент пропусна въпроса на бармана. След кратко забавяне се усети, че въпроса е бил отправен към него, окопити се и отговори:
– По-добре да помагаш на бандити, отколкото да си пленник на бандити. Не е ли така? - и го изгледа предизвикателно.
"Сбъркал или не, карай. Когато си губещ, винаги е по-добре да разбъркаш нещата, па каквото стане, вместо да стоиш и да гледаш безучастно и другите да определят посоката."

[Shen Lee]

Чернокожият зад бара кимна с глава няколко пъти, сякаш с Янус споделяха някаква основна истина за живота. След това обаче направи друга логична връзка и му зададе друг въпрос, докато гледаше как Киру събираше хора за каузата си от различни маси. Изглежда част от кордона щеше да бъде на градус, а други - поне на няколко бири.

- Значи не те интересува какво ще се случи с... останалите пътници? - барманът триеше чаша, която по стандартите на висшите кръгове на Янус бе мръсна дори след измиването си, с още по мръсен парцал.

[Shisharka]

– Интересува ме, как, но какво съм променил за тях? Така или иначе ще ги плените. Ще вземете няколко джипа повече по тоя начин. Купчина ръждясала тенекия! – отговори Янус и се изплю на земята. – Какво ми пука за тенекията?
Спря се, извърна се настрани и огледа намръщено суетнята около заминаването. Каза си, че трябва да млъкне. Чернилките наоколо ставаха от масите, като гаврътваха останалото питие в чашите си и небрежно или пък със смях, тръгваха след Киру, който ги подканяше. Зави му се съвсем леко свят, докато в главата му нахлуваха най-различни спомени от все същата ситуация, която беше преживявал поне дузина пъти през живота си: ще му се да каже нещо, усеща как думите напират зад езика му сякаш му се повръща, но ги задържа, защото знае, че е лоша идея да ги изрече. Постъпи както във всеки от предишните пъти. Обърна се към бармана, изпълнен с яд, и го попита:
– А тебе не те ли пука за хората? И това дето вършиш, с какви очи би погледнал баща си, ако знае? Или дядо си?

[Shen Lee]

- Според майка ми, баща ми е бил пират - отговори барманът на въпроса, без да показва, че той му повлиял по кой знае какъв начин. - Не е нужно да казвам, че не познавам дядо си също. Родителите на майка ми никога не ми простихаа за нейната глупост да се върже на пират, така че когато тя почина - тогава бях на дванадасет, направих най-разумното решение. Изнесох се от къщата.

Отсечените движения, с които миеше чашите от уиски в мивката, сякаш подчертаваха определени части от историята му.

- Детството ми ме научи да не отдавам сантиментално значение на хората или животите им. И нещо ми подсказва, че на теб ще ти се отрази положително да научиш същото.

След кратка пауза барманът продължи.

- Може би просто на мен ми се струва така, но в теб има нещо необикновено. А необикновените хора не могат да се развият, ако играят по правилата на нормалните.

В този момент Янус беше разтърсен от прекомерно силно тупване по гърба.

- Хайде. Щеше да ни водиш някъде, нали?

Киру компенсираше въздържанието, което трябваше да показва пред главатаря, с поне равностойна пасивна агресивност.

[Shisharka]

Янус изгледа бармана продължително, след което се обърна към Киру, хвърли и на него един поглед, и тръгна към вратата, от която бяха влезнали:
– Ами, че да тръгваме тогава.

[Shen Lee]

Киру поведе немалко количество хора със себе си - около петнадесет човека, без да се брои Янус. Колкото до самият Янус - въпреки, че беше придружител от основна важност, групата го игнорираше и не му даваше особена възможност да влезе в редицата им. Двама-трима го изгледаха в стил "попаднал си в грешния квартал", но после последваха примера на Киру и се престориха, че не го забелязват.

По-неудобна беше ситуацията, когато стигнаха до джиповете. Докато хората се разпределяха по произволни джипове, с по-трезвите заемащи шофьорски позиции, Янус остана в средата калната площадка като дете, което никой от двата отбора в народна топка не искаше да избере. Накрая Киру го изгледа така сякаш Янус се бавеше да направи нещо, което вече му бе казано.

- Какво чакаш? Сядай отдясно. Нали трябва да ни покажеш пътя.

Групата щеше да тръгне, в указаната от Янус посока, ако той последваше нареждането. Дъждът бе намалял, но все още беше неприятно силен, особено по време на движение - джипът на Киру нямаше покрив.

[Shisharka]

Янус се качи на джипа.
– Че откъде ще знам аз пътя? С това не мога да ви помогна, момчета. По-добре ще е ако вие решите къде е най-хубаво да се направи засадата.