Улиците

[Shen Lee]

Киото е най-безопасният голям град в Япония, благодарение на комбинацията от стриктен контрол над оръжията и елитна полицейска сила. Въпреки това, гражданите са предупредени да бъдат внимателни след падане на мрак, поради високата духовна активност в тази област на Япония.

[Shen Lee]

"Авантюристи? Какво е това?"

Зертариан крачеше с умалели крака. Силата на слънцето бе отслабнала, макар че още не се смрачаваше. Търсенето му се оказа не само дълго, но и неплодородно. За разлика от Токио, тук нямаше детективски агенции, които се занимават със странни работи. Вероятно това бе друга черта на този почтен град, но повечето такива задачи минаваха през Полицията или Магическата Агенция, и изискваха принадлежност към една от двете организации, за да бъдат поети формално. Зертариан щеше да получи лиценз към Магическата Агенция, при успешен прием в Магическата Академия, но дотогава можеше да изпълнява тези задачи само нелегално, с риск да се забърка в проблеми с властите.

Колкото до другото му проучване, изглежда че записването в армията не беше особено трудно... стига да можеше да мине техните входни изпити. Хората в полицейското отделение бяха достатъчно мили, че да не кажат нищо директно на Зертариан, но намекнаха, че би било добре да мине поне през полицейско обучение преди да опита това.

Code: Select all

Зертариан: 
-35 енергия

[Zertharian Natsuki]

Обиколката около града беше уморителна и не особенно ползотворна за Зертариан, но пък поне му помогна да се успокои след досегашните сблъсъци и да събере мислите си.

*Значи трябва да мина поне един изпит в академията на всяка цена за да имам начин да науча каквото и да е полезно умение. И само чрез академията ще мога да изследвам магическите територии в близост.*

*А що се отнася до армията, може би ще трябва да почакам. Сега нямам нито времето, нито силите за да комбинирам и академията и армията. Макар че може да послужи като резервен вариант.*

- Yada... Yada...става късно, май е време да се връщам, не трябва да изпускам следващото изпитание. А и не искам да съм навън когато настъпи нощта. - каза си той запътвайки се обратно към Академията. Нарочно казвайки изпитание, а не изпит, тъй като вече не можеше да е сигурен кой слуша, защото дори и сенките имаха уши и очи.

[Shen Lee]

По време на личната ориентация, която Зертариан получи(тъй като пропусна общата), той разбра, че му се полага временна стая в общежитието на Магическата Академия, докато приключи приемния процес. Навън все още бе светло, но той реши, че е твърде уморен от премеждията си днес и е време да се прибере там. Може да не се беше представил завидно днес, но имаше други възможности да се представи добре, например на изпита за Магически Изследовател.

Продължение:

Изпит за Магически Изследовател

Стая 18

[Shen Lee]

Двора на Общежитието

[Shen Lee]

Преди малко...

Едноръкото белокосо момиче привлече някои погледи по улиците, но вероятно не толкова колкото би на някое друго място. Може би жертви на духовни катастрофи не бяха такава рядкост в Киото. Но по-важно вероятно беше нивото на комуникация, което Мико щеше да прояви към непознатите за нея продавачи. Дали тя щеше да се чувства неловко или пък... Във всеки случай щеше да й се наложи да посети поне няколко магазина, за да намери всичко в списъка...

Code: Select all

Тофу
Свински корем
Соев Сос
Юфка
...
Бонбони 
Чай с мляко "Kirin"
...
Цигари "Easy Revenge"

[Miko Zatsune]

Нищо необичайно не привлече вниманието на момичето по пазарната улица, но ако беше, рискуваше да се изгуби, а тя искаше възможно най-бързо да приключи с днешната си работа. Въпреки че не беше излизала дълго време, тя не беше изгубила усет с това как да се държи с останалите и беше доста формална по принцип, винаги се покланяше и казваше "добър ден" или "добър вечер" следователно ако беше следобедно време.

Тя и преди е била на подобно място, дори в метрото когато беше с Уинри. От наблюденията на момичето, някои хора прекалено много се увличаха относно това какво трябваше да купят и понякога харчиха парите си за излишни неща. Макар и да разполагаше с парични средства, повече от необходимите, Мико имаше конкретен списък, който трябваше да следва, а допълнителните пари, вероятно тя щеше да използва за някакво лично изкушение.

Все пак щеше да огледа всички видове магазини наоколо, но типът който търсеше тя, беше хранителен магазин. Най-вероятно щеше да й се наложи също да отиде и до локалната месарница за да закупи "свинския корем", но за другите предмети, смяташе че един магазин щеше да е достатъчно да посети.

Щеше да избегне да говори с непознати хора, или пък да услужва на бездомници с някои дребни, докато правеше път към най-близкия хранителен супермаркет. Макар че беше възможно и в малко магазинче да открие всичко, което й трябваше. Но може би за месото щеше да посети някоя месарница все пак, може би беше по-добра идея ако се беше снабдила с домашно такова някак си. Най-много, тя считаше че трябваше да посети два магазина. Ако не можеше да открие цигарите които й беше описано да вземе в хранителния магазин, може би три.

[Shen Lee]

На Мико й се наложи да посети десетина различни магазини, докато открие всичко, което. е нужно. Нещо, за което може би съжали, бе че не бе придружила на пазар Уинри нито веднъж, когато живя в нейния апартамент в Токио. Днес тя бе напълно изненадана от идеята, че има магазини, в които се продават само лекарства, или пък само магически пособия. Едно от местата, които посети, дори не продаваше повечето си асортимент, а го отдаваше "под наем" - това бяха джунджурии, които изглежда наричаха видеокасети или дискове.

Когато приключи, Мико бе не само психически, но и физически изтощена по някаква причина. Без да губи повече време(като се вземе предвид, че вече беше късен следобед), тя пое обратно към резиденцията на Ямура с няколко пазарни торби в единствената си ръка.

- Едно, две, три, ела ме настигни.

Мико чу някакъв римуващ се словоред, докато минаваше по една жилищна улица. Тя погледна към единствения друг човек наоколо - момиченце на 9 или 10 години.

- Четири, пет, шест, не можеш да ме спреш.

Странно. Детето не отвори уста за втория стих. Всъщност, тонът беше твърде нисък и гласен за да идва от него.

- Седем, осем, девет, ще оглозгам твоя скелет ~

Детето най-накрая спря и също погледна Мико с подозрителна физиономия. Но момент по-късно Мико най-накрая усети присъствието на трета фигура на тази улица. На стената на жилището, до което двете бяха спрели, седеше огромно изчадие, което изправено би се извисило над тях, дори ако се намираше долу на паважа.

[Miko Zatsune]

Набавянето на покупките се оказа по-времево изчерпващо от колкото Мико предполагаше, това да обикаля из магазините и пазарува на тези публични места донякъде успя да я изтощи, може би защото й беше за пръв път да обикаля из подобни места и да прави покупки, нещо за което наистина съжаляваше че не беше придружавала Уинри докато бе приютена в нейния апартамент. Беше се нагледала на какви ли не магазинчета и за следващия път щеше да запомни през кои беше преминала точно. Изненада се също от това че беше видяла магазини за изгубени вещи, не знаеше че имаше и такива, дали пък следващия път нямаше да провери какво се дава под наем в тези бутки? Силно се надяваше да не беше забравила най-вече чая, който бе есенциален, защото щеше да й се наложи и на следващия ден да приготви такъв за хазяина.

Докато се връщаше към резиденцията, тя започна да чува някакъв глас рецитиращ нещо, което момичето не смяташе, че беше част от заклинание, тъй като заклинанията звучаха по напълно различен начин, момичето знаеше това след като имаше опит, и все още си спомняше битката с Хийтоми, преди да се случи инцидента през който бе преминала и който бе причината сега да носи пазарните чанти само с едната си ръка, внимавайки в процеса да не ги размята за да не се скъсат торбите. Но за сега физическата тежест която я бе отморила още повече от колкото ходенето от магазин на магазин, тя остави на заден план, след като забеляза каква опасност грозеше децата които си играеха на площадката. Първоначално бе сметнала че някое от тях изказваше тази реч, но всъщност, Мико бе забелязала нещо плашещо, за което обаче нямаше да повдигне внимание към нищо подозиращите деца.

-Хей! – щеше да се провикне момичето към децата, докато с периферията на зрението си наблюдаваше внимателно и за изчадието, което се криеше наблизо.

-Вече се стъмва. Опасно е да играете сами на тези площадки. Чудовища дебнат в мрака! Бързо се прибирайте по домовете!

Опита се да ги предупреди момичето, като нямаше наистина намерението да ги изплаши, но използва намека че има "чудовища", за да бъде по-убедителна. Надяваше се опитът й да изкара децата на безопасност да се получи, преди нещата да загрубеят. Изглежда на Мико щеше да й се наложи за малко да се спре на място, но си пазеше гарда и беше готова да пусне чантите и да се защити с едната ръка която й беше останала, в случай че маскираното нещо се опита да я изненада и да я нападне в гръб, беше вдигнала гарда си до колкото бе способна на това.

[Shen Lee]

Малкото момиче изгледа Мико с намръщена физиономия, като че ли не разбираше за какво говори. През това време чудовището се изправи и слезна от стената само с една стъпка на дългите си крака. Въпреки вдигнатия си гард, Мико не успя да отбегне бързия замах на ръката му, тъй като все още държеше покупките в единствената си ръка. То я хвана за кръста и я повдигна във въздуха, доближавайки я до лицето си.

- Смърдиш гадно!

[Miko Zatsune]

Думите на Мико не достигнаха до децата и тя не разбра защо точно не я чуха. Беше все едно се разминаваха честотите им. Само тя ли можеше да види огромното създание, което беше успяло да я хване и да я вдигне във въздуха, въпреки опита й да се предпази? От една страна, тя беше успяла да отвлече вниманието на чудовището, което бе добре тъй като нямаха да пострадат други невинни, от друга, то беше надушило точно нея за първата жертва.

-К'со.... - с отвращение изрече момичето. Въпреки че се опита да ги предпази, тя все още беше прекалено слаба за да се отмести навреме от това да бъде заловена. Даже може би децата от площадката имаха по-големи шансове да се измъкнат от нея в текущия й стадий. Едната й ръка бе заета, а другата й липсваше. Ако не беше реагирала ответно, може би тук щеше да приключи всичко за нея. Каквото и да беше това огромно "чучело" което я залови, определено имаше намек да убива, не беше дошло само да си "играе". Но пък и тя нямаше да се остави да му бъде играчка.

Макар и да не усещаше никакви по-специални сили вътре в себе си, момичето все пак нямаше да остави без бой, или пък да не прави никакви резки движения. Щом маскираното изчадие я приближи към лицето си, момичето започна да рита с краката си, и изпъна десния си крак към лицето му в опит да го изрита право в носа, за да я пусне обратно на земята. Имаше вариант да използва и чантите за диверсия, но рискуваше да ги изгуби. Вместо това, Мико се опита да се прицели с подсичащ ритник към лицето на демонът. Видът му беше плашещ, но Мико беше свикнала да вижда и още по-страховити неща. Не знаеше изобщо дали борбеността й ще има някакъв ефект, но въпреки това тя изрита с цялата си сила, все едно живота й зависеше от това. В случай че то я беше пуснало на земята, момичето щеше да се опита да избегне това да падне право по гръб, и да стъпи на краката си и да направи кълбо назад преди да се изправи обратно за да олекоти своето приземяване.

Зар за атака: 1d20+4
Зар за щета: 1d12+8

[Shen Lee]

Ритникът на Мико не беше особено силен, но успя да засегне чудовището в дългия му нос. Той изпусна момичето и се хвана за удареното място, докато тя успя да се приземи ловко на двата си крака, без повреди никоя от покупките си. Постижението й не направи нищо повече от това да я върне в начална позиция, като този път разяреното чудовище замахна с ръка към центъра на тялото й, вместо да се опитва да я въздържа.

BAKU!

Решителен женски глас проряза нажежената атмосфера. В същия момент тънки жици от ефирна енергия обвиха чудовището, ограничавайки действията му напълно. Ако Мико се обърнеше по посока на гласа, тя щеше да види познато лице.

[Miko Zatsune]

От доста време не го беше правила, и за момент се почувства отвикнала, но пък ритника й с точност попадна в носа на чудовището, чрез който момичето го принуди да я пусне. Най-вече момичето почувства облекчение, след като нито една от покупките които носеше не пострада при този сблъсък, иначе част от деня й който беше загубила да набави тези чанти щеше да бъде изгубен за порядъка от секунди. Но определено й трябваше доста тренировка в случай че желаеше да може да отстоява поне своята позиция.

Невидима въздушна струя мина през тялото на Мико, след като тя се приземи и чудовището замахна с ръка към стомахът й. Това се случи просто в нейната глава тъй като тя имаше такова натрапчиво чувство, че ако създанието не бе впримчено от конците, които го бяха обезвредили напълно, ръката му щеше да откъсне тялото й на две, тъй като реакциите й бяха забавени. Беше станала доста несигурна в себе си, след като беше изгубила онази част от себе си която й даваше вътрешна сила. Обикновено не би се нуждаела от чужда помощ в такава ситуация, а сега за момент стоеше като че ли бе парализирана. Но все пак, бе доволна от това, че някой все пак се намеси в този кризисен от живота й момент.

Обръщайки се към източника на гласът изпълнен с увереност, изрекъл заклинанието, чрез което впримчи създанието, Мико видя някой, с който не се беше срещала от както беше започнала "новия си живот". По чиста случайност пътищата им се бяха пресекли отново.

-Хийтоми, а? - въпреки, че първоначално, вътрешно се беше зарадвала да я види, гласът на Мико не беше изпълнен с вълнение а по-скоро с тъга. Не очакваше се срещне с нея толкова скоро. и все още се чувстваше виновна че точно когато беше в битка с нея, й се случи това че изгуби себе си. А и се чувстваше неловко че точно по този начин отново беше видяла една от приятелките си.

Щом върна част от увереността си, с къси отскоци няколко пъти назад, Мико щеше да застане близо до Хиитоми, и в същото време по-далеч от обсега на чудовището, в случай че беше успяло някак си да се измъкне от клопката и се беше опитало да я нападне отново. Също така, момичето щеше да застане встрани от Хиитоми за да не й застане на пътя на някоя магия без да иска. Все пак, имаше някакво доверие все още на червенокосото момиче и разчиташе на нейната подкрепа, макар че Хийтоми едва ли щеше да я познае в този нищожен вид, поне Мико не очакваше да я разпознае веднага.

[Shen Lee]

Тази среща остави Хиитоми зашеметена за момент. Тя изглеждаше на прага да промълви нещо, но уловеното чудовище разби магическите жици, които го бяха обвързали. Това я върна в реалността с гневна физиономия, която подсказа че това се бе случило, само защото бе свалила гарда си за момент. Чудовището посегна към малкото момиче, което не можеше дори да го види, но Хиитоми успя да прекоси разстоянието навреме, за да спре ръката му с жезъла си.

- Вземи я със себе си и напуснете това място. Обикновени цивилни нямат работа тук.

[Miko Zatsune]

Без да се колебае, Мико поклати глава в съгласие. В момента тя нямаше нужните сили да помогне на Хийтоми в тази битка, нито пък да й напомни коя беше тя всъщност. Не само че щеше да се изложи ако бе накарала Хийтоми да се сетия коя беше, но и щеше да я разсее от схватката й с чудовището. Едноръкото момиче тръгна към детето с прибързана походка. Имаше такъв вид всякаш не можеше да губи повече време да бъде тук. По-рано детето може би не я чу тъй като беше далеч от него, но след като се приближи в близък обсег, може би щеше да я разбере:

-Тук не е безопасно! Трябва да се разкараш от тук! Моля те, нека те изпратя до дома ти!

Тя щеше да изгледа убедително към детето, но дори да не я беше разбрало отново, което като че ли беше обикновено напоследък, тъй като никой Мико не можеше да проведе нормален диалог с никой, щеше в краен случай да го задърпа с едната си ръка с която държеше чантите далеч от игралната площадка. Най-вероятно то живееше наблизо, но Мико нямаше идея в коя постройка точно, все пак тя не познаваше това място. В идеален случай детето щеше да я отведе към мястото си. Мико наклони глава намеквайки на хлапето че можеше да се качи "на конче", ако иска, това щеше да бъде най-удобния начин за Мико да я пренесе до вкъщи дори и да не изглеждаше толкова едра за да има възможностите да я пренесе по този начин. Мико насочи сетивата си предимно към това да пренесе детенцето на безопасно място. Колкото и да пазеше гърба си беше безполезно, тъй като не беше по-бърза от създанието с което се биеше Хийтоми, така че разчиташе изцяло на нея да се справи с чудовището. Ако детето нямаше къде да отиде, Мико щеше да го повлече към резиденцията, така или иначе й беше по пътя и нямаше да й се наложи да се отклонява от посоката по която се беше запътила инициално.

[Shen Lee]

Напускайки сцената, Мико се размина с още двама младежи облечени в дрехи на екзорсисти, които тичаха в посоката на Хиитоми - един изрусен и един, който носеше очила. Светлокосият изгледа Мико с доза интерес преди отново да фокусира погледа си върху чудовището, от което тя бягаше.

- Ще се оправя от тук сама тук. Извинявам се, но родителите ми казват да се пазя от странни хора.

След тридесетина метра детето, което тя ескортираше, я изпревари и се обърна към нея, махайки с ръка за довиждане.

- Все пак благодаря. Там сигурно е имало Йоукай, нали? Не мога да виждам духове, но майка ми казва, че наистина съществуват и са опасни.

Мико изгледа как детето се отдалечава в жилищния хоризонт, може би замислена как да намери заобиколен път към резиденцията на Джинзо Ямура. В този момент думите на непознат женски глас я хванаха неподготвена:

- Ти си много смела.

Зад ъгъла на на стената до която бе спряла Мико стоеше момиче на нейната възраст - или може би дори по-млада. Косата й изпъкваше с бледия си цвят, макар че едва ли точно Мико имаше правото да изтъква това. Сетивата й явно бяха отслабнали след загубата, които понесе, тъй като в миналото бойният й усет не би позволил на някой да остане незабелязан толкова близко до нея.

- Аз не можех дори да помръдна от страх, че то ще ме усети и ще ме изяде.

[Miko Zatsune]

Ситуацията за сега беше овладяна. Момчетата с които се размина докато пренасяше детето на безопасно място, можеше да отгатне че бяха свързани с магическата академия и бяха специализирани да се справят с подобни свръхестествени беди съдейки ги по униформите им. Русокосия изгледа към Мико с интерес, макар че самата Мико не го познаваше и се отнесе безразлично, игнорирайки го докато беше в движение.

Оказа се, че детето знаеше повече за така-наречените Йоукай от самата Мико, което беше изненадващо. Но най-вероятно местните тук бяха предупреждавани за подобни нашествия. Това обясни защо детето не виждаше чудовището. На Мико не й правеше впечатление как точно тя беше способна да вижда тези неща понеже беше свикнала да ги вижда от малка.

За сега Мико спазваше оказаните дирекции, но от този момент-нататък, трябваше да прецени как щеше да се върне към резиденцията. Местността беше неизвестна за нея и тя беше от този тип хора които лесно се губеха. Надяваше се да успее да се върне ако беше поела по обратната посока от която беше дошла, но преди да бърза да се прибере за да свърши с този интересен пазар който направи изпълнен с приключения, някой който беше тук може би през цялото време досега и наблюдаваше, я заговори. Беше момиче, също с бледа коса и дори може би по-дребно от нея. Тя разказа за това как не се е намесила досега, защото я било страх чудовището да не я изяде, което прави смисъл. Дори Мико за момент се беше паникьосала, но Мико беше от онези хора които не можеха да стоят без да предприемат действие, дори когато живота им беше застрашен.

-Благодаря ти. - отвърна Мико за комплимента който тя направи към нея, наричайки я смела, като Мико се обърна към нея и се поклони от уважение. Малко след това Мико изгледа към земята от самосъжаление.

-За жалост, аз съм само черупка от това което бях преди време. Единствено можех да се опитам да се отбраня по отчаен начин, но ако никой не се беше притекъл на помощ, щях само да отложа неизбежното.

[Shen Lee]

- Ти поне си била смела преди - каза не толкова окуражително, колкото просто убедено непознатото момиче. - Предполагам, че... само трябва да се върнеш там? Аз самата никога не съм била силна и винаги съм разчитала на други.

Момичето потърка глава с иронична усмивка.

- Но ми се иска да променя това. Не искам да изчезна от този свят без да върна част от това, което съм получила. Дори да не успея да бъда в помощ на самия човек, на когото дължа толкова-много.

Въпреки, че крехката фигура на това момиче наистина не вдъхваше впечатлението за особена способност, Мико може би щеше да бъде впечатлена от непоклатимата решителност на думите й, които не звучаха като празни приказки или някаква прищявка.

[Miko Zatsune]

Решителност. Непоклатимата енергия излъчена от момичето успя да впечатли Мико, зениците й се разшириха за момент от силното усещане което предадоха думите й, но миг след това Мико се отпусна. Макар и да не твърдеше че беше силна и винаги е разчитала на подкрепата на други, тя заставаше зад думите си по такъв начин, че придаде точно обратното чувство. Чувство, до болка познато на Мико. В нея тя всъщност можеше да види огледален образ на себе си преди време. С разликата, че Мико по-скоро разчиташе на себе си, от колкото на подкрепата на останалите. Не й беше помогнало особено това, че се обикаляше от други хора, които да й помогнат по пътя на развитието й. По-скоро това беше, заради изборите които самата Мико беше направила, и все пак, това че никой не я разубеди, я доведе до това да изгуби тази част от себе си - на уверено момиче което отстояваше себе си на пръв изглед. За пръв път от много време, в Мико бушуваха толкова емоции. Те бяха смесица от радост към увереността на момичето което срещна току-що, и тъга, породена от ужасния начин по който Мико се чувстваше спрямо себе си.

-Не мисля че някога мога да се върна отново там. Допуснах много грешки, и цялата отговорност падна върху мен, но бях прекалено слаба за да я поема. Иска ми се да бъда по-силна от това което съм, но за сметка на това, ще трябва да поправя някои неща в себе си. Винаги съм била бреме за останалите, колкото и да са ми били близки.

[Shen Lee]

- Хммм, може би тогава и двете трябва да започнем от малки неща - среброкосото момиче изгелжда вече бе преживяло стадия на самосъжаление и сега се чудеше нещо обхванала брадичката си с ръка. - Може би някъде има място, на което хората търсят помощ за проблемите си.