Alter World RPG

Сенпаят на Мико нахлу в стаята й без да се интересува дали спи дълбоко уморена от миналия си ден или пък се преоблича в момента. Въпреки, че Мико бе прекарала значително време в човешката цивилизация и бе срещала истински чудовища тук, Алистър може да бе най-досадният тип, с който трябваше да се разправя до момента.

След като се преоблече, Мико се отправи кухнята на резиденцията. Помещението бе устроено в традиционен японски стил, но за Мико това нямаше значение, тъй като бе първата кухня, в която бе работила. Ако някога посетеше "по-модерно" жилище, сигурно щеше да остане фрапирана от тамошната дефиниция за кухня.



Може би това бе моментът, в който Мико въздъхва(а може би не). Да приготви чай беше едно от най-тежките усилия за нея, след като можеше да се уповава само на едната си ръка. Нима си струваше усилията, дори при нормални обстоятелства? Ако Мико бе опитвала чай, можеше прецени това сама.

Целият процес отне над двадесет минути на Мико, заради неравностойното й положение. Когато приключи, тя трябваше да направи две пътувания до стаята на Ямура-доно, защото не можеше да носи горещия чайник заедно с чашите, чая и инструментите за приготвяне. Небесният генерал вече се бе преоблякъл - всъщност даже в официалната си премяна.


Възрастния мъж следеше неловките движения, с които Мико приготвяше чая му с трудно за разчитане изражение. Когато тя приключи той отпи една глътка от чашата, която тя му сервира и зададе тежък въпрос на момичето.

- Докога смяташ да стоиш затворена тук?

- Онзи, който е неспособен да живее в общество, или няма нужда от това, понеже е самодостатъчен, е или звяр или бог - Ямура изрече тези думи като нещо, което бе чул в миналото. - Въпреки, че наистина имаш вина към всички, чиито животи засегна, бягство отговорността ти към тях нито би ги защитило, нито задоволило. Но, ако всъщност се страхуваш от интеграция в обществото, поне не залъгвай себе си в процеса.

- Колкото до моето мнение, няма да ти давам такова. Човек трябва да се води по примера, а не по думите на хората около себе си. Ако не можеш да намериш добър пример в този дом, може би наистина трябва да напуснеш и да продължиш да търсиш такъв.

Ямура приключи закуската и чая си и се изправи без да губи време.

- Я, вече сте облечен официално - отбеляза Алистър, който въпреки че изглеждаше изненадан, се бе появил в стаята моментално, за да отнесе съдовете, от закуската, която бе приготвил по-рано.

- Има събор на Небесните генерали в Имперския двор - човек като Ямура не дължеше обяснения на служителите в дома си, но той никога не показваше студено или самомнително отношение към Алистър и Мико, към които се отнасяше по-скоро като ученици. Към господин Затсуне показваше дори уважение като на довереник.

Ямура напусна дома си, но това не означаваше че задълженията на Мико приключиха и тя бе свободна да се шляе сама наоколо. Първо на първо, трябваше да разчисти посудата след закуската и чая на настойника си.

"Досега аз върших тази работа, но сега ти си най-начинаещия ученик" - това й беше казал Алистър малко след като тя възстанови физическата и психическата си способност да се движи.

Говорейки си за Краули, Мико можеше да чуе гръмове и трясъци от тренировката, през която той минаваше всяка сутрин преди да се запъти към Магическата академия. За някой като нея, който нямаше интерес към магическото изкуство, беше странно да разбере защо някой би се подложил на допълнително обучение при доказан магьосник като Джинзо Ямура, при положение че вече посещаваше официалното учебно заведение.

Като някой без особени отговорности в момента, Мико можеше да прекара времето си както поиска, след като почисти кухнята, хола и стаята на Ямура.

- Айде, чао от мен - Алистър се показа и махна на Мико преди да тръгне за да стигне навреме за първия си урок днес.

Сега Мико наистина бе оставена на спокойствие, защо единствения човек, който можеше да я притесни в момента бе...

- Как се чувстваш днес, хлапе? Някой трябва да направи пазар, а Алистър избяга като усети че го търся, за да му дам тази задача.


Това бе Каджи Затсуне, охранителят Джинзо Ямура и дома му. Той се бе съгласила стане съучастник в изфабрикуваната история, че е осиновил Мико и това е причината тя сега да живее в дома на Ямура. Това намаляваше шанса някой да проследи странното й появяване от нищото с момичето, което бе причината зад Инцидента от Приемния изпит. Също така можеше да й послужи като параван, който ще й позволи да се интегрира по-лесно в обществото дори първия проблем да не бе фактор.

Този мъж й бе дал фамилията си, което може и да не особено значение за Мико, но тя бе забелязала и нещо друго, което може да бе общо помежду им. Въпреки, че служеше като охранител на един от най-доказаните имена в Магическия свят на Япония, Мико не бе забелязала мистър Затсуне да проявява особен интерес към Магическото изкуство.

- Ей, Мико - Каджи я сепна точно след като тя бе обърнала гръб. - Все пак ще трябва да платиш за тези покупки.

Гологлавият мъж й връчи няколкостотин кредита с дясната си ръка. След това бръкна с лявата в задния джоб на елегантния си панталон и извади две банкноти с деноминация ₡100 от там.

- Тези са за теб - поясни Каджи намигвайки й с позитивна физиономия, която някой не би очаквал от него на пръв поглед. - Почерпи се както прецениш.

---

Напускайки къщата, Мико усети как преминава магическата бариера, която бе издигната за да предпазва дома от похитители - както хора, така и духове. Изглежда въпреки, че вече не бе обладана, тя все още притежаваше някакви магически осезания. След това тя вероятно бе залята от нещо по-"страшно". Всъщност тя не бе напускала този дом откакто бе въведена тук. През последните седмици прекарани тук, колкото и унила да се чувстваше, все пак бе изпаднала в някаква комфортна зона.

Каджи й бе дал основни насоки до магазини, с които домът им имаше опит, така че нямаше особен шанс да се изгуби, ако следваше тези препоръки.

Мико:
+ ₡200