Резиденцията на Джинзо Ямура

01 Jan 2024 18:55

На Мико й отне известно време да генерира количество Магическа енергия и още повече да я концентрира в хартията на талисмана. Тя все още бе сънена, може би защото за първи път бе спала толкова дълго, или пък защото не бе минала през рутината, която вече подсъзнателно свързваше с началото на деня. В края на краищата тя обаче събра Магическа енергия и я съпроводи през талисмана.

Резултатът обаче беше далеч от задоволителен. За разлика от миналият й брилянтен успех, този път тя не успя да произведе залп от блещукащи огнени искри. Вместо това, магическата й енергия просто се разпръсна във въздуха около талисмана, сякаш той беше дал фира. Но когато тя разгледа талисмана внимателно, видя че няма никаква разлика между него и останалите й талисмани. Всъщност той изглеждаше непокътнат, за разлика от талисмана, чието мастило изчезна, след като тя бе произвела успешен залп вчера. Неуспехът вероятно се основаваше на личната й неспособност.

Зар за успех(Талисман: Фойерверк, Наказание: Липса на Магическо обучение): 2d20002dH

Code: Select all

Мико:
Магическа енергия: 35/40(Талисман: Фойерверк)

03 Jan 2024 12:15

Заклинанието дори не се получи, и първоначално момичето се сопна поради нежелания резултат. Трябваше да може да изстреля залп-а, а в случая енергията й се пръсна във върха на талисмана, без да завърши заклинанието си. Вместо да се ядоса повече на собствената си непохватност, тя щеше да поеме въздишка, да се опита да изчисти негативните чувства от себе си, и да пробва още веднъж. Да, опита й беше провал, но тя не беше от онзи тип момичета които се отказваха лесно, особено когато имаха резонанс. Искаше да може да се научи да използва това умение без проблем, но разбира се щеше да има спънки, все пак не всичко се получаваше от първия път, а и тя си спомни думите на "настойника". Само защото беше успяла вчера, не означаваше че тренировката беше завършена, и сега тя виждаше, че наистина имаше върху какво да работи.

Мико затвори очите си и се абстрахира отново от заобикалящата я среда. В съзнанието си, тя изчисти всичко заобикалящо и виждаше само тъмнина. Отново се концентрира върху дишането и издишването, докато не почувства пак онова усещане, когато започне да извира енергия от тялото. Тогава тя щеше да отвори очите си и да насочи поглед отново към своята мишена. Най-вероятно беше грешка това, че си представяше какъв би могъл да бъде ефекта след като изстреля към мишената. Докато всъщност тя забрави основното. Че трябваше първо "да се слее с талисмана", по думите на Алистър. Мико се опита да насочи своята енергия в талисманът. Ако разбираше правилно, трябваше да направи точно това. Тя насочи своята ръка пак право към стеблото на дървото, към което гледаше с решителен поглед. Тя всъщност дори не приемаше дървото като преграда която й пречеше, на мястото на обекта, момичето си престори че нямаше нищо, въпреки че всъщност се целеше в него.

-Order! - със спокоен тон изрече тя, този път оставайки с намерението да продължи фокусирането си върху задачата, докато тя не бе изпълнена, трябваше да бъде спокойна и търпелива, за да можеше нещата да се получат така, както би искала.

03 Jan 2024 12:25

Мико изпита за първи път горчивината на неуспех... може би в каквото и да е било. Тя бе придобила повечето си умения още в несъзнателна възраст, а останалите, до които вече нямаше достъп, бяха присъщи на Демоничната същност, която витаеше в нея преди. Вкуса на неуспех за първи път на шестнадесетгодишна възраст може би идваше като голям шок за нея. Въпреки това тя се превъзмогна и се концентрира отново върху задачата, която си бе поставила сама.

И за нейно задоволство, този път магическата й енергия протече успешно из магическите писания върху талисмана и тя произведе залп от огнени искри, който се пръсна безопасно в дървесния ствол, който бе нейна мишена.

Зар за успех(Талисман: Фойерверк, Наказание: Липса на Магическо обучение):2d20002dH

Code: Select all

Мико:
Магическа енергия: 30/40(Фойерверк: -5)
-1 Талисман (Фойерверк; Оставащи: 8)

Shen Lee wrote: Можеш да опишеш поредица от опити със следващия си пост.

26 Jan 2024 23:46

Въпреки неуспеха, този път тя стигна до значим резултат и почти изпълни своята цел. Почти, но не съвсем защото искрите които излязоха от талисмана се пръснаха в дървото, без да има друг ефект. Но това не се отрази зле на настроението на момичето, тъй като тя не смяташе да се отказва, колкото и това да се проваляше с нещо да не беше нейния щик. Цялото вътрешно усещане което е имала преди, беше благодарение на това че имаше свое "вътрешно аз", което придаваше тласък на нейната увереност. Може би нещото което й убягваше е да има повече вяра в себе си, както и да прояви търпение. През последните дни, тя беше буря от емоции, и то негативни, и постоянно беше в движение, угаждайки на другите около себе си. Сега имаше време което можеше да отдели върху собственото си развитие. Нямаше защо да се разочарова, а по-скоро се настрои за това да опита отново.

"Спокойно. Фокусирай се в дишането си". Насърчаваше се белокосото момиче със собствените си мисли, които щеше след момент да се опита да изключи, тъй като те бяха нещото, което я разсейваха. Можеше да чуе всяко свое вдишване и издишване. Фокусирайки се върху това, й помагаше да изчисти своя ум. Също чуваше и нещо като лек полъх на вятър. Лека по лека изолираше ума си до такава степен, че околната среда започна да представлява повече и повече като празнота около нея. Което беше добро чувство. Момичето извади един талисман, а погледът й беше лазерно фокусиран към мишената.

Какво би означавало да се слее с талисмана и дали не приемаше всичко прекалено буквално, поради което досега не й се получаваше напълно нужния резултат? Евентуално, момичето щеше да започне отново да усеща прилив от енергия, протичащ по нейното тяло. Опита се да влее тази енергия в талисмана по такъв начин, все едно съществото й да излезе от тялото й и следователно да се слее с талисмана. Тя държеше талисмана с два пръста сгъвайки ръката си под формата на пистолет, насочвайки го към целта.

-Order! - изрече с хладнокръвен тон момичето.

В истинска битка, тя не можеше също да си позволи да се отпуска и трябваше да има сигурни намерения да подчини своята цел. Не само че изгледа към дървото все едно от очите й изстрелваше лазер през същото време, но и наистина щеше този път с пълна сила, да се опита да изстреля залп с който да подсече дървото.

Това нямаше да бъде единствения й опит обаче. Тотално, момичето щеше да изпълни поредица от последователни опити. Но отново, Мико беше далеч от това да се откаже. Ако не се беше разсънила напълно до този момент, то тя имаше нагласата да продължи с тази тренировка докато не постигне успех, без дори да й дойде на вниманието колко време щеше да измине от деня. Беше толкова настроена върху изпълняването на своята цел, че дори времето беше външен фактор, който тя нямаше да позволи да я разсее, докато изстреляше залповете със желанието да раздере мишената.

14 Feb 2024 12:17

-Order!

6d20

Фойерверкът най-накрая беше успешен. Мико да фокусира цялата си същност в заклинанието изписано върху хартиеният талисман. Той пропътува спираловидно до ствола на дървото, което бе нейна цел, и се взриви в безброй искри.

Но Мико не беше приключила. Ако един успех беше всичко, което й е нужно, тя вече щеше да е пълноценен магьосник.

-Order!

Мико успя да произведе заклинанието успешно. Успехът не бе пълен обаче. Зарядът пропусна дървото, изхвърчайки завършвайки няколко метра встрани от целта.

-Order!

Нов фойерверк. Нов пропуск на целта.

-Order!

Пропуск. Макар, че не го усещаше, момичето дишаше тежко. Кое поред заклинание беше това? Тя не бе изпълнявала повече от едно на ден досега.

-Order!

Този път тя дори не успя да произведе заклинанието успешно. Не, това не беше правилно. Заклинанието се провали по средата и стотици искри се взривиха пред ръката й, отхвърляйки я на земята. Тя внезапно бе ударена от травматичен епизод. Въпреки, че дясната й ръка вече я нямаше, тя усети изгаряща болка в нея, като че ли отново беше погълната от заклинанието, което тя "открадна" от Хиитоми в един определен ден.

Мико не осъзнаваше, че е впила пръстите на единствената си ръка в пръстта. Посттравматичният стрес се смеси с умора, която й докарваше гадене, и с нещо друго - може би гняв от неуспехите й, може би нещо, което тя приемаше като чувство безсилие. Момичето се изправи и метна нов талисман към дървото, без дори да се усеща че прави това за първи път. Тя активира талисманът след като бе изгубила контакт с него и той се намираше във въздуха, нещо което може би бе виждала да правят един-двама напреднали екзорсисти.

-Order!

Тя успя да активира заклинанието от разстояние. То отново се взриви по средата на изпълнението, но заради разстоянието не изгори дланта й. Единственото, което се наложи да понесе беше краткотрайно изсветляване на зрението и оглушаване от несполучливата експлозия на фойерверк. Тя се бе провалила напълно, но този път бе останала на крака.

Code: Select all

Мико:
Магическа енергия: 0/40(Фойерверк(6x): -30)
-6 Талисман (Фойерверк; Оставащи: 2)

Момичето извади последните си два талисмана едновременно и ги метна със завидна ловкост.

-Order!

2d20

Талисманите бяха активирани от волята й едновременно, изгрявайки с оранжева светлина за миг, но в крайна сметка хартията просто изгоря в резултат на неуспешна активация.

Code: Select all

Мико:
Жизнена енергия: 195/205(Deep spellcasting: Фойерверк(2x): -10)
-2 Талисман (Фойерверк; Оставащи: 0)

Момичето посегна да извади още талисмани, но ръката й не напипа нищо. Тя обаче отдавна не беше на себе си, намирайки се на прага между съзнателното и несъзнателното. Без да осъзнава какво прави, тя протегна отворена длан към дървото, което бе нейна цел.

-Order!

Момичето като че ли нареждаше безсмислено, все още в транс от тренировката си. Но всъщност това, което тя правеше не беше напълно без никакъв ефект.

Да, защото тя продължаваше да изразходва Магическа енергия с всяко нареждане. Енергия, която не влизаше в магическата формула на никое заклинание. Енергия, която тя преобразуваше директно от Жизнената си сила.

Code: Select all

Мико:
Жизнена енергия: 180/205(Deep spellcasting: Фойерверк(3x): -15)

-Order!

Мико не усещаше как изгаря жизнената си енергия в рамките за отрицателно време.

Code: Select all

Мико:
Жизнена енергия: 165/205(Deep spellcasting: Фойерверк(3x): -15)

-Order!

Code: Select all

Мико:
Жизнена енергия: 150/205(Deep spellcasting: Фойерверк(3x): -15)

3d10

Дланта й постепенно започна да произвежда спорадични залпове от десетина искри.

-Order!

6d10

Code: Select all

Мико:
Жизнена енергия: 120/205(Deep spellcasting: Фойерверк(6x): -30)

Искри изхвърчаха от ръката й спорадично, която внезапни пукания на лагерен огън.

-Order!

4d10

Code: Select all

Мико:
Жизнена енергия: 100/205(Deep spellcasting: Фойерверк(4x): -20)

Мико бе твърде концентрирана в опитите си, за да усети, че от доста време насам не бе произвеждала пълен провал с това подобие на заклинанието за Фойерверк. Заклинание... Точно така. Първоначалния й успеех с това до провежда магическа енергия й позволи да започне да конкретизира образа на заклинанието изписано върху талисманите.

-Order!

3d12

Code: Select all

Мико:
Жизнена енергия: 85/205(Deep spellcasting: Фойерверк(3x): -15)

Първото от трите заклинания, които произведе беше наполовина успешно. То стигна до половината си път преди да гръмне в тридесетина огнени искри.

-Order!

3d12

Code: Select all

Мико:
Жизнена енергия: 70/205(Deep spellcasting: Фойерверк(3x): -15)

-Order!

4d12

Code: Select all

Мико:
Жизнена енергия: 50/205(Deep spellcasting: Фойерверк(4x): -20)

Нов успех... или поне най-близкото до успех, което бе постигала засега. Миниатюрният фойерверк се взриви по средата на пътя си.

-Order!

3d20

Code: Select all

Мико:
Жизнена енергия: 35/205(Deep spellcasting: Фойерверк(3x): -15)

Мико произведе перфектен фойерверк, който уцели дървото в десетката. Най-накрая бе повторила успеха си, с който прати Алистър в безсъзнание. Но тя не се спря дотук. Момичето започна да мята залп след залп, като че ли искаше да унищожи дървото пред себе си.

-Order!

7d20

Code: Select all

Мико:
Жизнена енергия: 1/205(Deep spellcasting: Фойерверк(7x): -35)

14 Feb 2024 13:25

- Пропускаш две тренировки поред, след което се преработваш до смърт в градината. При теб нещата винаги са в крайности.

Неспособна да помръдне дори мускул, на прага на съзнанието си, Мико осъзна че някой я носеше на рамо... Не някой, това беше нейният кръстник, Каджи Затсуне. Кое време беше? Май вече бе настъпил сумрак, въпреки че очите й все още не се бяха възстановили от безбройните залпове светлина, на които ги бе подложила.

16 Feb 2024 09:58

Отне й повече време от колкото очакваше, че ще й бъде нужно, така и не беше усетила колко време беше преминало докато тренираше усърдно, но в крайна сметка, тя постигна резултат и накрая, успя да научи заклинанието дори и да беше достигнала предела на силите си. Мико беше от онзи тип хора които ако решат че искат да постигнат нещо, не се отказват докато не успеят. Помагаше и мотивацията която Мико имаше. Тя искаше да стане по-силна, и определено си заслужаваше цялото това усилие. Тази магия щеше да й влезе в поза за в бъдеще. Чувството за успех, след като в края на деня, тя се справи, беше за кратко докато тя не падна от изтощение. Докато все още имаше някакво осезание, тя можеше да почувства допира от рамото на някой. По гласът тя можеше да познае, че това беше Кейджи който и каза, че винаги прибягва до крайности, което тя си го знаеше и не я провокира по никакъв начин. В случая тя беше усетила че сега беше точния момент да тренира и щеше да постигне успех ако беше поела риск, което и направи.

-Това е моя начин. - понечи да изрече момичето, ако изобщо имаше достатъчно сила и да движи устните си, както и да ги извие под формата на самоуверена усмивка, преди да изгуби съзнание напълно, макар че се опита да се задържи будна.

21 Feb 2024 14:39

- Вчера си се справила доста добре - каза Алистър с осезаема почуда в гласа си. - Не просто се научи да активираш талисмана, ами си успяла и да научиш самото заклинание.

- Бих казал, че в момента си минала една трета от първичното обучение за магьосник. Имаш основно разбиране за активация на вписани заклинания и вече дори можеш рецитираш едно. Способна си да формираш минимално количество магическа енергия и, съдейки по състоянието ти днес, дори да трансформираш Жизнена енергия в Магическа в движение.

- Между другото, с последното - Алистър хвърли предупредителен поглед на Мико. - Трябва да си внимателна. Пасивният ти заряд от Магическа енергия се въстановява бързо, обикновено ти е достатъчен един хубав сън. От друга страна, Жизнената енергия отнема поне два дни добра почивка и правилно хранене. Стресът, на който подлагаш тялото не се различава от последствията на боен мач. А онези типове имат нужда от стабилна почивка за да се възстановят след отдадена схватка.
- Вероятно вече си се досетила, но най-големият риск на бойното поле остава този за живота ти. С всяко допълнително заклинание от Жизнената ти енергия, отслабваш тялото си. Което означава, че ти трябва точно толкова по-малко за да бъдеш убита от вражеска атака.

- Anyway... - Алистър извади пет талисмана с различни надписи. Някои клейма бяха просто йероглифи, а други приличаха бяха по-скоро комбинация от геометрични и абстрактни фигури. - Избери един, върху който ще работиш днес. След като имаш основите, можеш да се опиташ да ги приложиш върху други техники, за да ги затвърдиш.

Divine Realm: Phantasmal Eyes

Earth Realm: Land Reading

Fire Realm: Smokescreen

Water Realm: Freezing Touch

Fire Realm: Burning Touch

11 Mar 2024 19:34

Сенпая, който беше изчезнал по драматичен начин последния път, уж бил в Академията през времето през което го е нямало, се завърна. Дали беше планирал да го направи чак след като Мико беше изпълнила заклинанието, което й беше дал да практикува? Мико не показа загриженост към неговото състояние когато той пристигна, а и защо ли да го прави, след като той беше всъщност добре и си беше ясно, че предния път беше направил постановка за да накара Мико да се мотивира повече.

Докато той й четеше лекция за Жизнената и Магическата енергия, едвам се сдържаше да го удари, понеже й беше противен. Но тъй като от онова което той й беше казал, тя беше постигнала резултат и сега се чувстваше по-силна, реши да запази силите си за следващото изпитание. Пред нея, той предостави още някои гримоари, от които Мико можеше да научи заклинание.

-Хай! - изрече стриктно и направи козирка с едната си ръка, която по-рано беше стиснала в юмрук. След това с поглед тя анализира абстрактните фигури. Може би от някой с нейния характер се очакваше да заложи на офанзивна магия. Тя вече имаше офанзивно умение, по-скоро й трябваше й по-скоро нещо дефанзивно или нещо разузнавателно. По-скоро заложи на по-лесния избор, нещо което не й изискваше толкова прецизност и толкова да се старае да пази себе си, колкото концентрация и фокус. Или поне според нея, и избра.

Divine Realm: Phantasmal Eyes

-Ще избера това. - със сигурен тон заяви своя избор момичето. Беше готова още щом като той й предаде умението да "изкочи от прозореца" и да почне да тренира, толкова уверена беше че кипеше от енергия, въпреки че имаше достатъчно време през което да поспи и да възстанови част от силите си.

12 Mar 2024 15:35

- Разузнавателен тип? - въпреки, че самият той бе донесъл тази опция за Мико, Алистър изглеждаше заинтригуван. - От теб може да излезе добър Мистичен детектив.

- Добре, ще мина през основите, за да ти помогна с умствената визуализация. Магиите от "Божествената" школа са фокусирани върху прякото взаимодействие с Духовния свят. Това ще рече, много по-директно от останалите школи. Въпреки, че можеш да нараниш дух с огнена магия, нещо такова би било много по-ефективно.

Алистър събра два пръста във формата на острие и описа дъга във въздуха с рязък жест, добавяйки думите "Hoko" в последния момент. Това заклинание произведе вълна от невидима сила, която можеше да бъде проследена само от изкривяването в заобикалящото пространство, което създаваше. Зарядът мина по коса траектория, прорязвайки тревата в градината, преди да се разпилее в пръстта близо до дървото, върху което Мико бе експериментирала вчера.

- На кратко, това са техники предадени ни от божества, които те използват специфично за да подчиняват други духовни същества. Е, не винаги де - например, заклинанието, което ти си подбра не е толкова агресивно. Най-просто казано, ти отдаваш магическата си енергия на първични духове, които винаги ни заобикалят, и в замяна те служат като твои уши и очи.

- Да видим... какво би искала да видиш или чуеш в момента, без да трябва да напускаш мястото, на което се намираш? - Алистър зададе този въпрос с дяволита усмивка, като че ли наистина заинтересован да разбере какво точно ще избере неговия чирак.

16 Mar 2024 10:08

Доколкото можеше да си спомни, Мико беше на изпит за магически детектив, когато се изправи срещу Накамура и след това срещу Хиитоми. Беше също много близо до това да спечели и втората си битка. Една от причините, поради която тя не се справи, беше защото не можеше да разкрие какъв капан беше заложила противничката й, освен че беше направила лошия избор да използва талисман, за който нямаше никаква информация. Ако се беше подготвила предварително за това както всички останали, може би Мико дори нямаше да бъде тук. Но може би е добре, че направи една стъпка назад. От това поне се научи да избягва да взима прекалено много дръзки решения.

Още от както чувстваше, че имаше някакво "вътрешно аз", което напоследък беше спряла да усеща, Мико имаше привързаност към "Света на духовете", може би една идея повече от колкото към магията. Може би причината да не усеща присъствие в себе си не беше това че нямаше опит, а по-скоро това, че такова липсваше. След като имаше опит с това да комуникира с духове до някаква бегла степен, може би това щеше да й бъде от полза в бъдещи изпитания.

-Добре. Да го направим. - поклати глава съгласително момичето: -Бих искала да узная какво заложи току-що, така че онова дърво там би било добро начало.- каза тя, отправяйки поглед към дървото, към което той изстреля невидимия заряд по-рано.

16 Mar 2024 13:57

Мико хвана талисмана с два пръсти, както бе забеляза, че прави нейният "сенпай", затвори очи и се концентрира върху образа на магическата формула, която бе изписана върху с тъмно мастило върху специалната хартия. Пречисти и фокусира магическата енергия и я вля в заклинанието.

Това, което последва, сигурно можеше да се опише като "извънтелесно преживяване". Тя виждаше самата себе си от трето лице, както и Алистър, който се намираше до нея. Гледната точка обаче не бе на тяхната височина, а отвесно. С други думи, тя се намираше на няколко метра във въздуха....

На Мико й прилоша и тя се срути внезапно на земята. Отново се намираше в собственото си тяло на земята. Чувството, което я удари, бе подобно на случаите, когато пропада в съня си и се събужда преди да удари земята.

- Чакай, получи се от първия път? Man, това се оказва по-лесно отколкото очаквах. Явно съм доста добър учител - Алистър бе сложил юмруци на кръста си със самодоволна физиономия. Отне му две-три секунди да се усети, че може би това не е най-подходящата ситуация. - Така де, добре ли си? Вероятно си получила "сетивна болест", тъй като никога не си възприемала визуална информация по този начин преди. Двойно повече, ако си се издигнала твърде високо във въздуха. Не се притеснявай, свиква се доста бързо. Нещо като да скачаш от високо - първите 2-3 пъти е доста страшно, но след това спира да ти прави впечатление.

Code: Select all

Мико:
Магическа енергия: 20/40 (Phantasmal Eyes: -20)

Зар за успешно заклинание (Наказание: липса на Магическо обучение)2d20002dL

17 Mar 2024 20:04

Макар предното заклинание да й беше коствало почти целия ден практика и да я беше изтощило до предела на силите й, този път, следвайки стъпките на Алистър, Мико успя от първия път, което учуди дори самия учител. Заклинанието се активира и за момент тя беше няколко метра над въздуха, летейки като птица, с разликата че наблюдаваше теренът от трето лице. Беше стряскащо усещане, и това в комбинацията с вълнението, което изпита, я накара да се върне обратно. Наистина, както Алистър описа, чувството беше все едно внезапно да скочи от планина. При връщането й в тялото, дори леко й се зави свят.

-Яс-но… – изрече тя леко мудно след обяснението на нейния „сенпай“. Поне беше разбрала как действа тази магия. Наистина, чувството беше подобно на онова което изпитваше по време на сънищата си, и беше бегло запозната с него. Но при някой следващ опит, тя щеше да бъде по-уверена в себе си.

-Изненадах се и заради това издържах толкова кратко. Съжалявам. – извини му се момичето. След това понечи да се изправи.

18 Mar 2024 14:52

Алистър хвана ръката на Мико за предмишницата и я изтегли на крака. Може би тя щеше да се опита да протестира или може би щеше да му бъде благодарна, но преди да получи време да изяви реакцията си, че в другата си ръка Алистър държи още талисмани със същия надпис. Пет на брой. Това означаваше...

- Въпреки това, което ти казах...

Пет талисмана. Съдейки по количеството магическа енергия, която изтегли от нея това заклинание, тя можеше да изпълни само още едно заклинание с базовия си резерв Магическа енергия. Това означаваше означаваше само едно нещо...

- Знам, че няма да ме послушаш. Така че може да взема предвид дръзкия ти характер и да работим с него наум.

Обикновено усмивката на Алистър издаваше сърдечно дружелюбие. Но този път Мико мислеше, че може да забележи дяволита нотка. Не, май просто си представяше? Всъщност, нима не би било много по-лошо, ако този човек можеше да й поднесе това очакване със сърдечна усмивка?

- Ямура-доно също каза, да те не третирам с детски ръкавици. Не знам дали е защото смята, че в теб се крие по-твърда личност, от онова, което показа, когато пристигна тук, или защото над този град надвисва опасност и той иска да подобри шансовете ти за оцеляване. Така или иначе се съмнявам, че Затсуне-сан да е по-внимателен с теб.

- Не се притеснявай - ще ти помогна, ако се изтощиш твърде много. Концентрирай се само върху техниката.

Да, Мико вероятно щеше да има нужда от помощ. Четири допълнителни заклинания с Магическа енергия формирана директно от Жизнената й сила щяха да изтискат дълбоко резервите й, които тя все още не бе възстановила след вчера.

Shen Lee wrote: Можеш да директно да опишеш няколко последователни опита (до 5-6). Формулата за успех на всяко заклинание е: 2d20-H

21 Mar 2024 12:17

Белокосото момиче не показа противоречие когато той я издърпа, помагайки й да се върне във вертикална база. Нямаше нужда обаче да й обяснява как ще подходи по-внимателно с нея, след като тя нямаше такива намерения. Последния път бе прибегнал до екстремни начини за да накара Мико да се мотивира да тренира, този път тя беше стигнала до извода че трябва да се усъвършенства, със или без негова подкрепа.

-Подценявате ме, Алистър-сенпай!- каза тя, след което се захвана с това да направи 5 последователни опита. Колкото талисмана й беше дал той. Досега, тя беше разбрала изискванията да изпълни тази магия.

Хвана един талисман с два пръста и се концентрира. Беше успяла първия път да направи заклинанието, но се паникьоса и то не протече дълго време. Трябваше да го изпипа така, че да може спокойно да го използва. Затвори очи и се съсредоточи.

Усети как енергия изпълваше тялото й и я вля във заклинанието. На този етап тя изолира терена около себе си и всичко пред нея беше тъмнина. Освен тъмно-синята на цвят светлина , която момичето щеше да започне да вижда когато се беше фокусирала достатъчно. За момент изпита вълнение и тази светлина намаля малко. Емоциите които изпитваше както и средата в която се намираше, можеше да я разсеят и някой от опитите й да бъде неуспешен поради тази причина. Тя се концентрира изцяло върху изпълнението на заклинанието. По едно време можеше да чуе своето дишане. Ако беше наблегнала върху него, тя щеше да спре да се разсейва и светлината която виждаше със затворени очи щеше да увеличи обема си. Тогава, тя можеше да я влее в талисмана. Всичко това варираше до правилния усет.

-Hoko! - бяха думите които тя щеше да изрече преди всеки един от последователните й опита. Беше го научила от нейния сенпай. В някои от опитите й, то може би щеше да се изпълни на половина, както се е случвало преди. Тук обаче вместо изпълнението, Мико трябваше да има силата да издържи повече докато го използва.

Първия път когато активира заклинанието, тя нямаше представа за това че щеше да се издигне толкова високо във въздуха. Така, че, за да можеше да използва тази магия, тя трябваше да има известна яснота за заобикалящата я среда. Един вид, не можеше да погледне от място, без да имаше информация за него.

В някои от опитите си, момичето щеше да се рее във въздуха само за секунди и да се върне пак. Чувството което усещаше при успешен опит, беше странно. Беше като скитаща се котка по улицата, но изгубена такава и бягаща от нещо, но и самата тя не знае от какво. Да погледнеш от "трето лице", беше почти сходно с това да гледаш през нечии други очи. Дали поради тази причина в наименованието на тази магия имаше нещо свързано с очи? Едно нещо което беше си наумила Мико, беше да се опита да се надигне над хоризонта, когато съзнанието й гледаше от точката на трето лице. Щеше да се опита да "полети" на покрива на резиденцията и да разгледа терена от там. Преди това, обаче щеше да погледне и надолу, защото не беше сигурна, какво се случваше с тялото й докато изпълняваше тази магия? И тази информация беше важна за нея, оставаше ли тялото й в позиция на медитация или нещо друго се случваше, докато тя използваше тази магия? И, какво щеше да забележи ако беше успяла да се качи на покрива на резиденцията? Да, тя беше казала, че дървото бе добро начало. Първия успешен опит, може би съзнанието й се беше приближило към върха на дървото и за това беше толкова на високо. Страхът също беше фактор, защото в началото си беше плашещо. Първите един-два пъти, щеше да я обземе отново и да я накара да си дойде "на себе си", прекъсвайки заклинанието. Височината не беше нещо от което беше слабост за психиката на Мико, и тя щеше да се адаптира към това последователно. Беше като "да се качиш с асансьор на следващия етаж на някоя висока сграда". А и кой не обичаше да лети високо? Чувството след като беше успяла да активира това заклинание беше подобно все едно се рееше във въздуха като орел. Вместо да се развълнува прекалено много от тази емоция, Мико трябваше да се остави да се носи "по течението", подобно на това когато се съсредоточаваше върху своя дъх за да изолира своите мисли, да изолира и емоциите си. Именно това щеше да й гарантира успех и щеше да й помогне да изпълни своите цели. Първоначално тя щеше да се опита "да се качи на дървото", след това, при друг опит, щеше да се опита да се качи на покрива на резиденцията, и да разгледа от там. Тогава можеше да се каже, че тя беше изпълнила заклинанието успешно. Все пак беше добре, че Алистър щеше да я наблюдава, макар че едва ли щеше да се включва често и да й дава съвети, по-скоро щеше безучастно да изпипва с поглед изпълненията на момичето и да си вади изводи за нейния резултат. 5 опита тотално. Мико нямаше за къде да бърза. Тя също щеше да подходи внимателно с всеки един свой опит да изпълни заклинанието. "Внимателно, но стабилно печели надпреварата". С разликата, че тя също поемаше риск когато трябваше да използва и част от своят жизнен запас, за да изпълнява опитите. Но това също не биваше да я притеснява, когато беше отдадена напълно на това научи да борави със заклинанието максимално изчерпателно. Щеше да остава сама в мислите си от време на време за това как да прогресира по-напред, в случай че някой от опитите й беше неуспешен, или в случай че отново беше изпитала страх от внезапното спускане отново, и да се постарае да даде най-доброто от себе си със всеки следващ опит, тъй като всеки провал или успех щеше да бъде поучителен и да натрупа повече знание за това как работеше заклинанието.

---

---

Зар за успех(Талисман: Divine Realm: Phantasmal Eyes):

2d20-H
2d20002dH2d20002dH2d20002dH2d20002dH

25 Mar 2024 13:29

Мико доби добър идея за целта и употребата на заклинанието си, но за съжаление всеки от следващите й опити да изпълни заклинанието успешно се провалиха.

В един момент тя лежеше по гръб на земята абсолютно изтощена. Алистър седна до нея със скръстени ръце и крака, но физиономията му не издаваше разочарование.

- Times you win, times you lose, huh? - тъмнокосото момче й подаде бенто кутия със закуска. Изглежда той бе станал рано, за да я приготви. - Не се обезкуражавай, дори не трябваше да тренираш Магия два дни поред по план. Сигурен съм, че следващия път ще завършиш заклинанието и ще продължим напред.

Алистър започна да нагъва своята собствена закуска и в един момент проговори с пълна уста:

- Почини спокойно след като тръгна за Академията. Ако изпълниш още някое заклинание, ще се изкараш от строя за няколко дни. А не искаш да пропускаш поредна тренировка при Затсуне-сан. Възстановяването е толкова важно за развитието ти, колкото самата тренировка.

Code: Select all

Затсуне Мико:
Магическа енергия: 0/40
Жизнени точки: 22/205

25 Mar 2024 20:16

Понякога, дори когато даваш всичко от себе си, не стигаш до желания резултат. Мико разбира се научи това по трудния начин. Но беше наясно, че след още няколко подобни опита, може би следващия път щеше да има по-голям успех. За момента, това беше най-доброто което тя можеше да направи.

-Отнема толкова време, хъх? - риторично възкликна момичето щом Алистър й обясни за времето което ще й бъде нужно за да се възстанови. И в най-добрия случай щеше да възстанови само част от силите си, до колкото сама можеше да прецени.

-Ще се постарая да бъда внимателна! - обеща му момичето.

Добре, че в този момент нейния сенпай се беше досетил да поднесе бенто закуска. Сама, Мико нямаше умението да готви, и щеше да й се наложи да отиде на пазар, ако не й беше помогнал с това. Момичето преглътна докато го наблюдаваше как поглъщаше това количество храна. Може би ако беше някой друг щеше да й бъде срам да се храни пред него, докато той си позволяваше да се наслаждава така на храната която сам беше приготвил, без да има покритие към останалите около него. Но с него Мико правеше изключение поради някаква причина и се държеше по-отпуснато. Тя пресегна към своята закуска, и понечи да седне с кръстосани крака, в които щеше да постави кутията, от която щеше да се храни. Преди това разбира се щеше да хване клечките и да си каже "Itadakimasu", не защото се смяташе за по-възпитана, това по-скоро беше нещо като традиция която тя си спазваше.

27 Mar 2024 12:23

Храната дойде като божи дар за Мико. Двамата закусиха на тревата в двора за първи път, откакто Мико беше тук, но тъй като Алистър се държеше сякаш това е съвсем естествено, тя също можеше да си позволи да се отпусне и да си говори с него небрежно.

Когато приключиха, Алистър внезапно скочи на крака.

- Е, мен ме чака Магическата академия. Понякога ти завиждам за това, че можеш да прекараш целия ден както си искаш.

Момчето се раздели с Мико и изхвърча към сградата на Резиденцията, за да си вземе униформата и чантата. Следващия път, когато го види, щеше да е на вечеря.

Shen Lee wrote: Можеш да опишеш как прекарваш останалата част от времето до следващата сутрин, включително мерки да се събуди навреме за тренировката със Затсуни Каджи.

Code: Select all

Мико Затсуне:
Жизнени точки: 42/205 (Закуска: +20)

30 Mar 2024 21:17

Мико беше тази която завиждаше на сенпая си, тъй като той имаше как да прекара останалата част от деня си, докато в нейния случай, остатъка от деня й щеше отново да мине отегчаващо, особено при положение, че трябваше да възстанови част от своите сили. Момичето трябваше да помисли за бъдещето си, тъй като имаше доста време което можеше да използва по-пълноценно. Тя си спомни какво беше усещането когато беше в академията, всеки път там се случваше нещо интересно. Всеки с който тя се е познавала от там, навярно имаше по-добро личностно развитие в момента, ако не като това на магьосник. Щеше да й се наложи да потърси някаква работа докато имаше време до другата учебна година, в случай че имаше намерения да се върне в академията.

По това време нямаше никой в резиденцията, и на нея й се наложи да го прекара в стаята си, медитирайки, за да възстанови стамината си. Следващия й ден щеше да бъде доста динамичен, и в нейния случай не можеше да намери по-добър начин как да прекара остатъка от своя ден. Едно нещо което щеше да направи след вечерята, беше да се изкъпе и да си подготви дрехи. Като за тренировката със Затсуне-сан, тя щеше да използва по-скоро елегантен стил униформа на домашна прислужница. Един душ след вечерята, и да си подготви облеклото предварително, бяха мерките които тя щеше да използва, за да се събуди по-рано. Тъй като през деня щеше да бъде достатъчно отпочинала, този път щеше да се постарае да не проспи сутринта, като щеше да си легне с тази мисъл, че след като можеше да прекара толкова време, без да прави нещо важно, тя не можеше да си позволи този път да закъснее и щеше да се помъчи да стане малко по-рано, макар и да не беше сигурна, точно колко изтощена беше след магическата тренировка, и дали това нямаше да й коства още повече, все пак тя се постара да бъде внимателна със себе си и да не прави тежки физически натоварвания, камо ли да се опита да прави някакви заклинания които можеха още повече да й попречат да се наспи на време за тренировката със Кейджи. След като се беше подготвила с останалото, на сутринта единственото нещо което щеше да направи е да побърза да си измие лицето в банята, и щеше да е готова след това да излезе за тренировката.

03 Apr 2024 13:14

- Будна и жива?

Каджи я чакаше на двора в резиденцията, същото място на което тя провеждаше магическата си тренировка. Той не се бе пременил в нещо удобно за тренировка, вместо това бе облечен в същия костюм, който носеше винаги. Това създаваше впечатлението на Мико, че той сякаш винаги е на работа, дори когато всички сядаха заедно на вечеря.

- Имаш добре развита физическа форма, която не отслабна при месец почивка. Предполагам, че за разлика от Магията, в миналото си била добре обучена за физически схватки.

- Но за всеки боец загубата на доминантната му ръка е съкрушаващ удар. Бих казал, много повече от психологическа страна, отколкото дори физическа. Ямура-доно ме помоли да те обуча, но в това не би имало много смисъл, ако волята ти е съкрушена.

Кръстникът на Мико извади цигара от кутия във вътрешен джоб на сакото и я запали, преди да продължи.

- За разлика от други изкуства, Бойците са дефинирани от волята си. Човешкото тяло има ограничения, които е невероятно трудно да бъдат надскочени. Не случайно хората прибягват хиляди, пъти, пак и пак към силата на боговете, наука или дори чужди машини, за да придобият сила по лесен начин. За да придобиеш унищожителната сила на прост куршум, трябва да тренираш силата и умението на юмрука си пет години. Вероятно си го изпитала сама в миналото, на процесът на превръщане на собственото ти тяло в добре смазана машина за унищожение е безмилостен.

- Не само това, но човешките тела са крехки. Една травма може да създаде впечатлението, че за един миг, усилията ти са обезмислени. В мирен момент, можеш да излекуваш физическата травма и да имаш времето да събереш силата да продължиш.

Каджи дръпна от цигарата си и продължи след малка пауза.

- Но какво ще направиш, ако това се случи по време на схватка? Какво, ако сухожилието на левия ти крак бъде прерязано? Или изгубиш другата си ръка?

- Момент колебание е достатъчен да изгубиш битката. А когато си на бойното поле, това означава да изгубиш живота си.

- Нямам намерението да съм пренебрежителен. Но в същото време нямам намерението и да те изпратя отново на бойното поле за лесна смърт.

Затсуне-сан отново дръпна от цигарата си и погледна Мико изпитателно.

- Нападни ме с всичко, което имаш. Ще преценя волята и намеренията ти преди да продължим.