Улиците
Posted: 05 Dec 2016 12:43
...
Проклет да е Харусе. Проклети да са неговите „методи“ за обучение, елементи на преподаване и прочие, и прочие. Дано някой ден да стане пълноправен член на Хотел „Пъкъл“. Тъкмо да си почине, че там освен термалните извори с изгаряща вода, ще му включат и опция All Inclusive, плюс-минус някой друг масаж с камъни.
Октавия не спираше да крачи наляво, надясно, а в съзнанието и да се въртят какви ли не цветущи фразички, с които да прокълне военния индивид. Не стигаше, че искаше от някой, който гледа да избегне конфликти, борби и кавги, да се обърне срещу себе си, ами и и говореше точно като на подчинен. Понеже нямало нищо за вечеря да използва случая и да изследва града. Изследва? Че кой говореше така?
В яда си за малко да замери ония шинаи, но се спря и все това остави всичко, както си беше. Заключи и изхвърча навън. Да „изследва“ града. Ако това можеше да се нарече така. За краткото време, в което беше тук стигна до извода, че това не е град, а село. Пусто, скучно, смотано. Село и нищо повече, а сега имаше възможността да затвърди наблюденията си. Пък ако има късмет може и да се изненада и да се окаже, че не е сметнала правилно ситуацията.
Подметката на обувката и заметна поредното нищожно камъче по земята, която, за нейно учудване, беше циментирана. Ходеше и оглеждаше всичко колко себе си, но това което виждаше беше малка къща, жълта къща, грозна къща, висока къща, малка къща и така се повтаряха. Ама че смотано. Изцъка с език и само заби поглед пред себе си. И все пак една дума и бърникаше в главата. Да изследва. Не можа ли да го каже по по-нормален начин? Да разгледа града, да се разходи из града? Ама уви, нищо не беше лесно и нормално около Харусе.
Изведнъж се спря и удари юмрука си в дланта на другата си ръка. Беше решено, вече ако и говори така ще започне да мисли на себе си като на част от военните, а сегашното и ходене до магазина е първата мисия. Редник Октавия щеше да се отзове, за да накупи продуктите за вечерята.
Едва спря порива на смях, който изпита и продължи да се разхожда. Уви нито къщите се променяха, освен че от смотани ставаха все по-смотани. Небето също не се променяше. От скучно ставаше все по-скучно. А пътя .. ми той също си беше същият. Да не говорим, че все едно жива душа нямаше по това време, ама май беше за добро. Туко виж някой пострадал от нервният изблик на една тинейджърка ударила пубертета.