Улиците

Място изпълнено със стари къщи. Трафикът тук е слаб, което прави мястото идеално за спокоен живот или туристически разходки.

Moderators: Shen Lee, Game Masters

Post Reply
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1172
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

...

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Octavia
Member
Member
Posts: 40
Joined: 14 May 2015 16:35
HP:
EN:

Проклет да е Харусе. Проклети да са неговите „методи“ за обучение, елементи на преподаване и прочие, и прочие. Дано някой ден да стане пълноправен член на Хотел „Пъкъл“. Тъкмо да си почине, че там освен термалните извори с изгаряща вода, ще му включат и опция All Inclusive, плюс-минус някой друг масаж с камъни.
Октавия не спираше да крачи наляво, надясно, а в съзнанието и да се въртят какви ли не цветущи фразички, с които да прокълне военния индивид. Не стигаше, че искаше от някой, който гледа да избегне конфликти, борби и кавги, да се обърне срещу себе си, ами и и говореше точно като на подчинен. Понеже нямало нищо за вечеря да използва случая и да изследва града. Изследва? Че кой говореше така?
В яда си за малко да замери ония шинаи, но се спря и все това остави всичко, както си беше. Заключи и изхвърча навън. Да „изследва“ града. Ако това можеше да се нарече така. За краткото време, в което беше тук стигна до извода, че това не е град, а село. Пусто, скучно, смотано. Село и нищо повече, а сега имаше възможността да затвърди наблюденията си. Пък ако има късмет може и да се изненада и да се окаже, че не е сметнала правилно ситуацията.
Подметката на обувката и заметна поредното нищожно камъче по земята, която, за нейно учудване, беше циментирана. Ходеше и оглеждаше всичко колко себе си, но това което виждаше беше малка къща, жълта къща, грозна къща, висока къща, малка къща и така се повтаряха. Ама че смотано. Изцъка с език и само заби поглед пред себе си. И все пак една дума и бърникаше в главата. Да изследва. Не можа ли да го каже по по-нормален начин? Да разгледа града, да се разходи из града? Ама уви, нищо не беше лесно и нормално около Харусе.
Изведнъж се спря и удари юмрука си в дланта на другата си ръка. Беше решено, вече ако и говори така ще започне да мисли на себе си като на част от военните, а сегашното и ходене до магазина е първата мисия. Редник Октавия щеше да се отзове, за да накупи продуктите за вечерята.
Едва спря порива на смях, който изпита и продължи да се разхожда. Уви нито къщите се променяха, освен че от смотани ставаха все по-смотани. Небето също не се променяше. От скучно ставаше все по-скучно. А пътя .. ми той също си беше същият. Да не говорим, че все едно жива душа нямаше по това време, ама май беше за добро. Туко виж някой пострадал от нервният изблик на една тинейджърка ударила пубертета.
Kalt ist der Stahl auf dem ich liege; Ein krankes Bett für deine Lust
Du kennst mich zu gut, stellst meine Triebe; Scharfe Klinge an meiner Brust
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1172
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

Въпреки че бяха в този град от вече не малко време, Октавия не го познаваше особено. Харусе бе настоял да държат нисък профил първоначално, тъй като те не просто не бяха типична двойка за местността, но и дори по отделно трудно щяха да се впишат. Харусе бе военен, чийто социални умения не бяха на високо ниво, и ако не положеше нужните усилия, рано или късно щеше да привлече нежелано внимание. Но Октавия нямаше нужда някой да й казва, че тя самата бе много по-голям проблем в този смисъл. Докато Харусе бе имал живот преди да започне работа на експерименталния остров, Октавия не познаваше света и правилата му. Затова Харусе бе отделил последния един месец за запълване на тези пропуски. Тя вече бе обикаляла недалеч от къщата, но днес за първи път получи позволение да стигне до магазините в околността, ако не и по далеч.
Оказа се че къщата им се намира не далеч от търговския център на квартала. Първият магазин на пътя й се оказа хлебарница, от която излизаше непозната за нея ароматна миризма. До колкото зависеше от Харусе, той обикновено приготвяше студени обяд и вечеря, а дори нямаше смисъл да се започва темата с храната обратно на острова. Зад щанда в малката двуетажна сграда стоеше лъчезарно момиче, което поздравяваше клиентите си, които сякаш винаги познаваше и им даваше поръчките изпращайки ги с широка усмивка. Това отношение беше толкова непознато за Октавия, колкото миризмата на хляба. Можеше да направи умозаключението за неща, които бе чела в книги, но да го видиш за първи път си беше зашеметяващо.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

Post Reply

Return to “Стария град”