Alter World RPG

...

Локра отвори със замах вратата(или по-скоро портата) на залата, отблъсна едновременно с двете си ръце крилата, и прекрачи прага поставяйки ръце на кръста си. Огледа залата, докато крилата зад гърба му се затваряха. Това което видя...

Локра кимна на учителя, колкото за поздрав, толкова и в знак на благодарност, а след това се отправи към едно от свободните места - нито прекалено близо, нито прекалено далеч от своите съученици. Реши да застане на дистанция, приблизително равна на средната между всеки два съседни ученика. Едно на ръка, че не знаеше дали на останлите би им било приятно да навлиза прекалено много в пространството им, друго, че сам още не бе преценил що за хора ще се окажат присъстващите. Пък беше чел и това-онова за теория на пространството и знаеше,че различното взаимополжение на нещата оказва влияние на.. ами на всичко общо взето. Не бе изключено учебният процес да тече по-леко ако спазва несъзнателно установените модели от групата в стаята. Разбира се, тепърва щеше да се разбере кое какво влияние оказва в тази обстановка. Междувременно отвърна на изучаващите погледи насочени към него със свои такива.

Локра се подсмихна презрително когато видя реакцията на своите съученици. Разбира се, далеч зад презрението проблясна и куха болка - как може някой, дошъл тук с намерението да отдаде душата си на магията, да се води от предрасъдъци и слепи самоограничения, как може да отхвърля някаква възможност, навлизайки в дебрите на незнанието? Незнанието, знаеше прекрасно Локра, крие безгранични възможности... Какво високомерие! Да се гледа изотгоре друидството...едно от най-древните течения на магията. А дори и да не беше, какво от това? Магията си е магия. Че какво би била алхимията ако човек не познава естествените, някои биха ги нарекли свободните, течения на енергията? А може би в друидството се криеха и много общи връзки с алхимията, както намекна учителят. Локра потъна в изучаване на идеята за това.. ами да, нима златото не го произвеждаше самата планета? Нима някъде дълбоко навътре материята не се изменяше от едно в друго? Вече беше сигурен - ако човек навлезе достатъчно надълбоко в изучаването на естествено възникналите природни процеси, то няма как това да не го отведе до върха на алхимията! След миг осъзна че е казал последното на глас... Но какво от това! Разбира се, в този род хрумвания се криеше обикновено поне някаква истина...

Любопитството надделя.
Локра последва съучениците си. Това бе добър шанс да ги опознае.
Разбира се, направи го тихомълком.
Засега няма да уведомявам пазителите на реда - помисли си с гримаса - Ако това, което се готвят да направят, наистина създаде опасност, просто ще ги спася и толкова.

Локра последва внимателно своите съученици.