Кабинета на ректора

11 Feb 2016 12:53

Вратата зад Локра Каеда се затвори. Единствения човек освен него тук беше самият ректор - мъж не много по-млад и висок от заместника си, но за сметка на това по-любезен. Той покани новия студент да седне от другата на неговата страна на старинна маса, която изпълняваше ролята на бюро в този кабинет, и му предложи чаша зелен чай. Накрая мина към съществената част.

- Кажете ми, Каеда, какво търсите от това място.

25 Feb 2016 00:31

Локра се вгледа в човека пред себе си. Явно играеше важна роля в университета, а може би и в цялата страна. Кривна глава. Вдиша и издиша. Сетне отговори.
- По-интересен живот. Природата е нещо.. истинско, но не ми е достатъчно да бродя цял живот из бекрайните гори и поля.. и празни дворци. Защо? Да се нанижа на копието си, ако знам. А магията... тя ме привлича. Може би.. защото ми бе отказана. Искам да знам повече за нещата - но крайно време е това да стане от самите неща. Не знам какъв е смисъла на живота.. но едно е ясно - птиците не са създадени да живеят в кафез. Ще полетя, тук или някъде другаде, няма голямо значение, но ето, че от всички места избрах това.
Усмихна се.
- Приемете го като комплимент и ми връщайте по-бързо копието, че се чувствам почти гол без него... е, да се чувстваш гол е хубаво, не ме разбирайте погрешно, ноооо реших, че не е зле да използвам някое от вашите изразни средства, все пак се очертава да живея наоколо.
Дали човекът пред него ценеше честността?

26 Feb 2016 13:23

Ректорът изгледа с искрена почуда Локра за дълъг миг след това изказване, след което избухна в сърдечен смях.

- Определено сте необичаен тип, Каеда. И поне толкова дързък, освен това. Да кажете, че университета ни трябва да се чувства поласкан от избора ви да учите тук, не чуваш студентите да заявяват всеки ден това на университетския състав.

- Не го приемайте заплашително - каза ректорът след като най-накаря спря смеха си. - Може да се окаже, че елемент като вас е точно това, което ни трябва.

Внезапно ректорът изгледа с малко по-угрижен поглед Локра.

- Но все пак трябва да дадет малко по-добра възможност на новата ви среда да ви приеме. Все пак се намираме във война, а това не са най-добрите обстоятелства за неидентифицирана личност да търчи въоръжена в университет.

Интересно ректорът говореше така сякаш пълната война с Европейския Съюз е факт, въпреки че на теория напрежението между двете сили не беше прераснало в това все още.

- Това настрана - всъщност темата изобщо не звучеше толкова маловажна, че да може да бъде оставена просто настрана. - Въпреки необикновените ви търсения, мисля че това място все пак може да ви предложи възможности, които не бихте подценили.

- Като се вземат предвид интересите ви, освен необходимите предмети в Приложния факултет, бих ви предложил да обърнете внимание на История на Древната Магия. Но имайте предвид, че има неща, които се приемат за табу в тази държава. Можете да си навлечете досадни проблеми с Църквата, ако привлечете вниманието им по грешния начин.

Внезапно нечие появата на нечие слабо, но ново, присъствие привлече вниманието на Локра. Когато той се извърна по инстинкт или интерес, той видя как малка вратичка се отвори на около метър и седемдесет от дънота на входната врата, която бе затворена сама по себе си. От открилия се отвор изскочи дребно същество напомнящо на плъх, високо около 20 сантиметра, което тупна ловко на паркета и продължи да тича на 4 крайника към масата. Когато я стигна, скочи върху нея и се приближи до ректора. В устата си държеше свита запечатана хартия.

Ректорът пое свитъка от устата му без да срещне съпротива и счупи червения восъчен печат, разгъвайки бележка във формат А5. Очите му минаха бързо през съдържанието й, след което физиономията му придоби умислен вид за момент, преди да възстанови самообладание и да се обърне към Каеда.

- Съжалявам, Каеда, изглежда имат нужда от мен. Ще се погрижа да ви върнат копието ви, но моля ви гледайте да не плашите повече състудентите си или охраната - след тези думи погледът му се върна върху съобщението с излъчване, което показваше, че вниманието му вече не е насочено към новия студент.

26 Feb 2016 21:20

Няколко различни порива потекоха през Локра.
Първо, естествено, беше това странно същество, което влезе - никога не бе виждал такова и може би затова на Локра му се дощя да го погали и разгледа.. но нямаше откъде да знае как ще се възприеме това от самото създание. Може би беше равноправно на хората тук и нямаше да му хареса да се отнесе с него като с животно.. въпреки че той не се отнасяше лошо с животните... пък и много от животните бяха недоверчиви по природа и отнемаше време или поне подходящ подход, за да им покаже, че не им мисли злото.
Вторият порив бе да попита човека пред себе си(изглеждаше като невъзмутим тип, който може да се справи с всичко, което му се стовари пред очите) какво точно е това съобщение, че да предизвика такава реакция.. но осъзнаваше, че би било грубо да отвлече вниманието му при положение, че то бе погълнато от нещо друго.
Затова се отдаде на третия порив - огледа внимателно стаята и запомни каквото можа от нея, след което стана възможно най-тихо и незабелижимо и след като мислено(по-скоро комбинация между мислено и чувствено) изпрати благодарност на ректора(изглеждаше добър и беше приятен човек) прекрачи безшумно през вратата и я затвори внимателно след себе си.
Денят е прекрасен мислеше си, пък като не щат да му кажат кой е първият му предвиден час защо да не се натресе на тази Древна магия, за която стана въпрос? Както беше пред кабинета се огледа дали някой не се спотайва наоколо. Може би бе добра възможност да разгледа тая част на университета при положение, че така и така беше тук. Пък и да помисли върху това, което бе чул току що. Война!? Войните бяха интересни - кой знае колко може да се развие човек при сблъсък със стойностен противник?

04 Mar 2016 15:01

Локра не откри много неща, които привлякоха вниманието му в безлюдния сега ректорат. Тук може да се изучаваше Алхимия, но формалната част на университета не се различаваше от тази на паралелните му институции.

В края на крайщата не му оставаше нищо освен да продължи към следващата си цел и това бе откриването на часа по История на Древната Магия. Напълно неучудващо за тази държава, университетът бе капсулиран по изключително подреден начин. Изглежда всеки предмет принадлежеше към категория, а всяка категория имаше собствен "факултет", в който тя се преподаваше и изследваше. От всеки един до всеки друг можеше да се стигне по широка павирана пътека, заобиколена от храсти и понякога дървета. Търсеният от него предмет се преподаваше в Хуманитарния факултет, който бе разположен на северозапад от ректората. Малкото хора, с които Локра се размина, бяха основно членове на учителския или поддържащия състав.

В края на крайщата стигна до сградата която търсеше. Ако съществуваше такова нещо като аура, Локра можеше да нарече чувството, което тази сграда издаваше застинало, както и... още нещо, което не можеше да опише, може би защото не му беше познато. Той се ориентира до залата, където се преподаваше "История на Древната Магия", която бе разположена на четвърти етаж.