Alter World RPG

Каеда беше чел много за този свят. Това, което видя за двата часа прекарани в дебнене из храстите обаче се оказа на съвсем друго ниво в сравнение с прочетеното. Като за начало, хората бяха... безброй. Първо се опитваше да запомни всяко едно лице, всяка една походка, всяко едно оръжие(учудващо такива почти липсваха). Не успя. Нещо повече, хората сякаш не обръщаха никакво внимание на.. ами на нищо. Което означаваше или че се чувстват в пълна безопасност.. или бяха наистина в безопасност. Това го наведе на обезпокоителна мисъл.. все пак това беше магически институт. Кой знае какви защити се криеха наоколо? Но той все пак съумя да прескочи оградата и да се скрие на пръв поглед незабелязано.. може би не го смятаха за заплаха? Е, той не беше заплаха.. не планираше да обсажда университета или нещо такова.. но и не можеше просто ей така да си влезне през главния вход.. От друга страна всички останали си влизаха без никакви проблеми..
"Може би.." - помисли си - "..в това е целия трик... Нагласили са така нещата, че всички да се чувстват в безопасност, да не се притесняват, че някой ги дебне от сенките(или храстите).. за да може този някой необезпокоявано да го прави? Проклятие! Точно сега ли ми се допика?"
Въздъхна, така или иначе цялото начинание със събирането на информация се оказваше крайно обезсърчително.. че за какво му е информация, която никой така или иначе не се опитваше да прикрие? Пък и му се щеше да разкърши рамене.. "Решено е!" Стана и се изпика точно до дървото, до което се беше прикрил. На човек винаги му олеква като се изпикае. И изведнъж му просветна.. Закъсняваше!
Втурна се напред с копието в ръка. "Накъде?? Към централната сграда!" Надяваше се "централната сграда" да е наистина централна.. все пак влизаха и излизаха най-много хора точно оттам...

Да, оттам в действителност влизаха и излизаха най-много хора. Не виждаха ли, че бърза? Да, повечето съумяваха да се отдръпват от пътя му навреме, но пък някои от тях го правеха толкова неспокосано, че на Каеда му се налагаше да вдига, върти и снишава копието си постоянно.. за да не се наръга някой на него. Други пък застиваха на място и му се налагаше да отскача встрани или да се извърта около тях, за да премине с минимално забавяне. И защо почти всички го зяпаха? Долавяше и страха на неколцина.. "Странна работа" Най-сетне се приближи съществено до сградата.. и на пътя му се изпречиха двама типове в странни дрехи, по-странни дори от тези на хората от тълпата. Реши, че това трябва да са военни униформи, пък и тия двамата си имаха оръжие за разлика от останалите(смътно си помни, че в описанията на някои книги се твърдеше че в някои общества хората разчитаха на военни оргазнизации да поддържат мира). Воини на реда ли се казваха? Единия му викна да спре и го нарече нарушител. "Нарушител? Да ме свалят?" Спря, наклони малко глава в знак на поздрав, и с лека, но искрена усмивка рече:
- Добра среща, воини на реда. Вие изглеждате като хора, които знаят как стоят нещата наоколо. Бихте ли ме упътили към мястото, където се провеждат часовете на новаците, защото съм мнооого закъснял? Впрочем това някакви магически мечове ли са? - хрумна му че мечовето могат да хвърлят мълнии или нещо такова, все пак как иначе биха го свалили като са на няколко метра от него?