Улиците

09 Nov 2015 13:41

Алекс за щастие знаеше къде се намира този нудъл ресторант и вместо да припка като някое пале зад човекът който продаваше информация той вървеше редом с него , но някак си този странник беше доста тих като за човек който продава информация. След като се настаниха в ресторанта Алекс си поръча една нормална порция нудълс. Порциите на двата пристигнаха по едно и също време и в този момент мъжът срещу Алекс заговори. Когато това се случи Алекс извади една снимка на детективът който търсеше.

-Интересува ме този човек. Получих информация , че се върти в тази област.
- Алекс направи кратка пауза , а след това заговори отново. - Също така ме интересува и едно малко вампирче който този човек от снимката е тръгнал да преследва.

11 Nov 2015 10:25

Минаха може би 20 или 30 секунди - дори Катарина изгуби лека представа за времето, докато сетивата й се приспособяваха, Джеймс се появи от самото нищо в центъра на издълбания в покрива на сградата магически кръг. Изглеждаше ужасно и пристигането му на върха на високата сграда не помогна с нищо. Вероятно ако Катарина не беше тук, щеше да повърне с удоволствие.

- Отвратително - изкоментира той, след като най-накрая фокусира Катарина.

Изглежда това пътуване се отразяваше много по-зле на човешките същества.

---

Продавачът на информация беше изненадващо нормален тип, и поне на пръв поглед създаваше впечатлението, че няма нищо заплашително в него. Името му беше Ритсума Сасаки.

- Мисля, че имам представа, за кого говорите - каза той, като чу частта за вампира. Изглежда нямаше проблем да говори докато се храни. - Обикновено вампирите не обичат да се разкриват, защото дори тук няма как да бъдат посрещнати добре. Предполагам, че е или много неопитен или наистина силен и арогантен. Във всеки случай вампирът си е вампир и дори при най-добри обстоятелства са наистина опасни врагове. Въпреки, че приличате на някой, който е по-запознат с това от мен. Мога да ви упътя към място, което обича да посещава.

- Колкото до приятелят ви - имам дирите му също. Всяко парче информация ще ви струва $500. Така че ако искате и двете, това прави $1000.

11 Nov 2015 21:33

Алекс погледна към снимката която човекът срещу него извади. Междувременно хапна от нудълса който си бе поръчал и погледна към човека който обявяваше цените си.На Алекс му приседна направо.

-$750 - Това бяха единствените думи на Алекс които изрече след като погълна храната си

11 Nov 2015 21:46

- Добре ли си?
Приближи се към него, готова ако се наложи да му помогне с нещо - да го подпре ако му се вие свят или нещо от сорта.
- Ако знаех, че ще ти повлияе толкова зле, изобщо нямаше да те взимам с мен.
Не звучеше особено загрижена обаче. От една страна, никога не й се получаваше добре показването на емоции. Трудно успяваше да изрази дори съпричастие, макар и да бе склонна да се интересува от другите и да помага. От друга страна обаче, искаше просто да се увери дали Джеймс е или скоро ще бъде в състояние да тръгнат из града. Нямаше време за губене ако искаше да си свърши работата бързо.
- Трябва да слезем долу. После някак да се ориентираме из улиците. Дори не знам в коя част на окръга сме. - започна да разсъждава на глас, надявайки се, че мъжът бързо ще се ориентира на какво място се намират.
Самата тя огледа по-добре покрива, в търсене на врата към стълби или асансьор. На всяка нормална сграда трябваше да има такива.

14 Nov 2015 11:20

- Не се пазаря за информацията си - каза съвсем безцеремонно Сасаки. Внезапно хрисимия му образ беше разбит на парчета. - Принципи на професията. Информацията ми струва еднакво за всички.

---

- Добре съм - отговори с неубедителен тон Джеймс. - Всъщност запозната ли си със структурата на града?

Двамата намериха входа към жилищната част на блока, който се криеше под квадратен метален люк. Оказа се, че са се намирали на пет етажа над земната повърхност. Улиците бяха сравнително празни, но това сигурно беше заради частта на деня.

Стилът на града се различаваше от този на Шести окръг. Архитектурата на постройките беше някак си по-странна, необичайна? Въпреки това имаше нещо донякъде познато за Катарина - някои от тоновете му й напомняха на местата, в които беше била в по-ранната част от стоте си години. Германия? Австрия? Да, макар и да не беше твърде крайно изразено, чуждестранното влияние се усещаше тук. Не че много хора биха я разбрали - днес понятия като Запада и Изтока бяха просто ексцентричност на отминали дни.

14 Nov 2015 11:57

- Не. Дори не съм стъпвала тук до сега. - отговори му червенокосата.
- Може би щеше да е добре да разпитаме и за това.
Оглеждаше сградите наоколо докато в същото време завървя бавно по първата сравнително по-голяма улица, която видя. Нямаше обаче почти никакви хора, които да разпита и да помоли да ги ориентират. Може би щеше да се възползва от първия видян човек, който й изглеждаше подходящ за целта и който (да се надяваме) нямаше да се възмути при вида на оскъдно облечена червенокоска и заблуден човек до нея.
Сама обаче трудно можеше да се ориентира. Познатата архитектура й създаваше впечатлението на не съвсем непознато място, но не можеше да я упъти. А може би някъде имаше поне табелки?!

27 Nov 2015 13:22

- Аз я разучих донякъде - каза Джеймс, чийто поглед сякаш минаваше през всичко, което ги заобикаляше, сякаш в опит да го разчете. - Изглежда града има два големи пазара, един разположен в северната част и един в южната. Можеш да предположиш, че това са най-добрите места, на които можем да се ориентираме по-нататък.

На двамата не им отне дълго за да разберат, че се намират в южната половина на града. Според Джеймс окръгът не беше никак малък.

01 Dec 2015 20:01

Най-накрая Джеймс беше свършил нещо полезно и Катарина определено остана доволна от това. Може би извади някакъв малък късмет като реши да го вземе със себе си. Това обаче не значеше, че няма да й се пречка по-късно.
- Нека потърсим този в южната. - предложи червенокосата, макар и това да се подразбираше.
Нормално, че щом се намираха в южната част, щеше да им е доста по-удобно и лесно да намерят именно по-близкия пазар. Може би някоя от по-големите улици наблизо щеше да води до него? Или щяха да тръгнат на някакъв случаен принцип, надявайки се пазарът да е възможно най-близо до тях и да попаднат на него. Във всеки случай завървя нанякъде. Нямаше да им е от никаква полза да се застояват на едно място.

03 Dec 2015 13:30

Katarina wrote:...

Двамата направиха рационалния избор и започнаха да изследват южната част на града. Западният архитектурен стил не беше изключителен за мястото, но в него продължаваше да се усеща характерност. Но това, което хвана много по-неподготвени и двамата, въпреки слуховете, които бяха чували, бяха необикновените жители жители. По улиците, съвсем необезспокоени, заедно с нормалните хора, крачеха същества с произход, който очевидно не беше човешки. Е, повечето от тях имаха хуманоиден вид, но не това беше проблемът тук. Фигури с очи, които Катарина можеше инстинктивно да познае като демонични, рога, опашки и не само. И не само това, но аурата им също далеч не беше обикновена - когато се разминаваха, Катарина често можеше да усети мрак в нея, понякога пълен, друг път само фантомен. Това можеше да означава само едно - тези същества с толкова силно изявени аури не бяха хора.

Всъщност тя не се беше срещала с повече от 2-3 други Спирити досега, но знаеше че само при тях тя може да възприема аурата по този начин, за разлика от срещите си с обикновени хора. Но повечето от тези същества тук, определено имаха по-тъмно излъчване, понякога направо плашещо. И не всички от тях разкриваха произхода си, носейки напълно човешки вид като костюм.

И като че ли колкото по на юг отиваха, толкова повече се зачестяваха срещите им с тях. Джеймс определено беше силно обезпокоен, но не казваше нищо - може би за да не привлече вниманието на странните непознати или защото не искаше да изглежда зле пред момичето. Проблемът беше, че както разбраха, продавачите на информация в района се намират в местната търговска област, която се намираше в дълбокия югоизточен край на квартала.

Самия пазар гъмжеше от хора, но тук демоните бяха дори повече от местата, през които минаха за да стигнат до тук. Още по-изненадващо беше, че те всъщност бяха почти ексклузивно продавачи по щандовете тук. Колкото и неприятна да беше идеята, че трябва да прекарат повече време тук, двамата имаха работа и в края на крайщата се намериха в предверието на странна двуетажна сграда, във Викториански стил. Тук трябваше да се намира известен продавач на информация от района.

Не след дълго пред тях се появи необикновено момче-слуга.

[/p]

- Господарят е на линия. Как може да ви полезен?