Улиците

[Shen Lee]

Някои от най-нормалните улици в днешна Япония.

[Shen Lee]

...

Не след дълго Катарина се разхождаше сама по тези улици - изглежда порядъчните граждани не оставаха навън след полунощ. Истината е, че имаше доста време за употребяване до уговореният с Джеймс час. За щастие(а може би не) нямаше да скучае напълно.

- Е-ей, маце - изненада я непознат глас зад гърба й по някое време.

Гласът идваше от мъж между двадесет и пет - тридесет години с шарена кърпа на главата и ръце в джобовете. С него имаше още пет човека. На лицата на никой от тях не бяха изписани добри намерения.

- Колко взимаш? - продължи първият тип. - С момчетата ми искаме да се позабавляваме тази нощ.

[Katarina]

С досада се спря, обърна се в посоката на гласа и впери отегчения си поглед в мъжа и компанията му. Оглеждаше ги не толкова от някакъв интерес, колкото за да прецени с какви хора си имаше работа.
- Повече от това, което можеш да си позволиш. - вметна бегло.
Не се притесни, засрами, уплаши или каквото и да било подобно усещане. Все пак човешките реакции все още леко й куцаха. Гледаше ги невъзмутимо, чудейки се дали са глупави, пияни или с твърде голямо его, за да подвикват така по момичета. После се замисли за часа, пустите улици и типа момичета, които скитаха насам по това време. Сигурно бе нещо нормално. Тя обаче не взимаше пари за нещата, които мъжете бяха помислили, че предлага.
- Забавлявайте се на друго място.
Възнамеряваше също толкова невъзмутимо, колкото и до сега, да им обърне гръб и да си продължи по пътя.

[Shen Lee]

- Чакай, чакай - изненаданият тон на неприятния тип внезапно помръкна. - Наистина не искаш да ни лазиш по нервите - скъсил разстоянието помежду им с няколко крачки, той сложи ръка на рамото на Катарина. - Разбираш ли?

Останалите от групата започнаха да повишават тонове в съгласие.

[Katarina]

Отново бе спряна от мъжа, но този път усети доковането по рамото си и това не й се понрави. Понечи да махне ръката му от там, хващайки китката му с нетипично здрав и добър захват за едно момиче и рязко избутвайки я от себе си.
- Нито пък вие по моите. Разбираш ли? - интонацията й наподобяваше неговата, цитирайки почти дословно репликата му.
Отстъпи крачка назад. Не харесваше твърде голямата близост с непознати, камо ли с подозрителни и досадни такива.
- Виж сега, нито вие, нито аз искаме излишни проблеми, нали? Хвани си приятелчетата и си намерете друго занимание.
Предпочиташе да ги разкара кротко, отколкото да се отъррвава по грубия начин от неколцина мъже. Търпението й обаче не беше безкрайно.

[Shen Lee]

Действието на Катарина ядоса дори повече типът с банданата, но той сякаш се въздържа от рязка реакция. Вместо това извади револвер от джоба на дънките си и го насочи към Катарина.

- Изглежда не си с никого. Така че не усложнявай нещата повече от нужното - предпазителят на револвера изщрака и дулото му се наклони надолу. - Не искам да ти развалям лицето, но ако прострелям краката ти, може би ще станеш по-покорна.

[Katarina]

- Братле, няма нужда от това нещо. - заговори му със спокоен и уравновесен тон Катарина.
Бе вдигнала ръце пред себе си, сякаш за да се предпази или да усмири мъжа пред себе си. Жестикулирането обаче привличаше вниманието към горната част от тялото й и прикри няколкото малки крачки, които направи към човека. Трябваше да скъси поне съвсем малко разстоянието между себе си и него, за да може да се пресегне рязко и да направи един от онези ловки полицейски трикове за обезоръжаване, в които хващаш противника за ръката и бързичко, преди да е стрелял в теб, да я извиеш, да минеш леко зад него и да държиш здраво китката му, насочена нанякъде. Не искаше да вземе револвера, а да го насочи към останалите мъже още от ръката на лидера им. Не се съмняваше, че ще удържи китката му, както и самия него. Захватът й бе доста добър като за момиче, сякаш не го стискаше привидно крехка ръка, а нещо метално и силно. Другата й ръка бе сравнително свободна, за да блокира някакви негови действия.

[Shen Lee]

Мъжът изобщо не беше фокусиран върху идеята наистина да използва оръжието си, така че Катарина го обезоръжи преди той дори да разбере какво се случва. За момент останалите мъже от групата му се стреснаха, но в следващия момент заложникът на Катарина някак си успя да извади нож с лявата си ръка и го заби в тялото на Катарина.

Или поне се опита. Въпреки, че винаги студената й кожа беше еластична като на обикновен човек, тя всъщност имаше издръжливостта на стомана, така че единственото нещо, което Катарина усети беше силата на удара - която не беше голяма. Нападателят й се нуждаеше от две-три секунди за да разбере, че атаката му е била безполезна. Хората му обаче се възползваха от ситуацията, и се завтекоха към Катарина, въоръжавайки се основно с ножове, въпреки че единият от тях извади палка.

[Katarina]

Катарина се ядоса. Реално й нямаше нищо, но самият опит да я наранят, непокорството и самонадеяността на тези хора я разгневиха.
Не трябва да разгневявате дух. За ваше добро е.
- Не бъди толкова груб с жените. - вече му се подиграваше.
Засили захвата си върху ръката на мъжа. Не се усети колко малко усилие й трябваше за да счупи ръката му. Един по-силен натиск и костта трябваше да изпука. Другата му ръка оставаше свободна с ножът в нея, но това не я притесняваше. Ритник в бедрото трябваше да го повали на земята.
Обърна се към останалите, а погледът й сякаш крещеше "Ама вие сериозно ли?!" Нямаше да им направи нищо ако просто се обърнеха и си тръгнеха от тук. Но скочеше ли един, заминаваха си всичките в комплект.

[Shen Lee]

Ядосаната група въобще не си даваше не безпокоеше от погледа на Катарина, нито от "заложника" й, така че продължиха нападението си. Първият който я настигна дойде отдясно и замахна да я удари с дясната си ръка, която държеше ножа му, по главата.

[Katarina]

С лявата си ръка блокира неговата дясна. Дясната й обаче се оформи във вида на острие - dagger, в какъвто се бе вселила. Близостта и засилката, с която мъжът идваше към нея, бяха до някъде удобни за Кат - можеше да замахне и да го прониже в корема. Избута го по-далеч от себе си, за да освободи отново ръцете си. Мъртъв или не, надали щеше да й посегне повече. Дясната й ръка все още стоеше във формата на острие. Петте пръста на лявата също се превърнаха в мини dagger-и, но се отделиха като самостоятелни остриета. Четири от тях метна към четиримата останали мъже. Петото остана за резерва, тъй като мяташе с лявата си ръка, а тя бе по-неточна. Стараеше се да се прицелва в горната част на тялото, дори и смъртоносно. Вече предпочиташе да ги очисти и да не се занимава повече.

[Shen Lee]

Катарина най-накрая предприе офанзивно действие, като прониза мъжът, който държеше като заложник в корема и атакува от разстояние останалите четирима със значителна точност. Тялото й обаче не се "трансформира" в остриетата, които използваше, а те просто "излизаха" от кожата на тялото й толкова плавно, сякаш се показваха над водна повърхност.

И четиримата й противника бяха спрени в крачка, когато остриетата ги пронизаха. Всъщност три от тях не преминаха през гръдния кош на жертвите си, така че само един остана сериозно ранен.

Едва ли някой от тях разбра какво наистина направи тя в тъмнината на нощта, но при всички положения изглежда никой не я задържаше повече - или поне не свлеклите се на земята нападатели.

[Katarina]

Не се чуха истерични писъци, типични за хората, станали свидетели на нещо нереално. Само сподавените звуци от болката се отличаваха в тишината. Нима хората бяха толкова глупави и непрозорливи или Катарина подценяваше прикритието на мрака и сенките? Във всеки случай ситуацията бе повече от добра. Нямаше ги истеричните възгласи "Чудовищеее", които момичето не веднъж бе чувало. Мъжете не бяха забелязали нищо. Щяха да останат живи , засрамени от факта, че ги надви просто една жена.
Не каза нищо повече. Бръкна с ръце в джобовете на коженото си яке и продължи по пътя си.

[Shen Lee]

Катарина остави телата на мъжете зад себе си и продължи да обикаля улиците на града докато зората не се показа в небето. Към 6 часа сутринта беше пред цветарския магазин, който беше уговорената й точка за среща. Тя беше първа там, но Джеймс се показа само няколко минути след нея. Продавачът на информация се показа в последния момент.

- Здравейте - поздрави ги той с положителна усмивка, която обаче оставяше неспокойно чувство в хората около него. - Ще вършим ли работа?

- Как точно ще пътуваме - попита с недоверчив тон Джеймс.

- Не ви ли казах - с магия - отговори информаторът, без дори да поглежда Джеймс. - Елате с мен.

Тримата изминаха около триста метра, постоянно отбивайки в пресечки. Най-накрая стигнаха до стара сграда, която помещаваше аптека. Информаторът почука на вратата два пъти. Наложи се да почакат, но в края на крайщата вратата се отвори. От там се показа сънен човек в обикновено облекло, с набола брада, който изгледа с неприязън информатора и с не много по-добро око придружаващите го хора.

- Какво искаш? - попита го той.

- Искаме да пътуваме - каза продавачът на информация.

Човекът от аптеката затвори вратата под носа им.

- Дължиш ми услуга - проговори информаторът.

Минаха може би 30 секунди преди вратата да се отвори отново и тримата да бъдат изгледани с дори по-голямо неудоволствие.

- Влизайте.

Тримата бяха преведени през на пръв поглед напълно помещение на аптека - бюро на което се извършваха покупките, рафтове с лекарства. Въпреки това Катарина можеше да усети слабото присъствие на магия във въздуха.

Аптекарят се зае да си приготви чаша шварц кафе. ///!!!!отключваше тройна ключалка на врата сякаш водеща под земята.

- Няма ли да направиш кафе и за мен? - попита информатора толкова небрежно, сякаш се обръщаше към съквартиранта си.

- Не си насилвай късмета.

С чаша кафе в ръка и приведен в малко по-всекидневен вид, аптекарят поведе компанията, която накара да чака съвсем безцеремонно, по едно стълбище което водеше към подземен етаж. Етажа приличаше на типично складово помещение, но единствената врата на това ниво беше заключена с тройна старомодна ключалка. Аптекарят я отвори за да разкрие вход към нещо, което приличаше на изба. Помещението обаче беше всъщност доста широко. В центъра на земята беше изписана сложна геометрична фигура. Магически кръг.

[Katarina]

Почти през цялото време Катарина не каза нищо. Оставяше Джеймс да говори с продавача на информация, после продавачът на информация с аптекаря. Тя само слушаше. Оглеждаше се наоколо, привидно разсеяна, взирайки поглед в аптекарските витрини и оглеждайки наредените по тях неща. Обръщаше обаче внимание на всяка една разменена реплика. По отношенията между информатора и аптекаря се опитваше да разбере с какви хора си имаше работа. Не изглеждаха особено близки, но въпреки дръпнатия тон и студеното поведени на аптекаря, си личеше, че двамата определено имат нещо като общ бизнес. Или са имали.
- Често ли.. транспортирате някого? - проговори най-сетне момичето, макар и да се зачуди какъв ли точно израз е по-подходящ.
Определено не искаше да е попаднала на някой аматьор, мислещ се за твърде способен. Усещаше магията, витаеща наоколо. Направи й впечатление потайността на стаичката и добре изрисувания символ на земята. Това обаче далеч не бе гаранция за успех.
- Надявам се, че ще има някакво уводно разяснение преди да ме пратите нанякъде с това нещо.

[Shen Lee]

- Не бих казал, че превеждам хора често - аптекарят определено не разговаряше с по-голямо удоволствие с Катарина, отколкото с познатия си. - Всъщност устроих това звено с експериментална и научна цел. Ако не беше Тсукияма - това изглежда бе продавачът на информация. - Вероятно все още щях да съм единственият, който го е използвал.

- Колкото до безопасността ви - не трябва да се притеснявате особено. Въпреки, че не бих доверил дори стоката си на чуждо звено, това съм го създал сам и мога да ви уверя, че трудно ще намерите много по-добре изработено заклинание в днешно време. Разбира се ще ми спестите усилия и нерви, ако се откажете тук, така че не се чувствайте задължени да продължите. Има и по-нормални начини да стигнете до Осми окръг.

[Katarina]

Не че доверието й към непознатите нарастна след иначе успокояващите думи, но предпочиташе тях на фона на някакъв песимизъм. Като нищо можеше да чуе, че ще бъде първият опит за телепорт или пък е ималко няколко предшестващи я неуспешни.
- По-нормални има, но на мен ми трябва възможно по-бърз.
Доближи се до кръга и огледа символите отблизо. Предполагаше, че ще трябва да влезе вътрд, ще изрекат няколко магически слова и работата щеше да е готова.
- Може ли да приключим възможно най-скоро? Ще спестим време на всички ни.
Хвърли бегъл поглед към Джеймс. Не се и съмняваше, че и той иска да се махнат от тук по бързата процедура.
- Е, какво се изисква от нас?

[Shen Lee]

Напрежението на Джеймс се беше повишило видимо, когато влязоха в аптеката, и още повече, когато бяха стигнали до магическия кръг в избата, но даваше всичко от себе си за да не го показва - явно заради Катарина, така че той просто кимна, когато тя погледна към него.

- Вашата част е лесна - каза аптекарят, отпивайки от чашата си с кафе. - Заставате в кръга един по един и оставяте на мен да задействам заклинанието. Вероятно ще усетите гадене след пропътуването, но това е безвреден страничен ефект.

- Също така - не опитвайте нищо забавно. Обърка ли се една магия, лесно се обърква ужасно.

Двамата можеха само да предполагат какво точно има предвид нередовния собственик.

[Katarina]

- Ясно. - отвърна, потвърждавайки, че е разбрала условието.
Запристъпва напред, доближавайки се до ктъга и заставайки на крачка разстояние от очертанията му. Впери поглед в земята и в линийките, които описваха начертаната фигура и линийките в нея. Сякаш ги изучаваше за последно преди да премине, макар и всъщност да не можеше да ги разбере. За нея бяха просто драсканици, които се надяваше да проработят. За разлика от хората обаче, Катарина вярваше в магията и знаеше, чес нея шегане бива.
- Аз ще премина първа. - заяви и направи крачка напред, скоято прекрачи границата на окръжността.
Застана в центъра и се обърна към Джеймс.
- Ако ще се откажеш, направи го сега. Не искам да се чудя после защо не се появяваш и дали не си се изгубил някъде.
Не звучеше строго, а дори някак шегоеито, макар и да се усмихваше едва-едва.
Обърна се към аптекаря, а в погледа й се четеше единствено очакване и нетърпение.

[Shen Lee]

Моментен конфликт се появи за миг в погледа на Джеймс, но той се окопити и й не забави твърде много отговора си.

- Разбира се, че няма да се откажа. Трябва да намеря приятеля си - той изрече второто изречение с искрена обида.

На лицето на търговеца на информация се появи неопределена усмивка. Аптекарят обаче не позволи на неудобната атмосфера да продължи повече.

- Добре тогава - каза той и пристъпи напред. Извади от джоба на горната си дреха епруветка, в която имаше течност със светлосин цвят. Визуалните илюзии се случваха често в мрака, но на Катарина й се струваше, че течността сияе наистина слабо. - Приготви се.

Аптекарят се наведе и изсипа съдържанието на епруветката върху магическият кърг. Изглежда той бе начертан само с мастило, защото течността пое по всички негови линии, докато не го изпълни целия. Мъжът погледна нагоре към Катарина...

Светът около Катарина спря да съществува и се замени с лилавина. Преди дори да има възможността обаче да разбере какво я заобикаля, ако имаше нещо такова изобщо, светът отново замести мимолетния проблясък. Той беше по-различен от предишния, не, всъщност просто тя не се намираше на предишното място. След секунда разбра, че това което я заобикаля беше беше безкрайна шир - тя се намираше в небето. Не, имаше твърда земя под краката й. Намираше се на покрива на не толкова ниска сграда.

Катарина: -800 долара