Бар "Night Lounge"

[Shen Lee]

- Чакай - каза изведнъж с глас придобил решителност Джеймс. - Ще дойда с теб - русокосият се беше изправил, сякаш наистина готов да тръгне с нея.

[Katarina]

- Моля?! - повиши тон Катарина.
Не звучеше ядосана. По-скоро бе учудена, направо шокирана дори. Това бе от нещата, които най-малко очакваше.
- Няма нужда.
Лицето й придоби строга и леко навъсена физиономия. Можеше да се каже, че чутото не й хареса.
- Седни, ако обичаш.
Думите обаче не звучаха като молба, а като команда, особено пък придружени с хващане за лакътя и опит да го върне обратно на мястото му. Не харесваше резките движения, повишаването на тон и необмислените реакции, освен ако не бяха проявени от самата нея.

[Shen Lee]

Джеймс хвана ръката на Катарина и я свали от себе си. Изражението му наистина беше решително и опита на Катарина да го откаже от идеята му, не му се отрази.

- Трябва да разбера какво се е случило с приятеля ми - каза той. - И мисля, че ще бъде по-безопасно и за двама ни да не рискуваме късмета си сами на онова място.

[Katarina]

Не можеше да скрие недоволството в погледа си, но дори не се и опитваше да го направи. Скръсти ръце пред гърдите си и въздъхна тежко.
- Ще съжаляваш ако дойдеш с мен.
Не бе особено ясно дали това е някакво предупреждение или по-скоро заплаха. Все още обаче целеше да го откаже преди настина да се е лепнал окончателно за нея. Не искаше да работи с познати и опитни хора, камо ли с някого, когото тъкмо бе срещнала в бара. Изглеждаше твърде съмнително и предвещаваше почти сигурен неуспех. Най-малкото щеше да доведе до голямо неудобство за самата нея. Трябваше да се съобразява с друг, а това не го умееше.
Джеймс обаче бе инатлив като рогат добитък; въодушевен като жена пред магазин с разпродажби; нахъсан като пинчер или каквито други сравнения се сетите. Трудно щеше да го откаже от вглъбилата се в ума му идея да я придружи.
- По-добре се постарай да ме убедиш, че ще се ми полезен с нещо. Няма да взема някого, който само ще ми се пречка.
„И после ще претендира, че е свършил нещо и ще иска печалбата ми” допълни си наум, но не го каза. Би излязла твърде голяма материалистка, макар че това си бе самата истина. Не искаше да дели и заплатата си.

[Shen Lee]

- Винаги е полезно някой да гледа гърба ти - каза Джеймс. - Още повече на такова сбъркано място.

- Защо би се доверила по-лесно на някакъв съмнителен тип? - русият очевидно препращаше към Хайнц. - Парите, които ти даде, няма да струват нищо, когато умреш.
- В света, в който живеем, дори пътуването до следващия град не е безопасно.

Русият изглеждаше сериозен за това, което казваше.

[Katarina]

- Защото съмнителният тип просто дава поръчката, изискванията си и си плаща за тях. Не се налага да разчитам на него за нещо повече.
Чак сега Катарина се загледа отново в Хайнц. Бе необичайно тих като се има предвид, че някой друг се меша в неговия бизнес. Преди минути даже изглеждаше така, сякаш двамата с Джеймс не са в особено приятни отношения. Нима не вързразяваше обаче и той да се включи в търсенето? Опита се да потърси някакво одобрение или недоволство в иначе сериозното му изражение.

- Добре, смелчага. - заговори отново на Джеймс - Що се отнася до мен, може да дойдеш. Но ако ми се пречкаш или ме бавиш, нищо няма да ми попречи да те оставя там.

[Shen Lee]

- Можете да използвате партньор, ако искате - каза Хайнц без да дава знаци на възражение. - Но трябва да имате предвид, че ако не сте внимателни за изтичане на информация, ще направите задачата си по-трудна - предупреждението му звучеше по-скоро като съвет.

Джеймс изглеждаше някак си по-ентусиазиран, отколкото в началото на вечерта.

- Е, тогава, ще ви оставям - каза Хайнц и стана от масата. Преди да напусне заведението се обърна към тях още един път. - Можете да се свържете с мен чрез фирмата, когато сте готови - германецът трябва да имаше предвид фирмата, която намираше хора съгласни да свършат работа за заплащане, за поръчители като него. Точно така се беше свързал с Катарина.

[Katarina]

Катарина само кимна в отговор и го изпрати с едно лаконично "Довиждане". Проследи го с поглед до изхода на бара и между другото огледа обстановката наоколо за някакви промени - навик, който съпровождаше повечето й делови срещи.
- Тръгваме възможно най-скоро. - заговори на Джеймс, макар и все още да не бе обърнала погледа си към него.
Усети се обаче, че бе вечер и се намираха в бар, всеки от тях пийнал поне по малко. За нея не представляваше особен проблем. Можеше да започне пътешествието си още на момента, дори щеше да го направи ако беше сама. Прецени обаче, че не трябва веднага да пришпорва Джеймс и щеше да му остави известно време, което евентуално да прекара в почивка, подготовка или както сам прецени. Е, не твърде много време, разбира се.
- В 6 сутринта. Очаквам да ни намериш удобен транспорт.
Скоро не бе поглеждала часовника, но предполагаше, че остават броени часове до тогава. Как щеше да го оползотвори Катарина? Първо щеше да си допие бирата, пък после да му мисли..

[Shen Lee]

- Няма много начини за транспорт в днешно време - каза Джеймс. - Страхувам се, че ще трябва да стигнем до там пеша.

- Това не е съвсем вярно - непознат глас внезапно ги прекъснаха.

Когато се обърнаха, двамата видяха някакъв леко съмнителен тип. Какво правеше толкова близко до масата им?

- Директният път от тук до Осми окръг ще ви отнеме поне два дни. И това не включва опасностите, които можете да срещнете по пътя - продължи той. - Бих казал, че 6 дни е по-разумно изчисление, ако оцелеете - непознатият казваше тези прокобни приказки съвсем небрежно. - Това е, ако вървите пеш разбира се.

[Katarina]

Страхотно! Направо перфектно! Поредният непознат се мешаше в работата й. На това се казваше късмет. Вече започваше да се чувства като магнит за подозрителни хора, които по някаква странна причина умираха от желание да се бъркат в личното й пространство, в иначе уж дискретните й ангажименти и да изказват собствените си мнения и претенции. Изкушаваше се да се развика, давайки път на раздразнението си, но въпреки това Кат се сдържа и се размина само с поредния недоволен поглед.
- Благодаря за разяснението.
Колкото и да не държеше на чуждите мнения и да не приемаше съвети, червенокосата все пак се замисли над думите му. Оставете настрана поредното предупреждение за опасностите. Не й се щеше обаче да загуби толкова време за някаква задача с откриване и доставка. При това само пътят в едната посока излизаше близо седмица.
- Знаете ли други по-удобни варианти за транспорт? - обърна се отново към непознатия, но този път с по-нормален и учтив тон. Можеше да се каже, че дори изглеждаше мила.
Официален старт на мисията - вече започваше с черпенето на информация.

[Shen Lee]

- Разбира се - каза непознатия, сякаш това беше най-естественото нещо на света. - Ако не знам, значи най-вероятно няма такива - като каза това, самата му същност излъчи вълна на солидна самоувереност, която сякаш правеше изявлението му в пъти по-обосновано. - Чували ли сте за пътуване с магия?

Изражението на Джеймс се промени, издавайки напрежението, което създаде този въпрос.

[Katarina]

Първоначално Катарина се учуди. Не очакваше някой така самоуверено и открито да заговори за магия пред непознати, имайки предвид колко скептично я приемаше мнозинството. Към тях явно спадаше и Джеймс. Напрежението, което почти струеше от него, без съмнение направи впечатление на червенокосата.
Учудването бе прикрито от престорена скептичност.
- Звучите нелепо.
Преструваше се, естествено. Нямаше как някой като нея да не вярва в магията. Трябваше обаче да изглежда и да звучи като нормален и нищо неподозиращ човек. Поне пред съмнителните непознати из баровете.

[Shen Lee]

- Има много нелепи неща в този свят - констатира непознатия. - Но се съмнявам, че това ви притеснява, щом сте тръгнали към Осми окръг.

- Разбира се тук не се гледа с добро око на неща като магия, така че хората които могат да ви помогнат се откриват трудно. Ако не знаете къде да ги търсите. Но за $800 мога да ви свържа с такъв човек. И ще пристигнете моментално.

[Katarina]

Не й отне дълго време да обмисли предложението. Искаше да стигне до въпросния Осми окръг възможно най-скоро, лесно и бързо. Да не забравяме, и най-безопасно. Не че магията не бе малко или много опасна, но я предпочиташе пред едноседмично пътуване, осеяно с препятствия и изненади.
- Добре. Съгласна съм.
Този път не се поинтересува видимо от мнението на Джеймс, който 100% щеше да сметне това за грешно и безрасъдно решение. Може би щеше да е повод да се откаже от пътешествието?
Вече нямаше търпение да се махне от тук и да се заеме със задачата.

[Shen Lee]

- Ще се срещнем в 6 сутринта при цветарския магазин в началото на източните предградия - каза непознатият преди да напусне заведението. Не издаде по никакъв начин реакцията си от от това, че беше направил успешно сделка.

- Трябва да внимаваме с този тип - каза Джеймс. - Той е известен продавач на информация, но това със сигурност не е единственото му занимание.

- Искаш ли да те изпратя? - попита я русият, когато дойде време да напускат заведението.

[Katarina]

- Известен на всички други, но не и на мен.. Очевидно. - въздъхна недоволно червенокосата.
Не й харесваше идеята да е на ново място с напълно непознати хора наоколо. Не бе нещо твърде необичайно за нея, но все пак предпочиташе поне информаторите й да са познати и сигурни. Сега гледаше с подозрение на всеки, включително и на партньора си. За щастие обаче начинът му на мислене в момента съвпадаше с нейния. Внезапната поява на информаторът в точното време, неприкритото му подслушване и така уверените увещания определено не го правеха цвете за мирисане.

Катарина допи на няколко глътки останалата бира в чашата си преди да се отправи към изхода.
- Мога да се прибера и сама.
Не звучеше груба. По-скоро не искаше да го разкарва излишно из улиците, при условие, че бе отседнала наблизо.
- Предлагам ти да се прибереш и да си починеш, докато все още имсш малко време за това.
Самата тя се притегна почти сънено. Нямаше намерението да спи обаче, а щеше да се приготви подобаващо за пътуването.

[Shen Lee]

Джеймс се съгласи с огромно колебание, но в края на крайщата все пак напусна заведението и момичето отново остана сама с чашата си бира. Е, в самото заведение все още имаше доста хора. Барманката я поглеждаше от мястото си от време на време, но тя не беше единствената, която провявяваше любопитство към вече самотната девойка.

[Katarina]

Чашата скоро остана празна, оставена леко встрани, за да не пречи на червенокосата, която небрежно бе отпуснала ръце на масата пред себе си и потропваше с нокти по повърхността в такт с някаква мелодийка. Не я свърташе на едно място. Вече й бе скучно тук. Ако все още успяваше да събере нечии погледи, то обратното вече не се случваше - никой не можеше да грабне нейния. Бе вглъбена в собствените си мисли, намерения и планове.
Стана от мястото си и се запъти към изхода. Нямаше намерението да се прибере и да спи. Не изпитваше толкова голяма нужда от сън в сравнение с почивката, от която нормалните хора се нуждаеха по това време на вечерта. Може би щеше да се поскита из спокойните улички, да мине за малко през дома си и да вземе нещо, да запълни няколкото оставащи часа до срещата с Джеймс с все още необмислени дейности и да пристигне поне петнадесет минути по-рано на уговореното място.
Прекрачи прага на заведението. Шумът постепенно затихна някъде зад гърба й, а светлините му останаха метри назад.

[Shen Lee]

Катарина напусна заведението и се отправи към улиците