Токио XX + 98

[Shen Lee]

Момичето тичаше с всички сили. Всъщност отдавна бе наскочила границите си и мускулите й горяха, но знаеше, че ако забави само за миг с нея ще бъде свършена. Обзета от паника гледката пред нея се размазваше, но забеляза шанса с периферното си зрение - завой в друга улица. Може би една секунда преднина щеше да е достатъчна, за да стигне до полицейски участък.

Премествайки тежестта на тялото си, тя направи внезапния завой, който трябваше да бъде нейното спасениe и спря с няколко крачки, като почти се преби. Вцепенена, тя изгледа стената в края на пътя. Задънена улица. Викът на брат й я върна в реалността.

- НЕ!

Брат й бе спрял пред завоя. Или по-точно бе спрян. От торса му се издаваше острието на меч. Полицейската катана го пре прорязала диагонално от лявото рамо. Притежателят изтегли оръжието си и момчето падна безжизнено на земята.

- Не... защо - каза момичето през сълзи, придвижвайки се с бавни стъпки тялото на брат си, сякаш щеше да се срути всеки миг.

- Заради бизнеса, разбира се, защо - отговори самураят и тръсна катаната, за да изчисти острието от кръв. - Ако бяхте предали компанията безропотно, това нямаше да се случи. Сериозно, не се ли замислихте защо родителите ви бяха убити по този начин?

В очите на момичето се появи бавно осъзнаване.

- Бизнесът им стоеше на пътя на грешните хора.

Момичето започна да отстъпва назад, въпреки че нямаше накъде да избяга. Самураят просто вдигна катаната си и изгледа острието й, сякаш не бързаше за никъде.

- Вие... трябва... да ни пазите - промълви момичето през тракащи зъби. - Вие... Якудза...

- Ей, да не мислиш, че на мен ми харесва да ходя на втора работа?

Очите на самурая се се свиха и той се завъртя на 180 градуса, разсичайки въздуха зад него. Острието му спря на една крачка от гърлото на изрусен младеж.

- Изглежда корупцията не затъпява уменията. Инспекторите не са шега работа.

- Кой си ти - попита самураят.

- Не съм много по-различен от теб. И двамата сме хора, които не трябва да съществуват. Ти си полицай, който изпълнява мокри поръчки за Якудза. Аз съм наемен убиец, който изпълнява мокри поръчки за правителството.

Кръвта се оттече от лицето на самурая.

- Сега разбираш ли?Дори да ме убиеш и да избягаш, няма къде да се върнеш. Дори Якудза не биха те защитили, понеже ти не си истински член. Това е минусът на двойните агенти.

- Нещастник... - каза през зъби самураят и се завтече към младежът, готов да го посече.

- Опа - каза русият и започна да отстъпва назад.

Със сигурност нямаше как да избегне атаката на самурая. На мястото му обаче вместо празен въздух остана искрящ силует, който самураят разряза с меча си. Внезапно нападателят спря на място като статуя.

- К... к... как...

- Електрически клонинг - каза младежът. - Контактът с него е достатъчен за да те парализира, дори да не може да те убие директно - след тези думи младежът се приближи, хвана острието на меча с ръка, и го хвърли встрани.

- К... к... контрактор...

- Значи знаеш за нас - въздъхна с примирена усмивка младежът. Дясното му око грееше с червена светлина, която оставяше неонова следа. - Все пак Якудза има няколко като нас.

Русият вдигна длан със събрани пръсти. Около нея се появи искрящ ореол, във формата на острие. С необуздан замах то проби гърлото на самурая.

Момичето, което бе станало свидетел на тази сцена бе обзета от паника, която й пречеше да диша.

- Не се притеснявай - каза русият. - Няма да те нараним. Ще се погрижим само да забравиш това, което видя. Повярвай ми, ще бъде по-добре за теб самата.

- Няма да е точно забравяне - каза нов глас идващ зад момичето. - Но ще запомниш нещата по различен начин.

- Обичай ченгетата или ги мрази, но не може да позволим на хората да ги мислят за необуздани убийци, които бродят по улиците - включи се отново русият. - Дори някои от тях да са точно такива.

Момичето се обърна бавно за да види притежателят на втория глас - по-висок и тъмнокос младеж. Лявото му око грееше със синя светлина.

- Няма да боли - каза той и сложи два пръста на челото й.

Няколко минути по-късно русокосият положи тялото й на земята, след като я бе поддържал, докато партньорът му обработваше умът й.

- Ще се погрижиш ли и за трупа?

Тъмнокосият единствено кимна в отговор се отправи към тялото на мъртвия самурай. Русият свали якето си и зави момичето, което сега беше в безсъзнание. На лицето й бе изписана тъжна но спокойна физиономия. Партньорът му създаде илюзията, че тя и брат й са били нападнати от сериен убиец, от който полицията я бе спасила в последния момент.

Този път дясното око на партньорът му грейна в червено, но вместо електричество, от неговите ръце излезе лед, който обви трупа на корумпираният самурай.

- Добре ли си? - попита го той.

- Да - каза тъмнокосият и възстанови дишането си за няколко секунди, след което се концентрира отново.
Ледената фигура на престъпника се пръсна на кристален прах, който отрази лунната светлина за миг, преди да се изпари във въздуха.

"Нито следа", помисли си русокосият.