За изненада на Райто, момичето, което той нападна без предупреждение или дори да познава, реагира на атаката му инстинктивно, в момента, в който той започна да излъчва светлина от длана си.
- Yaroooou - наруга го тя.
След като вълната от светлина се разпадна, тя огледа обкръжението си.
- Светлинна манипулация? Как Организацията се е сдобила с такъв индивид? - физиономията й подсказваше, че разбира напълно какво е направил Капи със своята невидимост.
- Добре, исках да те разпитам, но предполагам че ще трябва да се задоволим с пленниците.
Момичето извади граната от палтото си, премахна ограничителят със зъби и я запрати към отсрещната стена на Г-образния коридор. Гранатата мина над главата на скрилия се зад сива кофа за боклук Райто и падна между него и изхода на Г-образния коридор. Момичето обърна гръб и тръгна в обратна посока, напускайки коридора от другата му страна.
- Е, ще се наложи да направя пример от съпротивата ти - тя извади телефон с капаче, сложи го на ухото си и проговори, докато напускаше сцената: - Застреляйте първия пленник.
Фигурата на противникa му се скри зад завоя и Райто остана сам с подаръка й.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Кагами не се фокусираше много над монолога на момичето. По думите и можеше да се разбере донякъде, че има пленици, а не пленик. Това означаваше, че имаха още някой освен Шохей, но това наистина не го засягаше в момента. Дори не можеше да бъде сигурен, че е някой от неговите хора, но имайки напредвид как Казуо не му беше дигнал телефона по-рано лесно можеше да се направи връзка, че най вероятно неговата двойка беше пленена някак си. Нямаше си и напредстава как станаха от хишник плячка, но едно куче беше най-опасно когато го притиснеш в ъгъл и това нямаше да и се размине. Хубавото на това да бъдеш невидим е, че можеш да наблюдаваш и разчиташ хората без те да могат да направят същото. Ако трябваше да бъде честен, това беше способност която наистина му харесваше, и донякъде дори му пасваше. В същото време значеше, че може да направи неща, който само той може. Когато Бишъп вадеше гранатата и се приготвяше да я хвърли, той извади пистолета си и помисли над две опции. Едната беше да се опита да оцели граната докато тя беше във въздуха, а другата му беше да напусне прикритието си и да тръгне прави към Бишъп, стреляйки по неочакващото момиче. Минуса на това беше, че най-вероятно минимум ударната вълна от граната щеше да го застигне, но имайки напредвид ситуацията му в момента, това беше най-добрия възможен ход. Това донякъде беше ново усещане за Кагами... Готовността да изпълни мисията си дори и ако жертва тялото си в процеса. Може би просто харесваше предизвикателството да е човека свалил най-издирвания терорист на тяхното време, или пък просто искаше да си го върне на нея заради камикадзетата от по-рано, които го накараха да се крие в кофите за боклук. Дори той самия не знаеше каква е тази решителност, но когато момичето хвърли гранатата във въздуха и обърна гърба си, той излезе от прикритието на близката до него кофа и изстреля няколко изстрела към гърба й. Щеше да е лесно да се прицели в главата на целта си, но може би още имаше някаква надежда да я използва за да отърве кожата на поне някой друг човек на отбора си. Наистина би бил голям провал пред Линг сан и организацията, ако беше изгубил целия си отбор на първата мисия, която му беше дадена, а това не беше целта на Кагами. Той се прицели в капачката на десният и крак, след което щеше да уцели дясното и рамо и ако имаше още време преди експлозията лявото също. През цялото това време се движеше напред към нея отдалечавайки се възможно най-много от радиуса на гранатата. Щеше ли да успее нашия (не)герой?
Момичето реагира в момента, в който Райто натисна спусъка за първи път, отскачайки по диагонал вляво, направи още две крачки в тази посока, след което отскои вдясно и пробяга оставащото разстояние зад дясната стена на коридора. Докато невидимият се опитваше да я проследи с дуло, на оригиналната й позиция избухна димна завеса, от граната, която тя изглежда бе оставила след себе си.
- Ara, ara - каза тя, докато изпълняваше маневрите си.
Движенията й изглеждаха произволни, но като стрелец, Райто можеше да разбереше, че това са финтове предвидени да объркат цела му. Скоростта на движенията й твърде висока, за да може той да реагира уместно, тя имаше само бяство за цел. Вероятно не я зякачи дори с един куршум. По-изненадващо бе, че тя изобщо реагира навреме, като че ли звука на спусъка бе единственото предупреждение, от което се нуждаеше. Кой по-точно беше тя?
Но Райто нямаше време да мисли за това, докато гранатата зад него се активира. Той затвори очи и се опита да прикрие жизненоважните си точки по рефлекс, но не беше подготвен за това, което последва.
Вместо да експлодира в огнено кълбо, гранатата излъчи единствено невидима ударна вълна, която Райто усети да минава през него, но без да го наранява. Една, две, три секунди по-късно гранатата продължаваше да лежи безвредна на земята.
И тогава Райто, залегнал на земята, забеляза устройствата прикрепени на неговото ниво за двете стени на коридора. Това не беше неговата специалност, но той можеше да разбере, че това са бомби, чиито индикатори светкаха в червено с висока скорост.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Ма наистина, к'во си мислеше Бишъп? С това темпо малката им схватва в тесните улички на Ляонин щеше да да направи целия град свидетели.Кагами започна да се отдалечава от бобмите или поне това което си мислеше, че са бомби. Реално може би това се включваше в плана й, но гангстера нямаше никакъв избор. След като успя да избегне куршумите му от по-рано, което никой нормален човек не би могъл да направи, той беше стигнал до заключението, че е някакъв тип мета човек... Може би нещо подобно на Фенг, но боядисаният в русо беше сигурен, че дори покойният му съотборник нямаше да може да се справи с атака като тази от по-рано. Единственият му шанс в момента беше да я свали от point blank range, колкото и невъзможно да му се струваше в момента, или да се опита да се измъкне от тази ситуация с думи, което нямаше реално да го доведе до никъде, тъй че..
.svg)
