Курошима: X135
Posted: 02 Sep 2016 12:49
...
Page 1 of 3
Re: Курошима: 2035
Posted: 02 Sep 2016 13:13
Групата на Акатски бе стъпила на северозападния бряг на острова съвсем неотдавна. Въпреки че бяха запознати с географията на мястото, беше изненадващо да видиш, че дъждовната гора започва от самия бряг.
- Чове-е-ек, просто мразя джунгли - каза ЕКС Руук, русият аберант на среден ръст, притежаващ способностите на Светлинна Манипулация.
EX Rook
- Знам, нали - каза Занджи, друг изрусен аберант, който обаче беше висок около два метра и чиято способност специализираше в създаване на огромни експлозии. - Толкова дървета, които не можеш да запалиш.
Zanji
- Аз ще изследвам околността - каза Рамиел. Както винаги, бившият израелски наемен войник не си губеше времето. - Засега засичам единствено присъствието на зверове.
Ramiel
Войникът се скри в гората бързо и безшумно пред погледите на ЕКС Руук и Занджи. Акихико обаче дори не го удостои с вниманието си.
Akihiko
Re: Курошима: 2035
Posted: 02 Sep 2016 13:57
- Е, поне не е пълно с религиозни фанатици, още...
Обади се мъжът най-отпред и въздиша тежко. Беше вътрешна шега, защото всеки път когато имаха каквато и да е мисия някак си католически свещеници или луди некромансъри бяха замесени под някаква форма. Той беше облечен в тъмни дънки и zip up hoodie, като качулката прикриваше по-голямата част от лицето. Въпреки това човек можеше да видя няколко зелени кичура падащи по лицето му. На гърба му висеше огромна катана, и можеха да се видят два пистолета закачени за колана му. Стоеше пред другите с ръце в джобовете, което лесно можеше да накара човек да си мисли че беше лидера им, но това беше далеч от истината. Капи всъщност беше един от по-новите членове на организацията, но въпреки това беше вътре от достатъчно дълго време за да мисли себе си за един от ветераните. Пък и едва ли някой от тях беше способен да контролира останалите, имайки се предвид статута на хората тук. Зеленокосия надигна глава и огледа околността им. Като останалите, по лицето му беше изписано видимо недоволство.
- Also, why is it that we never get missions in Paris? I've had about enough of these dark and humid places.
Гората беше доста гъста, и изглеждаше като супер досадната задача да я пресечеш на крак. Капи веднага започна да си мисли дали да не прелети над влажния терен, но и това звучеше като изключително досадна задача по само себе си.
Обади се мъжът най-отпред и въздиша тежко. Беше вътрешна шега, защото всеки път когато имаха каквато и да е мисия някак си католически свещеници или луди некромансъри бяха замесени под някаква форма. Той беше облечен в тъмни дънки и zip up hoodie, като качулката прикриваше по-голямата част от лицето. Въпреки това човек можеше да видя няколко зелени кичура падащи по лицето му. На гърба му висеше огромна катана, и можеха да се видят два пистолета закачени за колана му. Стоеше пред другите с ръце в джобовете, което лесно можеше да накара човек да си мисли че беше лидера им, но това беше далеч от истината. Капи всъщност беше един от по-новите членове на организацията, но въпреки това беше вътре от достатъчно дълго време за да мисли себе си за един от ветераните. Пък и едва ли някой от тях беше способен да контролира останалите, имайки се предвид статута на хората тук. Зеленокосия надигна глава и огледа околността им. Като останалите, по лицето му беше изписано видимо недоволство.
- Also, why is it that we never get missions in Paris? I've had about enough of these dark and humid places.
Гората беше доста гъста, и изглеждаше като супер досадната задача да я пресечеш на крак. Капи веднага започна да си мисли дали да не прелети над влажния терен, но и това звучеше като изключително досадна задача по само себе си.
Re: Курошима: 2035
Posted: 08 Sep 2016 14:49
- О, я млъкни - каза Занджи и също пристъпи напред. - Слушам те да хленчиш от пет секунди, а вече ми дотегна. Не мога да си представя какво му е на ЕКС Руук, когато ходите на мисии.
- Защо не млъкнете и двамата - каза с тон, прорязващ останал звук, Акихико. Той беше ръководещият в тази мисия. - Не ми се слуша който и да е от вас.
- А-а-а? - произнесе остро Занджи, обръщайки се към него. - Знаеш ли че не давам пет пари на кого е възложил старчето ръководната позиция.
Акихико погледна Занджи, повдигна дясната си ръка свързал показалеца и средния си пръст в Будистики Печат и махна отляво надясно в негова посока. Високият рус аберант вече беше настръхнал, но му отне момент за да разбере какво се беше случило. Гласът му беше отнет.
Изражението на Акихико все още не се беше променило нито на йота, но лицето на Занджи се сключи в гневна физиономия, докато той вече атакуваше. Тялото му издаваше тъмножълта аура, която беше много по-концентрирана в дясната му ръка, с която посягаше към Акихико. Момчето отскочи поне три метра назад само в миг, нагледно избягвайки атаката. Капи обаче можеше да разбере, че аберантът не се целеше в тялото му от самото начало. Неговата цел бе земята пред него. Когато юмрукът му я стигна, това създаде тясна, но далекобойна експлозия, която обви Акихико. ЕКС Руук вече беше взел мерки да отскочи от пътя й, но въпреки това тя успя да го опърли.
Re: Курошима: 2035
Posted: 08 Sep 2016 15:39
- Well nice going, jackass. You just blew away our cover, literally.
Капи още стоеше на мястото си с ръце в джобовете. Наистина мразеше да ходи където и да е със Занджи. Пича беше безполезен и досаден, и честно казано предпочиташе да носи на ръка чували с експлозиви вместо да е в отбор с русия. Да не говорим, че потенциално беше издал пристигането им на острова, проваляйки the sneak-in part of the mission. Премисли си дали да не го вкара в безсъзнание, но после сигурно щеше да му се наложи да го носи, а това беше прекалено досадна работа за зеленокосия. Е, поне ония задник Акихико получи това което заслужаваше, the prick.
Капи още стоеше на мястото си с ръце в джобовете. Наистина мразеше да ходи където и да е със Занджи. Пича беше безполезен и досаден, и честно казано предпочиташе да носи на ръка чували с експлозиви вместо да е в отбор с русия. Да не говорим, че потенциално беше издал пристигането им на острова, проваляйки the sneak-in part of the mission. Премисли си дали да не го вкара в безсъзнание, но после сигурно щеше да му се наложи да го носи, а това беше прекалено досадна работа за зеленокосия. Е, поне ония задник Акихико получи това което заслужаваше, the prick.
Re: Курошима: 2035
Posted: 10 Sep 2016 15:12
Пушилката след експлозията постепенно се вдигна, за да разкрие... непокътнатия Акихико. Занжи щеше да издаде звук на изненада, ако гласът му не беше отнет. Въпреки това не си позволи да изгуби самообладание и зае отново бойна поза. Акихико обаче дори не помръдваше, гледайки го безизразно с ръце в джобовете.
- Бихме могли да премерим силите си наистина - каза момчето. - След като приключим задачата си тук. Все пак не сме членове на тази организация за нищо.
Занджи не можеше да отговори директно, но промяната във физиономията му и отпускането на позата му показа, че е съгласен. Акихико отново свърза два пръста в печат и махна отдясно наляво в посока на Занджи. Без да губи и секунда повече той се отправи напред към гората. Върнал гласа си, Занджи обърса устатата си с ръка, гледайки момчето на кръв, докато то го подминаваше. Определено нямаше да забрави за разчистването на сметките си след като всичко приключеше.
- Как да не харесваш динамиката на тези събирания - каза ЕКС Руук на Капи, изравнил се с него. С ръце в джобовете, хавайска тениска и слънчеви очила, всеки би предположил, че той е тук просто на почивка. Нищо не издаваше естеството на миналото или настоящето му.
Re: Курошима: 2035
Posted: 12 Sep 2016 10:52
- Нали? Anyway wanna bet on who's gonna win?
Капи последва Акихико и Занджи ходейки заедно с Екс Роок. Русокосия беше може би един от хората в организацията с които Капи се разбираше най-добре... Е, освен часта в която беше избил цялата му мафиотска фамилия докато той беше изпратен на мисия, but we digress. Пък и Роок не изглеждаше като човек who's big on revenge, но човек никога не можеше да знае, затова Капи винаги си имаше едно на ум когато беше изпращан на мисии с него. Пък и русокосият беше един от малкото през които дори и Капи не можеше да види, и това беше страшно от самосебе си. Въпреки това двамата работеха изключително добре в екип, и способностите им се допълваха и затова често бяха поставени заедно. Ако ножа опре до гърлото обаче, Капи беше повече от сигурен, че можеше да се справи със партньора си. Колкото до мисията обаче, нещата не изглеждаха добре. Не, че не беше сигурен в успеха им, но темперамента на Занджи започваше да се превръща в истински проблем. Експлозията която беше създал по-рано можеше да намекне за пристигането на групата на острово, което можеше да превърне мисията им в доста по-досадна от колкото беше всъщност, и това не стоеше добре с доста мързеливия Капи. Не, че той самият не беше на принципа shoot first ask later, но предпочиташе да е този който скача, а не на който скачат.
Капи последва Акихико и Занджи ходейки заедно с Екс Роок. Русокосия беше може би един от хората в организацията с които Капи се разбираше най-добре... Е, освен часта в която беше избил цялата му мафиотска фамилия докато той беше изпратен на мисия, but we digress. Пък и Роок не изглеждаше като човек who's big on revenge, но човек никога не можеше да знае, затова Капи винаги си имаше едно на ум когато беше изпращан на мисии с него. Пък и русокосият беше един от малкото през които дори и Капи не можеше да види, и това беше страшно от самосебе си. Въпреки това двамата работеха изключително добре в екип, и способностите им се допълваха и затова често бяха поставени заедно. Ако ножа опре до гърлото обаче, Капи беше повече от сигурен, че можеше да се справи със партньора си. Колкото до мисията обаче, нещата не изглеждаха добре. Не, че не беше сигурен в успеха им, но темперамента на Занджи започваше да се превръща в истински проблем. Експлозията която беше създал по-рано можеше да намекне за пристигането на групата на острово, което можеше да превърне мисията им в доста по-досадна от колкото беше всъщност, и това не стоеше добре с доста мързеливия Капи. Не, че той самият не беше на принципа shoot first ask later, но предпочиташе да е този който скача, а не на който скачат.
Re: Курошима: 2035
Posted: 12 Sep 2016 13:22
- Пет кинта на Занджи - каза ЕКС Руук. - Не мога да си го представя като губещ.
- Въпреки че Ахикико е доста страшно хлапе - прошепна спътника на Капи, сякаш наистина не искаше да бъде чут.
Групата се зае с истинската си цел тук, която не беше толкова проста. Целта им беше да разберат дали мястото може спокойно да бъде инфилтрирано от Акатски, и ако това не е така, да се погрижат това да се промени. Според информацията, която имаха, на този остров бяха разположени две лаборатории. Първата се намираше в северната част, а втората в южната. Причината да се отправят към първата изначално обаче не беше просто по-малкото разстояние, което ги делеше, а информацията, че лабораторията е била изоставена заради възникнала катастрофа по време на експериментация. Това означаваше, че мястото можеше да ги подготви за онова, с което биха могли да се сблъскат във втората лаборатория, а вземайки предвид че там можеха да срещнат организирана съпротива, това беше голям бонус.
Лесно да се каже обаче, понеже тази дъждовна гора не беше никак лесно проходима. Някой би се подиграл на идеята, че би трябвало да се пазят още от самата гора, но имаше един момент, който убеди Капи, че това не е шега. Както си ходеше в гърба на групата, изостанал за момент дори от лежерния ЕКС Руук, Капи можеше да се закълне, че Телекинетичния му Усет го алармира за съвсем истинска зад гърба му, въпреки че не беше усетил никаква опасност, когато три стъпки по-рано. Следвайки предупреждението, той се изстреля напред с всичката скорост, която можеше да даде от себе си, извръщайки се назад в процеса. В пространството, в което той бе стоял преди секунда, се намираше гигантски затворен "цвят" на някакво огромно разстение. Можеше да заложи единственото си останало око, че той не се намираше там преди момент. Може да не разбираше от ботаника, но това пред него определено беше хищно разстение.
- Хей, по-внимателно - реагира на действията на Капи нищо подозиращия ЕКС Руук. - Ще вземеш да се спънеш в някой корен.
Групата продължи без особени инциденти за известно време(може би защото Капи беше на щрек), но малко след като ЕКС Руук констатира, че трябва да са близо до лабораторията, Акихико направи знак за внимание. Групата притихна за четири - пет секунди, през които Капи имаше лошото усещане за надвиснала опасност. И изведнъж, твърде бързо за да бъде алармиран навреме от Телекинетичния си Усет, той беше нападнат в гръб от гигантско чудовище, което вече се приземяваше от скока си към своята жертва.
Re: Курошима: 2035
Posted: 12 Sep 2016 14:29
Нямайки много време за реакция, еспера бързо използва телекинетичните си способности за да формира невидима бариера зад гърба си, която щеше да блокира атаката на съществото. Самият Капи пък се обърна в посока на съществото и извади ръцете от джобовете си, като с дясната си ръка извади и един от twin pistols-ите които висяха на колана му. Той бързо насочи оръжието си към чудовището и зачака момента в който то щеше да бъде отблъсната от бариерата му, за да използва opening-a и да зарови няколко куршума в главата му. Изражението му беше студено и дори можеха да се видят отенки от гняв в едното му останало око. Естествено, vanguard-a на Акатсуки гледаше внимателно движениеята на извънземното с омнигана си, и имаше едно на ум. Беше готов да пусне бариерата си отново стига да му се наложи. И въпреки това човек трябваше да се попита какво по дяволите беше това? Изглеждаше като любовното дете на пришалеца и хишника. Каквото и да беше, Капи знаеше, че нещо толкова грозно трябваше да бъде убито възможно най-бързо(Мислеше си и същото за Занджи, обаче лидера им щеше да му пили на главата, и наистина не си заслужаваше).
Re: Курошима: 2035
Posted: 12 Sep 2016 17:23
Съществото беше отхвърлено безупречно назад от бариерата на Капи, давайки шанс на куршумите му да стигнат целта си. Те обаче нямаха особен ефект, тъй в момента, в който съществото възстанови баланс след падането си, то бързо скъси разстоянието между себе си и Капи на крака и започна безмилостен бараж от атаки с шиповете, които му слушеха като първи два крайника по бариерата, която Капи предвидливо издигна навреме. Скоростта на атаките му беше толкова висока, че Капи не можеше да намери уместна възможност, в която да премине от защита в атака. Занджи и ЕКС Руук наблюдаваха с изумено непознатото им същество, като по лицето на втория можеше да се прочете притеснение.
- Този не е единственият - каза Акихико. - Ако останем тук ще бъдем обградени.
- Да не намекваш, че трябва да изоставим Капи - попита ЕКС Руук. Концентрираният върху защитата на живота си Капи не можеше да разбере дали в тона му може да се прочете истинска загриженост.
- Казвам, че ти ще останеш с него за да му помогнеш. Аз и Занджи ще продължим напред. Групата ни не би била ефективна в такова тясно пространство.
Казвайки това Акихико тръгна напред, напускайки поляната, на която бяха нападнати. Занджи се забави няколко секунди, може би за да се наслади на затруднението, в което бе поставен Капи, или просто като проява на бунт срещу заповедите на Акихико, след което и той се скри в гората.
- Сериозно, защо аз тегля късия чоп - каза ЕКС Руук с искрено съжаление. - Смяташ ли да приключваш скоро - попита той Капи.
Re: Курошима: 2035
Posted: 12 Sep 2016 17:55
-As a matter of fact...
Капи пристъпи напред с левия си крак, като прибра пистолета който държеше с дясната си ръка обратно в калъфа му. Изражението му стана с една идея по-сериозно. Съществото беше изключително бързо и явно куршумите нямаха ефект върху него. Пък и не е като да му оставяше какъвто и да е шанс за контра атака. Решението беше едно. Щом не му оставяха opening, тогава просто трябваше да си го направи сам. Еспера рязко увеличи размера на бариерата си, като използва хода за да отблъсне съществото във въздуха и назад, изкарвайки го от баланс и давайки му шанс за атака. След това му действие, той събра енергия в дясната си ръка която беше оставил назад и я насочи рязко към чудовището, изстрелвайки теликенетична енергия под формата на blast в негова посока. Може би щеше да е по-умно да използва TK за да му счупи врата, но не беше виждал подобно нещо досега и не знаеше как работи структурата на тялото му. Може би беше някакъв вид влечуго и чупенето на врата му щеше да е просто загуба на време. Независимо дали е прав, бласт-а беше най-правилното решение.
- I think we got ourselves in a bit of a pickle.
Не беше присъщо за Капи да показва притеснение по време на мисия или битка, но имаше нещо особено в това същество. Досега се беше справял със сякакви научни и магични чудовища но това беше нещо различно.
Капи пристъпи напред с левия си крак, като прибра пистолета който държеше с дясната си ръка обратно в калъфа му. Изражението му стана с една идея по-сериозно. Съществото беше изключително бързо и явно куршумите нямаха ефект върху него. Пък и не е като да му оставяше какъвто и да е шанс за контра атака. Решението беше едно. Щом не му оставяха opening, тогава просто трябваше да си го направи сам. Еспера рязко увеличи размера на бариерата си, като използва хода за да отблъсне съществото във въздуха и назад, изкарвайки го от баланс и давайки му шанс за атака. След това му действие, той събра енергия в дясната си ръка която беше оставил назад и я насочи рязко към чудовището, изстрелвайки теликенетична енергия под формата на blast в негова посока. Може би щеше да е по-умно да използва TK за да му счупи врата, но не беше виждал подобно нещо досега и не знаеше как работи структурата на тялото му. Може би беше някакъв вид влечуго и чупенето на врата му щеше да е просто загуба на време. Независимо дали е прав, бласт-а беше най-правилното решение.
- I think we got ourselves in a bit of a pickle.
Не беше присъщо за Капи да показва притеснение по време на мисия или битка, но имаше нещо особено в това същество. Досега се беше справял със сякакви научни и магични чудовища но това беше нещо различно.
Re: Курошима: 2035
Posted: 14 Sep 2016 13:51
Капи успя да извади от равновесие чудовището с първия си ход, и дори го повали с втория си, макар и ударната му сила изглежда да не бе способна да нанесе по-големи вреди на съществото. Това обаче даде достатъчно добър шанс на другият член на Акатски, който бе останал с него. ЕКС Руук се изстреля моментално подминавайки Капи с бързина, на която той можеше да завижда, и зае бойна позиция пред него без обаче да напада директно чудовището.
- Отстъпи назад - предупреди ЕКС Руук.
Причината зад думите му се изясни много скоро. Незасегнато от атаката на Капи, чудовището бързо се изправи, изрева в посока на новия си противник и се засили към него. Още преди да завърши първата си крачка обаче, ЕКС Руук направи движение към него с дясната си ръка, сякаш се опитваше да го достигне. Това което достигна чудовището обаче не беше ръката му, а лъч светлина заслепяващо ярка светлина във формата на меч. Концентрираната до изгаряща плазма светлина беше пресякла няколкото метра, които деляха ЕКС Руук и чудовището само за миг, не, по-бързо - със скоростта на светлината. Острието от светлина бе пронизало гръдния кош на съществото от край до край, като траекторията му завършваше в самото небе. ЕКС Руук вдигна острието, разрязвайки гърдите и накрая самата му глава на две. Последният звук, който издаде съществото, беше този на тялото му удрящо земята.
Екс Руук разтрогна мечът си от светлина и се приближи до трупа, оглеждайки го за някакви следи към произхода му.
- Не бих могъл да позная и след хиляда години какво е това. Изглежда тук наистина се занимават с нещо сбъркано. Дано шефа не смята да ги използва в организацията. Изглеждат по-досадни дори от теб.
Re: Курошима: 2035
Posted: 14 Sep 2016 14:24
- That's cause you haven't seen me in the morning.
Отговори шеговито Капи, пристъпвайки напред към трупа. Щом се изравни с русокосия, еспера внимателно погледна разпореното тяло на съществото. Истината беше, че зеленокосият не бе виждал подобно нещо. Е, освен онзи един път когато разпори вътрешностите на бившия съотборник на Екс руук, или както Капи обичаше да го нарича: Деад Куин. И въпреки, че не беше нещо особено факта, че офанзивната на Капи не успя да го довърши говореше доста за издръжливостта му. Дори куршумите не можеха да пробият черепа му. Независимо какво беше, чудовището изглеждаше като изключително досаден опонент наистина. Без да губи много време във визуализиращата си аутопсия, Капи се обърна към Руук:
- Let's go. Дори и аз бих имал проблеми с отдържането на няколко такива неща на този терен.
Капи се запъти първи към изоставената лаборатория. Не знаеше какво се беше случило със Занджи и Акихико, но още не беше видял серия от верижни експлози, което можеше да значи само едно: Или не бяха успели да засекат тварите, или бяха мъртви. Не беше сигурен коя опция му харесваше повече.
- By the way, ако Занджи умре това значи ли, че печеля баса?
Есперът беше с една идея по-нащрек. Въпреки, че нямаше да е лесно да бъде хванат неподготвен, нищо не му пречеше да бъде малко по-предпазлив. Не се знаеше дали всички чудовищата наоколо бяха като това тук. Капи нямаше да се учуди, ако имаше още много видове гадини разхождащи се наоколо. It was worse than the open beta servers in league of legends.
Отговори шеговито Капи, пристъпвайки напред към трупа. Щом се изравни с русокосия, еспера внимателно погледна разпореното тяло на съществото. Истината беше, че зеленокосият не бе виждал подобно нещо. Е, освен онзи един път когато разпори вътрешностите на бившия съотборник на Екс руук, или както Капи обичаше да го нарича: Деад Куин. И въпреки, че не беше нещо особено факта, че офанзивната на Капи не успя да го довърши говореше доста за издръжливостта му. Дори куршумите не можеха да пробият черепа му. Независимо какво беше, чудовището изглеждаше като изключително досаден опонент наистина. Без да губи много време във визуализиращата си аутопсия, Капи се обърна към Руук:
- Let's go. Дори и аз бих имал проблеми с отдържането на няколко такива неща на този терен.
Капи се запъти първи към изоставената лаборатория. Не знаеше какво се беше случило със Занджи и Акихико, но още не беше видял серия от верижни експлози, което можеше да значи само едно: Или не бяха успели да засекат тварите, или бяха мъртви. Не беше сигурен коя опция му харесваше повече.
- By the way, ако Занджи умре това значи ли, че печеля баса?
Есперът беше с една идея по-нащрек. Въпреки, че нямаше да е лесно да бъде хванат неподготвен, нищо не му пречеше да бъде малко по-предпазлив. Не се знаеше дали всички чудовищата наоколо бяха като това тук. Капи нямаше да се учуди, ако имаше още много видове гадини разхождащи се наоколо. It was worse than the open beta servers in league of legends.
Re: Курошима: 2035
Posted: 21 Sep 2016 12:25
След като се свързаха с Акихико и Занджи, вместо да се събере с тях, изостаналата двойка получи ролята на подкрепление, което трябваше да пази гърба на ударната част. Малко по-късно с тях се свърза по радиото и Рамиел.
- Едва ли сте забелязали, но си имате опашка - мъж и дете на около тридесет метра от вас. Мъжът е доста добър в това да маскира присъствието си, но момичето не е способно на същото.
Re: Курошима: 2035
Posted: 21 Sep 2016 12:58
Капи продължи на ходи със темпото си, като не даде никаква индикация, че има информация за ловците им. Въпреки това наостри ТК сенс-а си и се приготви да постави бариера, ако му се наложи.
- So, you gonna take them out or would you rather we walk?
Попита Капи със сърказъм в гласа си. Руук можеше лесно да се погрижи за тях с онази луда плазмена техника която използва преди малко, и едва ли щеше да им остави каквато и да е реакция да реагират, being at the speed of light and all. И все пак беше нащрек, приготвяйки се за най-лошото. Пък и винаги беше вариант да изкочаш още пришълци от нищото, соу ю невър кноу.
- So, you gonna take them out or would you rather we walk?
Попита Капи със сърказъм в гласа си. Руук можеше лесно да се погрижи за тях с онази луда плазмена техника която използва преди малко, и едва ли щеше да им остави каквато и да е реакция да реагират, being at the speed of light and all. И все пак беше нащрек, приготвяйки се за най-лошото. Пък и винаги беше вариант да изкочаш още пришълци от нищото, соу ю невър кноу.
Re: Курошима: 2035
Posted: 26 Sep 2016 16:06
- Защо бихме ги нападали? - попита равнодушно ЕКС Руук. - Ако искаха да ни навредят вече щяха да са направили своя ход. Вероятно целта им е да се срещнат с нас, но в същото време поддържат безопасно разстояние докато се убедят, че няма да пострадат в процеса.
Русият съотборник на Капи спря и с поглед на очакване в посоката от която бяха дошли. След около четиредесет секунди иззад стената от растителност се появиха висок мъж със светла коса и военна униформа показваща висок ранк, въпреки трагичното си състояние, и чернокосо момиче на около тринадесет години с прибрана, но забележително дълга коса. Вниманието на Капи не пропусна катаната, която висеше на бедрото на военния.
- Йо - поздрави ги ЕКС Руук с дяволита усмивка.
-------------------------------------------------------
Имаше определена причина Рамиел да не докладва наличието на още чудовища на Капи. Тя беше, че изглежда по някаква причина тези същества бяха привличани силно към Акихико.
- Сериозно ли? - оплака се Занджи, когато поредното чудовище се опита да ги изненада във фланг.
- Земна верига! - изрецитира Акихико и сребърна верига се появи от нищото около чудовището, и обви торса му няколко пъти, ограничавайки и четирите му горни крайника. Без да губи време, момчето подкоси краката му, и когато то падна на земята, той докосна челото му. От показалеца му се появи блясък на червена светлина, и в следващия миг главата на чудовището се пръсна.
Занджи отбеляза на ум нуждата на дребния изрод да улавя враговете си с евтини трикове за да може да се справя с тях докато си проправяха път напред. Но когато най-накрая стигнаха до своята цел, това, което ги изненада повече от руините на изглежда едно време огромната лаборатория, бяха труповете на десетки чудовища от различни типове които изпълваха територията й.
- Какво по... - изруга Занджи.
- Бледа е - каза Ахикихо. - Но все още мога да усетя следата на магия във въздуха тук.
Re: Курошима: 2035
Posted: 26 Sep 2016 16:29
-Знаеш ли, когато съм около тебе наистина ми липсва Занджи...
Капи намекваше, че Руук губеше времето им с нещо излишно. Ако изрусеният педал беше тук досега най-вероятно щеше да е превърнал дуо-то пред тях в горящи трупове, а това винаги правеше нещата с една идея по-лесни. Мисията им беше точна и ясна: Отиват до острова, проверяват как стоят нещата, и си бият камшика. Губенето на време със белокосият и малкото момиченце пред тях беше истинска загуба на време. Зеленокосият погледна двойката с издразнен и отегчен поглед и зачака да чуе какво имат да казват, ако имаха нещо за казване въобще. Окото на Капи ги дебнеше като ястреб за най-малкото съмнително движение, а шансовете бяха, че щеше да е поставил куршум в главата на който и да е от двамата преди дори да са имали шанса да извършат движението си. Цялото това фиаско почваше все повече да прилича на Allien vs Predator meets Samara the ring.
Капи намекваше, че Руук губеше времето им с нещо излишно. Ако изрусеният педал беше тук досега най-вероятно щеше да е превърнал дуо-то пред тях в горящи трупове, а това винаги правеше нещата с една идея по-лесни. Мисията им беше точна и ясна: Отиват до острова, проверяват как стоят нещата, и си бият камшика. Губенето на време със белокосият и малкото момиченце пред тях беше истинска загуба на време. Зеленокосият погледна двойката с издразнен и отегчен поглед и зачака да чуе какво имат да казват, ако имаха нещо за казване въобще. Окото на Капи ги дебнеше като ястреб за най-малкото съмнително движение, а шансовете бяха, че щеше да е поставил куршум в главата на който и да е от двамата преди дори да са имали шанса да извършат движението си. Цялото това фиаско почваше все повече да прилича на Allien vs Predator meets Samara the ring.
Re: Курошима: 2035
Posted: 27 Sep 2016 09:48
Белокосият, също качил своя гард, заговори прекъсвайки Капи, чието поведение игнорира очевидно.
- Знам че сте членове на Акатски - шокира той още с първите си думи двойката на въпросната организация. - Не ме интересува защо сте тук, но искам да сключа споразумение с вас.
- Споразумение? - изненадата на помръкналото лице на ЕКС Руук само се покачи.
- Искам да напусна острова безопасно с това дете. Нуждаем се от уместен транспорт за целта.
Re: Курошима: 2035
Posted: 28 Sep 2016 11:13
Съзерцаваше ги. Изследваше ги. Не виждаше от какъв зор Харусе ще иска да напусне това място, но разбира се трябваше да помисли за нещо много важно. Той май не беше отраснал тук. Може би имаше семейство навън, което искаше да види. Да бе! Ако имаше такова да си е бичил чуковете още преди много време. Накрая само въздъхна и се загледа в земята. Тя беше по-интересна. С малко късмет може някоя мравка да бъде изядена от друга. Нищо, че това е форма на канибализъм.
Честно, изобщо не я вълнуваше какво правят другите. Ако беше научила поне нещичко през това време .. то беше, че всеки отговаря за себе си. Затова трепетите за други създания бяха намалени до минимум, въпреки че ... още и ставаше гадно когато убият някое чудовище, но всеки луд с номера си.
Едно можеше да каже. Тия бяха скучни. Първия изглеждаше като прекалил с гела за коса, или може би е допълнил с лак, че да може косата му да стои във всичките страни. Пха, надали щеше да го пита. Другия пък изгледаше като чисто нов изрод, роден на чужда планета, която очевидно не е позната на човечеството. Ама и по-страшни неща е виждала. Самия пример стоеше до нея и отправяше команди, сякаш всички му бяха подчинение.
-Харусе ... – каза тихо и го погледна. - ... не беше ли застояването на едно място дълго време лоша идея? – тотално игнорирайки абсолютно всичко, което досега се беше случило.
Честно, изобщо не я вълнуваше какво правят другите. Ако беше научила поне нещичко през това време .. то беше, че всеки отговаря за себе си. Затова трепетите за други създания бяха намалени до минимум, въпреки че ... още и ставаше гадно когато убият някое чудовище, но всеки луд с номера си.
Едно можеше да каже. Тия бяха скучни. Първия изглеждаше като прекалил с гела за коса, или може би е допълнил с лак, че да може косата му да стои във всичките страни. Пха, надали щеше да го пита. Другия пък изгледаше като чисто нов изрод, роден на чужда планета, която очевидно не е позната на човечеството. Ама и по-страшни неща е виждала. Самия пример стоеше до нея и отправяше команди, сякаш всички му бяха подчинение.
-Харусе ... – каза тихо и го погледна. - ... не беше ли застояването на едно място дълго време лоша идея? – тотално игнорирайки абсолютно всичко, което досега се беше случило.
Re: Курошима: 2035
Posted: 28 Sep 2016 11:30
- И предполагам имаш да ни предложиш нещо в замяна, ако ти усигорим said transport, so spill it out already.
Капи не одобряваше много как педофила му губеше времето, но въпреки това донякъде беше успял да спечели интереса му. Знаеше кои са, и въпреки това се беше усмелил да ги приближи и да им предложи сделка. Това доста заинтригува Капи, като той кръстоса ръцете си и зачака отговора на белокосия. Момичето също му беше някаква енигма. Еспера предполагаше, че е един от експериментите за който беше чул от лидера. Поне това обясняваше отчаяното от живота и поведение. На всичкото отгоре експлозиите от по-рано притихнаха, което можеше да значи само две неща: Или Занджи и Акихико бяха стигнали до изоставената лаборатория, или бяха мъртви. С късмета на Капи щеше да бъде първото. Сигурно щеше да изяде много арогантни коментари от Занджи задето закъсняваха толкова.
Капи не одобряваше много как педофила му губеше времето, но въпреки това донякъде беше успял да спечели интереса му. Знаеше кои са, и въпреки това се беше усмелил да ги приближи и да им предложи сделка. Това доста заинтригува Капи, като той кръстоса ръцете си и зачака отговора на белокосия. Момичето също му беше някаква енигма. Еспера предполагаше, че е един от експериментите за който беше чул от лидера. Поне това обясняваше отчаяното от живота и поведение. На всичкото отгоре експлозиите от по-рано притихнаха, което можеше да значи само две неща: Или Занджи и Акихико бяха стигнали до изоставената лаборатория, или бяха мъртви. С късмета на Капи щеше да бъде първото. Сигурно щеше да изяде много арогантни коментари от Занджи задето закъсняваха толкова.