Курошима: X135

[Shen Lee]

- Така е - каза белокосият на момичето. - Но мисля, че то няма да се откаже.

Той не даде знак на незапознатите Акатски за какво говори докато зад гърба му не изскочи едно чудовище от вида, който беше нападнал Капи и ЕКС Руук по-рано. Той се обърна, като в същото време изваждаше нодачито си от ножницата му, преди то дори да се приземи, следвайки действието си със стъпка назад, която създаде достатъчно разстояние за да бъде в безопасност от откриващия удар и - както можеше да отсъди Капи - достатъчно разстояние за да се намира в позиция за атака. Миг по-късно той настъпи напред. С първата стъпка той посегна към гърлото на чудовището с върха на острието си. С изненадваща дуото на Акатски бързина то създаде гард с двата си горни крайника. Белокосият не позволи на това да разбие хладнокръвието му и моментално смени атаката си на къса вертикална и с лява стъпка отсече шипа от десния му крайник, атакувайки по-слабо защитената му точка. Преди чудовището да успее да реагира, той направи дясна диагонална стъпки и с дълга вертикална атака разсече тялото на чудовището от лявото му рамо до дясното му бедро. Изчиствайки зеленикавата кръв от острието си с рязко движение, белокосия прибра дългата си катана и обърна гръб на победения си противник.

ЕКС Руук беше изненадан, но далеч не колкото Капи, който знаеше, че неговото собствено нодачи вероятно щеше да се пръсне на парчета, ако беше ударил с него бронираното тяло на това същество.

- Мога да ви помогна да намерите това, което търсите - каза белокосият. - Познавам това място доста добре. Работех за научния екип, който води операциите на това място. Казвам се Харусе Зигвард.

[Octavia]

-Отне ти повече време от предвиденото! – отцепи Октавия и погледна трупа на създанието. Инстинктивно вдигна ръка към нашийника на врата си. Малката лампичка, която светеше всеки път когато забравеше какво точно представлява. Огледа нанесения удар и странно, но си представи как с нея се случва същото. Май мазохистичното и подсъзнание се събуждаше. Сигурно затова беше около военния, а единствената причина да не може да се довери напълно на Харусе все още беше точно това пред нея. Всяко убито създание, което някога сигурно е било като ... Извърна поглед към белокосия, усмихна се и вдигна рамене. - Остаряваш!
Най-накрая погледна ония двамката. Все още не разбираше защо трябва да напускат това място. Какво толкова? Малко чудовища, малко горичка. А и за Харусе може и да нямаше проблем, но представете си да вземе да стане като това, дето лежи сега разпорено. При това извън острова. Катастрофално просто.
Г-н Туко Що Убих Изрода успя да я извади от мислите й. Само с един поглед успя да и каже, каквото иска. Ох още една болка на главата, но нямаше смисъл да се дърпа, нали?
-Октавия. Приятно ми е. – каза малко сковано – Бях един от .. активите на това място?

[Kapi]

Бивш член на научния екип и бивш експеримент? Тези двамата наистина можеха да се окажат полезни. Ако не друго поне можеше да получат информация за видовете експерименти които се извършваха на това място. Също така щеше да има и идея за защитите им и тайни пътища... Сещаш се, подобни глупости. Пък и уменията му с меча бяха доста добри. Сигурно беше един от онези Ки файтъри. Капи не беше срещал много такива, ако трябваше да бъде честен. Бишъп и Кинг от бившия отбор на екс руук бяха първите за които зеленокосият се сещаше. Бяха доста досадни, но не бяха предизвикателство за Капи във сегашната му форма. Истината бе, че след смъртта на Кинг и Юкиатсу, Капи използва връзките си в акатсуки за да се опита да намери информация за Бишъп, тъй като неговото тяло беше единственото което не бе успял да намери след като уби брат си и Найт. Можеше да е безрасъден и да действаше преди да мисли, но не беше никак глупав. Ако Бишъп беше жив там някъде, то Капи искаше да е готов за потенциалната си бъдеща среща с него. Есперът беше сигурен, че чернокосият му враг искаше отмъщение за убийството на фамилията си, и имаше едно наум. Руук беше различен случай. Капи никога не пускаше гарда си около него. Пък и русокосият не беше дори и наполовина толкова привързан към фамилията колкото беше Бишъп, или поне така мислеше Капи. Руук беше доста труден за разчитане, ако трябваше да бъде честен. Какъвто и да беше случай-а, Капи се фокусира на настоящето и пристъпи напред към мъжът и момичето. Той погледна Харусе с едното си останало око така, че все едно се опитва да подреди пъзелът, който белокосият мъж представляваше:

- Хубаво. Ще ти усигурим безопасен транспорт от острова, стига да ни снабдиш с информацията която ни е нужна. Но първо, искам да те питам нещо- Вятърът духна по-силно и събори качулката на Капи, като Харусе можеше да види за първи път заинтригуваният поглед на Капи: - Защо напусна научния екип? Сигурно заплатата е добра. Съдейки по дрехите и фигурата ти едва ли те лишават от нещо, та какво беше? Какво точно те накара да се откажеш?

Капи зачака отговор. Спрямо него щеше да направи преценката си спрямо човека срещу него.

[Shen Lee]

- Бях изпратен да разследвам случилото се в Лаборатория #1. Когато се върнахме обаче отказаха да ни приемат обратно заради предпазна мярка. Оттогава се опитваме да напуснем това място, но в тази част не е останал непокътнат транспорт.

- Сега не бих се върнал в екипа дори да зависеше от мен. Не бих казал и че ме интересува какво ще се случи с тях. Ами вие? Въпреки че вероятно не трябва да споделяте целите на мисията си, трябва да знам каква помощ ви е нужна тук...

- ...Небесна Верига! - изрецитира непознат глас

Харусе моментално настръхна и сложи ръка на катаната си. Капи не разбра какво се случва, докато то не стана факт - както си стоеше до съотборника си, тялото на ЕКС Руук изведнъж беше обвито от огромна блестящо златна верига. Октавия усети създаванато на огромно количество магическа енергия. Капи обаче не притежаваше нужните сетива за това. Единственото нещо, което той усети, бе масата на веригата чрез своя телекинетичен усет. ЕКС Руук падна на колене под тежестта й.

- Не обичам да развалям партита, но не мога да се чувствам зле, след като дори не съм поканен, нали?

Непознатият глас от миг по-рано се обади отново. Този път притежателят му стана явен. От сенките на дърветата, на около двадесет метра в гръб на Капи и ЕКС Руук, се появи непознато ново непознато лице. Изражението му излъчваше небрежност, сякаш наистина имаше предвид онова, което казва.

- Имперска униформа? - попита сякаш говореше по-скоро на себе си Харусе. Наистина изглеждаше изненадан.

[Kapi]

-Oh fo fucks... Who the fook is that guy?

Попита Капи Харусе, който видимо беше запознат с униформата на натрапника която не говореше нищо на зеленокосият. И пак издържаха повече от обикновено преди да се срещнат с някаква магическа твар, или поне това предположи есперът заради облеклото и the whole heavenly chain thingy. Капи обърна погледа си към него и го загледа издразнено. Наистина, защо на всяка мисия попадаха на религиозни фанатици? На всичкото отгоре Руук успя някак си да се превърне във тежест по-бързо от обикновено. Напомняше му за Шики дните, сигурно. Капи насочи пистолета, който извади с дясната си ръка към новодошлия и каза:

- Не питаш правилния човек, пич. Ако трябваше да се чувствам зле за всяко развалено парти, досега да съм си теглил ножа. Сега, ще ти дам три секунди за да пуснеш приятеля ми, или ще поставя куршум в черепа ти. Едно..

Преди да каже две обаче той стреля към брадатият натрапник. Не беше много запознат с магия, но знаеше, че ако убиеш заклинателя то тогава магията която беше направил изчезваше с него, или поне така работеше в повечето ситуации. Ако наистина беше маг, то тогава му трябваха заклинания за да направи каквото и да е. Членът на акатсуки обаче не мислеше да му остави каквото и да е време за изпълняването на какъвто и да е магически ритуал. Не знаеше със сигурност каква магия използва, но вероятно беше нещо свързано със свещени спирания на движението, или нещо от сорта. Съдейки по присъствието и масата която бе изпитал от магията му по-рано обаче зеленокосият лесно можеше да прецени, че едва ли ще успее да свали русият с един куршум, затова беше нащрек. Окото му внимателно следеше движенията му, а самият Капи беше готов да създаде бариера ако опонента му успее да направи контра.

[Octavia]

Нещо бавно започна да губи връзката. В момента, в който усети количеството магическа енергия хвана косата си и я стисна. Не искаше да живне заради енергията във въздуха. Щеше да е трагикомично. Оставаше сега и да почна да мърда като живо създание, че да я помисля за едно от онези .. чудовищата. Макар че няма да са много далеч от истината.
Представяше си само как първо ще има паника, после ще има чудене и накрая някой ще му хрумне, че трябва да я ликвидира. И странно, доста реално беше в главата и. Но все пак погледна новодошлия, докато безмилостно стискаше края на плитката.
И тогава един ... необмислен ход провали цялата идилия. Ама как можеше този със зелената коса да е толкова ... Не е ли чувал за търпение, пускане по течението и спокойствие. Да не говорим, че разговорите бяха по-лесният начин за всичко, но нееее. Трябваше да се мери с новодошлия.
Октавия сръчка Харусе и двамата се дръпнаха. Тя се подпря на едно дърво и започна да си оглежда косата по краищата. Можеше и да има някой цъфтящ, знае ли човек. Харусе от друга страна се присъедини и само гледаше внимателно битката.
-Тц, а после аз съм била дете. Виж ги, дори когато се запознахме не бях такава. – после погледна онзи русия, завързания. Трябваше ли да му помогнат? Мнеее, да се оправят сами.

[Shen Lee]

- Заповед! - докато Капи теглеше пистолета си, новодошлия също вече посягаше към... листче хартия? Върху него бяха изписани калиграфски знаци.

Веднага след като той изрече заповедта си обаче пред него се появи светлочервена правоъгълна бариера от която куршумите на Капи отскочиха като от бронирано стъкло.

- Надявах се, че ще се предадете без проблеми, но защо изобщо го очаквам от вас хулигани? - каза разочаровано новодошлия и извади нов хартиен талисман. - Ела, Амакудару! - извика той отново със заповеден тон.

Във въздуха се разнесе вълна на вибрация, която всички усетиха. С нея между Капи и тъмнорусият от нищото се появи зелен... дракон.

Митичното същество се издигаше поне до седем-осем метра височина, но колко точно беше дълго, бе трудно да се прецени. Харусе потръпна въпреки опита си да запази самообладание и отстъпи назад. А Октавия усети нещо повече от заплашителното присъствие на външния вид. Това същество излъчваше мощна духовна аура, с чисто и благородно естество.

- Какво по... - изруга ЕКС Руук.

----------------------------------------------------------

- Какво се е случило тук? - попита Занджи, гледайки труповете изпопадали навсякъде по земята.

- Станало е скоро. Което означава, че...

- А-а?

- Останалите може да са в опасност в момента.

- Наистина ли трябва да ги спасяваме - попита Занджи. - Ние не сме някаква група, герои. Ако не могат да се справят с нещата, които се изправят пред тях, не заслужават да продължат съществуването си.

- Нали? Можем да научим нещо от вас.

Двойката от Акатски се извърна в посоката, от която дойде непознатия глас. Към тях се приближаваше висок чернокос мъж облечен в униформа. На бедрото му висеше прибрата в ножница катана.

- Просто казвам, че американеца е прав. Досадно е да се грижиш за хора, които не могат да теглят собствената си тежест.

Занджи настръхна и зае бойна поза. В дясната му длан започна да грее ярка светлина.

- Недей - нареди моментално Акихико.

- А?

- Не можеш да се сравниш с него.

- Не съм сигурен че чух какво каза.

- Не можеш да реагираш уместно на стилът му.

Занджи имаше навика да брои до две преди да действа, но този път не подложи на въпрос думите му. Можеше и сам да усети опасността, която излъчваше този тип, а Акихико не се шегуваше по принцип. Вероятно бойният стил на униформения тип падаше в класацията на магията. Това само по себе си не означаваше, че Занджи би се отказал по принцип, но съдейки по безмилостно посечените трупове наоколо, той можеше да има някой неприятен коз. "Нека да го изпробва първо върху момчето изрод" - каза си Занджи, за да оправдае действието си.

- Включи се в помощ на Капи и ЕКС Руук - каза Акихико, докато скъсяваше разстоянието между себе си и противника.

- Когато всичко приключи, определено ще те убия заради всички тези разпореждания - каза Занджи, докато се отдалечаваше от сцената с ръце в джобовете.

[Kapi]

- Изглежда имах грешна представа за теб. Мислех, че си поредния stuck-up нещастник от църквата, но сега те разбирам. Така де, и аз бих се държал като абсолютен tool ако криех нещо толкова голямо в задника си..- Капи кимна към Дракона:- Still, slaying a chinese dragon is gonna be a first for me. Do you think that if I slash it with my sword it's gonna make it rain for a whole weak?

Въпреки смелите си думи, Капи осъзнавяше в колко лоша ситуация се намираше. Не беше особено голям специалист на тема магия, но знаеше от един бивш негов съотборник, че драконите са изключително силни същества и изискваха много силна магия за да бъдат призовани. Факта, че мъжът пред него беше способен да го направи беше добър индикатор за уменията му. Ако трябваше да бъде честен, сигурно щеше да загуби от него ако битката беше 1в1. А тя беше точно такава де. Понякога имаше усещането, че Руук нарочно се поставя в такива ситуации за да го прецака да свърши цялата работа, the lazy bum. За добро или лошо обаче ситуацията беше такава. Капи прибра пистолета в колана си, като посегна към дръжката на нодайчито с дясната си ръка. Есперът бавно вадеше хладното оръжие, като същевременно направи движение назад с лявата си китка, при което тялото на Екс руук беше изхвърлено от невидима сила назад към Харусе и Октавия. Така и така бяха тук, можеха поне да бъдат полезни докато Капи се опитваше да се прави на Дате Масамуне:

- Вие двамата се опитайте да счупите шибания binding spell. Шансовете ви да се измъкнете от острова живи са много по-големи ако той оцелее

Това беше факт. Шансовете им за оцеляване и измъкване от острова наистина бяха по-високи ако Екс Руук беше жив. Освобождаването му действаше в техен интерес. Нодайчито вече беше напълно изкарано от ножницата си, И капи извади вторият си пистолет с лявата ръка. Драконът беше масивен, но това правеше четенето на движенията му още по-лесни. Прецизност бие сила, и тайминг бие бързина. Ако Капи беше научил нещо в живота си, това беше то. Той отново се обърна към опонента си:

- Видимо знаеш кои сме и какво правим тук, so why don't you share? Кой си и каква работа имаш на острова?

Есперът отново не изчака отговора му и насочи лявата си ръка към драконът, стреляйки към главата на съществото. Капи знаеше, че има някакви мистични способности, затова първо реши да види какъв вид офанзива действа срещу драконът. Щеше да е много трудно да се бие едновременно срещу мага и съществото му, главно защото никога не беше умно да отделяш очите си от магьосник, а едва ли щеше да може да отдели цялото си внимание върху него, Having a giant dragon infront of him and all.

[Shen Lee]

Харусе изглежда с неведение прехвърлената му тежест на ЕКС Руук. Капи обаче не му даде възможност да възрази, тъй като веднага се зае с атака над противниците си. Куршумите му не създадоха впечатление, че причиняват особена щета на дракона, но ако не друго успяха да го ядосат. Съществото зае агресивна позиция и изрева към Капи. Ревът обаче не беше чудовищен, а прозвуча по-скоро като буря. И не само звукът напомняше на буря - самият дъх на дракона прерасна в бурна вълна вятър. Капи обаче имаше малко време да осъзнае опасността на ситуацията, забелязвайки как неестественият вятър разрязва дрехите му преди дори да го е застигнал до в пълната си мощ.

[Kapi]

A stereotype breath attack? Капи не можеше да прецени дали е разочарован или впечатлен. Все пак драконите бяха известни точно с това, но все пак очакваше нещо от сорта на шен лонг от dragon balls или поне огнен breath. Есперът знаеше, че не може да си позволи да остане в радиуса на атаката, затова краката му бързо се откъснаха от земята му и тялото му започна да се издига във въздуха, като същевременно се движеше и назад избягвайки дъха на дракона. За да е сигурен беше образувал и лека бариера, Just to be safe. Изглежда опонента му имаше въздушни способности. Не можеше да е сигурен, де. Смисъл, нямаше да се изненада ако драконът почнеше да пърди светкавици, или нещо от сорта. След като знаеше горе-долу типа способности на съществото, той знаеше, че не може да си позволи да се остави в ситуация, където да не може да е мобилен, затова се и издигна във въздуха. Също така и знаеше, че куршумите не действат срещу митичното създание, затова реши план Б. След като се беше издигнал над дракона, във безопасно разстояние от него и breath атаката му, той бързо събра енергия в дясната си ръка. Беше прибрал хладното си оръжие в ножницата в процеса на издигане. Не губейки време, зеленокосият изстреля събраната от него енергия в посока главата на дракона. Искаше да прецени как офанзивните му способности match up със защитните такива на съществото. Пистолета още се намираше в лявата му ръка. Имаше си едно наум и за потенциална атака от русият маг. Whatever the case, мислеше да не губи много време с дракона, затова се подготви да го посече със следващият си ход.

[Shen Lee]

Северозападната част на острова

Зарядите от зелена телекинетична енергия на Капи се взривиха в дракона по-ефектно от куршумите по-рано, но като че ли все още не бяха достатъчни за да направят нещо повече от това да разарят повече съществото. Телекинетичната му способност имаше висока прецизност и потенциал, но суровата й далекобойна мощ бе по-слаба от тази на други психически способности, като онези на Руук.

Драконът се приготви да отвърне на поредното предизвикателство от зеленокосия, но господаря му не му позволи да даде свобода на гнева си. Зад прикритието на служителя си, той бе пушил лула без да губи самообладание. Наситените облаци дим, които излизаха от нея, бяха създали димна завеса около него.

- Амакудару!

Драконът последва изричната заповед, която изглежда бе разбра без подробно обяснение. Поемайки дъх, той създаде толкова силен вакуум, че погълна по-голямата част от димната завеса около магьосника, след което я издиша нагоре, разпространявайки издишания дим в голям радиус. Капи можеше да се издигне бързо над него, но Харусе и Октавия нямаха същата възможност. Белокосият прикри устата си с ръкав и присви очи.

- Димът... той причинява илюзии.

Октавия скоро разбра какво имаше предвид Харусе. Тя се оказа в клетка, сякаш беше цирково животно. Клетката може да беше илюзия, но ръцете и краката й усещата решетките като съвсем реални - тя не можеше да ги разбие със силата си.

----------------------

Лаборатория #2

Лидерът прекосяваше коридорите на лабораторията целеустремено. Учените, които подминаваше не можеха да скрият страха си, въпреки че той ги игнорираше напълно. Повечето от тях знаеха, че наемниците на главния вход бяха мъртви без изключение, както и голяма част от техните колеги. Той най-накрая стигна помещението, което го интересуваше и влезе през отворения портал. Там намери човека, който търсеше - лидера на проекта, Дийтхелм Розенбаум.

- Няма да намериш онова, за което си дошъл.

Лидерът скъси разстоянието помежду им с три крачки, хвана русият учен за яката и го удари в стената от бронирано стъкло зад него.

- Нямам време за игрички.

- Формулата не е в нас - отговори през притиснатото си гърло ученият.

- Някой от вас я знае. Иначе е невъзможно да правите това, с което се занимавате.

Дийтхелм погледна маскирания човек пред себе си в очите. Заплахата, която излъчваше самото му същество надвиваше всяка негова възможност да устои. Вероятно ако в момента беше свободен, щеше да лежи безпомощен на земята.

- Ти я знаеш, нали?

- Погрижих се да бъде изтрита от паметта ми - ученият очевидно изговори тези думи с голямо затруднение, осъзнавайки последствията.

Лидерът на Акатски счупи врата на ученият и захвърли тялото му настрани. Сайфър, която беше стояла зад него през цялото време не каза нищо, но току-що настигналия ги Теру се обади.

- Сигурен ли си, че не можеше да възстановиш паметта му? - от меча прибран на гърба му, течеше още прясна кръв.

- Вече беше поел отрова - чак след думите на Лидера, Теру забеляза празната епруветка на контролния борд. - А и все още имаме човек от екипа им.

- Онзи на име Джуничи? Не мисля, че можем да разчитаме на него... Хей, какво е това хлапе?

Чак сега Теру забеляза че пред вратата на отделението, в което се намираше тройката от Акатски стоеше чернокосо момиче на около петнадесет години. Най-вероятно бе видяло сцената в която убиха русия учен.

[Kapi]

Без да губи и секунда, Капи веднага се спусна надолу запътвайки се със максималната си бързина към мага. Той използва момента, в който дракона беше зает с издишването на дима за да премине през него запътвайки се право към господарят му. Беше образувал бариера около себе си за да се предпази от отровния пушек. Беше решил, че единственото място където щеше да бъде safe от митичното създание беше ако се намираше до господарят му. Смисъл, щеше да е контрапродуктивно да атакува зона в която се намираше призователят му, нали? Какъвто и да беше случай-а зеленокосият се движеше с невероятна скорост към целта си, гледайки го внимателно с омнигана си. Капи знаеше, че опонента му можеше да създаде силна бариера използвайки една от хартийките скрити в униформата му, но бариерата го покриваше само от една страна, затова нямаше да може да я кастне до самият момент на атака За целта обаче трябваше да пусне пистолета който се намираше в лявата му ръка. Преди да кацне, есперът направи маневриращо движение с цел да обърка опонента си, като тръгна да каца в негово ляво, но в последният момент промени посоката си и спря в негово дясно. Краката му се деляха на сантиметри от земята, и тогава той бързо разшири радиуса на бариерата си, с цел да отблъсне опонента му от земята и да му попречи да използва талисмана си, а също така щеше и за отблъсне дима от двамата. Разбирасе това движение щеше да спре бариерата му, но нямаше значение, защото дясната му ръка вече беше на дръжката на катаната му. В един глас с движението което направи той каза:

- You're done!

И направи страховит iaido slash право към черепа на русият. Използва момента, в който беше разбалансирал опонента си за да му остави равно на никакво време за уместна реакция. Дали това беше краят на the dragon tamer?

[Miko Zatsune]

Мико изгледа ужасено сцената която се случи към нея, не можеше да повярва че някой като Дийтхелм беше убит толкова лесно, разбира се тя беше станала свидетел на други случки в които убиват някого или тя убива някого пред очите й, но това тежко можеше да го приеме, тъй като Дийтхелм й беше нещо като идол, и беше съкрушаващо, че някой като него беше убит. Но отново, да, Дийтхелм не оказа никаква съпротива, обаче кой изобщо би се изправил срещу тях, след като бандата от хулигани бяха цели трима, в случая не само, че номерата им бяха в повече, но и изглеждаха страховити. Особено присъствието на типа с маската беше ужасяващо. Мико се беше панирала толкова, че от шокът забрави да се отмести от вратата, а те вече успяха да я забележат. *По дяволите!!!* Изруга на ум момичето, искаше да отстъпи, но заради адреналинът във "кървавата" атмосфера наоколо, тя стоеше на едно място, все едно беше парализирана. Не изглеждаше сякаш Затсуне познаваше или беше виждала който или да е от тази групировка бандити, всъщност се срещаха с тях за пръв път. Затсуне се опита да запази спокойствие, колкото и непосилна за нея да беше тази задача в момента. Тя също усещаше сякаш не биваше да прави резки движения, камо ли да се опита да ги конфронтира, тъй като не само че бяха много, но и ако момичето трябваше да прецени силовото им ниво, бяха доста опасни, и може би дори за Мико която имаше толкова добри бойни способности, се отнасяше факта, че можеха да я убият с един замах. Най-много я плашеха човекът с маската който уби Дийтхелм, момичето което стоеше до тях също изглеждаше доста опасна, едва ли Мико би имала проблем да размаже фасона на мечоносеца, по мечът на който също имаше кръв, което означаваше че наскоро е заколил някого, така че и той не отива далеч от останалите двама, макар че колкото и да искаше, Мико смяташе че не биваше да се занимава с тях. Чернокосото момиче се опита да направи стъпка назад, но дори и да се беше опитала да избяга, нямаше да стигне далеч, така че нямаше друг избор, освен да остане на мястото си, ако нещо се беше случило нещо още по-грозно, да, може би тогава Мико трябваше да си плюе на петите, но за сега, момичето преглътна тежко, и реши да опита да проведе един нормален диалог с тях, може би щеше да избегне поредната опасност:
-Какво съм аз!? Не, кои или по-точно какво по дяволите сте вие!?
Затсуне се опита да не повдига тон, но в случая от самия шок тя просто не се сдържа и в гласът й можеше да се прочете прилив на агресия. Мико стисна юмруци, опитвайки се усърдно да се сдържи от провокацията да прибегне до някои неразумни действия, но по лицето й можеше да се разбере че ако я вбесят, беше готова да удари обратно, въпреки че вътрешно трепереше от страх, решителността на Мико беше на толкова високо ниво в този момент - все едно знаеше, че можеше да умре, което беше неизбежно, тъй като Затсуне вече беше предрешила да приеме огромен риск, от който можеше да зависи живота й.

[Shen Lee]

Някъде в северозападната част на острова

Магьосникът просто гледаше приближаващата го опасност без да помръдва. Когато разстоянието между тях се скъси опасно и Капи увеличи радиуса на бариерата си, той най-накрая пое инициатива да направи нещо. Това, което изненана най-много Капи обаче беше, че единственото му действие беше изговарянето на няма реплика. Зеленокосият не можеше да ги чуе, понеже бариерата му бе изолирала напълно входа на въздух отвън, което спираше и звука движещ се с него.

Бариерата удари тялото на магьосника точно както Капи бе планирал. Но противоположно на плановете му, неговото тяло беше отблъснато на много по-голямо разстояние от очакваното. Усета на бариерата му можеше да му даде само една следа за това какво се бе объркало. Тялото на магьосника бе по-леко от очакваното. Твърде леко всъщност. Сякаш бариерата бе ударила перо. Той обаче не можеше да реагира достатъчно уместно на това и разсече просто празния въздух. Единствената причина зеленокосият да не бе останал капо бе това, че все още държеше бариерата около себе си. Но колко щеше да му помогне тя? Драконът зад гърба му бе приключил със задачата си и се обърна към противника на господаря си, готов най-накрая да се заеме с него. Русият магьосник се приземи петнадесет метра от оригиналната си позиция. Доближи два пръста сключени в печат, като онези които правеше Акихико, и промълви нещо, което Капи не чу.

------------------------------------------------------------------------
Лаборатория #2

Белокосият млад мъж се приближи до момичето, хвана я за врата, вдигна я и я изгледа с демонична усмивка.

- Дали ще свърши работа на лудия учен?

Тъмнокосата жена просто изсумтя, сякаш презираше безвкусното отношеие на съотборника си.

- Но знаеш ли... донякъде ми напомня на миналото ми - сякаш изведнъж настроението му беше развалено от нещо, той остави момичето и се отправи стълбището. - Няма да губим повече време тук, нали?

- Те вече са се сблъскали с Дивизия 0 - каза лидерът. - Би било добре да сме на място, ако се наложи да се погрижим за нещо. Аз и Сайфър ще отидем.

- Имаш предвид, ако е останало какво да погребете? Няма проблем. Ще отида да осигуря безопасността на нашия човек.

Така групата от трима нашественици обърна гръб на Мико и се отправи към изхода от сградата. Мико бе оставена на произвола на съдбата, в това място обгърнато от хаоса на ада, игнорирана дори от демоните, които го бяха създали.

[Kapi]

Какво по? Този можеше да манипулира теглото си? Беше или нещо подобно, или някакъв вид art of ignorance attack evasion, or some shit. Без да губи време, есперът отново бързо увеличи бариерата си след което я отказа, с цел да отблъсне дима от него, като бързо прибра катаната си с дясната ръка и извади единия си останал пистолет с лявата едновременно, като го насочи към русият и стреля без да му дава време да завърши заклинанието си. Драконът беше свободен, което беше наистина досадно, но същество с тези размери вдигаше шум със всяко движение, пък и позицията в която се намираше Капи беше доста близо до господарят му, което не му даваше възможност за area of effect attacks като тази която използва преди малко. Без да му дава и шанс за физическа атака обаче, Капи веднага се втурна към русокосият с бързи крачки, следейки всяко едно движение на мага с омнигана си. Зеленокосият стреляше нон-стоп в атаката си, като не искаше да дава шанс на опонента му да довърши заклинанието си. Войникът имаше много силни защитни способности, но не беше особено мобилен от това което беше видял есперът, и най-вероятно щеше да му се наложи да кастне order магията от по-рано за да се защити от куршумите, което щеше да прекъсне заклинанието му и да спечели още време на терориста Вярно, че не можеше да предиктне потенциална магическа атака, но принципно преди изпълняването на каквато и да е магия мага заставаше в конкретен боен stance. Човек с опита на Капи лесно можеше да предвиди момента в който магията е cast-ната и да реагира коректно, избягвайки или в краен случай- блокирайки я използвайки телекинетичните си бариери.

[Shen Lee]

Бариерата на Капи се блъсна в някаква външна преграда и, не можа да се разшири повече от метър и половина диаметър. Капи можеше да удари невидима преграда ръка, или с меча си, но тя изглежда нямаше да се поддаде лесно. Изглежда нямаше да напада противника си в скоро време.

- Невероятна глупост е да нахлуеш в леговището на магьосник - каза русият опонент на Капи. - Дори той да не е там.

- Защото то е обикновено най-защитеното му място.

Ловецът беше попаднал в капан. И онзи заложил капана не беше най-големият му проблем Зад гърба му се издигаше звяр, който би уплашил всеки ловец. В доскоро ясното небе се събираха главоломно бързо буреносни облаци.

- Амакудару е небесен господар. Като такъв, във владенията му влизат не само бръснещите ветрове - русият магьосник отвори чадър, чиято сянка скри неговата задоволна усмивка. - Бих те посъветвал да намериш прикритие.

[Kapi]

Капи се намираше в нещо като инсепция. Над неговата собствена бариера имаше бариера която му пречеше да мърдa и атакува. Като се има на предвид агресивния му подход към нещата нещо подобно се очакваше. Все пак опонента му бе част от императорската армия и маг от най-висшо ниво. И въпреки това по лицето на есперът се изписа някак си самодоволна усмивка:

-Яре, Яре... You got me. Изглежда науката все още не е достигнала магията. Но.. Достатъчни ли са малките ти трикове за да победят грубата ми сила? Дори ти трябва да признаеш, че използваш умиращ craft.

Лицето на есперът не издаваше нито йота колебание. Явно зеленокосият беше достатъчно сигурен в защитните си способности. Може би наистина си мислеше, че мага не притежава нищо в арсенала си което да е способно да свали бариерата му. Падаща мълния със сигурност нямаше да го направи, затова може би Капи се чувстваше спокоен? Имаше обаче и една дупка в цялата тая работа, и тя беше, че едно животно е най-лесно за хващане когато се чувстваше в безопасност. Беше истина, че терориста не можеше да напада докато е в бариерата, но това не означаваше, че не може да извърши атака която идваше извън нея. Пистолета който беше пуснал докато се спускаше към мага беше паднал извън радиуса на reverse бариерата. Капи използва телекинетичните си способности за да насочи оръжието към русият и да стреля право към сърцето му. Димът щеше да му пречи да види какво се случва, пък и оръжието се намираше на разстояние от Капи, затова нямаше и да го види с периферното си зрение, или нещо от сорта. Нямаше и никакъв шанс да го чуе, имайки се на предвид гръмотевиците. Планът му беше перфектен и непредвидим. Донякъде щеше да е иронично... Да бъде убит от подобен трик като се замислиш, че беше с един ход пред есперът през цялата им битка.

[Shen Lee]

Куршумът на Капи успя да намери пътя си въпреки голямото разстояние и преградите по пътя си. Той уцели гърдите на русият магьосник, и го отхвърли назад. Падащото му тяло на земята, беше последното нещо, което Капи чу преди електрическото напрежение в небето да се събере в една точка и от него да падне гръмотевица каквато едноокият не беше виждал преди. Тя мина през невидимата магическа бариера и се удари в тази на Капи, започвайки борба с нея. Капи трябваше да концентрира цялата си същност в усилието да запази бариерата си цяла. Белият гръмотевичен поток сякаш нямаше край.

Когато гръмотевичната атака приключи, бариерата на Капи трепереше, появявайки се и и изчезвайки непридвидимо. Може би никога не му се беше налагало да устоява на нещо толкова силно. Бариерите бяха силна страна на телекинетичните способности на Капи, но дори тя имаше праг, при който можеше да бъде разрушена поне временно. Той обаче нямаше време да се мотае и трябваше бързо да събере отново силите си - понеже драконът стоеше все така пред него, сякаш очакваше битката им тепърва да започне. В този момент той можеше да разбере защо това същество беше почитано като божество.

[Miko Zatsune]

Изглежда Мико беше подценила положението, в което се намираше, тъй като дори не можеше да реагира ответно и да се предпази, а вече беше прекалено късно за това понеже белокосият тип успя да я хвана за вратът и да я вдигне, можеше да я стисне за гърлото и всичко за нея да приключи, докато имаше възможност, но изглежда сякаш че той надценяваше себе си, като пусна момичето на свобода. Мико сгъна ръката си напред и сгъна пръстите, гледайки към дланта на ръката си, пръстите й още трепереха от шока който тя преживя по-рано, въпреки че тя успя да се изтърси от голямо количество адреналин, напрежението все още не беше утихнало. Отне й да чуе какво имат да кажат бандитите пред нея, за да разбере, че може би имат нов съучастник, и това най-вероятно беше ученият, който бе командващ на момчето, срещу което Мико се беше изправила на изпита. "Джо-нуичи...или нещо такова!?" Опита се тя да си спомни как се казваше, принципно Дийтхелм я беше предупредил да избягва контакти с него. Разбира се, в очите на Мико този учен беше доста противен, но шансът е ако попадне в ръцете на тези хулигани, да го използват за лоши цели и да превръщат още опитни мишки в чудовища, докато не си направят цяла армия от гадове. Мико отхвърли тази мисъл от главата си защото не можеше да си го представи. Затсуне погледна към останките на Дийтхелм, вярно че сцената, в която го убиха все още беше като мъгла забулила съзнанието й, но можеше да се закълне, че чу Дийтхелм, когато каза че бе изтрил паметта си за "формулата" или каквото преследваха онези типове, което я караше да стигне до извода, че не бива позволява на онзи с меча да помогне на тази мишка "Джолихуа" да се изплъзне безопасно от острова, всъщност, ако зависеше от Мико, тя дори може би щеше да се опита да го убие заради всички злини които е направил!
Мико стисна юмрук и се изправи от земята, разбира се, че тези 3 персони бяха чудовища, но Затсуне все още смяташе, че е топ-чудовището наоколо, трябваше да защити титлата си с чест, колкото и мрачна да беше тя. Не можеше да позволи да накърняват името й или пък да си мислят че е нищо освен някакво "опитно зайче", когато погледна към "групичката", които я игнорираха напълно и бяха тръгнали да напускат помещението, очите на Мико бяха кървавочервени. Вече Мико знаеше какво трябваше да направи. Тя се втурна с пълна скорост да преследва "меченосецът", който изглежда лидерът и момичето изоставиха, навярно бяха на път да се разпръснат, ако белокосият отговаряше за сигурността на "Джошуа", Затсуне имаше дума или две против това, защото момичето смяташе да отнеме сигурността на онзи луд лучен.
-ПОЧАКАЙ!!!! - кресна Мико яростно, така че ехото й да се разнесе наоколо. Когато белокосият тип се опиташе да се обърне към нея, щеше да бъде прекалено късно за него. Мико разбира се повдигна гарда си, не знаеше този меч който белокосият носеше върху гърба си колко стойностен беше, и щеше да има проблем да мине през него, за това тя щеше да разчита още на първата си атака, един вид - да го убие с един замах!!! Както наддаде боен рев, Мико скочи право към "меченосеца", като щеше да го нападне докато беше във въздуха, за да прибави изненадващ фактор към хода си. След това, тя щеше да се завърти на 180 градуса и да нанесе един ритник-полумесец, отляво на дясно, и насочен по диагонал, право към главата на белокосия, не смяташе да му даде особено време да блокира, както и достатъчно пространство да избегне ритника, който се готвеше Мико да отправи, тя разчиташе както на инерцията която беше набрала, а тя се беше затичала с пълна скорост преди да скочи от земята, така и на бързината с която се оттласна от земята, което щеше да добави екстра-мощност към ритника си, Затсуне наистина се опита да отнесе главата на белокосия с всичка сила, тя вече използваше подсилените си способности за тази цел и определено беше активирала своя чудовищен режим.

[Kapi]

Освен бариерата, тялото на Капи също трепереше. Досега не му се беше налагало да блокира нещо на такова ниво. Интензивността, силата и продължителността на гръмотевицата бяха нещо ново дори и за Капи. По лицето му се четеше шок и невяра. Също така се беше задъхал. На това му се вика да те удари гръм от ясно небе... Е, небето не беше особено ясно, но все пак. По лицето му се появи shaky smile, като чели изпитваше някакъв вид морална победа в цялата тази ситуация. Все пак беше устоял атаката на дракона, което сигурно беше най-силната офанзива в арсенала на мага, което го караше да се чувства като морален победител заради думите си от по-рано. Нямаше много време да се наслади обаче, защото пред него стоеше god like entity който беше готов да го изяде със дрехите. Факта, че дракона все още беше наоколо означаваше само, че опонента му още беше жив. Не твърдеше че разбираше магия, но принципно когато the summoner беше убит тогава изчезваше и the summoned. Без да губи време той се обърна към съществото:

- Sorry, pal. We're gonna have to play fetch another time.

С думите си той бързо пое дълбока глъдка въздух. В този момент бариерата му рязко се смали и се образува само около ръката му, като започна да се върти бурно около юмрука на еспера. Имаше вид на зелена бормашина създадена от енергия. Капи рязко обърна гръб на дракона и заби telekinetic drill-a си в бариерата на русокосият, като се надяваше силата и неспираемостта и да е достатъчна за да разбие бариерата на мага. Той разбирасе нямаше да спре дотам. Ако успееше да счупи стената пред него той щеше да се изстреля към тялото на русокосият и да забие drill-a в сърцето му, довършвайки работата на куршума от по-рано. Дали нашият злодей щеше да успее?